Ресторантьорският бранш посреща с резерви предстоящия летен туристически сезон, а за да бъдат избегнати очаквани загуби, ще се наложи актуализация на задържаните досега цени на услугата, след като от 1 януари тази година ДДС за сектора стана 20 процента, което пък ще доведе до по-ниско потребление. Това стана известно от интервю на БТА с председателя на Сдружението на заведенията в България (СЗБ) Емил Коларов. По думите му от последните два месеца има тенденция заведения, при това на атрактивни места, в това число и по морето, да се обявяват за продажба. 

С оглед ситуацията, която се получи от 1 януари с вдигането на ДДС от 9 на 20 процента, със сигурност очакваме не чак толкова добър сезон, защото колегите, които все още не са формирали цените с новото ДДС, най-вероятно ще го направят, каза Емил Коларов.

Минаха доста месеци, в които ние поемахме този буфер от разликата в ДДС, която не е само 11 процента, а с натрупване, само от ДДС, достига между 20 и 25 процента и с оглед и на повишените разходи за заплати, на минималното възнаграждение, осигуровки и т.н., цените трябва да се актуализират, защото в противен случай доста колеги ще работят на загуба, коментира Коларов. В тази връзка председателят на СЗБ прогнозира и по-ниско потребление.

Друг проблем пред бранша са започналите ремонти по магистралите преди летния сезон, които, по думите на Коларов, най-вероятно ще продължат и в средния сезон. „За да стигнеш например от София до морето си е приключение – тръгваш и не знаеш кога ще пристигнеш, като си пътувал цял ден – изморен, изнервен, колко ще ти е до заведение и с какво настроение ще влезеш там“, коментира Коларов пътните неволи на туристите.

Затрудненията и това лято са заради недостига на кадри, който по думите на председателя на СЗБ възлиза на няколкостотин хиляди души. Трудно набавяме работници, от България почти няма кадри, вносът на чуждестранна работна ръка все още не се извършва по начина, по който бихме искали, има много неща, които да се желаят за облекчаването на този режим и аз лично не съм много обнадежден за летния сезон, обобщи Коларов летните кадрови проблеми на бранша.

Той отчете постигнатите ръстове в туризма през последните години, но посочи, че изоставаме спрямо съседните на България страни, вече достигнали нивата от 2019 г. Фактът, че още преди да започне летният сезон се продават доста голяма част от обектите по морето, а и във вътрешността на страната, при това атрактивни заведения, някои на брега на морето, говори, че голяма част от хората не могат да продължат да работят на загуба, каза председателят на СЗБ.

По думите му браншът продължава да очаква подкрепа от държавата тя да си свърши работата, като оправи инфраструктурата и ставката на ДДС да бъде възстановена на 9 процента както е във всички европейски държави, с изключение на две страни.

Браншът не е оптимист, че внесените законопроекти за промяна в Закона за ДДС в посока връщането на ставката на 9 процента ще бъдат приети от парламента в началото на летния сезон поради редица обективни и субективни причини. Най-вероятно очакват доклада от ЕК (за готовността на България за влизане в еврозоната – бел. реп.) и тогава да се мисли какво ще се прави, коментира председателят на СЗБ. Физически не го виждам кога ще стане това преди средата или края на лятото, допълни той.

Според Коларов не се очаква чуждестранните туристи по морето това лято да компенсират свитото потребление на ресторантьорската услуга от българите. Не знам откъде очакваме повече туристи. Гостите, които основно очакваме, са от пазари, които през последните години се оформиха като структуроопределящи за туризма и са: Румъния, Германия, Великобритания, Турция, Сърбия, Гърция, които обаче развиват собствения си туризъм в пъти по-добре от нас и в тези държави ДДС за ресторантите е диференцирано, коментира председателят на СЗБ. Той изтъкна също, че продължаващата практика с ол инклузива води до това, че туристът все по-рядко излиза от хотела, за да се храни в ресторант и в този смисъл не може и това лято да се очаква да има ръстове в оборотите на заведенията извън хотелите. През годините се оформи мнението, че българският клиент е най-добрият, но в момента не знам какво да очакваме, допълни той.

Коларов напомни, че е трайна тенденцията да има ръстове в оборотите на магазините за хранителни стоки по морето. Пазарува се в магазина, носи се в торбите, готви се, не е лошо и е обяснимо заради бюджета, който българинът може да отдели за лятна почивка в контекста на всеобщото поскъпване, посочи Коларов. Въпреки това, особено по-младата част от населението, ще продължи да посещава заведенията, хубавите рибни ресторантчета, нощните клубове, но консумацията със сигурност ще спадне, с оглед на повишените цени, смята председателят на СЗБ. Освен това през последните години се наблюдава и промяна в това какво поръчаме в ресторантите и все по-рядко някой иска тристепенно меню.

