Балкани
Култов турски сериал е привлякъл над 3 милиона туристи в живописните градове Мардин и Мидят до границата със Сирия, където се заснема

Турските телевизионни сериали, които по данни на турския Съюз на износителите се продават в около 170 страни и достигат оборот от 800 милиона долара, предизвикаха и бум на туристите, които се стичат да посетят местата, където се заснемат сцените.
Първоначално разкошните вили по двата бряга на Босфора в Истанбул, където са заснети сериалите ”1001 нощ“, ”Перла”, ”Забраненият плод“ и др., бяха хит сред чуждестранните туристи, а в последно време потокът от посетители се прехвърли към различни области на Турция.
Пример за това е живописният град Мардин в Югоизточен Анадол край границата със Сирия, където втори сезон се заснема култовият сериал “Далечният град” („Uzak şehir“).
От началото на тази година над 3 млн. туристи са посетили Мардин и Мидят, съобщи турската държавна телевизия и радио ТРТ Хабер, като се позова на изявление на околийския управител на Мидят Мехмет Кая.
Сериалът “Далечният град”, (Канал Д) в който главните роли се изпълняват от актьорите Озан Акбаба (Джихан Албора) и партньорката му Синем Юнсал (Аля Албора) през изминалия сезон постигна най-високия рейтинг в праймтайма в Турция за последните пет години. Сериалът изцяло се заснема в Мидят и окръжния град Мардин. Специалистите го определят като един от най-успешните турски сериали от последното десетилетие.
Мидят – с 12 000-годишната си история като люлка на множество цивилизации – е вписан в предварителния списък на световното наследство на ЮНЕСКО през 2021 г. Градчето се откроява с каменните си къщи и тесни улички, които пазят хилядолетна история, със старинни църкви и джамии, със съвместното съжителство на мюсюлмански, християнски и язидски общности.
“Тук се усеща духът на древните търговски пътища, прекрасни гледки се откриват към равнините на реката Тигър, автентични местни вкусове оставят незабравими впечатления. Всичко това превърна Мидят и Мардин в идеално естествено снимачно плато, като се използват максимално историческите дадености на района. Съчетано с другите фактори – сценарий, режисура, актьорска игра това допринася за успеха на сериала ”Далечният град“, посочи в разговор за БТА кинокритикът Есма Тюркоглу,
Позатихналите през лятната жега улици на древното селище отново се оживиха със започването на снимките за втория сезон на сериала, излъчването на който започва на 15 септември т.г. Снимките за новия сезон продължават в Мидят, Мардин и Тур Абдин.
Според съобщенията в местната преса, туристическият трафик значително се е увеличил от началото на снимките на втория сезон на сериала. Посочва се, че хотелите са почти напълно резервирани, а кафенетата и ресторантите са оживени. Туристическите компании организират специални „сериални обиколки“ по улиците, където се снима сериалът. Майстори на филигранни бижута предлагат на базарите в Мардин и Мидят модели на сребърните бижута, носени от героите в сериала. Магазините предлагат модели на тоалетите от сериала, които масово се купуват от туристите, които се снимат с тях. Вкусотии на местната кухня, ръчно изработени подаръци и местни продукти също се търсят много.
„Сериалът „Далечният град“, който направи фурор както по телевизията, така и в туризма с първия си сезон, продължава да дава нов живот на Мидят. През тази година нашият район е посетен от над 3 млн. туристи. Туризмът съживява икономиката и социалния живот, гражданите са доволни. След 40 градусовите жеги, времето се захлади и със започването на заснемането на втория сезон на сериала очакваме още повече туристи. С историческите си забележителности, културни богатства, гастрономически вкусотии и не на последно място – гостоприемството на местните хора, се надяваме, че ще привличаме още повече туристи“, заяви околийският управител Мехмет Кая.
„Мидят и Мардин са уникални места в сърцето на древна Месопотамия, където и в наше време заедно отекват призивът за молитва и звън на камбани. Районът пленява туристите от различни националности, както с историческия си чар, така и с интереса към култовата продукция “Далечният град”, за който говорят и млади и възрастни. Туристите обичат да се разхождат по каменните улици под сянката на пожълтели вече листа, да станат свидетели на сцени от телевизионни сериали и да опитат местни вкусове. В последно време има голям интерес към тези места и от български туристи“, каза за БТА Байрам Гюней, дългогодишен екскурзовод, който обслужва и български туристически групи.
Сериалът “Далечният град” всъщност е турски римейк на хитовия арабски сериал Al-Hayba. Сценарият и героите са адаптирани към живота и манталитета на турското общество.
Сериалът разказва завладяващата история на една млада майка-лекарка, която заедно с малкия си син пристига от Канада при родителите на покойния си съпруг, но се сблъсква с жестоки феодални порядки на семейството и повежда борба както за собственото си оцеляване, така и за да спаси сина си, когото искат да й отнемат.
Източник: БТА
Балкани
Текстилният артист Меган Доминеску пред БТА: В Румъния се чувствам у дома си

Меган Доминеску ще участва във фестивала „Пиктоплазма“ (PICTOPLASMA x Balkans), който ще се проведе във Варна от 20 до 22 септември и ще събере на едно място водещи илюстратори, аниматори, графити артисти и визуални разказвачи от целия Балкански полуостров. Срещаме се в нейното ателие в Букурещ, малко преди да замине за морската столица.
„Аз съм наполовина румънка, наполовина американка. Вече 12 години живея и работя в Букурещ. Винаги съм знаела, че искам да напусна Америка. В Румъния се чувствам у дома си. Заобиколена съм от хора, с които сме общност. Хора, които споделят идеите ми“, казва тя.
Започва да прави изкуство веднага след университета, където следва рисуване.
„Считам себе си за текстилен артист. Плетях и се занимавах с текстил още като дете. Научих се от майка ми и баба ми, които винаги са правили такива неща – кукли, дрехи. Основната ми техника е върху торба от чул или чували за кафе. Използвам вълна, акрил, много рециклирани материали, филц“, обяснява тя, докато ми показва някои от творбите си.
Вдъхновяват я странни и абсурдни неща, неща извън клишето.
„Вълнуват ме и социални теми, теми, свързани с околната среда или пък с поп културата. Една от първите ми самостоятелни изложби беше свързана с културата на флаерите. Сега почти всичко е дигитализирано, но преди години в Букурещ имаше флаери навсякъде и за всичко. Дори за еротични масажи. По много вулгарен начин се рекламираше“, спомня си Меган.
Понякога твори по 10-11 часа на ден. Произведенията, които приличат на килими и са с размери метър на метър, й отнемат около седмица.
Казва, че изкуството й се цени от най-различни хора, включително колекционери.
„Опитвам се да правя творбите си максимално достъпни. Изкуството трябва да е достъпно. В моята работа се опитвам да правя нещата възможно най-просто. Но признавам, че понякога стоя с дни и се чудя какви цветове да използвам“, разкрива с усмивка Меган.
Но не крие пристрастието си към лилавото.
„Обичам лилавото. Розовото е за момичета, синьото за момчета. Червеното е „спри“. Зеленото – „тръгни“. Лилавото има толкова много нюанси. Тъмно лилаво, виолетово. Широко използваем цвят“, обяснява тя.
Разпалено говори и за гостуването си в България.
„Много се вълнувам, че ще участвам във фестивала PICTOPLASMA x Balkans. Бях поканена преди няколко месеца. Никога не съм правила изложба в България. Ще занеса 10-11 творби. Много съм радостна, защото сме съседи. Толкова сме близо. Искам да изследвам България, да срещна български артисти и да направим културен обмен“, споделя Меган.
В рамките на събитието тя ще проведе и клас, в който пред 20 души ще представи по-детайлно работата си.
„Била съм в България и преди. Била съм в Русе, на морето. Но не съм била във Варна, където отивам сега. Била съм в Балчик. Минавала съм през България и на път за Турция. И съм спирала на различни места по пътя. Но искам да видя повече. Харесва ми“, категорична е Меган.
Източник: БТА
Балкани
КНА: Кипърският президент приветства Коща в Никозия, подчертавайки готовността на Кипър да председателства ЕС

Кипър е готов да поеме председателството на Съвета на Европейския съюз през първата половина на 2026 г., каза днес президентът Никос Христодулидис в приветствието си към председателя на Европейския съвет Антонио Коща, който е в Никозия като част от обиколката му в столиците на ЕС. От своя страна Коща подчерта значението на единството и приобщаването при подготовката на предстоящия дневен ред на ЕС, предаде за БТА кипърската агенция КНА.
„Готови сме да поемем отговорността си“, каза Христодулидис в Президентския дворец, отбелязвайки, че кипърското председателство ще трябва да се справи както с традиционните приоритети на ЕС като многогодишната финансова рамка, политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика, така и с „новите приоритети в областта на конкурентоспособността, сигурността и отбраната, миграцията“.
Кипърският президент посочи също регионалното измерение на ролята на Кипър в рамките на ЕС.
„За нас, като държава членка на Европейския съюз в региона, е много важно да работим със страните от региона, да сближим страните от региона с Европейския съюз. Изправени сме пред същите предизвикателства и трябва да работим с тях“, каза той.
Христодулидис също приветства инициативата на Коща да посети всички столици на ЕС преди заседанието на Европейски съвет през октомври.
„Това е много важно и показва как се подхожда към всички страни членки на Европейския съюз, малки или големи“, каза той на председателя на Европейския съвет, добавяйки, че Кипър очаква с нетърпение неговото посещение по време на своето председателство.
Коща подчерта значението на единството и приобщаването при подготовката на предстоящия дневен ред на ЕС.
„Всички страни членки са важни. Много е важно да се изгради единство между страните членки, да се разговаря лице в лице с отделните лидери, да се вземат предвид различните приоритети и различните гледни точки“, каза Коща.
Той подчерта, че кипърското председателство ще дойде в критичен момент.
„Тази година е много специална, защото подготвяме вашето председателство през първата половина на 2026 г. и разчитаме на вас да задействате нашите приоритети: конкурентоспособност, сигурност, но също така и да ангажирате повече Европа в региона“, отбеляза Коща.
Относно Средиземноморието и Близкия изток Коща каза, че тези региони са „критична точка за света“ и подчерта, че ЕС трябва да работи „за добро, за мир, за стабилност и за просперитет в Средиземноморието“.
Двамата лидери проведоха двустранни разговори в Никозия, като се съсредоточиха върху предстоящия дневен ред на Европейския съвет и ролята на кипърското председателство.
(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)
Източник: БТА
Балкани
Службата за външно разузнаване на Русия твърди, че ЕС готви „сръбски Майдан“

Пресбюрото на Службата за външно разузнаване (СВР) на Руската федерация съобщава, че според постъпващата в СВР информация „настоящите безредици в Сърбия с активното участие на млади хора са резултат до голяма степен от подривна дейност на Европейския съюз и държавите, които го съставляват“, се посочва на сайта на институцията.
„Целта на европейския либерален мейнстрийм е да доведе на власт в тази най-голяма балканска страна послушно и лоялно към Брюксел ръководство“, твърди Службата за външно разузнаване на Русия.
Според службата обаче „успешно изпробваният от Запада в много страни сценарий на „цветна революция“ се проваля в Сърбия“. Причините за това, според Службата за външно разузнаване на Русия, са „запазените в местното общество силни патриотични настроения, обединяващото влияние на Сръбската православна църква, както и споменът за агресията на НАТО и бомбардировките на страната, причинили разпадането й“.
Според руската служба „евроелитите са решени да използват годишнината от трагичните събития в Нови Сад на 1 ноември, които станаха повод за протестите, за да наклонят ситуацията в своя полза“. Службата посочва, че се поставя акцент върху „промиването на мозъците“ на сръбската младеж и рекламирането на така нареченото „светло европейско бъдеще“, а особена роля е отредена на „уж независими медии“. Тяхната „независимост“ се предполага да се укрепи с „демократични“ европейски пари, посочва руската Служба за външно разузнаване.
Според получените данни в СВР, по линията на свързаните с Брюксел неправителствени организации (НПО) солидно финансово подпомагане получават сръбските новинарски портали FoNet, RAM Network, Vreme, Juzne Vesti, Slobodna rec, Boom93, Podrinske, Freemedia, Indjija, SOinfo, FAR, Storyteller, както и НПО Link.
В Брюксел разчитат, че финансовото подпомагане на медиите и неправителствените организации ще позволи да се мобилизира протестиращият електорат, да се изкарат хората на улиците и да се завърши „сръбският Майдан” по многократно изпитан сценарий, посочва пресбюрото на Службата за външно разузнаване на Русия в публикуваната днес информация на сайта си.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Технологиипреди 1 месец
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 4 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 4 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието