На 1 ноември от 19 ч. в Софийска градска художествена галерия Международният фестивал „МузикАртисимо Фест“ представя един от най-легендарните духови квинтети на нашето време – френският „Морагес“. От създадаването си в Париж през 1980 до днес, квинтетът триумфира на сцените в Европа, САЩ, Япония, Австралия, Близкия Изток. Пресата в цял свят възхвалява членовете на „Морагес” за перфектното им ансамблово музициране и блестящите звукозаписи. През 1992 квинтет „Морагес” се среща с легендарния руски пианист Святослав Рихтер, с когото изнасят серия концерти в цяла Франция и Русия. Последната им съвместна програма, посветена на Бетовен, впоследствие е издадена от звукозаписната компания „Philips”. През 1994 квинтетът печели „Grand Prix de la Nouvelle Académie du Disque” за интерпретацията на две серенади от В.А. Моцарт.

Pascal Rogé, Christian Zacharias, Brigitte Engerer, Christian Ivaldi, Jean-François Heisser, Jean-Claude Pennetier, Michel Dalberto, Philippe Cassard, Emmanuel Strosser, Claire Désert са сред най-верните партньори на „Морагес”, както и Nora Gubisch и Alain Altinoglu, с които квинтетът представя в парижкия театър „Шатле” една забележителна версия на „Des Kindertotenlieder” от Густав Малер, адаптирана от Давид Валтер за пиано, глас и дървен духов квинтет. Благодарение на изключителното качество на транскрипциите, дело на обоиста на състава – именития Давид Валтер, квинтет „Морагес” успява да разшири своя репертоар и да обогати значително литературата за духовия камерен ансамбъл, като я приближи по обем до тази на струнния квартет.

Мишел Морагес е соло флейтист на Националния оркестър на Франция и професор по камерна музика в Conservatoire National Supérieur de Musique в Париж от 1989, както и в Conservatoire à Rayonnement Régional de Rueil-Malmaison. През 1980, заедно с двамата си братя Паскал и Пиер, Давид Валтер и Патрик Вилер, създава квинтета „Морагес”. Многобройните звукозаписи, в които участва, му носят „Grand Prix” на Académie Charles Cros за диск. През 1993 основава фестивала за камерна музика „Musique en Grésivaudan”.
Давид Валтер – обой, е носител на първа награда – като солист и като камерен изпълнител, в един от най-престижните конкурси в света – CNSM в Париж; както и на още пет международни награди (Анкона, Прага, Мюнхен, Белград и Женева). Професор по обой и камерна музика в Conservatoire National Supérieur de Musique в Париж, впоследствие и в Guildhall School of Music в Лондон, той си е спечелил световна популярност като солист и педагог. В последните години Давид Валтер все по-настойчиво се насочва и към дирижирането, заставайки начело на симфонични колективи, като оркестъра на „Мариинския театър” в Санкт Петербург, „Simon Bolivar” в Каракас, „L’Orchestre National d’Ile de France”, „l’Orchestre de chambre Royal de Wallonie” и други. Той е създател и член на бароковия ансамбъл „Pasticcio Barocco”, като същевременно музицира активно с разнообразни камерни формации. Автор на повече от 650 транскрипции на произведения – от сонати до цели опери, Валтер има в актива си и близо 30 собствени композиции.

Паскал Морагес – първи кларинетист на Orchestre de Paris от 1981, има забележителна кариера като солист и камерен изпълнител. От 1995 е професор в Conservatoire National Supérieur de Musique в Париж, като същевременно е гост-професор в Royal College of Music в Лондон и в Колежа по музика в Осака, Япония. През 2007 е удостоен от министъра на културата на Франция със званието Рицар на ордена на изкуствата и литературата.

Пиер Морагес – солист валдхорнист на оркестъра на Националната опера в Париж, още на 16-годишна възраст е приет в състава на Европейския младежки оркестър с диригент Клаудио Абадо. Понастоящем е професор по валдхорна в Conservatoire National de Région de St Maur des Fossés.
Сред именитите му партньори на сцената са Christian Zacharias, Pascal Rogé, Boris Belkin, Renaud Capuçon и много други.

