Независимо дали са предизвикани от цветен прашец, косми от домашни любимци или фъстъци, алергиите в днешно време изглеждат почти невъзможни за избягване. Но една група изглежда практически имунизирана, което е загадка за експертите, изучаващи алергиите.

Въпреки нарастващата честота на алергичните заболявания както в индустриализираните, така и в развиващите се страни, амишите остават изключително — и необяснимо — устойчиви.

Само 7% от децата амиши са имали положителна реакция към един или повече често срещани алергени при кожен тест, в сравнение с повече от половината от общото население на САЩ.

Дори децата от други традиционни селски семейства, които все още имат по-ниски нива на алергични заболявания в сравнение с децата, които не живеят в селски райони, са по-алергични от амишите, се казва в статия на „Вашингтон пост“.

Всъщност, една общност амиши, живееща в северната част на щата Индиана, се счита за една от най-малко алергичните популации, измервани някога в развитите страни, пише БГНЕС.

„Като цяло, в цялата страна около 8 до 10% от децата страдат от астма. При децата амиши процентът вероятно е 1 до 2%“, казва Карол Обер, председател на катедрата по човешка генетика в Чикагския университет.

„Няколко от тях имат алергии, но в много по-ниски проценти в сравнение с общото население“, добавя тя.

Сега Обер и други изследователи се опитват да открият какво прави амишите и другите традиционни селскостопански общности уникални, с надеждата да разработят защитно лечение, което да се прилага при малки деца.

Например, пробиотик или етерично масло, съдържащо вещества, които се намират в селскостопанския прах, като микроби и молекулите, които те произвеждат, биха могли да стимулират имунната система на децата по начин, който предотвратява алергичните заболявания.

„Някои видове селскостопански практики, особено много традиционните, имат този изключителен защитен ефект в смисъл, че в тези общности астмата и алергиите са практически неизвестни“, обяснява Доната Верчели, професор по клетъчна и молекулярна медицина в Университета на Аризона.

„Проучванията, проведени сред тези селскостопански популации, са от решаващо значение, защото ни показват, че защитата е постижима цел.“

Амишите са членове на християнска група, която практикува традиционно земеделие – много от тях живеят в еднофамилни млечни ферми – и използват коне за работа на полето и транспорт.

Към 2024 г. в Съединените щати живеят около 395 000 амиши, концентрирани предимно в Пенсилвания, Охайо и Индиана.

През последния век честотата на алергичните заболявания – включително сенна хрема (алергичен ринит), астма, хранителни алергии и екзема – се е увеличила драстично.

Сенната хрема, или алергична реакция към полени от дървета, трева и плевели, се появява като първото признато алергично заболяване в началото на 19 век, достигайки епидемични нива в Европа и Северна Америка до 1900 г.

През 60-те години на миналия век се наблюдава рязко увеличение на разпространението на астмата при деца, състояние, при което дихателните пътища се свиват при вдишване на алерген. От 90-те години насам в развитите страни се наблюдава възход на хранителните алергии, включително алергии към краве мляко, фъстъци и яйца.

Урбанизацията, замърсяването на въздуха, промените в хранителните навици и затвореният начин на живот често се посочват като възможни фактори.

„Хигиенната хипотеза“ — предложена за първи път в проучване от американския имунолог Дейвид Страхан през 1989 г. — предполага, че излагането на микроби в ранна детска възраст предпазва от алергични заболявания, като допринася за развитието на здрава имунна система.

Проучването установи, че сенната хрема и екземата са по-редки сред децата, родени в по-големи семейства. Страхан се чуди дали нехигиеничният контакт с по-големи братя и сестри служи като защита срещу алергии.

Последващите открития подкрепят хигиенната хипотеза, като например, че децата, които растат с повече домашни любимци, са по-малко склонни да развият астма, сенна хрема или екзема.

Възможно е обаче, че дори по-полезно от това да имаш по-големи братя и сестри или домашни любимци е да растеш във ферма.

(Преди повече от 150 години сенната хрема беше известна като „аристократична болест“, почти изцяло ограничена в по-висшите слоеве на обществото. Фермерите изглеждаха относително имунизирани.)

Този „фермерски ефект” е потвърден от проучвания на селскостопанското население по целия свят, включително в Съединените щати, Европа, Азия и Южна Америка.

