Източник: Offnews.bg

Европейският съюз е платил стотици милиони евро на най-богатия човек на планетата Илон Мъск, който е приближен на американския президент Доналд Тръмп и е силно критичен към блока за различни проекти – от станции за зареждане на електромобили до изстрелване на сателити, съобщава Франс прес, цитирана от БТА.

Това финансиране беше оповестено публично от Европейската комисия след искане на евродепутат.

Според списъка, с който АФП се е запознала, милиардерът е получил около 159 милиона евро, за да развие през 2023 г. мрежата си от зарядни устройства за електромобили „Тесла“ (Tesla) на Стария континент.

ЕС, който отговаря за европейската глобална навигационна спътникова система (ГНСС) „Галилео“, е подписал и договор със „СпейсЕкс“ (SpaceX), собственост на Илон Мъск, за изстрелване на спътници през 2024 г. Договорът е на стойност 197 млн. долара или около 177 млн. евро.

До октомври 2023 г. изпълнителният орган на ЕС излъчваше и платена реклама в социалната мрежа Х, контролът върху която Мъск пое през пролетта на 2023 г.

„Това е недопустимо!“, избухна еводепутатът Даниел Фройнд, който инициира искането. Германският евродепутат от „Зелените“ призова ЕК да спре финансирането на Илон Мъск, „явен враг на ЕС и нашите основни ценности.“

Най-богатият човек на планетата обвинява редовно Европа в цензура заради разследването на Еврокомисията срещу социалната мрежа Х за нарушаване на правилата на блока в областта на цифровите услуги.

Мъск се намеси многократно и в европейската политика през последните месеци, най-вече посредством недвусмислената подкрепа за крайната десница в Германия, припомня АФП.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

На 8 май 2025 г. изтече запис от поверителна среща на унгарския министър на отбраната Кристоф Салаи-Бобровнички с правителствени служители и офицери отпреди две години. На записа министърът казва:

Петият кабинет „Орбан“ е решен да изгради наистина ефективна, боеспособна унгарска армия. Тоест слагаме край на досегашната си миролюбива политика, тоест преставаме с миролюбивия манталитет и влизаме в нулевата фаза на пътя към война.

Думите на Салаи-Бобровнички са от април 2023, година след началото на пълномащабното нашествие на Русия в Украйна. Публично достояние те станаха благодарение на унгарския евродепутат и опозиционер Петер Могьор. Скоро след срещата министърът е назначил ген. Габор Боронди за шеф на комисия за реформи в армията, чиято основна цел е уволняването на пронатовски офицери и замяната им с кадри, лоялни на първо място към правителството.

Около 9 май 2025 украинските власти съобщават, че са разкрили унгарска разузнавателна мрежа в Закарпатската област, където има унгарскоезично малцинство на украинска територия. По преценка на украинското правителство, унгарските агенти са се опитвали да съберат информация за нагласите на местното население към Унгария, нейното правителство и евентуалното присъединяване на областта към дунавската република.

Унгария и Украйна имат обща граница. Традиционният унгарски национализъм (аналогично с българския) смята, че Унгария граничи отвсякъде със себе си, като една от страните, наказани за загубата на Първата световна война през 1918 г. За Унгария Трианонският договор е сравним с това, което Ньой представлява за България. Правителствата на Виктор Орбан наблягат на тези чувства в своите кампании.

В началото на април 2025 Унгария сключи договор за военно сътрудничество със Сърбия. Въпреки че Сърбия не е част от НАТО и ЕС, този договор отговаря на унгарската външна политика в момента, доколкото и двете страни са виждани като проруски и антизападно настроени. Същевременно опозицията в Унгария и мощните, продължителни студентски протести в Сърбия тръгват от обвинения в корупция и отслабват властта съответно на Орбан и сръбския президент Вучич. Евентуално извънредно или дори военно положение би укрепило позициите на унгарското и сръбското ръковоство.

Почти едновременно с унгарско-сръбското споразумение силно проевропейските и лоялни към НАТО правителства на Хърватска и Албания сключиха аналогичен договор. Образуваха се два микроблока. Изглежда, че Сърбия и Унгария стоят срещу Хърватска и Албания. Сърбия все още има амбиции за ревизия на границите в Босна и Косово, а Унгария иска да се отклони от общата европейска политика на край на териториалните претенции към съседи.

Разбирателството между Сърбия и Унгария е донякъде парадоксално заради продължаващата сръбска власт над Банат или Воеводина – исторически унгарска провинция до 1918 г. Но предвид общия проруски и антиевропейски уклон на двете правителства, Унгария на Орбан изглежда подбира съюзниците и противниците си. Унгарските претенции може и да не са само към украинската Закарпатска област: в зависимост от резултата на втория кръг от румънските президентски избори на 18 май 2025, Унгария може да прояви интерес и към унгарскоезичното малцинство на румънска територия.

Само по себе си е тревожно, че държава в НАТО и ЕС може да демонстрира такава липса на лоялност към блоковете, в които членува. Сближаването с Русия и проруски настроената власт на Вучич в Сърбия е нов етап във вече дългогодишното отдалечаване на Будапеща от общата европейска политика. Има разлика обаче между нелоялно поведение и открита война. Изтеклите думи на министър Салаи-Бобровнички показват рисковете, пред които е изправен Европейският съюз и може би още едно предизвикателство към вече достатъчно изстрадалата на война Украйна.

Във всеки случай, поведението на Унгария, Сърбия (и донякъде на Словакия) насърчава антиевропейските и проруски агенти на влияние в България – страна, която има интерес от продължаващи добри отношения с Румъния, а е чувствително близо до руско-украинския конфликт. Българската сигурност е под въпрос заради черноморските връзки с Русия и общата граница с унгарската съюзничка Сърбия.

Източник: Offnews.bg