Икономика
Минималната заплата в България е 4,8 по-ниска от страната с най-високо подобно възнаграждение в ЕС, през 2007 г. разликата е била 17 пъти
От страните в ЕС, които са въвели минимална работна заплата, под 1000 евро са минималните месечни възнаграждения единствено в десет страни към януари тази година. С най-ниска минимална заплата в ЕС е България (551 евро), а с най-висока – Люксембург (2638 евро), показват най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат.
Към началото на 2025 г. най-високата минимална заплата в ЕС – тази в Люксембург е била 4,8 пъти по-висока от тази в България. За сравнение към началото на 2007 г., когато България стана член на Европейския съюз, тази разлика е била 17 пъти. Тогава минимална заплата у нас е била 92 евро, а в Люксембург – 1570 евро.
В ЕС 22 от 27-те страни членки имат въведена минимална работна заплата към 1 януари 2025 г., уточнява агенцията. Сред тях по-ниски от 1000 евро са минималните възнаграждения освен в България и в Унгария (707 евро), Латвия (740 евро), Румъния (814 евро), Словакия (816 евро), Чехия (826 евро), Естония (886 евро), Малта (961 евро), Гърция (968 евро) и Хърватия (970 евро).
В шест страни минималната заплата е в диапазона от 1000 до 1500 евро: Кипър (1000 евро), Португалия (1015 евро), Литва (1038 евро), Полша (1091 евро), Словения (1278 евро) и Испания (1381 евро).
Останалите шест страни от ЕС с минимални заплати са Франция (1802 евро), Белгия (2070 евро), Германия (2161 евро), Нидерландия (2193 евро), Ирландия (2282 евро) и Люксембург (2638 евро).
Разликите в минималните заплати между страните намаляват, след като се отчетат нивата на цените
Разликите в минималните заплати между страните в ЕС са значително по-малки, след като се вземат предвид разликите в нивата на цените.
Когато се изразят в стандарта на покупателната способност (СПС), минималните заплати в страните от ЕС с по-ниски потребителски цени стават по-високи в сравнение с тези с по-високи цени.
Коригирани спрямо стандарта на покупателната способност минималните заплати варират от 878 СПС на месец в Естония до 1992 СПС в Германия, което е разлика от 2,3 пъти.
Минимални заплати като дял от средната брутна заплата
Представени като дял от средните брутни месечни възнаграждения, през 2022 г. минималните заплати са били над 60 процента от средните заплати само в три държави: Франция, Португалия и Словения (66 процента и в трите).
В България през 2022 г. минималната заплата е представлявала 54 процента от средните възнаграждения за страната.
По-малко от половината от средните заплати за били минималните възнаграждения през 2022 г. в Белгия (49 процента), Малта (46 процента), Естония и Латвия (по 43 процента във всяка).
Източник: БТА
Икономика
Традиционните великденски продукти и лакомства в Германия са значително по-скъпи през 2025 г.

Празнуването на великденските празници в Германия тази година е съпроводено с по-високи разходи за традиционни празнични стоки като боядисани яйца и шоколадови изделия, съобщи Федералната статистическа служба на страната „Дестатис“ (Destatis), цитирана от ДПА.
Според данните потребителските цени на много от типичните за празника храни са се увеличили значително, като това е поредна година с рязко поскъпване.
Едно от малкото изключения е цената на яйцата, които през март 2025 г. са били с „едва“ 2,5 процента по-скъпи спрямо същия месец на предходната година. В дългосрочен план обаче, между 2020 и 2024 г., техните цени са се повишили с 38,5 процента.
Шоколадовите изделия бележат значително по-сериозно увеличение – с 39,9 процента за същия период. Това е над средното поскъпване на всички хранителни продукти (33,2 процента) и значително над общото увеличение на потребителските цени (19,3 процента), включващо разходите за енергия, наеми и други стоки и услуги от първа необходимост.
Само през първите месеци на 2025 г. шоколадът е бил с 16,7 процента по-скъп спрямо същия период на предходната година.
