Свържете се с нас

Култура

Легендарният Пуркарете: Живеехме в тежка бедност и унижение, а гледахме българска телевизия (подкаст)

Един от най-големите режисьори на нашето време „дойде“ в България. Представленията на Силвиу Пуркарете гостуваха у нас по покана на Народния театър „Иван Вазов“, Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и „Световен театър в София“, които представиха у нас неговите спектакли „Орачът и смъртта“ и „Йона“. Така българската публика имаше рядката възможност да се докосне до две толкова различни страни на неговото изкуство – грандиозната, визуално-поетична сила на първото и изчистената, медитативна простота на второто. „Йона“ – постановката, която Силвиу Пуркарете представи в Народния театър в София – беше изненада. Не зрелище, не ефектна демонстрация, а изчистена, деликатна, почти аскетична работа. Театър, който не крещи, не настоява да впечатли, а разгръща дълбоко вътрешно спокойствие. Една приказна, прозрачна, но силна медитация, в която зрителят влиза като в храм. Нищо излишно, никакво суетене – само актьор, пространство и присъствие. Простота, която изисква най-висша дисциплина. Това е парадоксът на Пуркарете – режисьор, известен със своите грандиозни спектакли, с бароковите си форми и визуални пиршества, който тук е избрал пътя на тишината.

Биография и мащаб

Силвиу Пуркарете е един от най-големите театрални режисьори на нашето време. Роден през 1950 г. в Букурещ, той преминава през годините на комунизма, но остава в Румъния – не бяга, не се обявява за дисидент, макар че цензурата и ограниченията бележат младостта му. Талантът му обаче е толкова очевиден, че скоро след 1989 г. започва да работи в най-големите театри на Европа – Националния театър в Лион, Théâtre de l’Union в Лимож, в Лондон, Япония, Русия. Постановките му превръщат театъра в преживяване на границата между ритуал и живопис. Сред емблематичните му спектакли остават „Данаидите“, поставени в Крайова, които критиците често сравняват с „Махабхарата“ на Питър Брук – мащаб, ритуалност и усещане за първичен театър. „Федра“ (1968), играна в разрушено италианско село след земетресение, превърнала трагедията в среща на античния текст с раните на съвремието. „Фауст“, създаден в Крайова преди почти две десетилетия, е най-дълго живелият му спектакъл – гледан от туристи и театрални пътешественици от цял свят. Творбите му носят усещане за изкуство, което няма география – древни текстове оживяват в антични амфитеатри, разрушени села или най-съвременни сцени.

„Когато бях малък, мечтаех да стана художник – признава Пуркарете. – Може би затова всеки мой спектакъл има толкова силен визуален пласт. Но аз нямам метод. Никога не съм имал. Всеки проект изисква своя начин, своето особено дишане.“

Театърът като въпрос, не като отговор

Нашият разговор започна оттам, откъдето започва и неговата работа – от класиката. Защо винаги поставя стари текстове?
„Защото те вече съдържат всичко – казва Пуркарете, – Шекспир, Сенека, Софокъл… Те са живели в подобни времена като нашите. Ние не откриваме топлата вода, историята винаги се повтаря. Важното е да зададеш правилния въпрос по най-задълбочения възможен начин.“

Той не харесва идеологията, нито „войнстващото сърце“. „Аз съм вече много стар и не се интересувам да променя света. Интересувам се от това да го разбирам. Да го наблюдавам.“

Когато говорим за цензурата по време на комунизма, той не я драматизира. „За някои беше трагедия. За други – комедия. За мен често беше комично. В театъра ние използвахме т.нар. „гущери“ – нещо нецензурно, нещо против властта. Но и определено използвахме малки трикове, за да заблудим цензорите. Те бяха необразовани хора. Понякога просто исках да направя нормално представление, без политически подтекст, но публиката си го измисляше. Това беше перверзия на възприятието. Аз имах проблем с „Ричард III“ през 1984 – не исках да правя паралел с комунизма, но реалността толкова приличаше на пиесата, че нямаше нужда. И така никой не го спря, но беше много контролирано.“

