Над 1,1 милиона евро са изплатени на 142 души, засегнати от смъртоносния горски пожар в края на юли в планинските села на Лимасол, Южен Кипър, заяви днес кипърският министър на вътрешните работи Константинос Йоану, цитиран от „Сайпръс мейл“.

Говорейки пред извънредно съвместно заседание на три парламентарни комисии, Йоану заяви, че приоритет на държавата е да предотврати бъдещи загуби на човешки живот и да предотврати подобни бедствия да се случват отново.

Горският пожар избухна на 23 юли, разпространявайки се бързо и причинявайки големи щети на домове, земя и добитък, изгаряйки около един процент от острова и довеждайки до смъртта на възрастна двойка, припомня изданието.

Йоану заяви, че от миналия петък, когато беше обявена схемата за подкрепа, властите са разгледали 236 искания. Одобрени са плащания на обща стойност около 1,7 милиона евро. Очаква се еднократните плащания към засегнатите жители да бъде напълно разпределено до утре.

Около 500 души са получили временен подслон и храна, подчертава „Сайпръс мейл“. Правителството се ангажира да осигури шестмесечна подкрепа за тези, чиито домове са частично повредени, и 24 месеца за тези, чиито имоти са напълно унищожени.

Министър Йоану заяви, че няма да омаловажава ситуацията или да крие недостатъците на системата. Той призна, че са открити пропуски в реагирането при извънредни ситуации, за чието отстраняване властите сега работят. По думите му, в повечето случаи са били спазени правилните процедури за евакуация, въз основа на доклади от местните селски лидери, но въпреки усилията на членовете и доброволците на Гражданската защита обаче, в процеса на евакуация е имало недостатъци.

Имаше и забавяния и объркване при проверката и евакуацията на изолирани домове и животновъдни ферми. Много от тези места не са регистрирани и не са ясно обхванати в плана за действие при извънредни ситуации, уточни той.

Йоану похвали усилията на Гражданска защита по време на пожара и поиска време за представяне на подробен доклад пред парламента. Той също така очерта предоставеното финансиране за предотвратяване на бъдещи пожари.

Общо 1 милион евро са отпуснати за разчистване на райони с висок риск от пожари и за закупуване на оборудване и превозни средства, припомня още „Сайпръс мейл“. Това е част от по-широки усилия за подкрепа на земеделските общности в близост до гори и намаляване на опасностите от пожари, причинени от изоставени земи. Безвъзмездните средства варират от 20 000 до 100 000 евро на общностен клъстер. Досега са използвани само 35% от средствата.

Министерството предлага и финансова подкрепа на местните съвети за закупуване на еднокабинни пожарни автомобили. Субсидията се е увеличила от 50% на 80% от общата цена след искания от по-малки общности.

По въпроса за националната система за предупреждение, министърът заяви, че през 2022 г. е била обявена обществена поръчка, но е била отменена през май 2024 г. поради съдебни обжалвания. Полагат се усилия за повторно стартиране на обществената поръчка.

Източник: БТА

Датата 7 август 2025 г. беше обявена за ден на национален траур на територията на Румъния в знак на почит към паметта на бившия президент на страната Йон Илиеску, реши на извънредно заседание днес правителството, предаде Аджерпрес.

Съгласно законовите разпоредби в деня на траур националните флагове на всички институции и централните и местни публични власти ще бъдат свалени наполовина. Същото се отнася за партийните централи, синдикалните организации и организациите на работодателите, учебните заведения, културните институции и дипломатическите мисии на Румъния. Наполовина ще бъдат свалени знамената и на граничните пунктове, летищата, пристанищата, гарите и автогарите, както и на плавателните съдове, плаващи под румънски флаг.

Същевременно радио и телевизионните програми, както и културните институции, трябва да адаптират по съответен начин излъчваната програма и организираните дейности във въпросния ден.

Правителството реши също, че утре в Залата на обединението в президентския дворец „Котрочени“ ще се състои поклонение, а в четвъртък в букурещкото гробище „Генча“ ще се бъде организирана държавна церемония. Самото погребение на бившия президент ще се състои само в присъствието на семейството и близките му, посочва сайтът Хотнюз.

Йон Илиеску беше президент на Румъния в мандатите 1990-1992 г., 1992-1996 г. и 2000-2004 г., като имаше забележителна роля в политическия живот след декември 1989 г., напомня Аджерпрес. Той имаше важна роля в преходния период от комунистическия режим към демокрацията и е първият президент, избран след революцията от 1989 г.

По време на мандата му Румъния прие нова конституция (1991 г.), поставени бяха основите на демократичните институции и бяха предприети политически и икономически реформи, отбелязва още националната информационна агенция.