Джорджо Мандолези – соло фаготист на Orchestre de Paris, е и професор по бароков фагот в Conservatoire National Supérieur de Musique в Париж, и по съвременен фагот в Hochschule der Kunst в Цюрих. След като получава Premier Prix от Консерваторията „Santa Cecilia” в Рим, Джорджо Мандолези започва оркестровата си кариера като член на Младежкия италиански оркестър „Густав Малер”. Впоследствие печели четири конкурса за соло фагот в именитите оркестри: Théâtre P.L. da Palestrina de Cagliari, Théâtre La Fenice de Venise, Théâtre Carlo Felice de Gênes и Orchestre de Paris.

От създаването си през 2021 г. „МузикАртисимо Фест“ ежегодно представя безспорни образци на класическата музика и на нейните посланици днес в пика на артистичната им кариера. Сред тях се открояват първият солов рецитал в София на знаменития цигулар Светлин Русев, първият песенен рецитал в сценичната практика на изтъкнатия български баритон Кирил Манолов, първият рецитал в България на мецосопраното Светлина Стоянова (солист в Ла Скала – Милано, във Виенската опера, операта в Цюрих), гастролите на знаменитите изпълнители и ансамбли: Брас квинтет на Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам; BELGIAN BRASS; Камерен ансамбъл “Софийски солисти”; Мирослав Петков – соло тромпетист на Кралския Концертгебау оркестър – Амстердам; Сава Стоянов – соло тромпетист на “Ансамбъл Модерн” – Франкфурт; атрактивната млада перкусионистка Виви Василева – носител на престижната награда “Ленард Бърнстейн”; концертът-събитие “Български гласове славят Борис Христов” и много други. На сцената на фестивала са изпълнени световните премиери на редица новосъздадени творби от съвременни български композитори, творящи у нас и в чужбина, като Академик Васил Казанджиев, Пенка Кунева, Албена Петрович – Врачанска, Явор Гайдов, Милен Кукушаров и др.

Наред с основната линия – гастроли на ярки личности с международно признание в областта на класическата музика, “МузикАртисимо Фест” предоставя подиум за изява на все по-растящ брой перспективни млади дарования, основополагайки серията концерти “Най-младите майстори на камерното музициране”.

“МузикАртисимо Фест” се осъществява с подкрепата на Министерство на културата и на фондация „Музикартисимо“.Билети за концерта в мрежата на Ивентим.бг и на място преди концерта.

Източник: Offnews.bg

Тържествената програма започна с церемония по валидиране на пощенска марка „100 години от рождението на Борис Димовски“, а малко по-късно бе открита и ретроспективната изложба с куратор Красимир Илиев, с произведения от фондовете на Музея на хумора и сатирата, Националната галерия, Художествена галерия, Русе, колекцията на проф. Иван Еленков, Владимир Илиев, Людмил Веселинов и Петър Тишкин, творби от ДА „Архиви“.

Художникът е сред първите творци, свързали името си с Дома на хумора и сатирата (както тогава се наричаше музеят). Той е „изографисал“ музейния полубар, десетилетия любима градска забележителност – и е създал рисунките към знаменитите Габровски шеги, отпечатани в невероятните 2 285 976 екземпляра.

В изложбата преобладават рисунките от последното издание на книгата – от 80-те години, когато дори предметите (часовникът, теслата, ножицата, чашите, яйцето с кранче) оживяват в своята хумористична образност.

Изложбата е сякаш разходка из живота на великия творец – в нея има от всичко, също както и в самия живот! 

„В творчеството на Борис Димов се преплитат тъга и хумор, а хуморът не е просто смешка при него! Борис Димовски се „ражда“ като карикатурист в най-зловещото време, през 50-те години на XX век, когато цензурата е в най-жестоката си форма. А после цялостното му творчество е вид борба за казване на истината, по неговия начин. Той винаги успява да прокара критични бележки към тези, които управляват, по един или друг начин“, сподели кураторът Красимир Илиев.

Красимир Илиев сподели още, че е бил силно впечатлен от представеното в изложбата рядко издание от 1968 година на „Люти чушки“, а друг акцент в изложбата са, разбира се, „Габровските шеги“, които са достигнали забележителните 2 285 976 издадени екземпляра.