За да има и в България, в частност по морето, ресторант със звезда Мишлен, трябва да има промяна в мисленето и в начина на отношение към работата, най-вече на персонала, и в случая на готвачите, коментира Коларов. Ако нямаме добри готвачи, които да горят в работа си, а не да се интересуват само от това каква ще им е надницата, колко часа ще работят, кой ще им плати осигуровките и да се извиват ръцете на собствениците, което в последните години е ясно очертана тенденция заради намаления персонал, ресторанти от такава висока категория няма да има в България, смята председателят на СЗБ. Промяната ще настъпи, когато тези хора поискат да работят и да постигат по-високи цели, готвейки по-добре, за да се получат тези звезди, допълни той. Коларов каза, че България разполага с прекрасна материална база. Имаме заведения, които по нищо не отстъпват на европейските, дори на световни. Заведенията се обновяват през една-две години за разлика от принципа в други страни, че колкото по-дълго време не се е променял един ресторант, толкова по-посещаван е. Базата ни е много добра и следва да се борим за тези звезди, но това зависи от желанието и най-вече от уменията да се готви на световно ниво, а ние имаме такива готвачи, просто трябва да се поработи малко повече в тази посока, обобщи председателят на СЗБ.

БТА представя поредица от прогнози на браншови организации за предстоящия летен сезон в България в периода 1 юни, когато в деня след откриването на сезона Агенцията организира седмото издание на форума си „БГ Туризъм“ в Поморие. Досега бяха представени прогнозите на Института за анализи и оценки в туризма, Българската асоциация на туристическите агенции, Обединение „Бъдеще за туризма“, Националния борд от туризъм. 

Източник: БТА

„Алкомет“ играе ключова роля в индустриалната карта на България. Нашият принос се измерва не само в произведена продукция и експортни обеми, но и в създаване на стабилни работни места, устойчиви връзки с образователни институции и активна подкрепа на местната общност. Това каза мажоритарният собственик на „Алкомет“ АД Фикрет Индже в интервю за БТА. 

Наскоро „Алкомет“, който със завода си в Шумен е най-големият български производител на алуминиеви валцови и пресови продукти, беше отличен за втори път, след 2022 г., в конкурса на Българската агенция за инвестиции „Инвеститор на годината 2024“, сега в категория „Инвестиция в разширяване на бизнеса“.

„Вярвам, че успехът на един бизнес има смисъл само когато води до развитие на хората и региона, в който той се намира“, посочи още Индже. Той отбеляза, че в момента „Алкомет“ осигурява работа на над 1300 души в Шумен.

Фикрет Индже посочи, че през последните две десетилетия „Алкомет“ инвестира над 310 млн. лева в модернизация, технологично развитие и разширяване на производствения капацитет. Само през 2024 г. вложихме над 30 млн. лева, с което увеличихме обема на производство и създадохме близо 100 нови работни места. В момента реализираме нов инвестиционен план на стойност 140 млн. лева с хоризонт до 2026 г., каза той.

Индже отбеляза, че през изминалата година „Алкомет“ реализира продажби в размер на 268 млн. евро, като над 95 процента от продукцията е била насочена към чужди пазари, и изтъкна, че това е резултат от дългогодишни партньорства и доверие, изградено чрез високо качество и гъвкавост.

Вярвам, че индустрията и образованието трябва да вървят ръка за ръка. Нашата визия е, че стабилно производство се гради със стабилни хора, каза още мажоритарният собственик на „Алкомет“ и добави, че за това са нужни дългосрочни усилия и доверие между бизнеса и образователната среда. Дефицитът на квалифицирани кадри, особено в инженерно-техническите специалности, е реален проблем в цялата страна. Именно затова през последните години развихме различни образователни инициативи – от стипендии и практика до дуално обучение и възстановяване на специализирани паралелки. Работим активно с професионални гимназии и университети, като целта ни е да създадем реални възможности за младите хора още преди дипломирането им, каза Индже.

Следва пълният текст на интервюто:

„Алкомет“ със завода си в Шумен е най-големият български производител на алуминиеви валцови и пресови продукти. Как дружеството допринася за развитието на българската икономика, на Шумен и на региона?

