От какви евентуални измами да се пазят гражданите по време на въвеждането на еврото, санкциите за некоректни търговци и в каква валута ще получават гражданите парите си обратно при връщане на закупени стоки по интернет преди смяната на валутата бяха сред темите, обсъдени в рамките на информационните срещи, част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България, проведени днес в Шумен, Пирдоп, Царево, Ценово и Белене.

„През първия месец на 2026 година всеки потребител ще може да пазарува и в двете валути, но по отделно – само с евро или само с левова. Търговците ще са длъжни да връщат ресто в евро. Ако нямат касова наличност ще могат да го правят в лева, но не и в двете валути заедно. От друга страна не бива да се спекулира с това и да се използват магазините за чейндж бюра. След 1 февруари 2026 г. всяко едно плащане ще е само с евро“, отбеляза още Валентина Цонева, инспектор от териториалния отдел на Комисията за защита на потребителите (КЗП) в Русе по време на информационната среща в Ценово.

Длъжностното лице по защита на данните в Община Ценово Йордан Борисов изрази притеснения, че в малките населени места най-вече сред по-възрастното население това може да доведе до объркване и съмнения за коректност от страна на търговците.

Инспекторите от КЗП посъветваха гражданите да подават сигнали при подобни съмнения или връщане на смесено ресто от левове и евро. Те добавиха, че това може да се избегне най-сигурно с използването на карта и заплащане през ПОС терминал.

Извършват се проверки и вече има установени нарушения във връзка с неправилно превалутиране и необявени цени на стоки и услуги в левове и евро, като се налагат и санкции, съобщиха днес експерти от КЗП и от Националната агенция за приходите (НАП) по време на информационна среща за въвеждане на еврото в Белене. Директорът на плевенския офис на НАП Цветомила Потурлиева посочи и санкциите, които могат да бъдат налагани в случаи на установени нарушения. Например при издаване на касов бон без на него да е посочена цената в лева и евро и официалния валутен курс, глобата е от 50 до 200 лв., или имуществена санкция от 100 до 400 лв. За икономическо необосновано повишаване на цените глобата е от 1000 до 10 000 лв., а имуществената санкция от 5000 до 100 000 лв. Санкции се налагат и при непредоставяне на необходимата информация за извършване на проверка от страна на инспектори на НАП.

Данаила Костова, главен инспектор в КЗП, представи по време на информационната среща в Царево основните етапи на въвеждането на еврото и подчерта, че целта на кампанията е гражданите да получат ясна, точна и достоверна информация. Тя обърна внимание на правилата за двойното обозначаване на цените в лева и евро и поясни, че това е задължение на всички търговци по Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ). По думите ѝ е важно потребителите да следят за коректното изписване на цените и да сигнализират при несъответствия.

Суми за стоки, закупени онлайн през 2025 година в лева и върнати след 1 януари 2026 година, ще бъдат възстановявани от търговците в евро, обясни главният инспектор от КЗП Жанета Садразанова по време на информационна среща в Пирдоп, организирана от КЗП и Националната агенция за приходите (НАП).

По време на информационната среща в Шумен Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българската народна банка, посочи, че внимателно се следят всички въпроси, които възникват по време на информационна срещи в страната, част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България.

„На сайта на БНБ непрекъснато се обновява дълъг списък с отговори на въпроси, които събираме в тези формати и при възможност я отпечатваме и на брошури, за да дадем възможност в реално време хората да имат достъп до това, което ги вълнува по отношение на превалутирането и подготовката за 1 януари“, каза той.

Задачите, които остават пред всички нас, са да осигурим плавен преход и техническа готовност на всички участници, да поддържаме макроикономическа стабилност и дисциплина в публичните финанси, да запазим висока степен на обществена информираност и доверие, обобщи Лонгорски.  

По думите на кмета на Шумен проф. Христо Христов приемането на еврото като официална валута е естествено продължение на европейския път на България след членството ѝ в Европейския съюз и Шенген.

Източник: БТА

Представители на академичните среди, неправителствения, държавния и частния сектор дискутираха по теми, свързани с качественото образование, дигиталната трансформация и предприемачеството сред младите хора по време на конференция на тема „Как членството на България в ОИСР работи за успеха на младите хора: иновации в образованието и младежко предприемачество“, организирана днес в Бургас от Дипломатическия корпус към министъра на външните работи на Република България в рамките на Националната пътна карта 2023–2025 г. за присъединяването на България към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Събитието откри директорът на Дипломатическия институт към Министерство на външните работи Таня Михайлова, която подчерта, че България трябва да подготви младите хора за възможностите, които ще донесе бъдещото ѝ членство в организацията. 

Иванка Ташева, директор на дирекция „Външноикономически отношения и сътрудничество за развитие“ в МВнР, отбеляза, че присъединяването на България към ОИСР е дългогодишен приоритет, който ще укрепи имиджа на страната, ще подобри инвестиционния климат и ще предостави практическа подкрепа за младежкото предприемачество.

„Основните ценности на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – сътрудничеството и развитието – не са просто цел, а ориентация към бъдещето, което принадлежи на младите хора“, подчерта заместник-кметът по образование, здравеопазване, социални дейности и младежки политики на Бургас Михаил Ненов по време на откриването на конференцията. 

Според проф. д-р Милен Балтов, ректор на Бургаския свободен университет и водещ на първия панел, членството на България в ОИСР ще донесе нови инвестиционни проекти и ще засили ролята на науката, иновациите и дигиталните технологии, които стават основа за знание и предприемачество.

Наталия Митева, съветник на министъра на образованието и науката, изтъкна, че процесът на присъединяване предоставя на България достъп до мрежи и добри практики в образованието, които подпомагат развитието на дигитални умения и компетенции на младите хора.

Подготовката на учителите е ключов фактор за ефективното интегриране на дигиталните технологии в обучението, заяви Хосе-Луис Алварес-Галван от Дирекция „Образование и умения“ към Секретариата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). 

Беатрис Мутиньо, член на Младежкия консултативен съвет към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и основател и президент на неправителствената организация Semear Futuro подчерта, че достъпът до технологии може да бъде „социален изравнител“, особено за изолирани региони и уязвими групи. Организацията работи по три основни направления – осигуряване на цифрова инфраструктура, повишаване на капацитета чрез обучения и насърчаване на местната устойчивост чрез подготовка на преподаватели и партньори.

Димитър Фердинандов, представител на Националния младежки форум, акцентира върху важността образованието да развива не само знания, но и практически умения, включително дигитални и финансови компетенции, и призова младите да участват активно в създаването на образователната политика.

Венцислав Колев, предприемач и преподавател в Бургаския свободен университет, подчерта ролята на университетите като хъбове за иновации, които свързват студентите и учениците с реални бизнес проекти и предоставят възможност за използване на новите технологии, включително изкуствения интелект, още от училищна възраст.

Дигитализацията вече е неразделна част от образователния процес, а Бургас се утвърждава като водещ център за иновации, наука и обучение, каза проф. д-р Севдалина Турманова, председател на Постоянната комисия по наука, иновации и оперативни програми в Общинския съвет на Бургас. Тя представи и някои от проектите, по които работи Бургаският държавен университет – сред тях са Центърът за върхови постижения по информатика и технологии в електронното общество, лабораторията за виртуална реалност, Центърът за компетентност по мегатроника и чисти технологии, както и инициативата Blue Crystal, насочена към устойчивото развитие на прибрежните екосистеми.

Екосистемата между местна власт, академични среди и бизнес в Бургас е резултат от дългогодишни усилия на общината, университетите и бизнеса, коментира Петко Георгиев, председател на Управителния съвет на Сдружение „Югоизточен дигитален иновационен хъб“ (DIGIHUB). „Преди десет години учредихме Клъстера за информационни и комуникационни технологии, който днес обединява над 30 фирми и е сред най-динамично развиващите се в страната, посочи Георгиев. Той припомни, че през последните години клъстерът е реализирал редица проекти в партньорство с бургаски организации и Министерството на иновациите и растежа. Сред тях е участието в международни делегации и посещения в рамките на Innovation Week, както и стартирането на нов проект по програмата Europe Boosters с партньори от Дания, Норвегия, Франция, Испания и Полша“, допълни той.

„В България има много добре подготвени специалисти, но най-големият недостиг е в групата на нискоквалифицираните кадри„, посочи Ивайло Славов, председател на борда и главен изпълнителен директор на компанията за гъвкави и иновативни бизнес решения за управление на работни процеси и персонал „Елевейт“ (Elevate). Той добави, че е необходимо по-добро планиране на нуждите на пазара на труда. Според него това включва както развитие на образователните програми и професионалното обучение, така и създаване на условия за привличане на работна ръка от други региони и страни.

Антоанета Цонева, началник на отдел „Активна политика на пазара на труда“ от Министерството на труда и социалната политика, представи възможностите за млади предприемачи чрез грантове, кредити и обучения, като посочи, че нови програми предвиждат до 50 000 лева финансиране и последваща консултантска подкрепа за стартиращи бизнеси, включително в Северна България.

Програмите за насърчаване на младежкото предприемачество трябва да бъдат внимателно проектирани и насочени към конкретни групи млади хора, за да бъдат ефективни. Това заяви онлайн Дейвид Халабиски от Центъра за предприемачество, малки и средни предприятия, региони и градове към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). „Всяка политика трябва да бъде правилно проектирана и насочена към целевата си аудитория. Общи програми за предприемачество рядко са успешни. Много по-резултатни са тези, които отчитат специфичните нужди – например на млади земеделци, ученици, или хора, които не са в образование и заетост“, каза Халабиски.

Във видеовръзка от Австралия Нираджит Сямал, член на Младежкия консултативен съвет „Ютуайз“ (Youthwise) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и основател на платформата „Кариървю“ (Careerview) коментира, че младите хора трябва да имат по-широк достъп до информация, менторство и професионални мрежи, за да развиват предприемачески умения и да реализират потенциала си. Той подчерта, че ролята на ОИСР е да насърчава обмена на добри практики и да подкрепя политиките, които дават възможност на младите хора да бъдат активни участници в икономиката. „Не става въпрос само за това да стартираш бизнес, а да развиеш мислене, което съчетава креативност, критичност и устойчивост“, отбеляза Сямал.

Източник: БТА

Комисията по транспорт и съобщения прие с 13 гласа „за“, трима „против“ и трима „въздържал се“ годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за дейността ѝ през 2024 г., включващ анализ на пазара на пощенските услуги. Документът, внесен от регулатора на 27 юни 2025 г., беше представен пред депутатите от заместник-председателя на КРС Кристина Андонова-Хитрова. 

Според доклада приходите от универсалната пощенска услуга в България през 2024 г. са намалели с близо 13,4 процента спрямо предходната година. Общите приходи от всички пощенски услуги възлизат на приблизително 937,4 млн. лева, което представлява ръст от 12,4 процента спрямо 2023 г.

Сегментът на куриерските и експресните услуги остава доминиращ с дял от 93,3 процента и приходи от около 875 млн. лева, докато универсалната пощенска услуга формира едва 2,3 процента от общите приходи в сектора.

Хитрова посочи, че „Български пощи“ понасят „несправедлива финансова тежест“ при изпълнението на универсалната услуга, оценена на 49,3 млн. лева за 2025 г., като компенсацията от държавата за 2024 г. е била по-ниска. Тя подчерта, че тенденцията за спад в обема на традиционните пощенски пратки се запазва, докато електронната търговия и куриерските услуги продължават да растат.

Сред приоритетите на регулатора Хитрова изтъкна въвеждането на нова система за адресиране, която ще осигури уникален пощенски код за всяка сграда в страната, с цел по-голяма точност и ефективност при доставките.

В хода на обсъждането депутатът Ивайло Чорбов от ПГ „Възраждане“ постави въпрос за разминавания между данните в анализа на КРС и финансовия отчет на „Български пощи“. Той изтъкна, че според документа, когато се обединят приходите от универсалната пощенска услуга и свързаните с нея дейности, общата сума се оказва по-малка от отчетената от дружеството само за универсалната услуга. „Това буди съмнение в коректността на анализа и методологията на КРС“, заяви Чорбов и настоя за изясняване на начина на измерване на пазарните показатели.

От КРС обясниха, че използваната методика е съгласувана с европейските правила и отчита специфични статистически източници.

Министърът на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов подчерта, че ролята на КРС е да бъде независим арбитър, а не на министерството или Народното събрание. Методологията е утвърдена от Европейската комисия и няма основание да бъде поставяна под съмнение, заяви той.

Караджов добави, че ако държавата иска да запази мрежата от 3700 пощенски клона на „Български пощи“, тя трябва да осигури необходимото финансиране. „Само през последните години държавата не е дофинансирала дружеството с близо 90 млн. лева. Но натрупаните задължения са резултат от последните 20 години, не само от последните три. Ако държавата иска да бъде справедлива към „Български пощи“, тя трябва да покрие и задълженията си от предишните години“, подчерта министърът.

Източник: БТА