Но дори сред селските общности най-изразен ефект се наблюдава при амишите. В проучване на 60 ученици, проведено от Обер, Верчели и техните колеги, разпространението на астмата е било четири пъти по-ниско при амишите в сравнение с хутеритите, друга селскостопанска общност в САЩ с подобен генетичен произход и начин на живот.

Разпространението на алергичната сенсибилизация – развитието на антитела към алергени и първата стъпка към развитието на алергия – е било шест пъти по-високо при хутеритите.

Изследователите първо изключили генетична причина; всъщност анализът показа, че децата на амишите и хутеритите са изключително сходни по отношение на своите предци.

Вместо това основната разлика между тези две популации изглеждаше да е степента на излагане на селскостопански животни или обори в ранна детска възраст.

„Децата на хутеритите и бременните жени не влизат в оборите. Децата не са изложени на контакт с животни в оборите, докато не навършат около 12 години, когато започват да се учат на работа във фермата“, каза Обер.

„Децата на амишите влизат и излизат от краварниците по цял ден от ранна възраст“, добави изследователят.

При анализа на проби от домашен прах на амишите и хутеритите, те откриха почти седем пъти по-висока микробна натовареност в домовете на амишите.

По-късни експерименти показаха, че дихателните пътища на мишки, които са вдишали прах от амишите, са имали значително по-малко астматични симптоми, когато са били изложени на алергени.

Мишките, които са вдишали прах от хутеритите, не са имали същия ефект.

Сега Обер и Верчели започват да идентифицират защитните агенти в праха на амишите, които предотвратяват алергичната астма.

През 2023 г. анализът им на праха от фермите открива протеини, които действат като камиони за доставки, натоварени с молекули, произведени от микроби и растения.

Когато тези транспортни протеини доставят своя товар до слузта, която облицова дихателните пътища, се създава защитна среда, която регулира реакциите на дихателните пътища и предотвратява възпаленията.

„Вече не говорим толкова много за хигиенната хипотеза, защото сега разбираме, че всъщност не става въпрос за това колко хигиенично живеете“, казва Кирси Ярвинен-Сепо, директор на Центъра за хранителни алергии в Медицинския център на Университета в Рочестър.

„По-скоро става дума за микробна хипотеза, тъй като полезните бактерии, които колонизират червата и други лигавици, играят важна роля“, добавя експертът.

През първата или двете години от живота си имунната система на бебето се развива бързо и е силно податлива на стимули от околната среда, като например бактерии.

Някои експерти считат, че излагането на малки деца на определени видове полезни бактерии може да активира и формира развиващата се имунна система по начин, който намалява риска от алергични заболявания в по-късна възраст.

Селскостопанският прах съдържа смесица от бактерии, отделени от домашни животни и животински фуражи, които не са достатъчно вредни, за да причинят заболявания, но ефективно тренират имунната система да реагира по-слабо на алергени в по-късна възраст.

През 2021 г. Кирси Ярвинен-Сепо и нейните колеги сравняват чревните микробиоми на 65 бебета от старообрядната менонитска общност в селска местност в Ню Йорк с 39 бебета от градски/предградски райони в близкия Рочестър.

Подобно на амишите, старообрядните менонити водят традиционен аграрен начин на живот. Почти три четвърти от бебетата менонити в проучването са колонизирани с B. infantis, бактерия, свързана с по-ниски нива на алергични заболявания, за разлика от 21% от бебетата в Рочестър.

„Степента на колонизация е много ниска в САЩ и други западни страни в сравнение с много високите нива в менонитските общности, подобни на някои развиващи се страни“, казва тя.

„Това отразява честотата на автоимунните и алергичните заболявания.“ Тези улики за произхода на фермерския ефект представляват стъпка към превенцията на алергичните заболявания.

Независимо от формата на лечението, влиянието върху превенцията на алергичните заболявания, които засягат милиони хора по целия свят и намаляват качеството на живот, може да бъде огромно, твърдят експертите.

„Не знам дали можем да дадем на всяко семейство по една крава. … Но от тези отдавнашни и много стабилни среди научаваме какви вещества и експозиции са необходими“, казва Верчели.

„След като разберем това, не мисля, че ще има пречки за създаването на защитни стратегии в тази насока“, заключава ученият.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg