Федералното правителство на САЩ спря работа в 00:01 ч. вашингтонско време тази нощ, след като републиканците и демократите в Сената не можаха да се споразумеят за финансирането на министерствата и федералните агенции. Бюджетната блокада е водеща тема в редица западни издания.  

Американското правителство прекрати работа за първи път от близо седем години, което застрашава стотици хиляди работни места и поставя началото на нов период на несигурност през втория мандат на президента Доналд Тръмп, пише в. „Файненшъл таймс“. Федералните агенции спряха да работят в полунощ вашингтонско време, след като републиканците и демократите не успяха да постигнат съгласие относно финансирането на федералното правителство през следващата фискална година. Очаква се федералните служби да започнат мащабни съкращения на служители и да ограничат обществените услуги, с което Вашингтон ще навлезе в една от най-големите политически кризи от началото на втория президентски мандат на Тръмп, пише още „Файненшъл таймс“.

Очаква се в резултат на преустановяването на дейността на федералните агенции да бъдат съкратени около 750 000 служители и американската икономика да загуби милиарди долари, отбелязва изданието.

През този период федералното правителство спира всички „несъществени“ функции, докато служителите, чиято работа се смята за „съществена“, като например военните на активна служба или представителите на федералните правоприлагащи органи, са длъжни да се явят на работа, често без да получават заплати, пояснява „Файненшъл таймс“.  

В хода на няколко гласувания във вторник вечерта демократите и републиканците взаимно блокираха предложенията си за временен бюджет, пише в. „Ню Йорк таймс“.

Законопроектът на Републиканската партия, който щеше да удължи финансирането на федералните служби до 21 ноември, бе подкрепен от 55 сенатори, а 45 гласуваха „против“. Текстовете не получиха необходимата подкрепа от 60 гласа.

Сенаторите републиканци от своя страна блокираха плана на демократите, който предвиждаше удължаване на финансирането до края на октомври и увеличаване на разходите за здравеопазване с повече от 1 трилион долара. Гласовете в подкрепа на този план бяха 47, докато „против“ гласуваха 53, пише още „Ню Йорк таймс“.

Ситуацията бе същата и при гласуванията по-рано този месец. Това подчерта колко малък е напредъкът към постигането на компромис, който може да предотврати първото спиране на работата на правителството от 2019 г., коментира американското издание.

През 2019 г. някои правителствени служби спряха работа за 35 дни, понеже демократите в Конгреса се противопоставиха на искането на Тръмп да се отпуснат средства за построяване на стена по южната граница, припомня вестникът.

Този път спорът е свързан с настояването на демократите да се удължи срока за отпускане на субсидии за здравни застраховки за хората с ниски и средни доходи. Освен това демократите искат отмяна на съкращенията в програмата „Медикейд“, които са включени в основния финансов пакет на републиканците, отбелязва „Ню Йорк таймс“.

Този път спирането на работата на федералните агенции може да има по-сериозни последици, отколкото в миналото, прогнозира в. „Уолстрийт джърнъл“. Служители от правителството на Тръмп заявиха, че се планира през този период да се предприемат съкращения на работните места в различни държавни служби. Тези планове вече се оспорват в съда, отбелязва американското издание.

Спирането на работата на федералните служби може да засегне икономиката по различни начини – от неизплащане на заплатите на стотици хиляди федерални служители до забавяне на публикуването на важни икономически показатели. Колкото по-дълго продължи този период, толкова по-тежък ще е ударът по икономическия растеж и по предприятията, които разчитат на ежедневното функциониране на федералното правителство, добавя „Уолстрийт джърнъл“.

При липсата на центристи в Сената, спирането на работата на правителството може да продължи дълго, извежда в заглавие в. „Вашингтон пост“.

Сенаторът републиканец Линдзи Греъм предложи една доста стандартна идея за изход от патовата ситуация: формирането на специална група от сенатори, които да решат въпроса дали може да се изготви законопроект, позволяващ федералните агенции да продължат да работят, без текстовете да засягат Закона за достъпното здравеопазване.

„Те всъщност трябва да формират работна група, която да реши този проблем. Да се намери решение, с което ние всички може да живеем“, каза Греъм пред журналисти в понеделник вечерта, около 30 часа преди спирането на работата на федералните агенции.

Въпреки статута си на ветеран от предишни сенатски „групировки“, които са разрешавали спорове, Греъм заяви, че сега не иска да участва в такава работна група. Другите сенатори ветерани, участвали в подобни групи в миналото, също не се събраха, докато се водеше борбата срещу спирането на работата на федералните агенции, отбелязва „Вашингтон пост“.

Вместо това лидерът на мнозинството в Сената Джон Тюн (републиканец от Южна Дакота) и лидерът на малцинството Чък Шумър (демократ от Ню Йорк) получиха доста широка свобода на действие, за да реализират стратегиите си за спиране на работата на федералното правителство и след това да се опитат да спечелят последващата битка за общественото мнение.

Една от причините да получат такава свобода на действие е, че много малко сенатори политическия натиск, който обикновено съпровожда кризисни събития като спиране на работата на федералните агенции, коментира „Вашингтон пост“. Местата на повечето сенатори засега са сигурни, а кампаниите за преизбиране на мнозина от тях са далечен проблем, добавя изданието.

