/СЛС/

Източник: БТА

Основните въпроси, свързани с готовността на институциите и информираността на гражданите за предстоящото въвеждане на еврото, бяха във фокуса на информационна среща, проведена в Перник.

В събитието участваха заместник-министърът на външните работи Николай Павлов, областният управител Людмил Веселинов, кметът на общината Станислав Владимиров, управителят на Националния осигурителен институт Весела Караиванова-Начева и представители на ключови институции. Срещата бе част от Националната информационна кампания за въвеждането на еврото и се състоя в зала „Тържествена“ на Минната дирекция.

Заместник-министър Павлов заяви, че след броени месеци България ще стане двадесет и първата държава членка на еврозоната, присъединявайки се към над 350 милиона европейци, използващи втората по разпространение валута в света.

Той посочи, че присъединяването към еврозоната ще укрепи позициите на България в условията на глобална политическа нестабилност, ще повиши доверието към страната и ще потвърди способността ѝ да изпълнява високи икономически и финансови критерии. И подчерта, че Министерството на външните работи работи чрез своите дипломатически представителства за информиране на българите в чужбина, а информационните системи на ведомството са подготвени да функционират с еврото от 1 януари 2026 г.

„Нашият принос ще бъде в това, че ще направим общността по-силна и по-сигурна. Това стратегическо решение ще насърчи инвестициите, ще стимулира износа, ще премахне транзакционните разходи и ще повиши кредитния рейтинг на страната. Всичко това са предпоставки за икономически растеж и по-висок стандарт на живот за всеки българин“, допълни заместник-министърът.

Областният управител Людмил Веселинов отбеляза, че еврото е не само парична единица, а и символ на доверие и единство между народите. „Когато Европа създаде еврото, тя изгради мост, по който народите вървят заедно напред. България днес стои на този мост. Ние, перничани, знаем, че силата не идва от шума на чука, а от точността на удара. Въвеждането на еврото е именно такъв точен удар – удар на доверие, стабилност и предвидимост“, каза Веселинов.

Кметът на Перник Станислав Владимиров подчерта значението на прозрачната комуникация с обществото. „Пред България стои изключителна стъпка. Радващо е, че толкова много експерти участват в тази национална кампания, за да проведат истинска експертна дискусия. Само чрез ясна, професионална комуникация можем да изградим доверие у хората. Еврото е исторически шанс за България да се нареди достойно сред държавите с устойчива икономика и стабилност“, заяви Владимиров.

Във втората част на срещата експертите разясниха основните етапи и срокове за приемане на еврото, както и въпроси, свързани с данъчни и осигурителни декларации, банкови сметки и лихви. Присъстващите бяха информирани и къде ще могат да обменят левове в евро след 1 януари 2026 г.

Източник: БТА

Науката и иновациите могат да подпомогнат устойчивото развитие на Черно море и баланса между сигурността, растежа и климатичните мерки в региона, посочи европейският комисар по стартиращи предприятия, научни изследвания и иновации Екатерина Захариева във видеообръщение към участниците във форума „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“ в Бургас.

„Темата, която ни събра днес, е не просто рационална, а стратегическа. Защото бъдещето на Черно море е част от бъдещето на Европа. Всеки път, когато говорим за Черно море, говорим както в местен, така и в стратегически план. Говорим за много неща — от туризъм и околна среда, през енергетика, до сигурност и отбрана. Намирането на баланс между всички тях не е лесна задача. Науката и иновациите не са панацея, но могат да помогнат много за този баланс“, каза комисарят.

Захариева припомни публикуваната през май нова стратегия на Европейската комисия за стратегическия подход за Черно море, която събира на едно място сигурността, устойчивия растеж и мерките за климата. „Стратегическо е също разбирането за свързаност – че освен нас европейците, тези теми засягат и другите държави с излаз на Черно море, както и всички останали, с които то може да ни свърже в Далечния изток. Стратегическо е и чувството за спешност. Трябва ни повече от всичко, по-добро от всякога, веднага“, посочи Захариева.

Еврокомисарят отбеляза значението на синята икономика, която обхваща традиционни и нови сектори като корабоплаване, рибарство и туризъм, морска енергия, биотехнологии и цифрови решения.

„Към 2022 година тя осигурява почти 5 милиона работни места, има 890 милиарда евро оборот и генерира близо 250 милиарда евро брутна добавена стойност. Това е един от най-бързо развиващите се икономически сектори. Само за две десетилетия Европа премина от няколко демонстрационни инсталации до почти 19 гигавата морска вятърна енергия в 11 държави, достатъчно да се захранят над 6 милиона домакинства. Инвестициите в иновации дават реални резултати, а общите политики, стимули и финансови инструменти са начинът да ги постигнем“, обобщи Екатерина Захариева. 

Тя припомни и инициативи като мисията за възстановяване на океаните до 2030 година и новия Европейски пакт за океаните. „Стратегическото във всички тях е науката, бизнесът и политиката да действат в синхрон, за да могат амбициите и добрите намерения да намерят изражение в научна дейност. А тя може да бъде претворена в патенти, иновации, ново и мащабно производство, износ“, каза еврокомисарят и изрази мнение, че идеята на днешния форум в Бургас съвпада с тази визия за общи действия.

Форумът „Черно море 2030: Партньорство за устойчиво бъдеще“ се провежда в Конгресен център – Бургас и е организиран от Община Бургас и сдружение „ПроспектиМ“. Събитието събира представители на местни и национални власти, европейски институции, академични среди, бизнеса и неправителствени организации от целия Черноморски регион. В рамките на форума участниците обсъждат практически стъпки за ускоряване на прехода към устойчиво развитие, укрепване на сътрудничеството между страните с черноморски територии, опазване на морската и крайбрежната среда, внедряване на иновации и дигитални решения в синята икономика, както и ролята на морския бизнес като двигател на устойчивото бъдеще.

Източник: БТА