Управляващата в Япония Либерално-демократическа партия (ЛДП) започна кампанията за избиране на нов лидер, който ще наследи оттеглящия се премиер Шигеру Ишиба петима кандидати ще се състезават за поста, предадоха Киодо и Асошиейтед прес.

 Според медийни проучвания бившата министърка на вътрешните работи Санае Такаичи, която се стреми да стане първата жена, заемала поста премиер на Япония, е в пряк сблъсък с министъра на земеделието Шинджиро Коидзуми, син на бившия премиер Джуничиро Коидзуми.

Главният секретар на кабинета Йошимаса Хаяши, бившият министър на външните работи Тошимицу Мотеги и бившият министър на икономическата сигурност Такаюки Кобаяши също обявиха кандидатурите си за изборите на 4 октомври.

Не е сигурно, че следващият лидер на ЛДП ще стане премиер, тъй като управляващата коалиция с по-малкия си партньор Комейто загуби мнозинството си в Камарата на представителите след общите избори през октомври 2024 г

В началото на този месец Ишиба обяви намерението си да подаде оставка, за да поеме отговорността за загубата на мнозинството на управляващия блок на изборите за Камарата на съветниците на 20 юли, с което изтегли напред следващата надпревара за лидерство на партията. Първоначално се очакваше тя да се проведе през 2027 г.

 64-годишният Такаичи споделя ястребовите възгледи за сигурността на убития бивш премиер Шинзо Абе, докато 44-годишният Коизуми, най-младият от петимата кандидати, наскоро привлече вниманието с усилията си да се справи с растящите цени на ориза. Ако бъде избран, той би станал най-младия премиер на страната от 18885 г. насам, отбелязва АП.

64-годишният Хаяши е умерен политик, известен с практическия си опит, докато 69-годишният Мотеги някога беше описан от американския президент Доналд Тръмп като „твърд“ преговарящ.

50-годишният Кобаяши, бивш чиновник в Министерството на финансите, е широко известен като консерватор.

Тъй като управляващата коалиция, която е в малцинство, в момента се нуждае от подкрепата на опозиционните партии, за да приема закони, се очаква сътрудничеството с тях да бъде основна тема по време на предизборната кампания, наред с партийните реформи и мерките срещу нарастващите разходи за живот, отбелязва Киодо.

Източник: БТА

Десетки хиляди протестиращи излязоха по улиците на бразилски градове, за да се противопоставят на предложения закон, засилващ имунитета на депутатите, от който би могъл да се възползва бившият президент Жаир Болсонаро, предадоха Франс прес и ДПА.

На 11 септември 70-годишният Болсонаро беше осъден на повече от 27 години затвор за опит за преврат след поражението му на изборите през 2022 г.

Според оценки, публикувани от местните медии, над 40 000 души участваха в протестите в големите градове Сао Пауло и Рио де Жанейро.

В демонстрацията на плажа Копакабана в Рио се включиха и известните бразилски музиканти Каетано Велозо, Жилберто Жил и Чико Буарке.

Бившият десен президент в момента е под домашен арест. Неговият екип от адвокати обяви, че ще обжалва присъдата. В същото време поддръжниците на Болсонаро в парламента настояват за ускоряване на приемането на закона, от който биха могли да се възползват той и неговите съюзници.

 На 8 януари 2023 г. поддръжници на Болсонаро щурмуваха Конгреса, Върховния федерален съд и президентския дворец в Бразилия. Въпреки че бившият президент беше в САЩ на този ден, Върховният федерален съд на Бразилия го обвини косвено за събитията. Адвокатите му отрекоха обвиненията.

Крайнодесният бивш президент в момента е под домашен арест. Неговият екип от адвокати обяви планове да обжалва присъдата му.

Бразилия остава дълбоко разделена между поддръжниците на левия президент Луиз Инасио Лула да Силва и привържениците на десния му предшественик Болсонаро. Някои считат съдебния процес за политически мотивиран, докато други го виждат като демонстрация на институционална сила. 

Експерти предупредиха, че седмиците след присъдата на Болсонаро могат да бъдат белязани от протести.

Източник: БТА

Сирийският президент Ахмед аш Шараа пристигна в Ню Йорк, за да присъства на заседанията на Общото събрание на ООН, което е първото участие на сирийски президент от 1967 г. насам, предадоха Ройтерс и Асошиейтед прес.

Последният път, когато сирийски държавен глава присъства на Общото събрание, беше през 1967 г. Това беше преди 50-годишното управление на династията на семейство Асад, което приключи през декември, когато тогавашният президент Башар Асад беше свален от власт в резултат на внезапна бунтовническа офанзива, водена от силите на Аш Шараа. Падането на Асад сложи край и на почти 14-годишната гражданска война.

Оттогава новият лидер се опитва да възстанови връзките с арабските страни и Запада, където официалните лица първоначално се отнасяха с недоверие към неговите връзки с Ал Каида. Бунтовническата група, която той ръководеше, „Хаят Тахрир аш Шам“, беше определена от САЩ като терористична група.

Аш Шараа, за чиято глава някога беше обявена награда от 10 милиона долара, постигна голяма дипломатическа победа през май, когато спечели признанието на американския президент Доналд Тръмп на среща в Рияд. Впоследствие САЩ отмениха повечето санкции срещу Сирия, а администрацията на Тръмп изрази подкрепата си за усилията на Аш Шараа да обедини и стабилизира страната.

Очаква се сирийският лидер да произнесе първата си реч пред Общото събрание, което открива 80-ата си сесия утре.

Откакто пое властта, той проповядва мирно съжителство и се опитва да успокои малцинствените общности в Сирия, но крехкото възстановяване на страната е застрашено от изблици на насилие. Бойци, свързани с новото правителство, бяха обвинени в убийството на стотици цивилни от религиозните малцинства друзи и алауити.

Освен участието си в Общото събрание на ООН, Аш Шараа вероятно ще използва посещението си, за да настоява за по-нататъшно облекчаване на санкциите срещу Сирия, която се опитва да възстанови икономиката и инфраструктурата си, разрушени от войната.

Източник: БТА