Здравният сектор в Европа се задъхва от старост – както сред пациентите, така и при работната ръка. Недостигът на обучен персонал, част от по-широка тенденция в много сектори на икономиката, засяга особено силно работниците в здравния сектор. В същото време все повече хора се нуждаят от грижи, пише днес Европейският нюзрум.

Недостигът на работна ръка е особено разпространен в сектори с тежки условия на труд, като здравеопазването и дългосрочните грижи. Малките инвестиции, съчетани с въздействието на пандемията от коронавирус и пазара на труда, разделен по отношение на пола, допринасят за недостига на работници в здравеопазването и дългосрочните грижи – сектор, в който застаряващото население и работна сила в ЕС също ще изострят допълнително този недостиг през следващите години.“, се посочва в доклад на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд „Юрофаунд“ за 2023 г.

Дотук ситуацията изглежда зле. Положението е сходно във всички държави членки на ЕС, както и в страните, които се стремят да се присъединят към блока. Държавите се борят с едни и същи проблеми.

Застаряващо население

Демографските промени в ЕС са големи, като според доклад на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) от 2024 г. делът на населението на възраст 65 и повече години се е увеличил от 16% през 2000 г. до над 21% през 2023 г. Прогнозите сочат по-нататъшно нарастване до почти 30% до 2050 г.

Данните от Италия предвиждат точно този сценарий. Според доклада „Меридиано Санита“ на мозъчния тръст „Теха“ това излага на риск системата на здравеопазването: Дори в момента на възрастните хора се падат около 60% от националните разходи за здравеопазване, въпреки че представляват само 25% от населението.

Във Франция статистическата служба предупреди, че поради застаряването на населението и очакваното нарастване на хроничните заболявания се очаква нуждата от медицински сестри да нарасне с около 55% до 2040 г., което значително ще изпревари нарастването на броя на медицинските сестри.

Новият министър на здравеопазването на Германия Нина Варкен призова за по-добри условия на труд за здравните работници, за да се полагат по-добри грижи за застаряващото население на страната.

Застаряваща работна сила

Подобно на населението като цяло, средната възраст на хората, полагащи грижи, също се увеличава.

Във Франция Националната асоциация на медицинските сестри предупреди през март, че въпреки увеличаването на броя на сестрите работната сила няма да може да отговори на бъдещите нужди от здравни грижи. Към 1 март броят на регистрираните медицински сестри е 565 553, като 87% от тях са жени. Средната възраст „е около 40 години“, заяви председателката на асоциацията Силвен Мазиер-Торан. 12 000 медицински сестри са на възраст над 60 години. „Препоръчваме да се предвиждат нуждите и да не се чака, докато останем в безизходица“, предупреди тя.

В България средната възраст на медицинските сестри през 2024 г. е 49 години, сочат данни на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи. Около 20% от медицинските сестри в България вече са в пенсионна възраст, докато в други държави членки на ЕС, този процент е едва 4%, отбеляза председателката на организацията Петя Недкова. От 2015 г. насам броят на медицинските сестри е спаднал с 30 процента и е стигнал около 22 000 през миналата година.

В Испания 49 791 медицински сестри са на възраст между 55 и 64 години, като се очаква те да се пенсионират през следващите десет години, сочи проучване, което е извършено от Испанския институт за изследване на медицинските грижи. Испанските медицински сестри продължават да изостават от Европа с показател от 6,3 специалисти на 1000 жители, което означава недостиг на близо 123 000 медицински сестри.

Претоварване

Броят на лекарите и медицинските сестри, които се падат на един пациент, варира в широки граници в Европа. Трудно е да се обобщят статистическите данни, но средната стойност за ЕС е около 4 лекари на 1000 жители. За медицинските сестри този показател е близо 9.

В Хърватия има около 4,6 медицински сестри на 1000 жители. Недостигът означава, че наличният персонал работи на изключително дълги смени с минимални почивки, което води до високи нива на стрес и прегаряне.

През април френски здравни работници и роднини на самоубили се колеги подадоха жалба срещу двама министри заради „смъртоносните условия на труд“ в държавните болници, които според тях са причина за самоубийствата, съобщи техният адвокат.

В Испания медицински лица изтъкнаха недостига на финансиране и персонал, което води до удължаване на чакането за прием. Всеки лекар в Испания извършва средно 6906 консултации годишно, което означава 28 консултации на ден. За медицинските сестри този брой е 4104 (16,6 на ден).

Разпределение на хората, полагащи грижи

Болниците и лекарите често са концентрирани в градските райони, докато в други региони съотношението лекар/медицинска сестра/пациент е ниско.

Във Франция в покрайнините на големите мегаполюси и някои гранични региони обикновено има по-малко лечебни заведения. През април лекари и студенти по медицина протестираха срещу предложен законопроект, който има за цел да регулира местата, където лекарите могат да установят практиката си, за да се бори с недостига.

В България една от всеки пет медицински сестри работи в столицата София.

В Хърватия броят на лекарите на 1000 жители е близо до средния за Европа, но те са разпределени неравномерно, като има недостиг в селските райони и на островите.

В Португалия съотношението е 5,6 лекари на 1000 жители, но тази цифра включва всички регистрирани лекари, независимо дали практикуват, което може да изкриви сравнението. Селските райони срещат по-големи трудности при привличането и задържането на здравни специалисти, което води до неравнопоставеност в достъпа до грижи.

