Сръбският президент Александър Вучич събра привържениците си на митинг снощи в Белград след инцидента със стрелба пред сградата на парламента по-рано през деня, когато 70-годишният Владан Анджелкович простреля 57-годишния Милан Богданович след словесен спор.

Около 10:00 ч. местно време (11:00 ч. бълг. вр.) вчера Анджелкович се появи с туба бензин в пространството пред сръбския парламент при шатрите на привържениците на управляващата Сръбска прогресивна партия и предизвика пожар и след словесен спор произведе няколко изстрела и рани Богданович в крака. Анджелкович заяви по-късно, че го е направил, защото „привържениците на Вучич го нервират, тъй като блокират центъра на Белград“.

Събралите пред стълбите на Народната Скупщина (сръбския парламент) снощи скандираха към Вучич „Ацо (умалително име на Александър), сърбине!“ и опънаха транспарант с надпис „Всички сме Милан“.

Сръбският президент заяви, че пострадалият  Милан Богданович  е „получил куршум“, защото „някой не е могъл да понесе, че има хора, които мислят различно“.

Вучич каза още, че лагерът на неговите привърженици се е превърнал в символ на свободата и го нарече „най-свободното място в сърцето на Европа“, което се противопоставя на „окупацията на Сърбия“ и че винаги е имало такива, които виждат Сърбия в бъдещето и ценят свободата повече от всичко друго.

„Струва ми се, че това пространство, населено от поддръжници на Вучич, представлява картина, изобразяваща Сърбия, управлявана от Александър Вучич. Насилието беше неизбежно, защото поддръжниците на Вучич са там, за да се намесят срещу всички, на които им е писнало от този режим. Това е обществено пространство и то трябва да бъде върнато на всички граждани“, каза  докладчикът на Европейския парламент за Сърбия Тонино Пицула днес в интервю за регионалната телевизия Ен1.

В края на ноември миналата година сръбските студенти окупираха над 60 факултети след трагедията в северния сръбски град Нови Сад, където на 1 ноември се срути козирката на жп гарата и причини смъртта на 16 души.

Студентите оглавиха  протести, обвинявайки управляващите в корупция и небрежност. Исканията им за прозрачно разследване на трагедията и понасяне на наказателна отговорност прераснаха в призив за предсрочни избори. Антиправителствените протести се превърнаха в масови и бяха предимно мирни, но през лятото се стигна до сблъсъци между силите на реда и протестиращи, които обвиняват полицията в бруталност и непропорционална употреба на сила. 
 

Източник: БТА

Сръбският външен министър Марко Джурич е казал снощи в Ню Йорк, че съществува силна подкрепа за Сърбия в новата американска администрация и е добре, че постоянните разговори и контактът на високо равнище продължават, дори и при наличието на тежки послания от едната страна, предаде белградската агенция Бета, като се позова на прессъобщение на Министерството на външните работи на Сърбия.

Джурич е в Ню Йорк за заседанието на Съвета за сигурност на ООН, посветено на новия шестмесечен доклад на генералния секретар Антонио Гутериш за дейността на мисията на ООН в Косово. Той е казал, че е използвал посещението си за разговор с постоянния представител на САЩ при ООН Майкъл Уолц, когото определи като една от най-влиятелните фигури в американската външна политика.

Двамата са обсъдили енергийната ситуация, като Джурич е посочил, че е необходимо по-голямо разбиране за позицията на Сърбия.

На 9 октомври влязоха в сила неколкократно отлаганите американски санкции срещу петролна компания на Сърбия НИС (NIS – Naftna industrija Srbije) – оператор на единствената рафинерия в страната. Компанията бе включена в санкционния списък на САЩ през януари, тъй като мажоритарната ѝ собственост е в руски ръце. Целта на санкциите е да се намалят възможностите на Русия да финансира военните си действия в Украйна.

Джурич е подчертал, че президентът на САЩ Доналд Тръмп има безпрецедентна подкрепа от Сърбия като „един от най-популярните световни лидери за сърбите“. „Това ни прави политически близки и налага близкото сътрудничество, особено при такива чувствителни политически въпроси“, е отбелязал той.

Сръбският външен министър е казал, че има възможности за взаимна подкрепа на международна сцена. Той е подчертал и интереса на Сърбия за по-големи американски инвестиции и прилив на капитал, който, по думите му, е възродил икономиката на някои източноевропейски държави.

Джурич се е срещнал в Ню Йорк и с председателстващия Съвета за сигурност и постоянен представител на Русия в ООН Василий Небензя, който е потвърдил силната подкрепа на Русия към териториалната цялост на Сърбия.

Източник: БТА

Черна гора е готова да поеме председателството на Берлинския процес – стратегическа стъпка, която според черногорския премиер Милойко Спаич ще ускори интеграцията на Западните Балкани в Европейския съюз, предаде МИНА. На срещата на върха в Лондон Спаич подчерта, че страната му приема това предизвикателство с решителност и ясен ангажимент да надгради върху постигнатия напредък в региона.

„Следващата година ще бъде историческа – ще отбележим 20 години от възстановяването на независимостта, ще затворим всички преговорни глави с ЕС и ще домакинстваме срещата на върха ЕС–Западни Балкани“, заяви Спаич, цитиран от черногорската агенция. Той посочи, че Черна гора ще настоява за ускорено прилагане на Общия регионален пазар и Зелената програма, по-голяма прозрачност и по-тясно сътрудничество в областите на дигитализацията, мобилността, науката и иновациите.

Спаич подчерта, че Западните Балкани трябва да бъдат признати за „следващата европейска зона за развитие“.

„Политическите думи трябва да бъдат последвани от икономически дела“, добави той, благодарейки на Обединеното кралство за успешната организация на форума.

Сред приоритетите на Черна гора премиерът открои присъединяването към единната зона за плащания в евро SEPA, което доближава страната до европейската финансова система, както и инициативата за премахване на роуминг таксите между ЕС и Западните Балкани – символична и практическа крачка към цифровото единство на континента.

В контекста на сигурността Спаич акцентира върху Регионалния център за кибер капацитет на Западните Балкани (WB3C) в Подгорица, подкрепен от Франция и Словения, като пример за успешно регионално сътрудничество. Той приветства решението на Великобритания да се включи в проекта чрез програма за киберсигурност на стойност пет милиона паунда.

Борбата с корупцията, енергийната и продоволствената сигурност и устойчивостта към климатичните промени също остават сред стратегическите цели на Подгорица.

„Регионът не може да си позволи уязвимост – нито към външни шокове, нито към вътрешни разделения“, заключи Спаич.

Лондонската среща е 12-ата в рамките на Берлинския процес – дипломатическа инициатива, стартирала през 2014 г., която има за цел да укрепи политическата стабилност и икономическата интеграция на Западните Балкани, припомня МИНА.

Източник: БТА