За носталгията по онези времена Пуркарете е категоричен: „Това бяха унизителни времена. Първо – сталинисткият период, с изцяло съветския контрол, с политическите убийства. После Чаушеску – в началото изглеждаше като нов път, като надежда, но се превърна в тежък националистически режим. Не беше кървав, но беше унизителен. Живеехме в ужасна бедност и тъмнина. Нямахме дори телевизия, гледахме българска телевизия.“

Критика, публика, комерс

Говорим за критиката. Той се усмихва: „Нямам суетата да твърдя, че не съм суетен. Единственото, което можем да направим, е да опитомяваме суетата с малко хумор. Не се интересувам особено от критика. Но се вслушвам в нея. Опитвам се да бъда рационален.“

А какво мисли за публиката?
„Аз нямам статистическа представа за публиката. Не я деля на „висока“ или „комерсиална“. Понякога булевардният театър е прекрасен – Лабиш, Фейдо са писали за публиката и техният театър е бил чудесен. Понякога комерсиалният театър е страхотен, понякога не. Не мисля, че Гротовски е имал много публика. Аз мисля и работя за един въображаем зрител, който е в главата ми. Понякога той съвпада с реалността, понякога не.“

Системи и театри

Пуркарете сравнява организациите: „Във Франция няма постоянни трупи, което е различно от България и Румъния. Навсякъде има плюсове и минуси. Но винаги политическата класа гледа на театъра през брой зрители и пропаганда. Не можеш да ги обвиняваш – това е тяхната работа. Някога крале и принцове са били меценатите. Днес са политиците. Повечето са идиоти. Но понякога се намира някой по-заинтригуван. Сталин например е бил много заинтересован от качеството на изкуството. Така че може би не е добре и когато са прекалено заинтересовани…“

Дългият живот на спектаклите

Най-легендарната му постановка – „Фауст“ – се играе вече 18 години в Крайова и е туристическа атракция. „Това е хубаво представление, но има и други, които са също толкова добри, а нямат този успех. Може би то е зрелищно, може би модата също помага. Но хубаво е, когато спектакъл може да бъде едновременно популярен и изискан.“

Политическа коректност и абсурди

Не можехме да не стигнем и до съвременната цензура – не политическата дори, а новата, тази на малцинствата, която – като реакция – доведе Тръм на власт. Разказва с усмивка епизод от 1992 в Канада, когато в „Тит Андроник“ актьорът, играещ мавъра, бил гримиран в черно и организаторите настояли да махнат боята. „Попитах – а ако е синьо? И така гримирахме актьора със синьо лице.“ Смехът му е мек, но зад него стои тревога: „Много деликатна тема е това, защото хората се обиждат лесно. Културният модел е различен навсякъде.“

Живопис, технологии, театър

„Вашите спектакли са като визуални картини“ – му казвам. Той се усмихва: „Да, аз много обичам живописта. Когато бях дете, исках да стана художник.“

За новите технологии е скептичен. „В „Орачът и смъртта“ използваме холограма. Аз самият работих с актьорите по Zoom заради пандемията. Технологията винаги остарява бързо. Може би е хубаво театърът да остане малко старомоден. Чарът му е в неговата примитивност.“

И накрая…

Може би Силвиу Пуркарете не вярва, че може да променя света. Но спектаклите му променят зрителя – чрез красотата, въпросите, зрелището, паузите… Между светлината и тъмнината, между комичното и трагичното, неговият театър остава чист.

Източник: Offnews.bg

Култура

40 FINGERS – световният феномен се завръща в България с нова програма през 2026г.

След невероятния успех на двата концерта в София и Варна през януари тази година, световният феномен 40 FINGERS се завръща с нова програма в Зала 1 на НДК на 22.01.2026 г.

Майсторските интерпретации и аранжименти на чаровните италианци плениха публиката на разпродадените концерти в началото на тази година. Виртуозите се завръщат с нова и още по-зрелищна програма. В най-студения месец, четиримата китаристи ни обещават топли южни средиземноморски страсти!

Когато музиката се преплита с емоция и прецизност, се ражда магия. Италианският квартет 40 FINGERS е живото доказателство за силата на този съюз. През януари тази година зрителите в София и Варна усетиха харизмата на четиримата италианци. Поради огромния интерес групата се завръща в България през 2026 г. с нова програма.