Инфлацията се отразява и върху домашно приготвените великденски десерти. Почти всички основни съставки за традиционния великденски сладкиш са поскъпнали. Маслото например е било с 23,3 процента по-скъпо през март в сравнение със същия месец на 2024 г.
Изключение от тази тенденция е захарта, чиято цена е намаляла с 26,1 процента на годишна база, показват още данните на статистическата служба.
Източник: БТА
Икономика
Испанските монети от по 1 евро завземат портфейлите на германците

Свободното обращение на банкноти и монети в еврозоната означава, че жителите на една страна от валутния съюз често разполагат из джобовете и портмонетата си с парични знаци не само от родната си страна, но и с такива, които може да са пристигнали от всички кътчета на Европа.
Германската централна банка „Бундесбанк“ (Bundesbank) всяка година анализира страната на произход на 80 000 монети на стойност 2 и 1 евро, както и на монети от по 50 и 20 евроцента, депозирани в клоновете ѝ, и стига до някои интересни изводи, пише германското издание „Виртшафтсвохе“.
Когато през 2002 г. еврото за първи път става официално разплащателно средство в Германия, делът на „родните“ банкноти и монети е 100 процента. Оттогава той е намалял, но остава сравнително стабилен – около 30 процента, а чуждестранните съответно са 70 процента.
Според оценката за 2024 г. малко под 38 процента от монетите по 2 евро, използвани в Германия, са дошли от чужбина, в сравнение с 46 процента от монетите по 50 евроцента и 34 процента от монетите от 20 евроцента.
При монетите от 1 евро обаче ситуацията е по-различна.
Повече от половината от тях (почти 54 процента) са дошли от чужбина, като най-разпространената чуждестранна монета от 1 евро е испанската – с дял от 17 процента в германските портфейли. Това е много по-силно присъствие, отколкото на монетите от останалите държави в еврозоната. Не може да се определи дали това се дължи на особено голям брой, емитиран от Испания – при запитване Европейската централна банка не можа да предостави данни за националните дялове при емитирането на отделните монети. Изглежда обаче, че това не е еднократно явление – и в предишни анализи на „Бундесбанк“ за разпределението на монетите по страни на произход в Германия се открояваше силният дял на испанските монети по 1 евро.
В доклад от декември 2019 г. „Бундесбанк“ обясни факта, че делът на германските монети в портфейлите на гражданите не е спаднал по-рязко въпреки свободното движение на хора и капитали, с особеностите на използването на монетите при посещение в чужбина. Пътуващите обикновено вземат толкова монети в чужбина, колкото донасят обратно. Ситуацията е различна при банкнотите: пътуващите вземат повече при заминаване, за да могат да покриват разходите си в брой и по-малко при връщане у дома.
Според най-новия анализ на „Бундесбанк“ чуждестранните монети в местните портфейли идват най-често от популярни туристически дестинации като Франция, Италия и Испания, но и от съседни страни като Австрия, Белгия и Нидерландия. Само на тези шест държави се падат средно 85 процента от чуждестранните евромонети, използвани в Германия.
Източник: БТА
Икономика
Дълбока криза разтърсва британската козметична компания „Боди шоп“

След като обяви фалит във Великобритания, Германия, Белгия, САЩ и Канада, веригата магазини за продукти за грижа за тялото „Боди шоп“ (Body Shop) продължава да е в дълбока криза и рискува да бъде затворена и в други страни.
Основана през 1976 г. от Анита Родик, „Боди шоп“ превръща етичната и устойчива козметика в свой основен коз, като успя да спечели милиони клиенти по цял свят.
Веригата обаче е изправена пред редица финансови затруднения, които отчасти се дължат на намаляващия поток клиенти в търговските центрове, силната онлайн конкуренция и трудностите в управлението, пише италианското издание „Мъни“.
