Изгледите за преки мирни преговори между президентите на Украйна и Русия – Володимир Зеленски и Владимир Путин, са централна тема в западния печат.

Украинският президент предизвика руския лидер да се срещнат лично, за да преговарят за мир, пише в заглавие британският в. „Гардиън“. Зеленски предложи среща на четири очи, след като Путин посочи като вариант преки разговори в Турция.

Президентът на Украйна отправи покана към Путин да се срещнат лично за мирни преговори в Истанбул в четвъртък, което е драматичен развой след един уикенд на трескава дипломатическа активност, посочва британският вестник.

Изявлението на Зеленски дойде, след като Путин отхвърли искането на Украйна и европейските съюзници за 30-дневно прекратяване на огъня, но заяви, че Русия е готова за директни преговори с Украйна. Путин каза, че делегации от двете страни трябва да се срещнат в четвъртък в Турция, обръща внимание „Гардиън“.

Въпреки че европейските лидери настояваха, че не трябва да има преговори, докато Путин не се съгласи на прекратяване на огъня, американският президент Доналд Тръмп оказа натиск върху Зеленски да се съгласи „незабавно“ на разговори тази седмица в публикация в социалната си мрежа „Трут Соушъл“. Малко след това Зеленски оповести публично изненадващото си предложение, проследява събитията „Гардиън“

„Очакваме пълно и трайно прекратяване на огъня, считано от утре (бел. ред. – днес), за да осигурим необходимата основа за дипломация“, посочи украинският президент вчера в изявление, цитирано от британския вестник. „Няма смисъл да има повече смърт. И аз ще чакам Путин в Турция в четвъртък. Лично. Надявам се, че този път руснаците няма да търсят оправдания“, добави Зеленски.

Двамата лидери не са общували лично, откакто Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна, а от март 2022 г., малко след началото на войната, не са провеждани публично известни разговори между Москва и Киев, отбелязва „Гардиън“.

„Руският президент Путин не иска Споразумение за Прекратяване на Огъня с Украйна, а да се срещне в четвъртък в Турция, за да преговаря за възможен край на КЪРВАВАТА БАНЯ“, написа Тръмп в своята социална мрежа „Трут сошъл“. „Украйна трябва да приеме това – незабавно“, посочи Тръмп.

„Те поне ще могат да определят дали е възможна сделка и ако не е, европейските лидери и САЩ ще знаят как стоят нещата и ще могат да действат по съответния начин!“, добави президентът на САЩ.

Искането за 30-дневно прекратяване на огъня беше изложено в събота по време на посещението в Киев на лидерите на Великобритания, Франция, Германия и Полша, които заедно със Зеленски се обадиха по телефона на Тръмп, преди да дадат съвместна пресконференция, посочва „Гардиън“.

Британският премиер Киър Стармър заяви, че ако Путин отхвърли предложението, „ние ще отговорим, работейки с президента Тръмп, с всички наши партньори, ще засилим санкциите и ще увеличим военната си помощ за Украйна, за да притиснем Русия да се върне на масата на преговорите“.

Предлагайки директна среща с Путин в Истанбул, Зеленски изглежда пое инициативата, оказвайки натиск върху руския лидер, който рядко предприема спонтанни пътувания, да се съгласи на среща или да се отметне, коментира британското издание. Преди намесата на Тръмп Зеленски и началникът на канцеларията му Андрий Ермак бяха изключили възможността за разговори преди прекратяване на огъня. „Първо 30-дневно прекратяване на огъня, а след това всичко останало“, каза Ермак, цитиран от „Гардиън“.

Украйна и нейните европейски съюзници искат пълно прекратяване на огъня, след което да започнат преговори за цялостно уреждане на конфликта, включващо европейски „мироопазващи сили“ в Украйна, чийто точен състав и мисия все още се обсъждат между съюзниците.

Путин, от друга страна, иска да продължи да воюва, за да засили натиска върху Украйна да се съгласи с редица основни искания на Москва, които не са се променили особено от началото на войната. Освен териториалните претенции към окупираните от Русия региони, се очаква Москва да поиска гаранции, че бъдещите политически и военни решения на Украйна няма да са в нейна вреда. Кремъл вече даде да се разбере, че няма да приеме разполагане на западни войски в Украйна, пише британският вестник.

Високопоставеният съветник на Путин Юрий Ушаков заяви вчера, че предишният първи кръг на преговорите в Истанбул през пролетта на 2022 г. трябва да послужи като основа на новите разговори. Изтеклата информация за тези разговори сочи, че предявените руски условия са представлявали на практика капитулация за Украйна, посочва „Гардиън“.

Зеленски заяви, че е готов да се срещне с Путин за мирни преговори, извежда в заглавие друг британски вестник – „Файненшъл таймс“. 

Изявлението на украинския президент дойде след задочна размяна на реплики. В нея Украйна призова Москва да се съгласи на 30-дневно безусловно прекратяване на огъня от днес, на което Путин отговори, че вместо това двете страни трябва да проведат разговори тази седмица в Турция.

Зеленски настояваше първо едномесечното примирие да влезе в сила, както е предложено, като заяви, че Украйна очаква „пълно и трайно прекратяване на огъня, за да се осигури необходимата основа за дипломация“.