Някои ветерани центристи искат да започнат преговори, но засега отстъпват пред Тюн и Шумър.

„Мисля, че все още има мнозинство от членове на двете партии, които биха могли да се обединят, и се надявам това да се случи“, заяви във вторник сенатор Джийн Шейхин (демократ от Ню Хемпшир). По думите ѝ обаче не е имало реален начин да се избегне краткосрочното спиране на работата на федералните агенции. „Проблемът е, че никой не преговаря“, посочи Шейхин, цитирана от „Вашингтон пост“.

Източник: БТА

Южнокорейският президент И Дже-мьон призова за рязко увеличаване на разходите за отбрана и въвеждане на различни високотехнологични оръжия на въоръжение в армията, в опит за изграждане на по-самостоятелни въоръжени сили, предаде Асошиейтед прес, като отбелязва, че програмата на президента на САЩ Доналд Тръмп поставя под въпрос американските ангажименти към азиатския им съюзник.

Войната с митата, предизвикана от администрацията на Тръмп, и неговият бизнес подход към сигурността заплашват да подкопаят доверието на много южнокорейци към САЩ, отбелязва агенцията. Има опасения, че той може да поиска много по-високи плащания от Южна Корея за американското военно присъствие в страната или евентуално да намали военното присъствие на Америка, за да се фокусира повече върху Китай.

На церемония по случай Деня на въоръжените сили южнокорейският президент определи военния съюз между Южна Корея и САЩ като стабилен и не спомена никакви опасения относно политиката на Тръмп. Но той многократно подчерта намерението си да изгради по-независима армия, която да може самостоятелно да защитава страната от външни заплахи.

„Трябва да се стремим към силна, самостоятелна отбрана, основана на нашата гордост и увереност в нашата военна мощ“, заяви той. „За да гарантираме мир и просперитет за Република Корея, не трябва да разчитаме на никого друг, а да укрепим собствената си сила.“

И Дже-мьон обяви, че правителството му ще увеличи разходите за отбрана през следващата година с 8,2%, за да въведе модерни оръжейни системи като бойни роботи с изкуствен интелект, автономни дронове и системи за прецизни удари и отбрана с ракети.

Правителството също така ще насърчава активно отбранителната промишленост и ще подобрява благосъстоянието на войниците, като модернизира условията на служба и системите за възнаграждение, добави президентът.

Източник: БТА

Броят на жертвите от земетресението с магнитуд 6,9, което разтърси централната част на Филипините, се е увеличил на 69 души, съобщи представител на службата за бедствия, докато правителството мобилизира службите за издирване на оцелели и възстановяване на електро- и водоснабдяването, предаде Ройтерс.

Трусът, разтърсил крайбрежието малко преди 22:00 ч. местно време вчера, е бил на малка дълбочина.

Болницата в град Бого в северната част на провинция Себу, който се намира близо до епицентъра на земетресението, е „претоварена“, съобщи пред репортери представител на гражданската защита Рафи Алехандро.

Данните за броя на загиналите са огласени от регионалната служба за бедствия в Себу и подлежат на потвърждение, заяви Джейн Абапо от регионалната служба за гражданска защита. Друг служител съобщи, че над 150 души са ранени.

Президентът Фердинанд Маркос-младши увери оцелелите, че ще получат спешна помощ. Той каза, че министрите от кабинета са на място и ръководят спасителните операции, и изрази съболезнованията си на хората, загубили близките си.

Себу, една от най-популярните туристически дестинации във Филипините, е с население от около 3,4 милиона души. Въпреки щетите международното летище Мактан-Себу, второто по натовареност в страната, продължава да функционира. В друг тежко засегнат град, Сан Ремиджио, беше обявено бедствено положение, за да се подпомогнат усилията за реагиране и спасяване.

Заместник-кметът Алфи Рейнес призова за храна и вода за евакуираните, както и за тежко оборудване, за да се подпомогнат спасителните екипи.

„Вали силно и няма ток, така че наистина се нуждаем от помощ, особено в северната част, защото има недостиг на вода, след като водопроводните тръби бяха повредени от земетресението“, каза Рейнес пред медиите.

Жителят на близкия град Пилар Арчел Кораза разказа, че по-голямата част от семейството му е спяло, когато къщата им започнала да се тресе силно. „Аз ги събудих и всички изтичахме на улицата“, добави той пред местни медии.

Кораза, който живее близо до брега, каза, че е видял морската вода да се отдръпва след труса.

Местните медии публикуваха видеоклипове на хора, които бягат от домовете си, докато земята се тресе и сградите се срутват, включително църква, която е на повече от 100 години. Рейнес каза, че сред загиналите има хора, които са играли баскетбол в спортен комплекс в Сан Ремиджио, когато той частично рухнал при земетресението.

Сеизмологичните служби определиха дълбочината на земетресението на около 10 км и регистрираха множество вторични трусове, най-силният от които с магнитуд 6. След земетресението не беше обявена опасност от цунами.

Филипините се намират в Тихоокеанския огнен пръстен, където вулканичната активност и земетресенията са често явление. През януари в страната имаше две големи земетресения, които не взеха жертви.

През 2023 г. земетресение с магнитуд 6,7 в морето отне живота на осем души.

Източник: БТА