Международният ден на чистия въздух за синьо небе се отбелязва днес. Той се чества от 2020 г. с резолюция на Общото събрание на ООН от 19 декември 2019 г., сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА. Целта е да се насърчат действията на международната общност за подобряване на качеството на въздуха в световен мащаб.

В страни, като нашата, където замърсеният въздух и тютюнопушенето в градовете са осезаеми, болните от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и хроничен бронхит са не по-малко от 9% от възрастното население, каза за БТА пулмологът и професор по белодробни болести Коста Костов. Той допълни, че в България от белодробен рак, който може да е последствие от белодробни заболявания, ежегодно се разболяват не по-малко от 4000 души.

Хората, които живеят в урбанизирани места и градове с голяма натовареност на автомобилния транспорт по-често страдат от различни хронични белодробни болести. От тях човек може да се разболее дори и да не е пушач, посочи професорът.

Доказано е, че в замърсените градове тези болести са много по-чести и протичат с по-голяма прогресия, допълни той. По думите му колкото по-чист е въздухът, който човек с болен бял дроб диша, толкова по-сигурно е укрепването на неговото здраве или предотвратяването на изостряне на хронични болести.

Проф. Костов препоръча на живеещите в градовете да намират начин поне два пъти в годината да ходят на места с чист въздух. Черноморието е място с чист, благоприятен и здравословен въздух и съветвам хората да прекарват поне 10–15 дни в годината там, допълни той. Подходящи са и природните комплекси, където природата дава необходимото за предпазване на здравето. Хората трябва да спортуват далеч от центъра на града, отбеляза той.

Според проф. Костов трябва да се работи за подобряване на екологията на въздуха. Необходимо е да увеличим профилактичната стойност на въздуха, който дишаме. „Ние сме това, което дишаме, а качеството на въздуха определя нашето здраве“, заяви специалистът. 

Мръсният въздух е причина за почти 6% от всички смъртни случаи в България през 2021 г., според данни на Health Effects Institute/State of Global Air, цитирани от Сдружение „Въздух за здраве“. Замърсяването допринася за 21% от смъртните случаи на ХОББ, 18% от исхемична болест на сърцето, 17% от диабет, 16% от рак на белия дроб, както и за значителен дял от инсултите, инфекциите на долните дихателни пътища и дори неонаталните смъртни случаи, посочиха още от сдружението. Те отбелязаха, че замърсената среда повишава риска от възникване или усложняване на заболявания и влошено качество на живот.

Основните източници на замърсяване в Източна Европа са зависимостта от въглища, остарелите индустриални производства, нерегламентираното горене на отпадъци, прекомерното застрояване и други, уточниха от сдружението. Като мерки за намаляване на замърсяването на въздуха те посочиха по-строг мониторинг и изисквания за филтри и технологии за намаляване на емисиите в предприятията, както и по-строг контрол върху горенето на отпадъци. Те предложиха още по-чист транспорт, намаляване на емисиите от битовото отопление и създаване на зелени буферни зони около натоварени пътища.

Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., очертава пътна карта за постигане на устойчиво развитие и опазване на околната среда, показва също информация на отдел „Справочна“ на БТА.

Източник: БТА