Украйна ще се нуждае от най-малко 120 милиарда долара за отбраната си през 2026 г., като войната върви към четвъртата си година, заяви министърът на отбраната Денис Шмигал, цитиран от Ройтерс.

Шмигал подчерта, че финансирането е ключово за поддържане на отбранителните линии, за производството на още дронове и друго оръжие, за противовъздушна отбрана и за възпиране на по-нататъшна руска агресия.

„Икономиката на войната показва, че ако харчим по-малко пари от Русия, то тогава започваме да плащаме със свои територии и, най-важното, с живота си“, отбеляза министърът на годишна конференция вчера в Киев.

Разходите на Украйна за отбрана скочиха след нахлуването на Русия през февруари 2022 г. и сега тя харчи повече от 31% от своя брутен вътрешен продукт за армията си. Държавният бюджет за тази година предвижда разходи за отбрана от най-малко 63 млрд. долара плюс оръжията от западните съюзници на Киев.

Роксолана Пидласа, която оглавява парламентарната бюджетна комисия, заяви, че разходите за войната продължават да растат. Тя каза, че през 2025 г. един ден от войната струва 172 милиона долара в сравнение с около 140 милиона долара през 2024 г. Това включва заплатите на войниците, оръжията и обезщетенията на ранените или за убитите на бойното поле, каза тя и добави: „Така че трябва да наберем всички необходими източници, всички необходими пари“.

При все че не се съобщават подробности за допълнителните източници на финансиране, украински правителствени служители призоваха съюзниците да намерят начини да използват руските замразени активи, за да подпомогнат финансите на Киев.

Войната с Русия се ожесточи през последните месеци, като тежки боеве се водят по протежение на над 1000 км от фронтовата линия, а руските войски засилват въздушните си атаки срещу украински градове и селища далеч отвъд нея. Дипломатическите усилия за прекратяване на войната до момента не са дали осезаеми резултати. Тази седмица напрежението се повиши още повече, след като изтребители на НАТО се опитаха да свалят множество руски дронове, нарушили полското въздушно пространство в сряда, отбелязва Ройтерс.

„Докато не се постигне някакво дипломатическо решение, ще трябва да продължим да се борим. А за да продължим да се борим, имаме нужда от пари. Отбраната има огромна финансова цена“, каза Пидласа.

Източник: БТА

Компания „Башнефт“ ще запази равнището на производството си независимо от вчерашната атака с дронове, заяви ръководителят на руската република Башкортостан Радий Хабиров, цитиран от Ройтерс.

Нападението предизвика пожар в нефтопреработвателна инсталация на „Башнефт“ – дъщерна фирма на най-големия руски производител на петрол „Роснефт“.

„Башнефт“ управлява четири големи нефтохимически и нефтопреработвателни завода в района. Хабиров не уточни кое съоръжение е било атакувано. Той каза, че то е било мишена на най-малко два дрона.

И двата свалени дрона са паднали на територията на предприятието. При падането на единия е възникнал малък пожар, който бързо е бил потушен, а заради другия е било прекъснато подаването на техническа вода, уточни Хабиров в „Телеграм“. Той добави, че няма да има намаляване на производството или прекъсване на работата и засегнатият завод ще продължи да функционира нормално.

В изявлението на Хабиров не се споменава Украйна.

По-рано вчера украинското Главно управление на разузнаването (ГУР), цитирано от Укринформ, съобщи, че извършило операция срещу нефтопреработвателния завод „Башнефт-Новойл“ в град Уфа, столица на руската република Башкортостан. Представители на ГУР казаха, че заводът е бил атакуван на 12 септември с дронове камикадзе, които са предизвикали взрив, последван от голям пожар.  

Непотвърдено видео, разпространяващо се в местни канали в „Телеграм“, показва обект, насочващ се към съоръжението, след което се вижда голямо огнено кълбо.

Град Уфа, където се намира заводът, се намира на приблизително 1400 километра от украинската граница, отбелязва Ройтерс.

По-късно вчера бе съобщено за още една атака с дронове – в руския Пермски край, близо до Урал, на над 1500 км от границата.

Според губернатора Дмитрий Махонин, цитиран от ДПА, е било поразено промишлено предприятие в град Губаха. Въпреки това, компанията продължава да работи нормално, написа той. Според медийни съобщения, в Губаха се намират предимно химически компании.

Източник: БТА

Ким Йо-чен, влиятелната сестра на севернокорейския лидер Ким Чен-ун, предупреди, че съвместните военни учения на САЩ, Южна Корея и Япония, може да имат отрицателни последици за тях, съобщи днес държавната информационна агенция КЦТА, цитирана от Ройтерс.

Южна Корея, Япония и САЩ започват на 15 септември ежегодните си отбранителни маневри, наречени Фрийдъм едж“ (Freedom Edge), на които ще повишат въздушния, морския и кибернетичния си оперативен капацитет срещу ядрени и ракетни заплахи от страна на Северна Корея, обявиха южнокорейските въоръжени сили.

„Това ни напомня, че безразсъдната демонстрация на сила от страна на Съединените щати, Япония и Южна Корея на погрешните места, и по-точно около Корейската народнодемократична република, несъмнено ще имат негативни последици за самите тях, каза Ким Йо-чен, цитирана от КЦТА.

Южна Корея и САЩ планират също следващата седмица командно-щабни учения „Айън мейс“ (Iron Mace) за отработване на взаимодействието между конвенционалните и ядрените си способности срещу севернокорейските заплахи, съобщи южнокорейска местна медия.

Ако враждебните сили продължат да демонстрират мощта си чрез тези общи учения, Северна Корея ще предприеме по-осезаеми и решителни контрамерки, заяви висшият севернокорейски партиен функционер Пак Чен-чон в отделно изявление, цитирано от КЦТА.

Пхенян редовно критикува тези общи учения като репетиции за инвазия и в някои случаи отговаря с оръжейни изпитания. Сеул и Вашингтон обаче твърдят, че маневрите имат чисто отбранителен характер.

Източник: БТА