Двамата титани в борбата с килограмите вече не са сами на ринга. Първоначалните трудности при увеличаването на производството доведоха до недостиг, особено на Wegovy. В условия на недостиг FDA позволява на така наречените compounding аптеки да копират оригиналните лекарства. Novo Nordisk твърди, че тези аптеки, които често доставят активните съставки от Китай и продават на значително по-ниски цени, вече представляват 30% от всички предписания срещу затлъстяване в САЩ.

Нови конкуренти

На хоризонта се появяват и нови конкуренти. На 22 септември Pfizer, друг американски гигант, обяви, че ще плати 7.3 млрд. долара за Metsera – наскоро листната биотехнологична фирма, работеща върху ново поколение терапии за отслабване. В същия ден швейцарският фармацевтичен колос Roche заяви, че догодина ще започне късен етап клинични изпитвания на собствен кандидат. По-рано тази година компанията сключи сделка за 5.3 млрд. долара със Zealand за съвместно разработване и продажба на обещаващо лекарство на по-малката датска фирма. През юни китайската Innovent получи одобрение от местния лекарствен регулатор за своята нова GLP-1 инжекция за лечение на затлъстяване. На 19 септември компанията обяви, че и антидиабетният ѝ препарат е получил зелена светлина.

Трябва ли тогава пионерите в отслабването да се подготвят за още години на мизерия? Не е задължително. Защото, въпреки че първото място не гарантира успех на Novo Nordisk, ранното влизане на пазара все пак може да се окаже печелившо и за нея, и за нейния американски заклет конкурент.

Предимствата на лидерите

Първото предимство на двамата шампиони пред всички останали е значителният им производствен капацитет. Особено Novo Nordisk вече е изградила сериозна производствена мощ. През последните четири години общите ѝ капиталови разходи надхвърлят 28 млрд. долара. Инвестициите в основни средства поглъщат 18% от приходите – ръст спрямо 15% преди три години. През декември компанията майка Novo Holdings завърши придобиването за 16.5 млрд. долара на Catalent – американски производител, с цел да увеличи капацитета си в САЩ. Това е особено полезно, тъй като президентът Доналд Тръмп се готви да наложи любимите си мита върху вносните лекарства. През февруари FDA най-сетне извади Wegovy от списъка с лекарства в недостиг.

Единственият съперник, който може да се доближи до този инвестиционен размах, е Eli Lilly, похарчила 21 млрд. долара през последните четири години (макар че с оглед на по-широкото ѝ портфолио от лекарства, не всичко е вложено в производство на GLP-1). Това се равнява на около 11% от продажбите, което пък е два пъти повече от Roche и два и половина пъти повече от Pfizer.

Комбинацията от мита и по-здравословното предлагане вероятно ще елиминира конкуренцията от аптеките, изготвящи лекарства по рецепта. Novo Nordisk вече е завела 130 съдебни дела в САЩ, за да спре копиращите производители, и е спечелила 44 от тях, според данни на брокера Bernstein. FDA изглежда готова да предприеме сериозни мерки срещу тези аптеки заради връзките им с китайски фабрики, които нямат одобрението на американския регулатор. Тъй като 80% от продаваните в аптеките, произвеждащи лекарства по рецепта, препарати съдържат семаглутид – патентованата молекула на Novo Nordisk, компанията изглежда напът да си върне значителна част от онези 30% пазарен дял.

Източник: Капитал

Израелският премиер Бенямин Нетаняху – който изпрати един от най-близките си съратници, Рон Дермер, на преговорите в Кайро, заяви, че се надява да може да обяви освобождаването на заложниците „в идните дни“, съобщава Financial Times.

Уиткоф ще бъде придружен в Кайро от Джаред Къшнър, зет на Тръмп, който беше специален пратеник за Близкия изток по време на първия му мандат и през последните месеци играе все по-голяма роля в изготвянето на плана за Газа. Катар и Египет са основните арабски посредници. Турция, която подобно на Катар приютява политически представители на „Хамас“, също увеличава участието си.

Нова надежда

Дипломатическите усилия за прекратяване на войната, която отне живота на десетки хиляди хора, опустоши Газа и предизвика вълна от регионален конфликт, получиха нов импулс, след като миналата седмица Тръмп представи план от 20-точки за примирие и управление на Газа след войната.

Нетаняху заяви, че Израел приема плана, но с известни резерви. „Хамас“ също в общи линии се съгласи с предложенията и обяви готовност да освободи 48 заложници, като се смята, че 20 от тях все още са живи.

Тръмп оказва натиск и върху двете страни да пристъпят към изпълнение на плана, като миналата седмица призова Израел незабавно да прекрати настъплението си в Газа. Той също така предупреди „Хамас“ за последиците, ако не го направи, заявявайки, че „всички договорки отпадат“, ако групировката не действа бързо.

Трудни преговори

Експерти обаче предупреждават, че ще има сериозни трудности да се постигне съгласие между воюващите страни по детайлите на плана, който предвижда разоръжаване на „Хамас“ и постепенно изтегляне на израелските войски от Газа.

Източник: Капитал

Бившият премиер Бойко Борисов е използвал интереса на американски инвеститори, свързани с администрацията на президента Доналд Тръмп, към ключови активи в България, за да се опита да издейства изключване на свои „близки съюзници“ от санкционния списък по закона „Магнитски“. Това се казва в нова статия на „Уолстрийт джърнъл“, като сред споменатите активи се посочват българският участък на газопровода „Балкански поток“, както и петролната рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“.

Според медията Борисов е говорил със сина на президента на САЩ, Доналд Тръмп-младши, който бе в България през април. Подобна информация беше публикувана от същото издание и през май, като тогава обаче не се споменаваше законът „Магнитски“ да е част от сделката, а се обясняваше, че интересът да закупи дял в газопровод „Турски поток“ през България е на хедж фонд „Елиът мениджмънт“ (Elliott Management) на милиардера Пол Сингър.

Кои са в списъка „Магнитски“

Делян Пеевски бе санкциониран по закона „Магнитски“ на 2 юни 2021 г. от Министерството на финансите на САЩ. През 2023 г по „Магнитски“ бяха санкционирани още няколко души в България: бившият главен изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“ Иван Генов, бившият финансов министър на ГЕРБ Владислав Горанов, лидерът на партията „Русофили за възраждане на Отечеството“ Николай Малинов, бившият главен изпълнителен директор на АЕЦ „Козлодуй“ Александър Николов и бившият енергиен министър на БСП Румен Овчаров.

Може да се предположи, че ако Борисов наистина е лобирал за махане на санкциите на свои „близки съюзници“, това потенциално са Горанов и Пеевски. Всъщност самият Борисов вече е споделял, че работи за свалянето на санкциите. „Ще дойде време и за [Пеевски] и за Горанов ще излезе истината, както излезе вчера в Унгария“, каза Борисов през април, след като в САЩ отмениха санкциите по „Магнитски“ срещу шефа на кабинета на унгарския премиер Виктор Орбан – Антал Роган. Тогава Борисов каза, че „тече такъв процес“, без да даде подробности.

Източник: Капитал