/БЗ/

Източник: БТА

Добра и лоша миграционна новина – това се случи на италианския премиер Джорджа Мелони в един и същи ден. На 1 август тя проведе ключова среща от дневния си ред, в който миграцията е сред водещите приоритети, но точно тогава нейният иновативен миграционен подход се сблъска с ново препятствие, обобщават световните агенции и италиански медии.

В петък, на 1 август, Мелони посети Истанбул за мини среща на върха в двореца „Долмабахче“ с турския президент Реджеп Тайип Ердоган и премиера на Либия Абдел Хамид Дбейба, припомнят Франс прес, Асошиейтед пред, Ройтерс, ДПА, Анадолската агенция и АНСА. По време на срещата сред водещите теми беше тази за миграцията в Средиземно море. Съпътстваща тема е била тази за стабилността в Либия.

„Тримата лидери обсъдиха укрепването на тяхното сътрудничество с цел справяне с общите предизвикателства, започвайки от управлението на миграционните потоци“, се казваше в изявление на италианския министерски съвет относно тристранната среща. Повече детайли не се споменаваха, отбелязват АНСА и Франс прес.

Според изявление на турското президентство по време на срещата Ердоган е настоял, че е необходима многостранна координация, за да се изкорени още в основата незаконната миграция, отбелязва Франс прес. Турският лидер е подчертал, че в тази насока са нужни дълготрайни и устойчиви решения, за да се елиминират причините за миграцията, добавя Асошиейтед прес.

Идеята на тези изявления, в които нямаше много детайли, беше ясна – трябва да се намерят решения на причините за миграцията, да се създадат добри условия в родните страни на мигрантите, така че те да не поемат на пътуване от Африка през Средиземно море към Европа и да се помогне на транзитните страни да се справят с миграционните потоци, обобщават световните агенции.

По пътя на мигрантите Либия заема важно място. Тя е страна, през която преминават транзитно много мигранти от Африка към Европа, отбелязват Франс прес и Асошиейтед прес. Де факто Либия е дори доминираща транзитна точка за мигрантите, бягащи от войните и от бедността в Африка. От бреговете на Либия мигрантите започват опасното пътуване през Средиземно море, за да достигнат най-близката европейска дестинация. Най-често това е Италия или Гърция, отбелязва Франс прес.  През Либия преминават не само мигранти от Африка, но и от Близкия изток, където също има конфликти и бедност, от които те искат да избягат. Често пъти опасните пътувания от Либия до Европа приключват с потъване на лодки с мигранти. Така например през декември при потъването на лодка с мигранти край брега на либийския град Зуара загинаха най-малко 61 мигранти, в това число жени и деца, припомня Асошиейтед прес.

Либийското правителство на националното единство пое в миналото ангажименти да възпира миграцията. В тази насока то има споразумения за сътрудничество с Европа и, в частност, с Италия. За да бъдат обаче либийските усилия успешни, страната трябва да е политически стабилна, а Либия все още не е навлязла в тази фаза. В северноафриканската държава след свалянето на режима на Муамар Кадафи преди около 14 години, хаосът властва, припомня Франс прес, докато Асошиейтед прес припомня, че бунтът, довел до свалянето на Кадафи от власт, беше подкрепен през 2011 година от НАТО. Либия е разделена на две администрации – западна и източна. Всяка една от тях си има свое правителство, свои водещи фигури и свои сили, отбелязва Асошиейтед прес. Западната администрация – това е правителството на националното единство на Дбейба, а източната администрация е тази, в която доминира Халифа Хафтар, определян като силния човек на либийския Изток, посочва Франс прес. Това продължаващо разделение изобщо не е от полза за усилията на властите в Триполи да се борят с незаконната миграция и да възпират мигрантите да потеглят от Либия за Европа.

От нестабилността в Либия се възползват международните мрежи за трафик на хора. По време на тристранната среща на върха в Истанбул италианският премиер подчерта, че международната общност трябва да подкрепя действията на либийското правителство на националното единство в областта на миграцията и в борбата му с международните трафикантски мрежи, посочва Франс прес. Мелони е припомнила отличните резултати, постигнати в областта на миграционния контрол от Италия в сътрудничество с Турция и е подчертала, че от тези успехи трябва да се извлекат поуки и наученият урок от съвместната работа с Анкара да бъде приложен в подкрепа на усилията на либийското правителство на националното единство в областта на миграцията, допълват Асошиейтед прес и АНСА.

