/ВС/

Източник: БТА

Русия не признава възстановяването на санкциите на ООН срещу Иран, заяви руският посланик в световната организация Василий Небензя пред репортери, когато бе попитан дали Москва ще приложи мерките, предаде Ройтерс.

„Ще живеем в две паралелни реалности, защото за някои санкциите бяха възстановени, а за нас – не“, каза той на пресконференция по повод началото на руското председателство на Съвета за сигурност на ООН през октомври.

Санкциите на ООН срещу Иран отново влязоха в сила, след като преговорите между Техеран и западните държави за ядрената програма на страната се провалиха, предаде АФП.

Това стана на 27 септември – десет години след като мерките бяха отменени. Санкциите включват оръжейно ембарго и икономически рестрикции.

Въпреки решението САЩ и европейските страни подчертаха, че дипломатическият път остава отворен. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио призова Иран да приеме „преки и добронамерени преговори“ и настоя всички държави незабавно да приложат санкциите, за да се окаже натиск върху Техеран.

В съвместна декларация външните министри на Великобритания, Франция и Германия заявиха, че ще продължат да търсят „нова дипломатическа формула, гарантираща, че Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие“. Те призоваха Техеран да се въздържа от ескалационни действия.

По данни на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Иран е единствената държава без ядрено оръжие, която обогатява уран до 60% – ниво близко до техническия праг от 90%, необходим за производството на ядрена бомба. Според експерти Техеран разполага с около 440 килограма уран, обогатен до 60%, което би могло да позволи производството на 8–10 ядрени заряда при допълнително обогатяване. Иран обаче отрича да има военни амбиции и подчертава правото си да развива ядрена енергия за мирни цели.

Президентът Масуд Пезешкиан заяви, че САЩ са поискали цялото количество обогатен уран да бъде предадено в замяна на тримесечно удължаване на замразяването на санкциите – условие, което той определи като „неприемливо“.

В края на август европейската тройка – Великобритания, Франция и Германия (E3) – задейства механизма snapback, който позволи автоматично възстановяване на санкциите 30 дни по-късно. По време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк миналата седмица се проведоха серия от интензивни срещи, но според европейците Иран не е направил „конкретни отстъпки“ по трите ключови условия: подновяване на преговорите със САЩ, пълен достъп на инспектори на МААЕ до обектите в Натанз, Фордо и Исфахан, както и гарантиране на сигурността на запасите от обогатен уран.

Русия и Китай се опитаха безуспешно да удължат с още шест месеца валидността на ядреното споразумение от 2015 г. (JCPOA), което изтича на 18 октомври. Руският външен министър Сергей Лавров обвини Запада в „саботаж на дипломацията“ и заяви, че рестартирането на санкциите е „правно невалидно“ и не може да бъде приложено.

Ядреното споразумение беше подписано през 2015 г. от Иран и шестте световни сили – Франция, Великобритания, Германия, САЩ, Русия и Китай – и поставяше ограничения върху ядрените дейности на Техеран в замяна на облекчаване на санкциите. През 2018 г. администрацията на президента Доналд Тръмп изтегли САЩ от сделката и наложи отново едностранни санкции. В отговор Иран постепенно наруши част от поетите ангажименти.

„Иран никога не е търсил и никога няма да търси създаването на ядрена бомба“, заяви тази седмица пред Общото събрание на ООН президентът Пезешкиан.

Източник: БТА

Папа Лъв XIV се обърна към скептиците, които „се подиграват на онези, които говорят за глобалното затопляне“ и направи едно от най-пространните изказвания до момента по темата за климатичните промени, която се взимаше присърце на неговия предшественик папа Франциск, предаде Асошиейтед прес.

Лъв XIV председателстваше честването на 10-годишнината от историческата екологична енциклика на Франциск, „Laudato Si“ („Хвала на теб“) по време на форум, провеждащ се в Кастел Гандолфо край Рим. Енцикликата представя грижата за планетата като спешен и екзистенциален морален проблем и даде начало на глобално движение, което се застъпва за грижата за Божието творение и за хората, най-засегнати от експлоатацията на това творение.

Папата каза пред около 1000 представители на екологични групи и местни жители, че те трябва да окажат натиск върху националните правителства да разработят по-строги стандарти за смекчаване на вече нанесените щети. Той изрази надежда, че предстоящата конференция на ООН за климата „ще чуе вика на Земята и зова на бедните“.

Папата не назова имена, но неговото изказване беше направено само няколко дни, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп се оплака, цитирайки неверни твърдения пред Общото събрание на ООН, от „измамата“ за глобалното затопляне. Тръмп отдавна е критик на климатичната наука и политиките, насочени към подпомагане на прехода на света към зелени енергии, като вятърна и слънчева енергия.

Лъв XIV цитира енцикликата на Франциск, публикувана през 2023 г., в която аржентинският папа порица световните лидери  и отправи към тях предизвикателство преди конференцията на ООН да се ангажират с обвързващи цели за забавяне на климатичните промени, преди да е станало твърде късно.

Цитирайки текста на Франциск, Лъв XIV припомни, че някои лидери са избрали да „се подиграват на очевидните признаци на климатичните промени, да осмиват онези, които говорят за глобалното затопляне, и дори да обвиняват бедните за това, което засяга именно тях най-много“.

Папата призова за промяна в нагласите, за да се приеме истински каузата за опазване на околната среда, и заяви, че всеки християнин трябва да се присъедини към това. 

„Не можем да обичаме Бог, когото не можем да видим, докато презираме неговите създания. Нито можем да се наричаме ученици на Исус Христос, без да споделяме неговия поглед върху творението и грижата му за всичко, което е крехко и наранено“, каза той, застанал на сцена, на която бяха изложени огромен къс от топящ се ледник от Гренландия и тропически папрати.

Лъв XIV решително пое екологичната кауза на Франциск, като даде благословията си за плана на Ватикана да превърне нива на север от Рим в огромна соларна ферма. След като започне да функционира, фермата се очаква да превърне Ватикана в първата държава в света с нулеви въглеродни емисии.

Източник: БТА