/ПК/

Източник: БТА

Научният директор на румънския Национален институт за изследвания и разработки в делтата на Дунав (INCDDD) Юлиан Никерсу каза, че въздействието на изменението на климата се увеличава и предупреди, че водата се превръща във форма на валута и ще става все по-скъпа, предаде за БТА румънската агенция Аджерпрес.

Никерсу припомни, че проучванията, проведени от специалисти от Европейската комисия за река Дунав, международен орган, създаден през 1856 г. в контекста на развитието на морския канал Сулина, стъпват върху изследвания на нивата на водата в Дунав с оглед на изменението на климата. Реперът, поставен от Комисията на Стария фар в Сулина, все още служи като ориентир в основата на конструкцията.

„Въздействието [на изменението на климата] е три пъти по-голямо и ако го сравним със сушите в началото на миналия век, имаме снимки от украинската делта, където земята буквално е напукана. През 1946 г. сушите отново имаха сериозно въздействие, но те бяха много по-ограничени. Сега сме изправени пред пожари, по един избухва на всеки няколко дни“, каза Никерсу прод агенция Аджерпрес.

За да предотвратят и смекчат последиците от изменението на климата, което води до намаляване на рибните запаси, специалисти от Тулча, в сътрудничество с колеги от други страни, в момента изпълняват четири проекта, финансирани от ЕС. Единият от тях е за рехабилитация на рибовъдното съоръжение Караорман, символ на румънската аквакултура по време на комунистическата епоха. Той е проектиран така, че да може да се използва и в други региони.

„Поради изменението на климата пролетните наводнения вече не се случват през април – май, както бяхме свикнали с нива на водата в Тулча до четири метра. Сега, ако достигнат два метра, го наричаме наводнение. През април – май е размножителният период на рибите и те биха могли да се преместят в наводнени райони, за да снесат яйцата си, но на този етап изменението на климата е нарушило този цикъл“, добави научният директор на Националния институт за изследвания и разработки в делтата на Дунав.

В този контекст Никерсу подчерта значението на управлението на водите.

„Посланието към обществеността е: трябва да управляваме водите възможно най-ефективно. Водата се превръща във валута и ще става все по-скъпа“, заключи Юлиан Никерсу.

(Новина, избрана от румънската агенция АДЖЕРПРЕС за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)   

Източник: БТА

Диалогът между руския президент Владимир Путин и американския Доналд Тръмп може да помогне за намаляване на натиска върху енергийния сектор на Сърбия, каза в интервю за ТАСС сръбският министър на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович-Ханданович.

„Република Сърбия приветства разговорите на високо равнище между руския президент Владимир Путин и президента на САЩ Доналд Тръмп в Аляска, където беше демонстриран ангажимент за прекратяване на конфликта в Украйна. Интересът на Република Сърбия е да бъде постигнато трайно и устойчиво решение възможно най-скоро,“ подчерта тя. 

Според министъра санкциите на ЕС срещу Русия са оказали негативно влияние върху дейността на петролната компания на Сърбия НИС, тъй като мажоритарен собственик на компанията е руската „Газпром“.

Джедович-Ханданович отбеляза, че заради руското участие в капитала на НИС САЩ  въведоха санкции срещу компанията, прилагането на които обаче досега беше отлагано няколко пъти.

 „Въпреки многократните отлагания на прилагането на тези санкции, закупуването на суров петрол стана трудно, макар че продължи,“  каза сръбската енергийна министърка.

НИС беше включена в американския списък на компаниите, засегнати от санкциите срещу руския енергиен сектор, през януари. Причината беше връзката ѝ с руската „Газпром нефт“, която е под западни санкции заради руската инвазия в Украйна.

Около 45 процента от НИС са собственост на „Газпром нефт“, приблизително 11 на сто притежава нейната компания майка „Газпром“ и близо 30 на сто са собственост на сръбското правителство. Останалите акции са в ръцете на дребни акционери.

„Надяваме се, че продължаването на преговорите на високо равнище ще подпомогне напредъка, както и постигането на споразумение, което би могло да повлияе положително за премахването на несигурността и изваждането на НИС от санкционния списък“,  Джедович-Ханданович.

Тя отбеляза, че Сърбия като транзитна страна играе ключова роля в осигуряването на енергийната сигурност на Западните Балкани и Югоизточна Европа, като същевременно остава надежден партньор за международните участници.

По думите на сръбския министър на енергетиката руският газ е позволил на Сърбия в разгара на енергийната криза да гарантира непрекъснато снабдяване на населението и икономиката.

„Най-важното е, че благодарение на руския газ, в разгара на енергийната криза, ние осигурихме стабилни доставки за нашите граждани и икономика“, подчерта тя.

Според Джедович-Ханданович Москва е „дългогодишен и важен партньор“ на Белград в енергийния сектор. 

„Въпреки многобройните предизвикателства, много от които не зависят единствено от нашите страни, сътрудничеството беше ефективно и донесе взаимна полза“, отбеляза Джедович-Ханданович. Тя добави, че преговорите с Газпром за ново дългосрочно споразумение за доставки на газ за Сърбия продължават. Министърът уточни, че „остава да се определят само отделни елементи от бъдещото споразумение“.

Сърбия е един от последните останали купувачи на руски газ в Европа, отбелязва Ройтерс. Миналата година е получила около 3 милиарда кубически метра синьо гориво. Европейската комисия съобщи през юни, че е приела предложение за постепенно прекратяване на вноса на газ и петрол от Русия до края на 2027 г.

Сърбия е страна кандидат за членство в ЕС, но не се е присъединила към западните санкции срещу Русия, въведени заради инвазията в Украйна, въпреки че осъди агресията на Москва. Сръбският президент Александър Вучич заявява, че налагането на санкциите не отговаря на националните интереси на Сърбия.

Източник: БТА