Вносът на европейски вина и спиртни напитки в САЩ ще бъде обложен с мито от 15 на сто от 1 август, докато не бъде постигнато ново споразумение между двете страни. Това съобщиха високопоставени представители и дипломати от ЕС, цитирани от „Ройтерс“.

До момента американската ставка върху тези продукти беше 10 на сто. Европейският съюз е склонен да я намали до нула за вината или поне до нивата, предвидени в режима за най-облагодетелствана нация (MFN), при който митата се изчисляват на база фиксирана цена на литър, а не като процент от стойността.

На въпрос какво мито ще се прилага от 1 август източник от Брюксел, запознат с преговорите, потвърди, че това ще бъдат 15 процента, освен ако не се договори друго в хода на разговорите.

Високопоставен дипломат също потвърди, че преговорите по темата ще продължат, след като ЕС и САЩ финализират съвместното си изявление за рамково търговско споразумение – постигнато миналата неделя между президента Доналд Тръмп и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Това вероятно ще се случи през есента. Доколкото разбирам, ще се придържат към фиксираната ставка от 15 на сто. Ситуацията със спиртните напитки е по-неясна, тъй като  има старо споразумение, което би трябвало да е все още в сила за нулеви или съобразени с режима за най-облагодетелствана нация мита“, коментира дипломатът.

До 2018 г. спиртните напитки се внасяха в САЩ без мито съгласно споразумение между ЕС, САЩ, Канада и Япония, сключено през 1997 г. Това се промени, когато ЕС отвърна на американските мита върху стоманата и алуминия, като повиши митата върху вноса на бърбън и други спиртни напитки от САЩ. През 2021 г. тези мита бяха временно премахнати по време на администрацията на президента Джо Байдън.

Съгласно режима на най-облагодетелствана нация митото в САЩ за пенливи вина е 19,8 цента на литър, а за повечето други вина – 6,3 цента на литър – значително по-ниски нива от прилаганите в момента.

ЕС вече предвиди квоти за износ на стомана, съобразени с този режим, който в повечето случаи допуска нулеви или символични мита за американския пазар.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА

Професионална дискусия за необходимостта от цифрова трансформация на малките и средните предприятия се проведе в София Тех Парк днес, като част от програмата на целодневната конференция изложение „Дигитални хоризонти: 180 млн. лв. директна подкрепа за бизнеса! Сега!“, с организатор Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП). 

Участници в дискусията на тема „Какви технологии са нужни на малкия и средния бизнес в България?“ бяха Красимир Якимов, заместник-министър на иновациите и растежа; Бойко Таков, изпълнителен директор на ИАНМСП; Александър Ненков, изпълнителен директор и член на Управителния съвет (УС) на Фонда на фондовете (ФнФ); Смилен Вълов, изпълнителен директор на Агенцията по заетостта; Илия Кръстев, член на борда на Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) и Герасим Славов, експерт маркетинг и комуникации в цифровия хъб “Иновейшън Амп“ (Innovation Amp).  

„Цифровата трансформация е тема, която не трябва да се обсъжда в бъдеще време. Дигиталната трансформация е много важна за развитието на малкия и среден бизнес, за подобряването на конкурентоспособността и устойчивото развитие“, каза заместник-министър Красимир Якимов. „В Министерството на иновациите и растежа (МИР) осъзнаваме необходимостта от държавна подкрепа в тази насока и затова вече структурирахме и открихме за кандидатстване процедура за дигитализация с общ бюджет от 80 млн. лева“. 

Той обяви, че предстои до дни откриване и на процедура за внедряване на иновации и технологии от „Индустрия 4.0“. По нея МСП ще се възползват от безвъзмездна финансова подкрепа за внедряване на решения и приложения въз основа на Изкуствен интелект (ИИ/AI), за обработка на големи бази данни, киберсигурност и др. 

Освен посочените мерки, управлявани от МИР, на разположение на бизнеса за неговата трансформация и модернизация са и други процедури по линия на Програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация 2021 – 2027“ (ПНИИДИТ), като обявената за обществено обсъждане процедура за зелени и цифрови партньорства с бюджет от над 60 млн. лева, отворените за кандидатстване мерки за иновационни клъстери и за подобряване на енергийната ефективност в предприятията. 

Красимир Якимов предостави в аванс полезна информация за бизнеса по линия и на Фонда на Фондовете, който е част от структурата на МИР. 