– „Алкомет“ играе ключова роля в индустриалната карта на България. Нашият принос се измерва не само в произведена продукция и експортни обеми, но и в създаване на стабилни работни места, устойчиви връзки с образователни институции и активна подкрепа на местната общност. Вярвам, че успехът на един бизнес има смисъл само когато води до развитие на хората и региона, в който той се намира. Шумен не просто ни е дом – той е сърцето на нашата дейност и партньор в дългосрочното ни израстване.

Наскоро „Алкомет“ спечели за втори път, след 2022 г., наградата „Инвеститор на годината“, сега в категория „Инвестиция в разширяване на бизнеса“. Какво означава тази награда за вас?

– Тази награда е признание за нашата дългосрочна визия и усилията на целия екип на „Алкомет“. За нас това не е просто символ на постигнатото, а стимул да продължаваме да инвестираме устойчиво – в хора, в технологии и в бъдещето на индустрията. Радвам се, че работата ни се оценява не само от партньорите и клиентите ни в Европа и САЩ, но и от българските институции. Вярвам, че този диалог между бизнеса и държавата е важен за устойчивото икономическо развитие на страната.

Какви инвестиции са направени от дружеството в последните години и на каква стойност? Какви инвестиционни проекти предстоят?

– През последните две десетилетия „Алкомет“ инвестира над 310 млн. лева в модернизация, технологично развитие и разширяване на производствения капацитет. Само през 2024 г. вложихме над 30 млн. лева, с което увеличихме обема на производство и създадохме близо 100 нови работни места.

В момента реализираме нов инвестиционен план на стойност 140 млн. лева с хоризонт до 2026 г. Той предвижда разширение на съществуващия Валцов цех 2 с допълнителни 5000 кв. метра и монтаж на нов универсален фолиев валцов стан, с което ще повишим капацитета за валцови продукти. Важен елемент от плана е изграждането на нов леярен цех с високотехнологична линия за леене на рулони. Това ще ни позволи не само да увеличим производствените обеми, но и да навлезем в нови сегменти чрез алуминиеви сплави, подходящи за конверторно фолио и фолио за батерии.

В Пресов цех ще бъдат инсталирани две нови преси за екструдиране с усилие 2000 т и 4500 т. Това ще разшири продуктовото ни портфолио с решения за соларни паркове, автомобилната индустрия и строителството, като същевременно ще увеличи капацитета и ефективността на производството.

В „Алкомет Аутомотив“ ще бъде изградена и нова линия за пасивиране, която ще подобри качеството и ще съкрати времето за обработка на алуминиевите компоненти за автомобилния сектор.

Очакваме разкриването на 160 нови работни места. Проектът вече е сертифициран от правителството като приоритетен инвестиционен проект – признание, което подчертава неговото значение за икономиката на страната и утвърждава „Алкомет“ като двигател на индустриалното развитие в региона и България.

По-голямата част от продукцията на „Алкомет“ е с експортна ориентираност – основно в Европа и САЩ. На каква стойност са продажбите за 2024 г.? Очаквате ли те да бъдат засегнати от промените в митническата политика в ЕС и в САЩ?

– През 2024 г. реализирахме продажби в размер на 268 млн. евро, като над 95 процента от продукцията ни беше насочена към чужди пазари. Това е резултат от дългогодишни партньорства и доверие, изградено чрез високо качество и гъвкавост.

Разбира се, търговската и митническа политика се променят – особено с новите регулации в ЕС и САЩ, включително въвеждането на въглеродни корекционни механизми. Но ние подхождаме проактивно. Инвестираме в устойчиви процеси, проследимост на веригите за доставки и екологични стандарти. Така запазваме своята конкурентоспособност и същевременно отговаряме на очакванията на клиентите и регулаторите.

Каква е визията на „Алкомет“ относно връзката между бизнес и образование? Намирате ли достатъчно подготвени кадри за работа? Колко работни места осигурявате у нас в момента?

– Вярвам, че индустрията и образованието трябва да вървят ръка за ръка. Дефицитът на квалифицирани кадри, особено в инженерно-техническите специалности, е реален проблем в цялата страна. Именно затова през последните години развихме различни образователни инициативи – от стипендии и практика до дуално обучение и възстановяване на специализирани паралелки. Работим активно с професионални гимназии и университети, като целта ни е да създадем реални възможности за младите хора още преди дипломирането им. В момента осигуряваме работа на над 1300 души в Шумен. Нашата визия е ясна – стабилно производство се гради със стабилни хора. А за това са нужни дългосрочни усилия и доверие между бизнеса и образователната среда.

Източник: БТА

/СЛС/

Източник: БТА