Ядрената енергия е въпрос на национална сигурност, заяви днес румънският президент Никушор Дан, който посети днес АЕЦ Черна вода по повод започването на дейностите по проект за технологична модернизация на първи блок на единствената атомна електроцентрала в Румъния, предаде Аджерпрес.

Държавният глава посочи, че в момента ядрената енергия представлява 20 процента от нуждите от електрическа енергия на Румъния и отбеляза, че това е „относително благоприятна за околната среда“ технология, по-специално що се отнася до въглеродните емисии. 

„Държах да бъда днес тук, не само защото това е инвестиция от 3 милиарда евро, която започваме, а и защото ядреният сектор е една от зоните в глобалното състезание, в които Румъния има конкурентоспособно преимущество (…) Не говорим само за електроенергия, говорим за свързани с това процеси, в които Румъния има роля, говорим за вторични ползи като медицината, в които Румъния отново има конкурентоспособно преимущество“, посочи Дан.

Той добави, че подкрепя модернизацията на първи блок на АЕЦ Черна вода, както и проекта за изграждане на трети и четвърти блок, който е в ход, а също така и проекта за малки модулни реактори в Дойчещ (Южна Румъния).

„Искам да подчертая факта, че ядрената енергия е въпрос на национална сигурност и затова технологията и партньорите са партньори, на които можем да разчитаме. Говоря за Канада, Южна Корея, Италия, САЩ, държави, които мислят като нас по отношение на международния ред“, изтъкна държавният глава.

В края на миналата година румънската национална компания за ядрена енергия Нуклеарелектрика (Nuclearelectrica) и международният консорциум, съставен от Канду Енерджи (Candu Energy Inc.), Ансалдо Нуклеаре (Ansaldo Nucleare), Канейдиън Комършъл Корпорейшън (Canadian Commercial Corporation) и Корея Хидро енд Нюклиър Пауър (Korea Hydro & Nuclear Power Co), подписаха договор за технологична модернизация на първи блок на румънската АЕЦ Черна вода.

Единствената атомна централа на Румъния в Черна вода, окръг Констанца, произвежда около една пета от електроенергията в страната с два реактора CANDU, канадско производство, които бяха пуснати в експлоатация съответно през 1996 г. и 2007 г. Първоначалните планове за централата са предвиждали четири реактора, в един момент е бил планиран и пети, но са завършени само първите два.

В края на миналата година беше подписан и договор за изграждането на трети и четвърти блок на атомната електроцентрала между националната компания Нуклеарелектрика (Nuclearelectrica) и консорциум, съставен от компаниите Флауър, Сарджънт и Лънди (Flour, Sargent & Lundy) от САЩ, Аткинс Реалис (Atkins Realis) от Канада и Ансалдо (Ansaldo) от Италия. 

Източник: БТА

Избирателната комисия на босненската федеративна единица Република Сръбска (РС) реши днес, че няма да проведе предсрочни президентски избори, заявявайки, че действа въз основа на заключенията, приети наскоро от парламента РС, предаде Радио Свободна Европа.

Изборите бяха свикани за 23 ноември от Централната избирателна комисия на Босна и Херцеговина, припомня РСЕ.

Президентската позиция се освободи, след като ЦИК отне мандата на лидера на РС Милорад Додик на 18 август въз основа на окончателна присъда на Съда на Босна и Херцеговина, която го осъди на една година затвор и шестгодишна забрана за заемане на публични длъжности за неизпълнение на решенията на върховния представител на ЕС в страната.

Председателят на Комисията на РС Оливер Благоевич заяви, че „заключенията на парламента на РС ще бъдат напълно спазени“, като подчерта, че решението е взето на извънредно телеконферентно заседание.

„Очаквам, че други органи, както на ниво РС, така и на общинско ниво, също ще спазят парламентарните заключения относно предсрочните избори и всичко останало“, каза той в изявление за регионалната телевизия РТРС.

На въпрос на Радио Свободна Европа да коментира това решение, говорителят на ЦИК Максида Пирич заяви, че Избирателната комисия на РС „дори няма правомощия да провежда избори за президент на РС“. Тя каза, че това се прави от общинските и градските избирателни комисии и че тези правомощия, в съответствие със закона, са възложени от ЦИК.

На 22 август парламентът на Република Сръбска прие набор от заключения, които, наред с други неща, се противопоставят на провеждането на предсрочни избори за президент на РС и призовават Додик да продължи да изпълнява функцията на президент на РС, припомня РСЕ. Заключенията изискват от всички институции в РС да не предприемат никакви дейности, свързани с насрочването на избори.

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.

Източник: БТА

Металургичният комбинат на мултинационалната компания „АрселорМитал“ в румънския окръг Хунедоара обяви официално, че спира производство за неопределен период от време, съобщава информационният сайт Зиаре. 

Работниците и служителите на компанията ще бъдат в състояние на техническа безработица. Съгласно Кодекса на труда в Румъния в период на техническа безработица трудовият договор е замразен, но работникът остава на разположение на работодателя, който има задължение да му изплаща месечно обезщетение в размер на най-малко 75 процента от основната заплата. При подновяване на дейността на компанията работникът се връща на работа на пълна заплата.

„АрселорМитал“ потвърди намерението да замрази производството в комбината си в Хунедоара (Румъния) за неопределен период от време от 5 септември“, се посочва в съобщение на компанията до Фондовата борса в Букурещ.

Според представители на „АрселорМитал“ решението е мотивирано от „влошаването на пазара, предизвикано от постоянно високите разходи за електроенергия, ограничената държавна подкрепа и засилващия се конкурентен натиск от вноса“.

От „АрселорМитал“ посочват, че тези фактори са оказали значително влияние върху способността на комбината да остане конкурентоспособен на вътрешния, европейския и международния пазар. Портфейлът с поръчки е отбелязал рязък спад, като обемите са намалели с почти 60 процента в сравнение с 2024 г.

„АрселорМитал“ отбелязва, че полага усилия за отговорно управление на променящата се ситуация и за смекчаване на финансовото въздействие върху служителите. Компанията остава ангажирана да следи отблизо развитието на пазара и ще преоцени позицията си в зависимост от развитието на ситуацията, информира Зиаре.

Председателят на синдикалната организация в комбината в Хунедоара Мирча Бордян потвърди, че работниците са информирани за решението за спиране на производството и излизане в техническа безработица от 5 септември до края на месеца. 

„Липсата на поръчки, но и високите цени на енергията са причините за тази мярка. Работниците ще получат 75 процента от основната заплата“, каза синдикалистът, цитиран от Зиаре.

Засегнатите се надяват, че мярката ще е временна. Работниците от комбината в Хунедоара бяха за известен период в техническа безработица и в началото на годината, заради икономически затруднения на комбината, припомня Зиаре.

Източник: БТА