„В рамките на деня ще бъде подписано първото оперативно споразумение с първия избран фонд мениджър от т. нар. семейство фондове за предприемачество“, обяви заместник-министър Якимов. Инвестиционен фонд ще управлява 30 млн. лева публичен ресурс, допълнен от частно финансиране. Средствата ще бъдат на разположение за българските стартъп компании. Предстои, по думите му, и подписване на второ споразумение с друг избран фонд мениджър, който ще насочва дялово финансиране към компании в по-напреднал етап на развитие.

Според Красимир Якимов дигиталната трансформация не трябва да е запазена дейност за големите корпорации и лукс за МСП, а да бъде насочена към малкия и среден бизнес. По думите му това е процес със стратегическо значение и възможност за собствениците на компании да оптимизират своите разходи, да бъдат по-конкурентоспособни и да разчитат на устойчив растеж на своите инвестиции. 

Заместник-министър Якимов призова българските делови среди да бъдат активни, да следят и да кандидатстват за възможностите, които предоставят от МИР. 

Бойко Таков от ИАНМСП изтъкна в рамките на дискусията функцията на оглавяваната от него Агенция, състояща се в прилагането на т. нар. „меки“ мерки. Той припомни изводите от приключил през това лято съвместен проект със Световната банка, насочен към малки и средни компании от България, Полша и Словакия, а именно, че наличните финансовите инструменти работят най-добре, когато са придружени с техническа подкрепа. Именно тази подкрепа представлява вид „мека“ мярка, посочи Таков. Проектът е показал също, че бизнес ползвателите на техническа подкрепа са склонни да инвестират повече в информационни технологии и в модернизацията на своята дейност, а също така и да вземат по-бързи решения.  

Бойко Таков припомни и предстоящ проект към малкия и среден бизнес от Северна България, характеризиращ се с индивидуален подход към нуждите на фирмите и друг пример за прилаганите от ИАНМСП „меки“ мерки.  

Цифровата трансформация, по думите му, не е процес с начало и с край, а постоянен такъв. 

„Надявам се мениджърите да осъзнаят необходимостта от тази трансформация“, каза Таков, изтъквайки наличието на силно развитата технологична екосистема в България, към която компаниите могат да се обръщат за съдействие.     

Александър Ненков от ФнФ каза, че през десетте години от своето съществуване фондът е натрупал експертен капацитет, подкрепящ и насърчаващ високотехнологичното развитие на българската икономика. Освен това той определи ФнФ като най-големият инвеститор в дялово участие в стартиращи и по-напреднали в своето развитие компании. Според него в България днес има палитра от налични възможности от гледна точка на мерките и финансов ресурс за цифровизация, автоматизация и модернизация на бизнес процесите в предприятията. 

„Мога да обявя, че в края на този месец (вероятно става дума за края на август, бел. авт.) се надявам да пуснем инструмент, представляващ портфейлна гаранция с таван на загубите“, обяви Ненков. „Това са 100 млн. (лева, бел. авт.), които ще предоставим на банки за гаранции. Това означава, че с добавения ресурс от банките и ние, гарантирайки 80 процента от съответния кредит към крайния получател с нашия ресурс, мултиплицирането на тези 100 млн. към крайните получатели може да достигне близо 500 млн. лева“. 

Той обясни и ползите от гаранционния инструмент на ФнФ, изразяващи се в достъпа на МСП до кредитен ресурс в размер на до 2,4 млн. лева, който размер може да достигне 4 млн. лева за по-капитализирани дружества, предоставяни от банките при по-ниски лихви, по-дълъг гратисен период и матуритет.  

Инструментът на ФнФ е структуриран, така че над половината от него да бъде насочен към стимулиране на цифровизацията на бизнеса в слаборазвитите региони на България. От целия ресурс се предвижда 10 процента да бъдат предоставени за нови високотехнологични разработки в областта на информационните технологии, като акцент ще бъдат останалите 90 процента, които предстоят да се насочат към модернизацията на бизнеса.  

Александър Ненков обяви и пускането до края на 2025 година на друг инструмент от ФнФ. Той ще бъде дялов за инвестиции в компании с по-рисков профил на своите проекти. Той призова представителите на бизнеса да гледат напред в бъдещето, защото без това няма никакво значение какво предлагат институциите като мерки, гаранции и дялови инвестиции. 

„Мислете, давайте качествени проекти, гледайте напред в бъдещето, а нашата задача е да намерим как да ви подкрепим“, каза Александър Ненков. 

