Индия не е нито най-големият купувач на руски петрол, нито има най-голям търговски ръст с Москва след 2022 г., заяви индийският министър на външните работи Субрахманям Джайшанкар на съвместна пресконференция с руския си колега Сергей Лавров, предаде новинарска агенция ПТИ.

Това, изглежда, е първият ясен отговор от страна на висш представител на индийското правителство на наложената от САЩ допълнителна 25-процентна митническа ставка върху вноса на стоки от Индия заради поръчките на руски петрол.

„Ние не сме най-големият купувач на руски петрол. Това е Китай. Ние не сме най-големият купувач на руски втечнен природен газ. Не съм сигурен, но мисля, че това е Европейският съюз“, каза Джайшанкар в отговор на журналистически въпрос.

Индийският външен министър, който е на тридневна визита в Москва отбеляза, че САЩ са поддържали Индия в това да се снабдява със суров петрол от Русия, понеже по този начин се е стабилизирал международният енергиен пазар.

Неотдавна търговският съветник на Белия дом Питър Наваро публикува статия във в. „Файненшъл Tаймс“, в която обвини Индия в „печалбарство“, понеже купува руски петрол с отстъпка и изнася преработените петролни продукти в Европа, Африка и Азия. Джайшанкар бе помолен на днешната пресконференция да коментира думите на Наваро.

Индийският министър заяви, че няма да отговаря на изказването на американския търговски съветник, но ще коментира темата. „Всъщност американците през последните няколко години казваха, че трябва да направим всичко, за да стабилизираме световните енергийни пазари, включително чрез купуването на петрол от Русия“, отбеляза Джайшанкар. „Между другото, ние купуваме петрол и от Америка и това количество се увеличава. Така че, честно казано, сме много озадачени от логиката на аргумента, който споменахте“, добави ръководителят на индийската дипломация.

Отношенията между Делхи и Вашингтон се влошават, откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп удвои митата върху индийските стоки до огромните 50%. Това увеличение включва допълнителни 25-процентни митнически налози, които са наказателна мярка за това, че Индия купува руски суров петрол. 

Миналата седмица американският министър на финансите САЩ Скот Бесънт предупреди, че правителството на Тръмп може да увеличи вторичните мита за Индия, ако тя продължи да се снабдява с руски суров петрол.

Въпреки че САЩ наложиха допълнителни 25-процентни мита на Индия заради енергийните ѝ връзки с Русия, те не предприеха подобни действия срещу Китай, който е най-големият купувач на руски суров петрол.

Индия казва, че енергийните ѝ доставки се определят от националните ѝ  интереси и от динамиката на пазара.

Индия се ориентира към продавания с отстъпка руски петрол, след като западните държави наложиха срещу на Москва и се отказаха от доставките ѝ заради нахлуването ѝ в Украйна през февруари 2022 г. В резултат на това индийският внос на руски петрол се увеличи. Докато през 2019-20 г. делът на руския петрол възлизаше на едва 1,7% от общия внос на тази суровина в Индия, през 2024-25 делът на руския петрол достигна 35,1%. Русия в момента е най-големият доставчик на петрол за Индия.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ПТИ) 

Източник: БТА

Висши военни от САЩ и редица европейски страни са разработили военни варианти за Украйна и ще ги представят на съответните си съветници по национална сигурност, заявиха американските военни, предаде Ройтерс.

Агенцията вече съобщи, че военните плановици от САЩ и Европа са започнали да проучват гаранции за сигурност за Украйна след конфликта, след като президентът Доналд Тръмп обеща да помогне за защитата на страната в рамките на всяко споразумение за прекратяване на войната на Русия в Украйна.

„Тези варианти ще бъдат представени на съответните съветници по национална сигурност на всяка страна за съответно разглеждане в текущите дипломатически усилия“, гласи изявление на Пентагона.

Срещи между шефовете на отбраната на САЩ, Финландия, Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство и Украйна са се състояли във Вашингтон между вторник и четвъртък.

Украйна и нейните европейски съюзници са окуражени от обещанието на Тръмп по време на срещата на върха в понеделник за гаранции за сигурността на Киев, но много въпроси остават без отговор, посочва Ройтерс.

Официални лица предупредиха, че ще отнеме време на американските и европейските плановици да определят какво би било изпълнимо от военна гледна точка и приемливо за Кремъл.

Една от възможностите беше да се изпратят европейски сили в Украйна, но САЩ да отговарят за командването и контрола им, съобщиха източници пред Ройтерс.

Руското външно министерство изключи разполагането на войски от страните от НАТО, за да се гарантира мирно споразумение.

Източник: БТА

Беларус проучва възможностите за увеличаване на вътрешното производство на ракети с и оборудването на ракетните системи „Полонез“ с ядрени бойни глави, заяви в високопоставен беларуски служител по сигурността, цитиран от Ройтерс.

Беларус, който е близък съюзник на Русия, тази седмица заяви, че ще задълбочи връзките си с Иран, както и тясното си сътрудничество с Китай в областта на разработването на оръжия.

Беларус не разполага със собствени ядрени оръжия, но Москва разположи там свои тактически ядрени бойни глави, които остават под руски контрол.

Президентът Александър Лукашенко, който е на власт от 31 години, заяви на среща, посветена отбранителната индустрия, че Минск трябва да модернизира и развие вътрешното си ракетно производство. „Динамиката на военните заплахи и значителното увеличаване на военните разходи на нашите западни съседи ни принуждават постоянно да обръщаме голямо внимание на въпроса за отбранителните способности на Беларус, Русия и нашия Съюз“, каза Лукашенко.

На запад Беларус граничи с Полша, Литва и Латвия, които са членове на НАТО, а на юг – с Украйна.

Александър Волфович, ръководител на Държавния съвет за сигурност на Беларус, каза пред репортери, че Минск проучва възможностите да оборудва ракетната си артилерийска система „Полонез“ с ядрени бойни глави. „Това е най-усъвършенстваната ни система“, отбеляза Волфович, цитиран от държавната новинараагенция БелТА.

Системата „Полонез“, която е на въоръжение от 2016 г., е разработена съвместно с Китай, посочи Волфович. Ракетите от тези системи вече имат обсег на действие от 300 км, докато в началото можеха да поразяват цели на до 200 км далечина, добави той. По думите на Волфович Беларус също така проучва възможностите за интегриране на технологията, използвана при руската хиперзвукова ракета със среден обсег „Орешник“, за съвместното разработване на нови ракети.

Беларуският министър на отбраната Виктор Хренин миналата седмица заяви, че през септември ще има съвместни руско-беларуски военни учения, на които ще бъде отработена и стрелба с „Орешник“. 

Източник: БТА