Ситуацията се влоши допълнително и от вътрешни проблеми като смяната на собствеността и финансовите затруднения за новите инвеститори. През 2024 г. веригата обяви фалит в няколко страни, което доведе до затварянето на множество магазини и изложи на риск хиляди работни места. „Боди шоп“ е изправена пред несигурно бъдеще, а позицията й в редица страни продължава да е изложена на риск
Глобалната криза в „Боди шоп“: причините за провала
Марката, която някога беше нарицателно за устойчива и иновативна козметика, сега е изправена пред безпрецедентна криза. Началото на упадъка на „Боди шоп“ може да се проследи до няколко фактора, включително нарастващата конкуренция от страна на марки, предлагащи подобни продукти, но със силно онлайн присъствие. Потребителите са все по-привлечени от удобството на дигиталното пазаруване, което намалява трафика във физическите магазини – проблем, който засегна особено силно веригите, разчитащи основно на продажбите в търговските центрове.
Но не само онлайн конкуренцията е предизвикателство за веригата на Анита Родик. През последните години веригата трябваше да се справи с редица вътрешни проблеми, включително смяна на собствеността, неефективно управление и неприспособимост към промените на световния пазар. След като беше придобита от гиганта „Л‘Ореал“ (L’Oréal), „Боди шоп“ загуби идентичността си на независима марка и прокламираните ценности за устойчивост на продуктите. Последвалото преминаване към „Натура енд Ко“( Natura & Co.) и придобиването през 2023 г. от германската „Аурелиус“ (Aurelius) не доведоха до желания ефект, като компанията продължи да реализира загуби на няколко пазара.
Освен това кризата бе белязана от поредица от фалити в страни, в които „Боди шоп“ винаги е била силна в исторически план. В Обединеното кралство фалитите доведоха до затварянето на 200 магазина и загубата на повече от 2000 работни места. Същото се случи и в Германия, Белгия, САЩ, Канада и съвсем неотдавна – в Нова Зеландия, където всички магазини бяха затворени, а служителите – съкратени. В Нидерландия местното дъщерно дружество изпадна в несъстоятелност, магазините бяха затворени, а уебсайтът – спрян.
В Италия, където марката има солидна история, са налице същите проблеми. Основните причини са сходни с тези, които доведоха до фалит на други пазари: конкуренция от страна на онлайн магазините, неспособност за достатъчно бързи иновации и спад на продажбите в търговските центрове, където традиционно са концентрирани магазините на марката. Страната, която допреди няколко години изглеждаше като един от най-обещаващите пазари за „Боди шоп“, преживява стагнация на пазара. Магазините, които все още са отворени, не могат да се конкурират с гигантите в електронната търговия, нито с местните вериги, предлагащи подобни продукти на по-конкурентни цени. В този контекст ситуацията за „Боди шоп“ в Италия остава много несигурна и фалитът не изглежда да е далеч.
Затварянето на магазините е съпроводено с постепенно отслабване на дистрибуторската мрежа. В някои страни като Нова Зеландия, преустановяването на онлайн продажбите и затварянето на физическите магазини доведоха до окончателния край на присъствието на марката с цел намаляване на загубите и управление на натрупаните през годините дългове.
Британската марка присъства и на българския пазар от 2018 г.
Източник: БТА
-
Българияпреди 1 седмица
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Святпреди 1 седмица
САЩ и Тайван са провели първите си преговори за митата
-
Святпреди 1 седмица
Иранският външен министър разговаря с омански представители в Маскат
-
Бизнеспреди 1 седмица
Планът на Доналд Тръмп за американското автомобилостроене е пълен с препятствия
-
Бизнеспреди 1 седмица
Търговски развод между САЩ и Китай – митата вече са 145% срещу 125%
-
Политикапреди 1 седмица
Папазов: Доган няма право да влиза и пребивава в сараите в Бояна
-
Политикапреди 1 седмица
Стотици участваха в поредния протест под надслов “Вън Пеевски от властта“
-
Балканипреди 1 седмица
Сръбският президент Александър Вучич поиска институциите да възстановят реда и мира след повече от пет месеца протести