Източник: БТА

Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви днес по време на тържествата за Деня на победата и отечествената благодарност и 30-годишнината от операция „Буря“,  че ежегодното честване в Книн е повод не само да се припомни, но и да се потвърди какво означава операция „Буря“ и към какво тя задължава, предаде агенция ХИНА.

Насочвайки поглед към бъдещето, Пленкович заяви, че мирът не се печели веднъж завинаги, а трябва да се пази всеки ден.

„В свят, който отново е в пламъци – от Украйна до Близкия изток – става ясно, че сигурността изисква бдителност, решителност и постоянни инвестиции. Поучени от опита на Отечествената война и особено от операция „Буря“, ние знаем, че няма свобода без сила и няма мир без способността да го защитим“, каза Пленкович.

Той спомена и военния парад от миналата седмица в Загреб, заявявайки, че той е показал, че хърватските въоръжени сили днес са мощна, добре оборудвана и високо обучена регионална сила.

„Пети август не е просто годишнина, това е ден на хърватската съвест, обет към родината, че винаги ще я защитаваме, обет към нашите защитници, че никога няма да ги забравим, и обет към нашите деца, че им оставяме страна, която знае стойността си и цената, на която е спечелена. Това е ден на нашата гордост, единство и сила“, каза хърватският премиер в речта си по време на възпоменанието на стадион „Динара“.

Пленкович отбеляза, че са минали 30 години от операция „Буря“, но спомените за онези дни на гордост и слава са все още живи, 30 години откакто Хърватия беше освободена и осигури бъдещето си.

„Всяка година се събираме тук в Книн с едни и същи емоции: гордост от победата ни, благодарност към нашите защитници и почит към падналите. Но днес, на годишнината от най-голямата победа на Хърватия, не сме тук само за да си спомним. Тук сме, за да потвърдим какво означава за нас операция „Буря“, какво изисква от нас и на какво ни учи“, заяви хърватският премиер.

„Преди три десетилетия обединената сила на хърватския народ освободи окупираните градове и села, победи агресора и възстанови живота и достойнството на разселените лица и бежанците. Преди всичко, тя донесе мир… Днес тази хърватска сила вече не защитава родината с оръжие, а с отговорност, знания и решителност, пазейки нашите основни ценности“, добави той.

Операция „Буря“ – най-голямата сухопътна битка в Европа към онзи момент след Втората световна война

Пленкович заяви, че операция „Буря“ е била най-голямата сухопътна битка в Европа към онзи момент след Втората световна война, битка, която разби проекта за Велика Сърбия, победи агресора, промени военния и геополитическия ред на Югоизточна Европа, определи съдбата на Хърватия и позволи края на войната в Босна и Херцеговина.

„Операция „Буря“ не само освободи Хърватия, но и предотврати друга трагедия в Босна и Херцеговина“, каза той.

Пленкович заяви също, че операция „Буря“ е проправила пътя за завръщането на разселените хървати по домовете им и за мирната реинтеграция на хърватския Дунавски регион и град Вуковар, както и за установяването на хърватска власт над цялата национална територия.

„След войната Хърватия също така даде възможност за завръщането на хърватските сърби, които желаеха да се върнат“, добави Пленкович, подчертавайки, че по този начин страната е демонстрирала политическа зрялост, морална отговорност и човешко състрадание.

Операция „Буря“, продължи Пленкович, утвърди хърватската сила, „сила, която не поробва, а освобождава, сила, която не заплашва, а защитава; сила, която не разрушава, а създава“.

„Тази сила не избледня с операция „Буря“, тя все още живее днес във всеки хърватски войник, предан към родината, и във всеки хърватин, където и да живее, в Хърватия или по света. Тя намира израз във всеки хърватски успех, във всяка победа и във всяко трудно решение, чрез което заедно изграждаме сигурна, свободна и достойна държава“, заяви хърватският премиер.

Пленкович отдаде почит на всички, дали живота си за свободата на Хърватия, като подчерта, че тяхната жертва не е просто число, а обет за благодарност, защото благодарение на тях Хърватия стана самостоятелна, суверенна и свободна.

Той също така отдаде почит на силата на хърватските жени, които бяха до своите войници, на децата, чието детство беше откраднато от войната, и на представителите на други националности, които участваха в борбата за Хърватия. Той обърна специално внимание на спомена за 1744-те изчезнали лица, заявявайки: „Очакваме Белград най-накрая да демонстрира истинска готовност за сътрудничество, защото без пълната истина за изчезналите не може да има искрени отношения, нито европейско бъдеще.“

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА