/ЕС/

Източник: БТА

Нови мита за вноса от Китай може да бъдат обявени след „две или три седмици“ на фона на продължаващия търговският спор между двете най-големи икономики в света. Това заяви президентът на САЩ Доналд Тръмп, цитиран от ДПА. 

„Ако нямаме сделка с дадена компания или държава, ще определим митата. Просто ще определим митата“, заяви Тръмп в Овалния кабинет.
„Това е нещо, което смятаме, че ще се случи, бих казал през следващите няколко седмици….Мисля, през следващите две-три седмици ще определим числото и ще (определим тарифа), може и за Китай“, каза Тръмп.

В отговор на репортерски въпрос дали САЩ и Китай водят преки разговори, Тръмп каза „да, разбира се, всеки ден“, а запитан колко скоро възнамерява да намали митата за китайския внос в Съединените щати, Тръмп отговори, че „това зависи от тях“.

В началото на април Тръмп обяви, че САЩ налагат общи мита от поне 10 процента за целия внос за американския пазар, и по-високи ставки за редица търговски партньори, което предизвика значителни сътресения на фондовите и финансовите пазари.

Макар че много от планираните тарифи бяха замразени за 90 дни, за да се даде възможност за търговски преговори, за китайските стоки остават в сила тарифи в размер до 145 процента. Пекин отвърна на удара с мита в размер до 125 процента за американски продукти.

Тръмп заяви също така, че 25-процентновите мита за вноса на автомобили от Канада може да се повишат. 

„Когато наложа мита на Канада – те плащат 25 процента – но това може да се повиши, по отношение на автомобилите“, каза Тръмп. „Единственото, което правим, е да казваме: „Не искаме вашите коли, с цялото ми уважение. Искаме, всъщност, сами да правим автомобилите си“, допълни президентът.

Същевременно 12 американски щата заведоха дело срещу митническката политика на Тръмп в Съда по международна търговия на САЩ, който е базиран в Ню Йорк. 

В иска се твърди, че търговската политика на Съединените щати „сега зависи от капризите на президента, а не от разумното упражняване на законните му правомощия“.

Ищците твърдят, че според Конституцията на САЩ само Конгресът има право да налага данъци, тарифи и мита, а не президентът. 

Искът е подаден от щатите Орегон, Колорадо, Кънектикът, Делауеър, Илинойс, Мейн, Минесота, Ню Мексико, Ню Йорк и Върмонт, чиито губернатори са демократи, както и от щатите Аризона и Невада, ръководени от републиканци. 

Ищците настояват съдът да отмени митата на основание, че „президентът няма право произволно да налага мита“.

Миналата седмица щатът Калифорния подаде отделен иск срещу митата на Тръмп във федералния съд. 

Според Международния валутен фонд широкомащабните американски мита и обявените от търговските им партньори ответни мерки водят до рязко  нарастване на световния публичен дълг, като американската икономика също страда от митническата политика.  

Източник: БТА

Съвсем не е далеч времето, в което сутрин в списъка от ежедневни задачи ще можем да включим и грижата с един ден да отдалечим старостта, превръщайки остаряването в по-здравословен, а защо не и по-бавен процес. Възможността да чуем и разберем посланията на тялото ни всеки ден ще стане факт до края на годината или в началото на следващата, когато се очаква да бъде готова българската онлайн платформа за динамичен здравен резултат, който дава ежедневни препоръки за това как да увеличим дълголетието и да предотвратим заболявания.

Платформата за динамичен здравен резултат, която има за цел да предоставя персонализирани ежедневни препоръки за удължаване на здравословната продължителност на живота и превенция на заболявания, е във финален етап на разработка, разказа в интервю за БТА проф. Милена Георгиева – професор по молекулярна биология към Българската академия на науките и съосновател/главен научен директор на „Епикс.Ейай“ (EPIX.AI) – иновативна компания, която съчетава епигенетика и изкуствен интелект за персонализирано дълголетие. Наскоро компанията бе отличена в конкурса „Инвеститор на годината“ в категорията „Успешен стартъп“.

Изследователската фаза вече е приключена, а подходът е както научно, така и технологично валидиран, разказа ученият и допълни, че в момента тече първата пилотна кохорта с доброволци, която ще даде необходимите данни за оптимизация и финално калибриране на алгоритмите. Очаква се платформата да бъде достъпна за по-широка употреба в рамките на следващите 6 до 9 месеца.