В разделената на две Либия Рим и Анкара са на страната на правителството на националното единство. През 2020 година Турция дори изпрати военен персонал в Западна Либия, който да обучава военните на правителството в Триполи, добавя Ройтерс. Това не пречи обаче за целите на съвместните усилия за борба с миграционните потоци да установяват контакти и с представители на Халифа Хафтар. През април например в Анкара беше на посещение синът на Халифа Хафтар – Саддам Хафтар. След което той посети Италия и САЩ, припомня Франс прес.

По време на тристранната среща на върха в Истанбул Мелони е потвърдила ангажимента на Италия за стабилността, единството и независимостта на Либия и е изразила подкрепа за оглавяван от Либия и улеснен от ООН политически процес, който да доведе до произвеждане на избори в тази северноафриканска страна, допълва АНСА.

В края на мини срещата на върха в Истанбул тримата лидери са се договорили да се видят отново след тристранни срещи на техническо ниво, отбелязват АНСА и Асошиейтед прес.

Италия и Либия имат редица проекти за двустранно сътрудничество, като най-главните са в областта на енергетиката. Турция и Либия също имат подобни проекти за партньорство. През 2019 година Турция постигна споразумение с базираното в Триполи правителство, тоест със западната администрация на Либия, за демаркиране на морските граници между Либия и Турция, което разгневи Кипър, Гърция и  Египет, които казаха, че споразумението е накърнило техните права, припомнят Асошиейтед прес и Ройтерс.

Отделно, между Италия и Турция също има силни връзки. Илюстрация на тези силни връзки е двустранното сътрудничество в областта на отбранителната индустрия, акцентира Ройтерс. Италианската компания „Леонардо“ и турската компания „Байкар“ през март обявиха, че ще създадат съвместно предприятие за производство на дронове, припомня АНСА. Анкара също така се стреми да получи 40 изтребителя „Юрофайтър тайфун“ от консорциум, в който влиза и „Леонардо“, припомня Ройтерс. Общата стойност на изтребителите ще бъде 5,6 милиарда евро. За да се осъществи продажбата, е необходимо одобрението на четирите страни, които участват в програмата „Юрофайтър“, а именно – Германия, Великобритания, Италия и Испания. В общия консорциум, произвеждащ изтребителите, участват освен италианската компания „Леонардо“ , също и „Еърбъс“ (Airbus), и „Би Ей И Системс“. Преговорите в тази насока се водят от март 2023 г., като през втората половина на юли Турция постигна споразумения със съюзничките си в НАТО Великобритания и Германия, които проправят пътя към закупуването на тези бойни самолети, припомня Ройтерс.

Докато Мелони участваше в мини срещата на върха в Истанбул, на 1 август от Съда на Европейския съюз дойде дългоочаквано решение, касаещо прословутия италиански план да изпраща определени категории прехванати в Средиземно море мигранти в миграционни центрове, които Италия построи в Албания, предадоха АНСА, Франс прес, Асошиейтед прес, Ройтерс и ДПА.

В решението си от 1 август Съдът на ЕС не оспорва правото на една страна членка на ЕС да определя посредством нормативен акт трета страна като сигурна държава на произход на мигрантите. Подобно нещо направи правителството на Мелони. Миналата година то дефинира чрез нормативен акт списък от 19 сигурни страни на произход на мигрантите. Според Съда на ЕС обаче определянето на дадена страна за сигурна държава на произход трябва да бъде обект на ефективен съдебен контрол. За целта на този контрол източниците, въз основа на които дадена страна е била дефинирана като сигурна страна на произход на мигрантите, трябва да бъдат леснодостъпни за съдиите, извършващи този контрол. В допълнение Съдът на ЕС смята, че страните членки на ЕС не могат да определят трети държави за сигурни страни на произход на мигрантите, ако за някои категории мигранти там сигурността не може да бъде гарантирана. За да бъде една страна сигурна, тя трябва да предоставя сигурност на цялото си население, подчерта Съдът на ЕС. В италианския списък на сигурните страни попадат държави като Бангладеш, Египет и Тунис, където положението на малцинствата и на опозиционерите не може да бъде дефинирано като сигурно, а е по-скоро доста несигурно, отбелязва Франс прес.

До това решение на Съда на ЕС се стигна, след като италианските власти вкараха в действие миналата есен центровете за настаняване на мигранти в Албания. Там бяха изпратени мигранти от мъжки пол в добро здраве, прехванати в Средиземно море от италианските власти. В тези центрове се правеше проверка на самоличността и възрастта на мигрантите. От тези центрове те подаваха молби за предоставяне на убежище в Италия, които се разглеждаха от италианските власти по ускорена процедура. В случай на отказано убежище мигрантите трябваше да бъдат репатрирани от центровете в Албания към страните на произход, ако тези страни попадаха в списъка на Рим за 19 сигурни страни.

Нещата по тази т. нар. „албанско-италианска схема“ обаче не се развиха гладко, защото италиански съдилища на три пъти блокираха решенията на италианските власти да изпратят мигранти в Албания и постановиха мигрантите, пратени вече там, да бъдат върнати незабавно от Албания в Италия. После се стигна и до сезиране на Съда на ЕС. Това сезиране произтече от случая с двама бангладешки мигранти, спасени от италианските власти в Средиземно море, откарани в центровете в Албания, подали оттам молби за предоставяне на убежище, които са били разгледани по бързата процедура и които са били отхвърлени, припомнят Ройтерс, ДПА и Франс прес. Двамата бангладешци твърдят, че техните молби са били отхвърлени от Италия именно защото Бангладеш е сред 19-те дефинирани от Рим като сигурни страни на произход на мигрантите. След решението на Съда на ЕС от 1 август Дарио Белучо, адвокат на един от двамата бангладешци, заяви, че то „е убило италианската схема за изпращане на мигранти в Албания“, посочва Ройтерс.

Мелони представяше тази схема като крайъгълен камък на нейния твърд подход по отношение на незаконната миграция. Други европейски страни също гледаха на схемата като на модел за подражание, посочва Ройтерс. В тази насока АНСА отчита, че въпреки препятствията пред схемата досега, тя е спечелила добри оценки на международно ниво и много лидери са я похвалили като иновативен начин за разубеждаване на мигрантите да поверяват съдбата си на трафиканти, които в крайна сметка няма да ги отведат в бленувания ЕС, а в миграционен център в страна, която не е в ЕС.

С настъпването на десницата в ЕС много европейски страни възприеха по-твърд подход спрямо миграцията, отбелязва ДПА. Някои еврочленки вече обсъждат също идеята за миграционни центрове в страни извън ЕС, като в тях ще бъдат настанявани мигранти, чиито молби за предоставяне на убежище в ЕС са били отхвърлени.

Решението на Съда на ЕС ядоса италианското правителство. В изявление от канцеларията на Мелони се казваше, че това решение позволява на националните съдии да диктуват политиката по миграционните въпроси, като редуцират още повече и без това вече ограничените способности в тази насока на парламента и на правителството, предадоха Ройтерс и АНСА. „Това развитие на нещата трябва да поражда безпокойство у всички“, се допълваше в текста. В изявлението се добавяше, че решението на Съда на ЕС отслабва политиката за борба с масовата незаконна миграция и за защита на националните граници, допълват ДПА и АНСА. „Още веднъж правосъдието, този път европейското, си присвои правомощия, които не му принадлежат“, се казваше в изявлението на правителството, в което по този начин се акцентираше, че според него решението на Съда на ЕС изземва отговорностите, които са присъщи на онези, които дефинират политиките за действие.

В изявлението на италианското правителство се казваше, че решението на висшия европейски съд предоставя на националните съдилища правото да решават каква да е миграционната политика на страната, касаеща експулсирането на незаконните мигранти. На националните съдии се поверява и мисията да решават коя страна е сигурна или не е сигурна, след като подобни решения са били вече взети от властите на базата на комплексно проучване и преценка, извършени от съответните министерства и подложени и на оценката на италианския парламент, се отбелязваше още в изявление на италианското правителство, припомня АНСА.

В изявлението на правителството в Рим се коментираше, че е странно, че Съдът на ЕС е взел подобно решение няколко месеца преди в сила в Съюза да влезе Европейският пакт за миграцията и убежището, който съдържа по-строги правила в миграционната област, в това число и такива за критериите за определяне на това кои страни на произход на мигрантите са сигурни. В него се припомняше, че Пактът е резултат от съвместна работа на Европейската комисия, на Европейския парламент и на Съвета на ЕС, допълва АНСА. Той ще започне да действа след 10 месеца.

„Италианското правителство няма да спре да търси всякакви възможни решения, технически и регулаторни, за да защити сигурността на гражданите си“, се казваше още в изявлението.

