Американският президент Доналд Тръмп вчера обвини украинския лидер Володимир Зеленски, че е провалил преговорите за прекратяване на войната в Украйна, в момент, в който мирното споразумение е било „много близо“. Упрекът към Зеленски бе отправен във връзка с планираната среща на равнище външни министри в Лондон, която имаше за цел да се сложи край на сраженията в Украйна. Държавният секретар Марко Рубио и специалният пратеник на Белия дом Стив Уиткоф обаче се отказаха от участие и консултациите се състояха на равнище съветници. Развитието на тези събития днес е водеща тема в американския и британския печат.  

Американският президент Доналд Тръмп и най-старшите му помощници вчера поискаха от Украйна да се присъедини към разработено от САЩ предложение, което по същество ще предостави на Русия всички територии, придобити по време на войната, като същевременно ще предложи на Киев само неясни гаранции за сигурност, пише в. „Ню Йорк таймс“.

Американският план, който освен всичко останало би блокирал и изрично възможността Украйна някога да се присъедини към НАТО, беше отхвърлен от президента на Украйна Володимир Зеленски, чийто дългогодишен спор с Тръмп избухна открито преди два месеца в Овалния кабинет. Изглежда, че предложението предвижда САЩ да признаят превземането на Крим от Русия през 2014 г., регион в Украйна, коментира изданието.

„Няма за какво да говорим“, заяви вчера Зеленски. „Това е нарушение на нашата Конституция. Това е нашата територия, територията на Украйна“, добави украинския президент. Тръмп отвърна на удара, като написа в социалните мрежи, че изказването на Зеленски е „провокативно“, и добави, че така само ще „продължат убийствата“, припомня „Ню Йорк таймс“.

Според американския вестник към момента не е ясно дали Вашингтон е предприел кампания за оказване на натиск, с която да принуди Зеленски да направи териториални отстъпки или да намери претекст за прекратяване на американската подкрепа за Украйна. „Но САЩ по същество се съгласяват на сделка, която е в полза на агресора във войната, която принуждава Украйна да приеме насилственото преначертаване на границите ѝ и да се откаже от надеждата за евентуално присъединява към НАТО“, пише още „Ню Йорк таймс“.

Европейските съюзници, които през последните седмици обещаваха по-голяма военна и икономическа подкрепа за Зеленски, обвиниха Тръмп, че по същество сменя американската позиция във войната и че истинската му цел е да изостави Украйна и да намери начин да нормализира отношенията между Вашингтон и Москва. Тръмп и неговите високопоставени помощници вече започнаха да обсъждат перспективата за отмяна на санкциите срещу Русия и сключването на сделки с Путин в областта на енергетиката и минералите, отбелязва „Ню Йорк таймс“. „Каквито и да са мотивите на Тръмп, случилото се в сряда е сигнал за възможен отказ от американския ангажимент към Зеленски и че САЩ никога няма да участват в преговори, които изключват възможността Украйна сама да определя съдбата си“, заключава „Ню Йорк таймс“. 

Сключването на споразумение за мир в Украйна се доказа като трудно постижима цел близо сто дни след началото на втория президентски мандат на Доналд Тръмп, пише в. „Уолстрийт джърнъл“. Става все по-ясно, че заинтересованите страни запазват различията си по ключови въпроси и това контрастира с твърдението на Тръмп, че може да постигне мир в рамките на 24 часа, коментира изданието. 

Представения миналата седмица проект за мирно споразумение ще позволи на Русия да запази по-голямата част от териториите, които е завладяла в хода на войната с Украйна, в замяна на замразяване на конфликта по сегашните фронтови линии. САЩ ще признаят юридически анексирането на Крим от Русия през 2014 г., а Украйна ще трябва да се откаже от стремежа си да се присъедини към НАТО, отбелязва „Уолстрийт джърнъл“. 

Документът не съдържа изрична позиция на Вашингтон относно бъдещата му военна подкрепа за Киев, в случай че Русия предприеме нова инвазия, но оставя отворена възможността други европейски сили да подкрепят Киев. Документът не поставя ограничения за размера на въоръжените сили на Украйна, за което настояваше Русия, изброява „Уолстрийт джърнъл“. 

За Украйна предложеното мирно споразумение е подобрение в сравнение с това, което представителите на Тръмп предложиха по-рано през годината, смята Джонатан Аял от британския мозъчен тръст Кралски институт на обединените сили (Royal United Services Institute). Предложението на САЩ не предвижда ограничаване на числеността на украинската армия или забрана на съюзниците да предлагат военна помощ на Киев. По този начин представената сделка, макар и изключително благоприятна за Русия, „не е пълен отказ от Украйна“, обясни Аял, цитиран от „Уолстрийт джърнъл“. 

Много зависи от военната подкрепа, която САЩ могат да предложат не само на Украйна, но и на европейските си съюзници, отбелязва американският вестник. Британски и френски представители работят по план за създаване на коалиционни сили, които биха могли да бъдат разположени на територията на Украйна след прекратяване на огъня, за да възпрат Русия от повторна инвазия. Те обаче ще влязат на украинска територия само ако САЩ обещаят да предложат логистична и въздушна подкрепа при евентуално подновяване на военните действия от руска страна, допълва „Уолстрийт джърнъл“. Досега САЩ не са предложили такава помощ. Тръмп обаче твърди, че сделката за минералите ще постави американските инвестиции вътре в Украйна и ще действа като фактическа гаранция за сигурност, припомня изданието.

„Тръмп иска сделка, каквото и да означава тя за Украйна“, извежда в заглавие британският в. „Гардиън“.  