Според Илия Кръстев от AIBEST, ако досега един бизнес не е поел по пътя към цифровата си трансформация, то той е вече закъснял. Той определи наличните финансови инструменти и мерки като една от последните им възможности. 

Кръстев изтъкна три условия за ускоряване на процеса на цифрова трансформация в страната. На първо място препоръча на определените от него „традиционни компании“ да започнат с преобразяването си, като се запознаят с предлаганите от безплатни платформи продукти и услуги, за да се убедят, че този процес е в тяхна полза. На второ място той призова публичните институции да служат като пример за бизнеса, дигитализирайки на свой ред предоставяните услуги и регистри. А накрая призова за взаимодействие между добре развитата технологична екосистема в страната с бизнеса.    

Илия Кръстев каза, че България е водещият технологичен хъб в региона на Югоизточна Европа, но за да запази статута си оттук насетне следва да обърне внимание върху специфичните умения на работната ръка и бърз достъп до трудовия пазар на хора с такава квалификация; наличието на достатъчно рисков капитал и накрая – върху регулаторна рамка и съществуваща инфраструктура. 

Той определи случващото се днес в Румъния с мерките за овладяване на свръхдефицита в страната и решението за промяна на данъчната рамка като предупреждение за България. 

„В момента има много компании, които имат операции в Румъния, които искат да се местят в България“, посочи Илия Кръстев. „Индустриите, които са водещи, са най-бързо подвижни. Дигиталната революция работи в много по-голяма степен с капитал, който може да се мести. Балансът между капитал и трудов ресурс се измества все повече в посока към капитала“. 

Смилен Вълов, изпълнителен директор на Агенцията по заетостта, запозна присъстващите на дискусията с програмите, които оглавяваната от него Агенция предоставя за повишаване на квалификацията на служителите, тяхната преквалификация и наличните инструменти за насърчаване на младежката заетост. 

„В момента има действащи схеми за квалификации и преквалификация на стойност около 420 млн. лева“, съобщи Смилен Вълов. От тях над 350 млн. лева са свързани с дигитализиране и обучения по дигитални компетенции. Към момента имаме над 200 000 човека, които са взели своите ваучери, за да учат начално или по-високо ниво на дигитални компетентности, съобщи той.

Според предоставената от него информация кандидатстването и обучението в тези програми е изцяло онлайн. 

„Призовавам ви да погледнете нашите условия, всяка една от вашите фирми е допустима за обучение по дигитална компетентност. Тя може да стане и доставчик на обучение“, обърна се той към присъстващите в залата. 

Смилен Вълов обяви и предстоящо откриване на нова програма за специфични умения, която да отговаря на индивидуалните нужди от компетенции на персонала на всяка фирма. 

„В края на 2025 г. ще представим и няколко софтуерни продукта, които ще са безплатни и достъпни за всички и които ще представят целия набор от услуги, без да е необходимо да се ходи до нито един офис. Ще можете и да използвате една лаборатория за съвпадения, на база на вашите потребности подходящите служители, които са регистрирани при нас“, обяви той и добави, че платформата ще дава и възможност за провеждане на онлайн интервюта с намерените кандидати при  съвпадение. „Ще имате достъп до един пазар на служители от може би между 300 000 и 500 000 души“. 

Смилен Вълов също призова присъстващите да се запознаят и възползват от наличните програми и стимули на Агенцията по заетостта. В момента към Агенцията има отворени проекти за заетост и квалификация за почти 1 млрд. лева, според предоставената от него информация. 

Герасим Славов от „Иновейшън Амп“ обърна внимание, че в Европа днес се наблюдава тенденция на разширяване на пропастта между големия бизнес и МСП, които са гръбнакът на икономиките. 

В рамките на конференцията „Дигитални хоризонти: 180 млн. лв. директна подкрепа за бизнеса! Сега!“ експерти от от Главна дирекция “Европейски фондове за конкурентоспособност“ (ГДЕФК) към Министерството на иновациите и растежа (МИР) разясниха на публиката и наличните за бизнеса мерки от МИР с финансов ресурс от общо над 180 млн. лева за насърчаване и внедряване на иновации от малкия и среден бизнес в България и цифровизацията на дейността им.  

Чрез днешната конференция от ИАНМСП се стремят да насърчат инвестициите в технологии от страна на малките и средните предприятия и тяхната дигитална трансформация. 

Източник: БТА