Миграция на лекари и медицински сестри

Ниските заплати, лошите условия на труд и ограничените възможности за професионално развитие карат лекарите и медицинските сестри да търсят по-добра работа в чужбина.

Между 2019 г. и 2024 г. повече от 6000 лекари са напуснали Националната здравна служба на Португалия, което изостря недостига на човешки ресурси, особено в критични области като акушерството и педиатрията. Много специалисти избират да работят в частния сектор или в чужбина в търсене на по-добри условия на труд и заплащане.

В Босна и Херцеговина от години се наблюдава непрекъснат отлив на здравни специалисти. Според оценки на здравните институти и международни организации през последното десетилетие страната са напуснали повече от 4000 медицински сестри и медицински техници и близо 2000 лекари.

Хърватия се бори с масово напускане на лекари и медицински сестри, които се насочват към по-добре платена работа в чужбина. Според данни на Хърватската медицинска асоциация от миналата година за десетте години от присъединяването на Хърватия към ЕС на 1 юли 2013 г. общо 1214 лекари от малко над 16 000 лекари са напуснали Хърватия. Според изчисления от 2024 г. има недостиг на около 4000 медицински сестри.

Повечето лекари и медицински сестри са заминали за Германия, Австрия, Ирландия и Швеция. След значителното увеличение на заплатите обаче изтичането на кадри се забави.

В Словения също се наблюдава отлив на медицински персонал към други държави. Изчисленията на Камарата на медицинските сестри за 2022 г. показват, че има недостиг от 20 до 25% от медицинските сестри. Липсват и достатъчно лекари, медицински сестри в домовете за възрастни хора и фармацевти. Досега Словения е можела да използва персонал от бивша Югославия, но този резерв се изчерпва.

Германия е в основата на миграцията в здравеопазването. Според официалната статистика около 20% от болногледачите в болниците, домовете за възрастни хора и мобилните сестрински грижи идват от чужбина.

Достатъчно ли е просто да се харчат пари, за да се реши проблемът?

Програмата EU4Health, която първоначално бе приета в отговор на пандемията от коронавирус, предоставя финансова подкрепа за здравния сектор. Във финансовата рамка за периода 2021-2027 г. по нея се отпускат 4,4 млрд. евро за укрепване на здравните системи. Въпреки че средствата са насочени предимно към засилване на устойчивостта на ЕС към заплахи за здравето, лечение на рак и фармацевтична стратегия, някои държави ги насочват и към здравните си работници.

Босна и Херцеговина, която е кандидат-членка на ЕС, също се присъедини към програмата през юли 2024 г., като по този начин страната за първи път получи достъп до средства на ЕС, насочени към укрепване на устойчивостта на здравната система и дигитализацията ѝ, както и към осигуряване на допълнително обучение за здравните работници. Въпреки че това са първоначални стъпки, се очаква наличните средства да допринесат за модернизиране на оборудването, подобряване на условията на труд и въвеждане на програми за професионално развитие.

От своя страна, Словения използва частично финансиране от Плана за възстановяване и устойчивост за справяне с недостига на работна ръка в здравеопазването, тъй като планът предвижда специално финансиране за укрепване на компетенциите на здравния персонал, за да се гарантира качеството на услугите и дигитализирането на здравната система.

Много от мерките за справяне с недостига на кадри в секторите на здравеопазването и дългосрочните грижи са насочени към заплащането и условията на труд, посочва „Юрофаунд“ в доклада си за 2023 година. Въпреки че инициативите за справяне с проблема с ниските заплати в някои страни от Централна и Източна Европа, като Хърватия, са помогнали да се намали броят на хората, които смятат да работят в чужбина, съсредоточаването само върху заплащането често е недостатъчно.

Лошите условия на труд затрудняват набирането на персонал. „Трябва да се справим с недоволството от общественото здравеопазване и произтичащите от това трудности при набирането на специалисти, с пика на пенсионната крива, особено за някои профили“, посочи наскоро министърът на здравеопазването на Италия Орацио Скилачи.

В доклада на „Юрофаунд“ се препоръчва да се разгледат и други фактори, свързани с качеството на живот, които правят работата по-привлекателна, като образователна инфраструктура, по-голяма самостоятелност по отношение на работното време, достъп до обучение и кариерно развитие.

Въпреки че тези опити се отнасят предимно до професионалните грижи, съществува и аспектът на неформалните грижи, който ще става все по-важен със застаряването на населението в Европа. Още сега нуждите от грижи не са задоволени за много хора. Все повече възрастни хора ще се нуждаят от грижи в домове за възрастни хора, в техните домове или в домовете на семействата им. Тези грижи често се полагат от членовете на семейството.

Според мозъчния тръст „Брюгел“ жените ще бъдат тези, които ще загубят най-много, ако не бъдат предприети мерки за подготовка на системите за дългосрочни грижи за предстоящото нарастване на търсенето, тъй като грижите, както официални, така и неофициални, се полагат предимно от жени. Жените са по-склонни да намалят работното си време, тъй като имат неплатени задължения за полагане на грижи вкъщи. В целия ЕС повече от три четвърти от професионалните медицински сестри са жени.

Източник: Offnews.bg