Той посочи, че ще се вслуша в съвета на американския президент. Тръмп  заяви, че „започва да се съмнява, че Украйна ще сключи сделка с Путин“, обръща внимание „Файненшъл таймс“.

Последният път, когато Зеленски и Путин се срещнаха лично, беше през декември 2019 г. в Париж за преговори с посредничеството на френския президент Еманюел Макрон и тогавашния германски канцлер Ангела Меркел, посочва британският вестник.

Кремъл заяви вчера, че няма да спре бойните действия, без преди това да проведе разговори по „първопричините“ за конфликта.

Ушаков каза пред руската държавна телевизия, че Москва иска да проведе разговори в Истанбул въз основа на проваления мирен процес, иницииран там в първите месеци на войната през 2022 г., както и на „реалната ситуация (…) на терен“, където Русия има надмощие на бойното поле.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза на Путин, че Турция е готова да бъде домакин на мирните преговори между Русия и Украйна, съобщиха от канцеларията на Ердоган.

Мария Захарова, говорителка на руското външно министерство, заяви, че Украйна е „разбрала погрешно“ изявлението на Путин. „Путин го каза много ясно: първо преговори за първопричините (за войната), а след това разговори за прекратяване на огъня“, каза тя пред ТАСС.

Исканията на Русия включват отказ от членство на Украйна в НАТО и признаване на анексирането на четири региона на страната, както и прекратяване на западната военна подкрепа за Киев, посочва британското издание.

Връщането към преговорите в Истанбул би включвало също така Украйна да се ангажира с неутралитет, да приеме ограничения за военните си сили и да се съгласи с исканията на Москва за защита на руския език в страната.

Украйна заяви, че тези условия почти биха сложили край на съществуването ѝ като съвременна държава, отбелязва „Файненшъл таймс“.

Руското контрапредложение на практика е отказ от предложението за 30-дневно прекратяване на огъня, направено в събота, след като лидерите на Франция, Германия, Полша и Великобритания посетиха Киев, за да се срещнат със Зеленски.

Европейските партньори се споразумяха, че ако Русия откаже пълно и безусловно едномесечно прекратяване на огъня, ще бъдат приети по-строги санкции срещу нейния банков и енергиен сектор, съобщиха от Елисейския дворец в събота вечерта.

Френският президент Еманюел Макрон заяви пред журналисти вчера, че отговорът на Путин е „първа стъпка, но тя не е достатъчна“. Полският премиер Доналд Туск призова Русия да се съгласи на незабавно прекратяване на огъня.

В публикация в социалната мрежа „Екс“ вчера той написа: „В отговор на нашия призив руснаците предложиха мирни преговори, които да започнат на 15 май. Светът обаче очаква еднозначно решение за незабавно и безусловно прекратяване на огъня. Украйна е готова. Не бива да има повече жертви!“.

Очаква ли се дипломатическият дуел между Зеленски и Путин под натиска на Доналд Тръмп, пита на свой ред френският в. „Монд“.

Руският президент отхвърли предложението за прекратяване на огъня от днес, както поискаха европейците, и представи контрапредложение за преговори в Истанбул. Украинският му колега се възползва от възможността да предложи да се срещне с него „лично“, посочва френското издание. 

Отдавна станала тема табу, хипотезата за преки преговори между Русия и САЩ вече е на масата, под натиска на правителството на Тръмп, акцентира „Монд“.

Западните съюзници на Киев, в частност европейците, настояват за прекратяване на огъня, но руският президент не възнамерява да го приеме като предварително условие за преговори, посочва френското издание.

Макар на този етап да няма признаци, че Владимир Путин ще приеме да участва в срещата, предложена от Володимир Зеленски, стъпката на украинския президент е опит да се излезе от задънената улица, обобщава „Монд“.

Източник: БТА

Русия е атакувала територията на Украйна със 108 дрона през изминалата нощ, като 55 от тях са унищожени от противовъздушната отбрана, предаде Укринформ, като се позова на съобщение на военновъздушните сили на Украйна.

По-рано днес украинските държавни железници съобщиха, че е бил поразен товарен граждански влак, чийто машинист е бил ранен.

Русия е започнала масираната си атака снощи в 23:00 ч. местно време (също и българско). При нападението са били пуснати и 30 безпилотни апарата за примамка, които са се изгубили по трасетата си. 

Украинските ВВС уточняват, че дронове са свалени в източната, северната, южната и централната част на Украйна.

Удареният товарен влак е бил в източната Донецка област, уточнява Укринформ.

„Призивите за прекратяване на огъня продължават да бъдат пренебрегвани, както и продължават вражеските нападения срещу железопътна инфраструктура и превоз на стоки“, се казва в изявлението на украинските държавни железници.

Машинистът на ударения влак е бил ранен в крака. Той е настанен в болница, като състоянието му е стабилно, уточняват от железниците – Укрзализниця.

В съобщението се подчертава, че въпреки опасностите от изпълнението на служебните задължения в близост до фронтовата линия техните служители продължават да работят, снабдени с бронежилетки, каски и аптечки с медикаменти за първа помощ.

Железниците допълниха, че атаките на руските сили не са довели до объркване в разписанията. 

Източник: БТА

/ИТ/

Източник: БТА