Сделката за миграционните центрове в Албания от доста време е критикувана от организации за защита на човешките права и на правата на мигрантите и от италианските опозиционни партии „Движение 5 звезди“, „Съюз Зелени Левица“ и Демократическата партия. По повод решението на Съда на ЕС лидерката на италианските демократи Ели Шлайн заяви, че то показва, че правителството е действало незаконно и то трябва да поеме сега отговорност заради това, че не е прочело италианските и европейските закони и заради това, че „е взело незаконно решение относно нечовешките центрове в Албания, които потъпкват фундаменталните права на мигрантите и на кандидатите за убежище, пропилявайки 800 милиона евро на италианските данъкоплатци“, предаде АНСА. Сумата, спомената от Шлайн, е прогнозна и е за петгодишния период, през който би трябвало да действа споразумението на Италия с Албания относно центровете за мигранти на албанска територия. Според някои прогнози в Италия тази сума може да набъбне до 1 милиарда евро, ако в графата с разходите за пет години се включва и сумата за кораба, транспортиращ мигрантите до Албания, отбелязва „Месаджеро“. Самото италианско правителство споменава обща сума за пет години от 650 милиона евро, припомня „Соле 24 оре“.

Съдът на ЕС постанови решението си броени дни след публикуването на доклад, посветен на разходите, направени досега, относно въпросните центрове за мигранти в Албания, съобщава италианското издание „Интернационале“. Докладът е дело на организацията за защита на човешките права „Екшън ейд“, в сътрудничество с Университета на Бари. За целите на доклада са били събрани данни за всички активни италиански центрове за настаняване на мигранти, които после ще бъдат депортирани. На базата на тези данни авторите на доклада са установили, че двата центъра на албанска територия са „най-скъпите, нехуманни и неефикасни в историята на италианската миграционна политика“.

Според доклада през 2024 година центровете в Албания са били активни само пет дни, като разходите за тази петдневна активност са възлезли на 114 000 евро на ден. Това означава, че общо за пет дни за покриване на разходите по управление на центровете са били платени 570 000 евро. В документа се пояснява, че авторите му са анализирали данните за разходите на центровете в Албания до края на март на настоящата година, преди италианските власти да решат да разширят статута им и да ги превърнат и в центрове за репатриране на кандидати за убежище, чиито молби са били отхвърлени вече в Италия и които от Италия са били прехвърлени в Албания.

В доклада се казваше, че за изграждането на един от двата центъра в Албания – този в Джадър с капацитет 400 места – са били похарчени 74,2 милиона евро. Това означава, че правителството е платило над 153 000 евро за всяко едно място в центъра. За сравнение, през 2024 г. изграждането на подобен център в Порто Емпедокле в Италия е струвало 1 милион евро и там са били обособени 50 места за мигранти, стрували по около 21 000 евро на място.

В края на 2024 година в Италия са работели 11 центъра за репариране на мигранти. В тях е имало общо 1522 места за настаняване, се казва в доклада. Към тях се добавят 1033 места в три нови центъра за задържане на кандидати за убежище от страни, смятани за сигурни и подложени на ускорена процедура за разглеждане на молбите им за предоставяне на убежище. Това прави общо 2555 местата на разположение в различните центрове. Два от тези нови центъра за кандидати за убежище са построени съответно в Сицилия, между Модика и Рагуза, и в Порто Емпедокле. А третият е този в Джадър в Албания.

В доклада се отбелязва и че от 1998 година над 230 000 мигранти са преминали през центрове за репатриране и задържане на мигранти в Италия. А само през миналата година настаняването на мигранти в центрове за задържане и поддържането на тези центрове е струвало на италианската държава почти 96 милиона евро, което е повече от похарченото в тази насока през предходните 6 години, се казва още в документа. В него се припомня и че едва 10 процента от мигрантите с отхвърлени молби за убежище, са били репатрирани миналата година от Италия. 

Позитивното в статистиките на миграционния фронт в Италия е откроено от Ройтерс. Въпреки че „албанско-италианската схема“ се сблъска с юридически проблеми, цялостните усилия на Италия доведоха до намаляване на броя на незаконните мигранти, пристигащи по море. От началото на годината досега в Италия по този начин са пристигнали само 36 557 мигранти, което е доста по-малко от броя мигранти, пристигнали за същия период преди две години – 89 165.

Източник: БТА

/БЗ/

Източник: БТА