Едва ли би могло да има по-ясно доказателство от поредната атака на Тръмп срещу Зеленски и отказа на американското правителство от мирните преговори в Лондон, че за президента републиканец не са важни суверенитетът и сигурността на Украйна, нито трансатлантическият съюз, а сделката с Владимир Путин, коментира вестникът. „За Тръмп президентът на Украйна е този, който вреди на преговорите“, пише още изданието.

Путин иска в максимална степен да прокара интересите на Русия. Той внимателно оглежда всички подробности, умее да води преговор и вярва, че времето е на негова страна. Тръмп не се интересува какъв ще бъде крайният резултат, стига да може да си припише заслугата, че е сложил край на войната, коментира „Гардиън“ в редакционна статия.  

Никой не желае мир повече от украинците, които дадоха толкова много жертви и претърпяха толкова големи разрушения. Киев разбира, че няма да има магическо възстановяване на териториалната цялост. Но по думите на вицепремиера на Украйна Юлия Свириденко, Украйна е готова да преговаря, но не и да се предаде, отбелязва британският вестник.

Едно гротескно и едностранно наложено споразумение ще насърчи и териториалната агресия спрямо други страни. Не е изненадващо, че Путин вижда в Европа пречка и предпочита двустранните преговори. Трябва да продължи да ни тревожи и ужасява фактът, че и САЩ вече гледат на старите си съюзници като на проблем, а не като на решение, заключава „Гардиън“.

Източник: БТА

Украинският президент Володимир Зеленски тази сутрин пристигна в Южна Африка за разговори с колегата си Сирил Рамапоса, предаде Ройтерс. Двамата ще обсъдят двустранното сътрудничество и усилията за прекратяване на войната на Русия в Украйна.

Зеленски се опитва да си осигури международна подкрепа на фона на нарастващия натиск от страна на американския президент Доналд Тръмп, който миналата седмица заплаши, че Вашингтон ще се оттегли от опитите за постигане на мир между Киев и Москва, ако скоро не види ясен напредък по пътя към постигане на споразумение.

Преди да отпътува за Южна Африка, украинският държавен глава написа в социалната мрежа „Екс“, че там ще се срещне с Рамапоса, както и с други политици и представители на гражданското общество. „Важно е да се приближим до справедлив мир“, добави той.

Южна Африка, която поддържа добри отношения с Русия, остана неутрална спрямо конфликта, започнал през 2022 г.

„Посещението дава възможност на Южна Африка и Украйна да обсъдят двустранните отношения. Те също ще установят и сфери на сътрудничество с цел подкрепа на усилията за постигане на траен мир“, заяви в изявление канцеларията на Рамапоса.  

Южноафриканският президент в понеделник проведе телефонен разговор с руския си колега Владимир Путин , а по-късно написа в социалната мрежа „Екс“, че двамата са „потвърдили силните двустранни отношение“ и желанието си да работят заедно за постигане мир във войната в Украйна.

Вчера Зеленски заяви, че има нужда от незабавно, пълно и безусловно спиране на огъня и повтори, че Украйна не изключва преговори с Москва във всякакъв формат, които ще доведат до примирие.

Посещението му в Южна Африка е първото на украински президент в тази страна. Рамапоса и Зеленски са се срещали няколко пъти, включително в Киев през 2023 г. като част от опитите за посредничество на африканските лидери за прекратяване на войната, които не постигнаха особени успехи.

Източник: БТА

Известният с критичните си коментари римокатолически кардинал Джоузеф Зен от Хонконг получи разрешение да напусне южния китайски град, за да присъства на погребението на папа Франциск във Ватикана, предаде днес Асошиейтед прес.

Деветдесет и три годишният пенсиониран епископ е заминал от Хонконг снощи, след като е подал молба за връщане на паспорта му, съобщи днес секретарката му в есемес до АП. Властите конфискуваха паспорта му след спорния му арест през 2022 г. по силата на наложен от Пекин закон за националната сигурност.

Зен е сред критиците през последните години, които твърдят, че споразумението на Ватикана с китайските власти по въпроса за назначаването на епископи е предателство към китайските католици. Той разкритикува и ватиканския държавен секретар Пиетро Паролин, който водеше преговорите с Пекин, наричайки го „човек със слаба вяра“.

Паролин е сочен за един от основните претенденти за следващ папа, предвид влиянието си в католическата йерархия.

Във вторник излязоха медийни съобщения, в които се твърдеше, че Зен е разкритикувал Ватикана, че там вече са започнали срещите във връзка с предстоящия конклав за избор на нов папа. АП отбелязва, че съобщенията не могат да бъдат проверени чрез независим източник, но Зен сподели публикации на репортери за изказването си в профила си в „Екс“.

Секретарката му каза, че след погребението на папата Зен ще се върне в Хонконг, без да даде точна дата за завръщането му.

Това не е първият път, в който Зен трябва да минава през съдилищата в Хонконг, за да получи разрешение да пътува в чужбина. През 2023 г. беше подложен на същата процедура, за да му бъде позволено да почете паметта на покойния папа Бенедикт XVI.

Зен е арестуван за първи път през 2022 г. по подозрение в сътрудничество с чуждестранни сили съгласно закона за националната сигурност. Тогава задържането му разтърси католическата общност.

Въпреки че все още не е подведен под отговорност за нарушаване закона за националната сигурност, той и още петима души бяха признати за виновни, че не са регистрирали вече несъществуващ фонд за подпомагане на хората, задържани при масовите продемократични протести в Хонконг през 2019 г. Изслушването по жалбата му срещу присъдата е насрочено за декември.

Хонконгската католическа епархия днес каза, че кардиналът на града – Стивън Чоу, ще замине за Ватикана, за да участва в конклава за избор на нов папа.

Източник: БТА