Това показва, че Габрово, Габровските шеги и Борис Димовски са постигнали нещо наистина феноменално!, отбеляза още той.

В емоционална реч Емилия Радева, дъщеря на Борис Димовски, благодари на присъстващите и организаторите на изложбата и каза още:

Музей Дом на хумора и сатирата стана втори дом за моя баща! Благодаря за любовта към него.! Тук днес са не само неговите картини, но и неговата душа!

Борис Димовски – майсторът на усмивката и иронията

Творецът е специален кръстник, той трябва да назове неназованото.

(Борис Димовски, Въпроси в пустиня, 1991, УИ „Св. Климент Охридски”, с. 65)

Борис Димовски започва творческия си път в края на 40-те години като карикатурист във в. „Стършел“ – във време, когато свободата на изразяване е силно ограничена. След кратък престой в Художествената академия и работа в родния Асеновград, той развива своя стил, съчетаващ хумор и дълбока човешка наблюдателност.

От 1955 г. Димовски работи във в. „Труд“, а по-късно отново в „Стършел“, утвърждавайки се като един от най-разпознаваемите български карикатуристи. Илюстрациите му към „Габровски шеги“ (1966) и съвместната му книга с Радой Ралин „Люти чушки“ (1968) оставят трайна следа в културната история. Последната се превръща в символ на гражданска смелост и артистична съпротива срещу цензурата.

В следващите десетилетия Димовски продължава да твори – създава десетки илюстрации, публикува сатирични текстове и реализира самостоятелни изложби. През 1980-те години получава признание като заслужил художник и почетен гражданин на Габрово.

След промените през 1989 г. остава верен на своето перо – с остро чувство за ирония рисува новите реалности на демократична България. До края на живота си създава 69 книги с илюстрации, оставяйки след себе си наследство, което продължава да вдъхновява – смях, мъдрост и неподправена човечност.

Изложбата ще може да бъде разгледана до края на м. април, 2026 г., а през м. декември се очаква да излезе и Монография – 100 години Борис Димовски.

Източник: Offnews.bg

Режисьорката и сценаристка Неда Морфова ще бъде представлявана във Великобритания от лондонската агенция Johnny Foreigner, съобщи електронното издание lbbonline.com.

Морфова е създателка на късометражния филм „Сутрин“ (Morning) от 2012 г., който беше отличен на Международния филмов фестивал в София и е прожектиран на много международни фестивали.

Творчеството на Неда Морфова, завършила режисура в Единбург, съчетава света на художественото и рекламното кино, отличавайки се с поетичен реализъм, емоционална дълбочина и инстинктивно разбиране на човешките взаимоотношения.

Израснала с майка актриса и баща режисьор, Неда се потапя в света на разказването на истории от ранна възраст. Прекарала детството си между България, Великобритания и САЩ, нейният мироглед носи ярко изразена мултикултурна чувствителност, която се отразява в нейния визуален език и повествователен тон, отбелязва изданието.

На 21 години Неда Морфова става една от първите жени режисьори на реклами в България, проправяйки пътя за ново поколение жени зад камерата и утвърждавайки свой стил, характеризиращ се с автентичност и смело визуално изразяване.

Първият дългометражен проект на Морфова като сценарист и режисьор – шестсерийният драматичен сериал „Ние, вълните“, продуциран от БНТ, беше излъчен през април 2025 г.

Оливия Хършберг – основателката на лондонската агенция, хвали Неда Морфова, която умее да „улавя емоциите със сурова честност“ и притежава „великолепна способност да сътворява кинематографична красота от реални моменти“. „Развълнувана съм да я представя на пазара във Великобритания, а отзивите вече са наистина окуражителни“, казва Хършберг.

„Винаги съм се чувствала привлечена от малките, тихи истини на човешката връзка – моментите, които изглеждат едновременно обикновени и безкрайни. Присъединяването ми към Johnny Foreigner ми се струва естествена стъпка към намирането на нови истории и сътрудници, които гледат на света със същото любопитство и искреност“, казва на свой ред Неда Морфова, цитирана от lbbonline.com.

Източник: Offnews.bg