САЩ налагат мита за стомана и алуминий на над 400 продукта

Министерството на търговията на САЩ съобщи, че налага мита за стомана и алуминий на повече от 400 продукта, включително вятърни турбини, мобилни кранове, уреди, булдозери и друго тежко оборудване, както и на мотриси, мотоциклети, корабни двигатели, мебели и др. продукти, съобщава Reuters. Министерството заяви, че 407 категории продукти се добавят към списъка на „производните“ стоманени и алуминиеви продукти, обхванати от секторни мита, с 50% мито за всяко съдържание на стомана и алуминий в тези продукти плюс ставката за страната за съдържанието, което не е стомана и алуминий. В изследователска бележка на Evercore ISI се казва, че този ход обхваща повече от 400 продуктови кода, представляващи внос за над 200 млрд. долара през миналата година, и се оценява, че той ще повиши общата ефективна митническа ставка с около 1 пр. п. Министерството добавя към новите мита и вносни части за автомобилни изпускателни системи и електрическа стомана, необходима за електромобилите, както и компоненти за автобуси, климатици, а също и уреди, включително хладилници, фризери и сушилни. Група чуждестранни производители на автомобили призоваха министерството да не добавя частите, като заявиха, че САЩ не разполага с вътрешен капацитет, за да посрещне настоящото търсене. Производителите на стомана, сред които Cleveland Cliffs, Nucor и други, поискаха от администрацията да разшири митата, така че да обхванат допълнителни стоманени и алуминиеви автомобилни части.

Манията по Labubu води до рязко покачване на печалбите и акциите на Pop Mart

Световната популярност на Labubu помогна на продажбите на Pop Mart да се увеличат повече от три пъти през първите шест месеца на годината, пише Financial Times. Продажбите на китайската компания за играчки скочиха до 13.9 млрд. юана (1.93 млрд. долара), а нетната печалба е нараснала с почти 400% до 4.6 млрд. юана, надминавайки собствените прогнози на компанията от миналия месец за „поне“ 350%. Продажбите в чужбина съставляват около 40% от продажбите. В сряда акциите се покачиха с повече от 10% до рекорден връх, след като главният изпълнителен директор Уан Нинг заяви пред анализатори, че компанията може лесно да надхвърли целта си за приходи от 20 млрд. юана за 2025 г. Листнатите в Хонконг акции на компанията са поскъпнали с повече от 600% през последната година, което прави Уанг 12-ия най-богат човек в Китай, показват данни на Bloomberg от сряда.

Източник: Капитал

Двете компании бяха сред 17-те фармацевтични производителя, които в края на юли получиха писма от Тръмп с искане да намалят цените на лекарствата в САЩ или да очакват последствия, докато президентът продължава с агресивната си търговска политика.

От пиковите им стойности миналата година спадът е още по-осезаем. От юни 2024 г. досега Novo Nordisk е загубила 367 млрд. долара от пазарната ѝ стойност – спад от над две трети, докато Lilly е поевтиняла с 29% спрямо рекордната ѝ оценка от миналата година, което е заличило 250 млрд. долара от нейната капитализация.

Производителите на лекарства за отслабване са уязвими към колебанията на фондовия пазар, както и всяка друга част от фармацевтичния сектор, коментира Еван Зайгерман, анализатор в BMO Capital Markets. „Бизнесът с терапии срещу затлъстяване трябваше да спаси всички, но в действителност това са сложни пазари с възходи, спадове и рискове“, добави той.

Датската Novo Nordisk, която през май отстрани своя главен изпълнителен директор, е поевтиняла с 49% от началото на годината, загубила 166 млрд. долара от стойността ѝ и отстъпва позиции на Lilly. Четвъртият по големина акционер в компанията – Норвежкият суверенен фонд с размер 2 трлн. долара, обяви миналата седмица, че вложенията му в компанията са намалели с 1.2 млрд. долара през първата половина на годината.

Източник: Капитал

Повече внос и разширяващ се дефицит с Китай

Общото намаление на излишъка на ЕС през юни се дължи не само на отношенията със САЩ, а главно на по-голям внос от множество партньори, както и на секторни фактори, показват анализи. Затрудненията за експорта съвпаднаха с рязко забавяне на икономическия растеж в Европа – ръстът на БВП в еврозоната от 0.6% през януари – март на тримесечна база се сви до едва 0.1% през второто тримесечие, когато влязоха в сила американските мита.

„Митата, а в по-структурен план и загубата на международна конкурентоспособност, оказват силно влияние върху европейския износ“, пише в свой анализ тинк-танкът ING Think. Въпреки дискусиите за намиране на нови търговски партньори, които да компенсират потенциалната загуба на търговия със САЩ, европейският износ за Индия и Бразилия например също пада през юни, обръщат внимание експертите.

В търговията с Китай дефицитът на ЕС се разширява до 29.5 млрд. евро. Износът към страната е намалял с 12.7% до 16.9 млрд. евро, докато вносът е скочил с 16.7% до 46.4 млрд. евро, което оправдава опасенията, че част от търговските потоци от Китай ще се насочат към Европа заради търговското напрежение между Пекин и Вашингтон, а китайската конкуренция, с която европейските производители се сблъскват, става още по-интензивна.

Водещите сектори имат проблеми

Енергията остава най-видимото слабо място на ЕС, където блокът традиционно е на дефицит – само през юни той е 23.4 млрд. евро. Цифрите подчертават продължаващата зависимост на Европа от внос на енергийни продукти, което крие рискове за производството на континента.

Източник: Капитал