Създаден през 2017 година в северната част на Италия, квартетът събира четирима изключителни китаристи – Матео Бренчи, Емануеле Графити, Енрико Мария Миланези и Андреа Витори. Те превръщат китарите си в оркестър от звуци, който не просто звучи, а разказва истории. Само за няколко години достигат до световните сцени с мащабно турне в САЩ през 2023г. и триумф на европейските сцени. А техните изпълнения в YouTube надвишават 100 милиона гледания.

Снимка: Симоне ди Лука

Стил и репертоар

Трудно е да ограничим 40 FINGERS в една-единствена жанрова рамка. Техният стил е впечатляваща амалгама от класическа музика, фолклорни мотиви, рок, джаз и дори саундтраци от известни филми, включително техни собствени композиции. Квартетът обича да експериментира и да преобразява емблематични мелодии – от нежността на „Лунната соната“ на Бетовен до вълнуващата енергия на „Бохемска рапсодия“ на Queen или кинематографичната драма на Game of Thrones. Всеки аранжимент е уникално изживяване, което съчетава виртуозност и дълбоко усещане за музикален разказ.

40 FINGERS – Sultans of Swing (Dire Straits)
https://www.youtube.com/watch?v=yJnZh6pOLXs

Общата им страст към киното и телевизионните сериали ги провокира да направят серия от оригинални аранжименти на известни музикални шедьоври, сред които версията им върху две от основните теми на Джон Уилямс от сагата на Джордж Лукас „Междузвездни войни”, както и „Последният мохикан”, а също и вариации по някои от основните теми от Хари Потър и от филмите на Дисни.

Музикални влияния и вдъхновение

40 FINGERS черпят вдъхновение от различни музикални епохи и култури. Любовта им към китарата обаче ги обединява в стремежа да разширяват границите на възможностите на този инструмент. Те изтъкват, че работят не просто върху техниката, а върху емоцията, която музиката носи. Тяхното творчество е вдъхновено от легенди като Пако де Лусия, Томи Емануел и Астор Пиацола, както и от съвременни гении като Ханс Цимер.

Някои от техните най-аплодирани изпълнения на живо включват колаборации с видни музиканти и интерпретации на прочути пиеси като емблематичното „Libetango“ на Астор Пиацола и Wish You Were Here на Pink Floyd. През декември участваха в Коледния концерт на Матео Бочели, където заедно изпълниха Hallelujah, а на сцена са излизали не само с прочутия му баща Андреа, но и с Анди Съмърс от Полис и много други.

Снимка: Симоне ди Лука

Защо да ги видите на живо?

Едно е да слушаш музиката им онлайн, но съвсем друго – да станеш свидетел на тяхната енергия на сцената. Концертите на 40 FINGERS са празник за сетивата – изключителна техника, синхрон и магнетична харизма, които те потапят в свят, в който времето спира.

Не пропускайте шанса да изживеете 40 FINGERS на живо – концерт, който ще остане в сърцето ви завинаги! Очаква ви една изключитална вечер, където музиката и емоцията ще се слеят в перфектна хармония.

Концертът на 40 FINGERS ще бъде на 22 януари 2026 г. в зала 1 на НДК в София. Билетите се продават в системата на Eventim.

Снимка: Симоне ди Лука

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия

Култура

40 FINGERS – световният феномен се завръща в България с нова програма през 2026г.

След невероятния успех на двата концерта в София и Варна през януари тази година, световният феномен 40 FINGERS се завръща с нова програма в Зала 1 на НДК на 22.01.2026 г.

Майсторските интерпретации и аранжименти на чаровните италианци плениха публиката на разпродадените концерти в началото на тази година. Виртуозите се завръщат с нова и още по-зрелищна програма. В най-студения месец, четиримата китаристи ни обещават топли южни средиземноморски страсти!

Когато музиката се преплита с емоция и прецизност, се ражда магия. Италианският квартет 40 FINGERS е живото доказателство за силата на този съюз. През януари тази година зрителите в София и Варна усетиха харизмата на четиримата италианци. Поради огромния интерес групата се завръща в България през 2026 г. с нова програма.

