Според Института по икономически науки на Черна гора концепцията за „котвена цена“ е ключова стъпка към изграждане на доверие между потребителите и търговците на дребно чрез принципа на пълна прозрачност, както и път към защита на потребителите и по-справедлив пазар. Това предаде за БТА черногорската агенция МИНА.

Йово Рабренович от Института по икономически науки заяви, че в условията на нарастваща инфлация и непрекъснато повишаване на цените на стоките от първа необходимост, Черна гора е изправена пред необходимостта от засилване на прозрачността на пазара.

„Настоящата икономическа ситуация пряко влияе върху покупателната способност на гражданите, създавайки необходимост от ефективни механизми за осигуряване на справедливи пазарни практики. Един такъв доказан инструмент, установен в практиката на ЕС, е концепцията за „котвена цена“, заяви Рабренович в прессъобщение.

Той отбеляза, че прилагането на тази мярка е изключително важна стъпка за насърчаване на доверието между потребителите и търговците на дребно чрез осигуряване на пълен достъп до ценовата информация.

„Котвената цена“ се определя като референтна стойност, т.е. най-ниската редовна цена на даден продукт на предварително определена дата“, обясни Рабренович.

Според него публичното показване на тази референтна цена, наред с текущата продажна цена, дава на потребителите ясна представа за това, как цените са се променяли с течение на времето. Този механизъм намалява информационната асиметрия и позволява информирано вземане на решение въз основа на действителното ценообразуване, което е в основата на лоялните пазарни практики.

„Ефективността на този инструмент се крие в неговата простота, както и в способността му систематично да информира потребителите, като по този начин се решава проблемът с непрозрачното увеличение на цените“, добави Рабренович.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)

Източник: БТА

Липсата на легитимни институции в Косово след парламентарните избори на 9 февруари, както и продължаващите конфликти в Сърбия, засенчиха диалога в Брюксел, предаде за БТА агенция КосоваПрес, цитирйки експерти по процеса. Въпреки посланията на френския президент Еманюел Макрон за важността на диалога, очакванията за напредък към нормализиране на отношенията между двете страни остават ниски, отбелязва още КосоваПрес.

В отговор на запитване на агенцията Европейският съюз заяви, че работи със страните за пълна нормализация на отношенията между Косово и Сърбия, като решава всички нерешени въпроси. От там подчертават, че възможността за нови тристранни срещи в Брюксел зависи от желанието на страните.

Относно изявленията на Макрон вчера след разговор със сръбския президент Александър Вучич, КосоваПрес изпрати въпроси и до действащото в Прищина правителство, но оттам не са отговорили.

През 2023 г. Косово и Сърбия се споразумяха за Основното брюкселско споразумение и впоследствие за Охридския анекс, но споразумението все още не е приложено.

Говорител на ЕС заяви пред КосоваПрес, че очакват Косово и Сърбия бързо да изпълнят ангажиментите си в рамките на всеобхватната нормализация на отношенията си.

Според говорителя пътят на двете страни към Европейския съюз минава през диалог с посредничеството на ЕС.

Професорът по европейска интеграция Дритеро Арифи казва, че диалогът през 2025 г. е в застой, наред с други причини, поради политическата криза в Косово. Според него никое оттеглящо се правителство не може да преговаря за нищо, без да има пълна легитимност.

Напрежението между Косово и Сърбия наскоро се засили поради ареста в Косово на сръбския служител Игор Попович по обвинения в разпалване на омраза и етническо разделение. Междувременно през юни Сърбия арестува бившия полицай Арбнор Спахиу, като разследването е свързано със сръбското терористично нападение в Банска, при което бяха убити трима нападатели.

ЕС вече е призовавал за избягване на едностранни действия, които увеличават напрежението и противоречат на духа на нормализация.

Относно възможността за двустранни и тристранни срещи на ниво главни преговарящи и на техническо ниво, Брюксел заяви, че е готов да изчака следващия кръг от преговори, но това зависи от желанието на страните.

Въпреки възможността за предстоящи срещи професор Арифи казва, че не очаква нищо конкретно по отношение на прилагане на споразуменията и нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия.

Според него има много думи и малко действия, особено от страна на посредниците в диалога. Той подчертава необходимостта Сърбия да бъде санкционирана от ЕС, защото е нарушила споразумението от самото начало. Затова, според него, когато президентът Макрон говори за едностранни действия, които вредят на процеса, той трябва да посочи с пръст Сърбия.

През декември 2023 г. Сърбия изпрати писмо до Брюксел, в което заяви, че няма да прилага определени точки от Основното споразумение, които според институциите на Косово включват де факто признаване на Косово от Сърбия.

През февруари 2025 г. беше назначен новият пратеник на ЕС за диалога датският дипломат Петер Сьоренсен. Той проведе няколко срещи в рамките на диалога тази година, но те не доведоха до конкретни резултати.

(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА