Този път ще е много по-трудно да се избегнат граничните бариери. Една от причините е, че Тръмп е наложил забранителни мита върху всички китайски стоки – с изключение засега на определена електроника и фармацевтични продукти, вместо само върху част от тях. Това означава, че износителите имат по-малко ползи от преетикетиране. Пренасочващите центрове като Мексико и Виетнам започват да се отнасят с подозрение към китайските компании, които се опитват да ги използват за избягване на митата, поради заплахи от американски ответни действия срещу техните собствени износни индустрии. Клаудия Шейнбаум, президентът на Мексико, вече обяви готовността си да работи с Тръмп по въпросите на транзитната търговия, включително с нови мита върху китайски стоки и полицейски акции срещу китайски магазини.

Има причина за това подчинение. Фиксацията на Тръмп върху двустранния търговски баланс не прави разлика между съмнителното пренасочване и легалното адаптиране на веригите за доставки към митата. Под заплаха са държави като Камбоджа, Индия, Мексико, Тайланд и Виетнам – всички те в момента доставят повече стоки на Америка, отколкото преди първата търговска война на Тръмп. Тайландските преговарящи предложиха действия срещу „фалшификации от трети страни“, а виетнамските официални лица обещават да пресекат „търговските измами“ и да затегнат правилата за произход.

Изграждане на бариери

Китайските стоки, които вече не могат да бъдат продадени в Америка, ще се насочат към други страни. Това се случва в момент, когато съседните държави вече са обезпокоени от китайското индустриално производство. В отговор на слабия икономически растеж китайските политици насочват финансиране и заеми към производствените компании, което доведе до експлозия в производството. Китайските фирми са намалили експортните си цени с 20% от 2023 г. насам, а търговските излишъци на страната със страни от Азия и Латинска Америка нарастват много по-бързо, отколкото с Америка или Европа. Миналата година в Световната търговска организация (СТО) бяха подадени 198 жалби срещу Китай – рекорден брой – включително 37 от Индия.

Източник: Капитал

Трима посредници по наемане на работници в провинция Гуандун, които работят с производители, твърдят, че все повече предприятия съкращават извънредния труд и работата през уикендите, като само най-зависимите от американските поръчки временно затварят изцяло. Работници публикуваха видеоклипове в платформата Douyin, показващи как работата във фабриките затихва.

Ръководството на DeHong Electrical Products в Дунгуан, провинция Гуандун, даде на работниците едномесечен отпуск с минимална заплата и обяви, че фабриката е подложена на „значителен краткосрочен натиск“, след като клиентите са спрели поръчки. „Ръководството работи усилено по намиране на решения, включително разширяване към нови пазари и оптимизиране на разходните структури, за да можем възможно най-скоро да възобновим нормалната дейност“, се казва в съобщение на компанията, видяно от Financial Times. Компанията е отказала допълнителен коментар.

Hangzhou Stellarmed, компания в провинция Джъдзян, произвеждаща ендоскопски комплекти предимно за американския пазар, казала на постоянните си служители, че могат да използват останалата част от април, за да си намерят нова работа, и им предоставила достъп до агенция за подбор на персонал. Производителят на пластмасови форми Dongguan Yuanguan Technology обвини митата за това, че е бил принуден да отмени целия уикенден извънреден труд във фабриката, според фирмено съобщение и информация от служител.

Все пак засега не е ясно какъв е мащабът на спирането на дейността на фабриките, казва Хан Дунфан, основател на China Labour Bulletin, която внимателно следи китайското производство и трудовия пазар. „Преструктурирането на производствения сектор в Китай ще бъде дългосрочен процес и работниците ще платят цената“, казва той.

Източник: Капитал

На пръв поглед заканата изглежда сериозна, но преди да бъдат наложени тези банкови или вторични санкции, за които пише Тръмп, които ще наказват страните, търгуващи с Русия, и така ще могат да сринат руската икономика, не трябва да се дава голям кредит на доверие на американския президент.

Още повече че тези две критични изречения към Путин са в края на много по-дълго изявление, в което Тръмп атакува „проваления The New York Times“ и обвини бившите президенти Обама и Байдън за войната (без да каже какво направи той срещу Путин, който вече беше завладял Крим, по време на първия си мандат – краткият отговор е нищо – бел. ред.). Така че трудно може да се приеме за обратен завой в поведението на американския президент.

Разговорът на четири очи във Ватикана

Критиките на Тръмп към Путин дойдоха, след като американският президент разговаря във Ватикана с лидера на Украйна Володимир Зеленски и след срещата на американския пратеник Стив Уиткоф и Владимир Путин в Москва в петък. Според високопоставен украински служител Тръмп и Зеленски са разговаряли няколко минути преди началото на погребението. Двамата се видяха за пръв път лично след публичната им разправия в Овалния кабинет в Белия дом през февруари.

Двамата са се срещнали и са провели „много продуктивна дискусия“, заяви служител на Белия дом. Ръководителят на щаба на Зеленски Андрий Ермак написа в платформата Х, че разговорът е бил „конструктивен“.

Критиките на Тръмп към Путин дойдоха, след като американският президент разговаря във Ватикана с лидера на Украйна Володимир Зеленски
Източник:
Reuters

Зеленски също публикува съобщение в X, за да благодари на Тръмп, като я нарече „много символична среща, която има потенциал да се превърне в историческа, ако постигнем съвместни резултати“.

Източник: Капитал