Създаден през 2017 година в северната част на Италия, квартетът събира четирима изключителни китаристи – Матео Бренчи, Емануеле Графити, Енрико Мария Миланези и Андреа Витори. Те превръщат китарите си в оркестър от звуци, който не просто звучи, а разказва истории. Само за няколко години достигат до световните сцени с мащабно турне в САЩ през 2023г. и триумф на европейските сцени. А техните изпълнения в YouTube надвишават 100 милиона гледания.

Снимка: Симоне ди Лука

Стил и репертоар

Трудно е да ограничим 40 FINGERS в една-единствена жанрова рамка. Техният стил е впечатляваща амалгама от класическа музика, фолклорни мотиви, рок, джаз и дори саундтраци от известни филми, включително техни собствени композиции. Квартетът обича да експериментира и да преобразява емблематични мелодии – от нежността на „Лунната соната“ на Бетовен до вълнуващата енергия на „Бохемска рапсодия“ на Queen или кинематографичната драма на Game of Thrones. Всеки аранжимент е уникално изживяване, което съчетава виртуозност и дълбоко усещане за музикален разказ.

40 FINGERS – Sultans of Swing (Dire Straits)
https://www.youtube.com/watch?v=yJnZh6pOLXs

Общата им страст към киното и телевизионните сериали ги провокира да направят серия от оригинални аранжименти на известни музикални шедьоври, сред които версията им върху две от основните теми на Джон Уилямс от сагата на Джордж Лукас „Междузвездни войни”, както и „Последният мохикан”, а също и вариации по някои от основните теми от Хари Потър и от филмите на Дисни.

Музикални влияния и вдъхновение

40 FINGERS черпят вдъхновение от различни музикални епохи и култури. Любовта им към китарата обаче ги обединява в стремежа да разширяват границите на възможностите на този инструмент. Те изтъкват, че работят не просто върху техниката, а върху емоцията, която музиката носи. Тяхното творчество е вдъхновено от легенди като Пако де Лусия, Томи Емануел и Астор Пиацола, както и от съвременни гении като Ханс Цимер.

Някои от техните най-аплодирани изпълнения на живо включват колаборации с видни музиканти и интерпретации на прочути пиеси като емблематичното „Libetango“ на Астор Пиацола и Wish You Were Here на Pink Floyd. През декември участваха в Коледния концерт на Матео Бочели, където заедно изпълниха Hallelujah, а на сцена са излизали не само с прочутия му баща Андреа, но и с Анди Съмърс от Полис и много други.

Снимка: Симоне ди Лука

Защо да ги видите на живо?

Едно е да слушаш музиката им онлайн, но съвсем друго – да станеш свидетел на тяхната енергия на сцената. Концертите на 40 FINGERS са празник за сетивата – изключителна техника, синхрон и магнетична харизма, които те потапят в свят, в който времето спира.

Не пропускайте шанса да изживеете 40 FINGERS на живо – концерт, който ще остане в сърцето ви завинаги! Очаква ви една изключитална вечер, където музиката и емоцията ще се слеят в перфектна хармония.

Концертът на 40 FINGERS ще бъде на 22 януари 2026 г. в зала 1 на НДК в София. Билетите се продават в системата на Eventim.

Снимка: Симоне ди Лука

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия

Култура

Почина големият поет и преводач Кирил Кадийски

Големият поет и преводач Кирил Кадийски е починал тази сутрин, съобщиха негови приятели в социалните мрежи.

Обожаван, недолюбван, скандален, прав, крив – не може да се отрече огромният му талант. Едва ли има лична библиотека в българско семейство, което да не притежава поне една негова книга – преводна или оригинална, написа Людмил Димитров.

Кирил беше великан. Мисля, че беше и красив мъж. Обичах на шега да го наричам Робер д’Артоа. Беше точно това, което на английски се нарича „по-голям от живота“. Ужасно ще ми липсва, защото го обичах и съм му казвал, че като порасна, искам да стана като него. Той умееше да страда, особено в последните си няколко години на писане. Но не смятам, че ще страдам за Кирил. Ще го обичам, както досега. Ако има сегашен поет, годен да стигне до Валхала и да удари с пестник по портите на Одиновия дворец, за да го пуснат при жените и пиенето вътре, това ще е Кирил, написа Манол Глишев.