Остаряване по български

В България, както и в повечето държави от Източна Европа, хората остаряват по-бързо в биологичен и функционален смисъл, в сравнение със своите връстници в Западна Европа, разказа проф. Милена Георгиева. Според учения това се дължи на по-ниската здравна култура, по-ограничения достъп до качествена превантивна медицина, по-високите нива на хроничен стрес и икономическа несигурност, както и на неблагоприятната среда и начин на живот.

Според проф. Георгиева преждевременното остаряване и увеличаването на хроничните болести в България не са просто здравен, а стратегически национален проблем. Данните от Европейската комисия, както и от глобални източници като Световната здравна организация и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, също показват, че очакваната продължителност на живота в добро здраве в България е с години по-ниска от тази в страни като Швеция, Франция или Германия, отбеляза ученият.

Общото между държавите от Източна Европа е натрупването на рискови фактори – от ниски нива на физическа активност до хранителни и екологични дефицити, които ускоряват процесите на остаряване и влошават качеството на живот в напреднала възраст. Оттук идва и нуждата от дълбоки политики за управление на остаряването – такива, които включват не само здравната, но и социалната, образователната и иновационната система, посочи проф. Георгиева.

Според нея истинската промяна ще дойде тогава, когато третираме стареенето не просто като естествен процес, а като управляем биологичен и социален феномен, какъвто всъщност според учения е.

На колко години са децата на демокрацията в страните от Източна Европа

Според обоснована преценка за биологичната възраст на поколението, което израсна в зората на демократичните промени в България, хората, родени между 1975 и 1990 година, чиято хронологична възраст днес е между 35 и 50 години, биологичното им стареене в много случаи протича по-ускорено, посочи проф. Милена Георгиева. Това според нея се дължи на комбинация от фактори, включително стресови адаптации в периода на преход, промени в социалната среда и липсата на систематизирана превенция през годините. Според учения обаче този тренд не е уникален за България – прилики се наблюдават и сред населението в други страни от Източна Европа. Това, което ни отличава в известна степен от западноевропейските общества, е по-късното и по-бавното интегриране на структурирани политики за профилактика и дългосрочна грижа за здравето, посочи проф. Георгиева.

Тя изтъкна, че в световен план на високо политическо и икономическо ниво вече ясно се очертава разбирането за нуждата от устойчиви здравни стратегии, базирани на персонализирана и превантивна медицина. С този нов контекст пред нас научният напредък в областта на генетиката, епигенетиката и биомаркерите на стареенето вече не е просто теоретично знание – той е ключ към реални решения за подобряване на качеството и продължителността на живота, изтъкна проф. Георгиева.

Българите през 2050 г.

Проф. Милена Георгиева вярва, че през 2050 г. българите ще бъдат по-осъзнати и активно ангажирани със своето здраве, качество на живот и дълголетие. Това не е просто надежда, а прогноза, основана на реални научни, социални и икономически тенденции, които следим и анализираме в нашата работа, допълни ученият.

Тя отбеляза, че здравните различия в Източна Европа, включително и в България, са свързани не само с икономически, но и с културни и образователни фактори. През 2050 г. тези различия трябва и могат да бъдат преодолени чрез по-добър достъп до наука, технологии и интеграция на медицината на дълголетието в практиката.

Представям си българи, които не просто се интересуват от здравето си, а разполагат с дигитални решения, които ежедневно им дават препоръки, базирани на собствения им биологичен ритъм. Представям си възрастни хора, които са активни, социално свързани и вдъхновяващи, защото възприемат времето си в здраве не като загуба, а като капитал, каза ученият. Аз вярвам, че България има потенциала да бъде част от това дълголетно бъдеще – с правилните решения, воля и сътрудничество, заяви проф. Георгиева.

Следва пълният текст на интервюто:

Проф. Георгиева, Epix.Ai получи отличие в конкурса „Инвеститор на годината“ в категория „Успешен стартъп“. Какво означава за компанията тази награда и през какви трудности трябваше да премине, за да стане успешен стартъп в България?

– За целия ни екип в EPIX.AI това отличие е огромно признание за усилията, с които превръщаме авангардната наука в реални решения. Да бъдеш стартъп в България в областта на биотехнологиитеq не е лесно – ежедневно се сблъскваме с предизвикателства от административна, инвестиционна и технологична гледна точка. Но вярваме, че бъдещето е в персонализирания подход и интелигентната биология, и затова изграждаме компания, в която науката работи с ясен фокус да подобрява човешкото здраве и качеството на живот. Отличието „Успешен стартъп“ е не просто награда, а стимул да продължим с още по-голяма отдаденост.