Великолепното интервю на Манол Глишев с Кирил Кадийски в подкаста на OFFNews можете да видите тук:

Кирил Кадийски е роден през 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Завършва руска филология и посвещава живота си на литературата – като поет, преводач и културен деятел. Работи в Българското радио, издателство „Народна култура“ и като свободен преводач. След демократичните промени основава едно от първите частни издателства у нас – „Нов Златорог“.

Кирил Кадийски е член-кореспондент на френската академия „Маларме“, член на българския ПЕН клуб и на международната академия „Монмартър“. Между 2004 и 2009 г. оглавява Българския културен институт в Париж и е съветник към българското посолство във Франция.

Негови са преводите на Франсоа Вийон, Виктор Юго, Шарл Бодлер, Пол Верлен, Стефан Маларме, Артюр Рембо, Гийом Аполинер, сонетите на Шекспир и цялото творчество на Молиер.

Поклонението пред големия поет ще бъде във вторник, 2 септември, от 11.00 часа в столичната църква „Св. Седмочисленици“.

Почивай в мир, поете!

Източник: Offnews.bg

Виж цялата статия
Advertisement
Българияпреди 11 минути

Ниско съпротивление на хлъзгане на асфалта в района на катастрофата край Монтана установиха експерти след измерване

Балканипреди 12 минути

Еди Рама заяви по време на Стратегическия форум в Блед, че външната политика на Албания е напълно синхронизирана с тази на ЕС

Святпреди 13 минути

Задължителна военна служба за жените няма да бъде въведена скоро, заяви Фридрих Мерц

Святпреди 20 минути

Най-малко 31 души бяха убити при израелски удари срещу различни части от ивицата Газа

Обществопреди 25 минути

11 къщи изгоряха при пожар в Белослав

Обществопреди 25 минути

11 къщи изгоряха при пожар в Белослав

Святпреди 25 минути

Парламентарните лидери на партиите от управляващата в Германия коалиция посетиха Киев и Буча

Балканипреди 32 минути

КНА: Ще направим всичко възможно за обединението на Кипър, каза гръцкият външен министър

Икономикапреди 41 минути

Дългосрочните доходности на държавни облигации в еврозоната достигнаха най-високи нива от над десетилетие

Спортпреди 41 минути

Сърбинът Михайло Столич спечели втория етап от Обиколката на България и поведе в генералното класиране

Балканипреди 48 минути

Европейският център за сигурност да бъде разположен в Констанца, предложи румънският президент Никушор Дан на среща с Урсула фон дер Лайен

Българияпреди 49 минути

Румяна Атанасова ще бъде временно изпълняващ длъжността кмет на елинпелинското село Столник, реши Общинският съвет

Икономикапреди 4 дни

„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай

Българияпреди 5 дни

С популизъм на тема води, хора и цени ще започне новият парламентарен сезон, каза политологът проф. Евгений Дайнов

Здравепреди 5 дни

Евакуираха пациенти от хасковска болница заради пожар

Здравепреди 5 дни

Евакуираха пациенти от хасковска болница заради пожар

Обществопреди 5 дни

Слънце, вятър и вълни, времето гали с 29 градуса

Обществопреди 3 дни

Готови за училище с Yettel: Изгодни пакетни предложения за най-малките технологични ентусиасти

Обществопреди 2 дни

21-годишен шофьор прегази 4-годишно дете на заден ход

Балканипреди 5 дни

Най-голямото авиационно шоу в Румъния ще се проведе този уикенд в Букурещ

Обществопреди 4 дни

Почина 20-годишното момиче, скочило от влак край Клисура

Политикапреди 4 дни

Министър Караджов иска увеличение на глобите за авиокомпании и наземни оператори 10 пъти

Обществопреди 4 дни

Ловците край Тутракан са инструктирани да стрелят по черния леопард

Бизнеспреди 4 дни

Labubu: косматото елфче, което изстреля Pop Mart до върха на световния пазар за играчки

Новини