В същото време вярваме, че успехът е относително понятие, особено когато става дума за биотехнологичен стартъп. Истинският успех идва тогава, когато успееш коректно и етично да транслираш значими научни открития в реална клинична или потребителска полза. Това изисква не само научна и технологична експертиза, но и мултидисциплинарен подход, стратегическо мислене и силна воля, защото здравето на хората е кауза, а не пазарна ниша.

Моля да представите накратко пътя от идеята за компанията до реализацията й. Защо избрахте да „лекувате стареенето“?

– Пътят към създаването на EPIX.AI започна не с бизнес план, а с научен устрем – с дългогодишната ми работа в областта на генетиката и епигенетиката и с осъзнаването, че остаряването не е просто „естествен процес“, а сложен, управляван биологичен сценарий. Години наред изучаваме как клетките комуникират, как натрупват увреждания в генома и как епигенетичната регулация – тази фина система от „включване“ и „изключване“ на гени, се променя с времето. Това знание ни доведе до ключовата идея: ако можем да разчетем правилно езика на клетките, може би можем и да ги подкрепим да остаряват по-здравословно, дори по-бавно.

Така се роди идеята за компания, която не лекува болестите на стареенето едва след като се проявят, а се стреми да управлява самото остаряване като процес. Защото остаряването не е задължително синоним на заболяване, то е натрупване на молекулни дефекти, които могат да бъдат измервани, интерпретирани и повлияни. Видяхме, че можем да изградим мост между научната лаборатория и реалния свят – чрез технологични платформи, интелигентна биология и мултидисциплинарен екип, който гледа отвъд очевидното. И така EPIX.AI стана не просто стартъп, а научна визия в действие.

Днес EPIX е компания с дълбок трансдисциплинарен научен подход – тя обединява съвременни научни полета като генетика, епигенетика, медицина на дълголетието и изкуствен интелект, за да предложи нов тип решения на стари биологични проблеми. Това не е просто сближаване на науки, а създаване на нов език, чрез който да четем биологичния код на остаряването и да го управляваме в полза на човешкото здраве. Ние сме пионери във въвеждането на нова парадигма в биомедицината: от лечение към превенция, от „anti-age“ към „age-management“, от догонване на щетите към активна регулация на молекулярната устойчивост.

Какви нормативни промени според Вас са необходими, за да се развие мрежата от високотехнологични стартъпи в страната?

– За да се развие устойчиво мрежата от високотехнологични стартъпи в България, според мен са необходими няколко ключови нормативни и структурни промени. Облекчен регулаторен режим за научно-базирани стартъпи – в момента процедурите за регистрация, сертификация и достъп до финансиране често са твърде тежки и неприспособени към спецификата на научните и биотехнологични компании. Нужен е специален регулаторен статут за deep tech и bio tech стартъпи, който да отчита високия им рисков профил, но и големия обществен потенциал.

Стимули за трансфер на знание от академията към индустрията – законодателството следва да насърчава университетите и научните институти да партнират със стартъпи чрез споделена интелектуална собственост, достъп до лаборатории, съвместни проекти и гъвкави споразумения.

Финансови механизми с търпелив капитал – стартиращите компании в науката не могат да покажат възвръщаемост в рамките на 6-12 месеца. Нужно е създаване на публично-частни фондове с по-дълъг хоризонт за възвръщаемост и конкретни програми за seed и early-stage финансиране.

Улеснена система за привличане и задържане на висококвалифицирани кадри – законодателни промени, които позволяват опростено издаване на визи за чуждестранни учени и специалисти, както и данъчни облекчения за служители в иновативни компании (напр. при опции за дялово участие).

Програма за държавни поръчки в подкрепа на иновации – чрез стратегически обществени поръчки държавата може да бъде „първият клиент“ на високотехнологичните решения на български стартъпи – от здравеопазване до екология и образование.

Но може би най-важното: необходимо е създаване на култура, в която неуспехът не се наказва, а се разбира като част от иновационния процес. Науката и предприемачеството споделят една и съща същност – да грешиш бързо, да учиш постоянно и да надграждаш. Законите трябва да го позволяват, а обществото – да го подкрепя.

Кога се очаква да бъде готова платформата за динамичен здравен резултат, който дава ежедневни препоръки за това как да увеличим дълголетието и да предотвратим заболявания?

– Платформата за динамичен здравен резултат, която има за цел да предоставя персонализирани ежедневни препоръки за удължаване на здравословната продължителност на живота и превенция на заболявания, е във финален етап на разработка. Изследователската фаза вече е приключена, а подходът е както научно, така и технологично валидиран. В момента тече първата пилотна кохорта с доброволци, която ще ни даде необходимите данни за оптимизация и финално калибриране на алгоритмите. Очакваме платформата да бъде достъпна за по-широка употреба в рамките на следващите 6 до 9 месеца.

Как остаряват българите и какви са разликите в този процес с хората от държавите от ЕС? Има ли прилики в остаряването на хората от страните от Източна Европа, които ги отличават от тези в Западна Европа?

– Остаряването на българите се характеризира с някои особени черти, които ясно се открояват както в европейски, така и в глобален контекст. Въпреки че биологичният процес на стареене е универсален, социалните, икономическите и здравните фактори създават значителни различия между страните. В България, както и в повечето държави от Източна Европа, хората остаряват по-бързо в биологичен и функционален смисъл, в сравнение със своите връстници в Западна Европа. Това се дължи на по-ниската здравна култура, по-ограничения достъп до качествена превантивна медицина, по-високите нива на хроничен стрес и икономическа несигурност, както и на неблагоприятната среда и начин на живот.

В доклада „Не?победими пандемии“, който разработихме веднага след заглъхването на ковид пандемията, именно с цел да разкрием тези структурни уязвимости, е подчертано, че преждевременното остаряване и увеличаването на хроничните болести в България не са просто здравен, а стратегически национален проблем. Данните от Европейската комисия, както и от глобални източници като Световната здравна организация и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, също показват, че очакваната продължителност на живота в добро здраве в България е с години по-ниска от тази в страни като Швеция, Франция или Германия.

Общото между държавите от Източна Европа е натрупването на рискови фактори – от ниски нива на физическа активност до хранителни и екологични дефицити, които ускоряват процесите на остаряване и влошават качеството на живот в напреднала възраст. Оттук идва и нуждата от дълбоки политики за управление на остаряването – такива, които включват не само здравната, но и социалната, образователната и иновационната система.

Истинската промяна ще дойде тогава, когато третираме стареенето не просто като естествен процес, а като управляем биологичен и социален феномен, какъвто всъщност е.

Може ли да се каже младите хора от зората на демократичните промени в България на каква биологична възраст са днес?

– Да, можем да направим обоснована преценка за биологичната възраст на поколението, което израсна в зората на демократичните промени в България – хората, родени между 1975 и 1990 година. Макар хронологичната им възраст днес да е между 35 и 50 години, различни анализи, включително наши собствени научни материали сочат, че биологичното им стареене в много случаи протича по-ускорено. Това се дължи на комбинация от фактори, включително стресови адаптации в периода на преход, промени в социалната среда и липсата на систематизирана превенция през годините.

Важно е да отбележим, че този тренд не е уникален за България – прилики се наблюдават и сред населението в други страни от Източна Европа. Това, което ни отличава в известна степен от западноевропейските общества, е по-късното и по-бавното интегриране на структурирани политики за профилактика и дългосрочна грижа за здравето.

Именно на този фон беше особено важно, че по време на тазгодишния Икономически форум в Делфи, на който имах честта да бъда част от панел, посветен на най-новите научни открития в областта на остаряването, международната дискусия постави ясен акцент върху необходимостта от по-ранна и проактивна профилактика, основана на науката за дълголетието. Високото политическо и икономическо ниво на панелите, посветени на здравето, ясно очерта нова посока: нуждата от устойчиви здравни стратегии, базирани на персонализирана и превантивна медицина. С този нов контекст пред нас научният напредък в областта на генетиката, епигенетиката и биомаркерите на стареенето вече не е просто теоретично знание – той е ключ към реални решения за подобряване на качеството и продължителността на живота.

Как си представяте българите през 2050 г.?

– Ако трябва да отговоря с една дума – осъзнати.

Вярвам, че българите през 2050 г. ще бъдат по-осъзнати и активно ангажирани със своето здраве, качество на живот и дълголетие. Това не е просто надежда, а прогноза, основана на реални научни, социални и икономически тенденции, които следим и анализираме в нашата работа.

В рамките на форуми като Икономическия форум в Делфи, PowerSummit, Webit и редица международни научни и икономически събития, в които участвам, акцентът все по-ясно се поставя върху нуждата от превенция, интелигентна грижа за здравето и нови модели на здравна грамотност. По време на панелите, посветени на медицината на дълголетието, винаги подчертавам, че остаряването трябва да бъде разбрано на клетъчно и молекулярно ниво – и именно това ни дава инструментите за неговото управление.

Докладът „Не?победими пандемии“, който реферирах по-горе, също показва, че здравните различия в Източна Европа, включително и в България, са свързани не само с икономически, но и с културни и образователни фактори. През 2050 г. тези различия трябва и могат да бъдат преодолени чрез по-добър достъп до наука, технологии и интеграция на медицината на дълголетието в практиката.

Представям си българи, които не просто се интересуват от здравето си, а разполагат с дигитални решения, които ежедневно им дават препоръки, базирани на собствения им биологичен ритъм. Представям си възрастни хора, които са активни, социално свързани и вдъхновяващи, защото възприемат времето си в здраве не като загуба, а като капитал.

Този образ на бъдещето изисква сериозни усилия днес – в образованието, в науката, в политиките, но и в културната ни представа за стареенето. Аз вярвам, че България има потенциала да бъде част от това дълголетно бъдеще – с правилните решения, воля и сътрудничество.

Каква е крайната цел на подобни изследвания и възможно ли е те да станат част от задължителните годишни профилактични прегледи? В този смисъл доколко достъпни са те за възрастните хора в страната?

– Крайната цел на подобни изследвания е ясна – да живеем по-дълго, по-здравословно и с по-високо качество на живот. Вярвам, че чрез напредъка в молекулярната биология, епигенетиката и медицината на дълголетието можем да откриваме рискове за здравето далеч преди появата на симптоми. Това ни дава възможност да действаме навреме – чрез промяна в начина на живот, хранене, прием на определени молекули или индивидуализирани здравни програми. С други думи – да предотвратим, вместо да лекуваме свързаните с остаряването хронични болести.

Убедена съм, че тези изследвания ще станат част от стандартните профилактични прегледи. Не само защото науката го позволява, а и защото това е икономически оправдано. Данни от Световната здравна организация и Европейската комисия показват, че всяко 1 евро, инвестирано в превенция, спестява между 2 и 5 евро от разходите за лечение. В контекста на България, с нашата застаряваща нация и висок процент хора с хронични заболявания, достъпът до подобни изследвания би трябвало да бъде приоритет. За съжаление, в момента те все още не са широко достъпни, особено за възрастното население, тъй като не се покриват от НЗОК. Но вярвам, че с правилна държавна политика и партньорство между наука, медицина и индустрия, това може да се промени.

Нашата мисия не е просто да удължим живота, а да удължим здравословния прозорец от него. И точно в това се крие силата на персонализираната профилактика.

Във времена на киберпрестъпления как са защитени информационните масиви на компанията с данни на хората, които са поискали да разберат биологичната си възраст?

– Във времена, когато киберсигурността е критично важна, защитата на личните данни, особено такива, свързани с биологична възраст и генетична информация, е приоритет от най-висок порядък. 

В компаниите, с които работя, прилагаме най-високите нива на защита – криптиране, многостепенна идентификация, анонимизиране на данните и стриктно спазване на GDPR (Общият регламент относно защитата на данните – бел. ред.). За нас доверието на хората, които искат да научат повече за биологичната си възраст, е от ключово значение – и го пазим не само с наука, а и със сигурност.

–––––––

Милена Георгиева е професор по молекулярна биология към Българската академия на науките и съосновател/главен научен директор на EPIX.AI – иновативна компания, която съчетава епигенетика и изкуствен интелект за персонализирано дълголетие. Тя е експерт в областите молекулярна биология, генетика, епигенетика, биомедицина и дълголетие. Преминала е обучение в Института Кюри, Университета в Страсбург и Международния изследователски център по биоинженерство, Триест, Италия.

Проф. Георгиева е автор на над 100 научни публикации и ръководи множество научноизследователски проекти. Тя е научен консултант на International Enago Academy, научен съветник на проекта LifeSaver по програма Хоризонт на ЕС и здравен експерт в AcrossLimits. 

Проф. Георгиева е съосновател и член на Изпълнителния съвет на Българското дружество по дълголетие, което насърчава удължаването на здравословния живот чрез научнообосновани стратегии. Освен това тя е съосновател и ръководител на научния отдел на STEAM & Space Cluster към Атлантическия клуб в България, където работи за развитието на иновации в областта на науката, технологиите и космическите изследвания. Като старши академичен преподавател в Женевския колеж по наука за дълголетието, тя допринася за обучението на бъдещите лидери в областта на дълголетието и биомедицинските иновации. Проф. Георгиева е член на Съюза на учените в България, Европейската федерация на биохимичните дружества и Международния съюз по клинична епигенетика.

Активен популяризатор на науката, тя е лектор на TED, участва в международни конференции, научни фестивали и медийни изяви. 

Източник: БТА