/ВС/

Източник: БТА

/ВС/

Източник: БТА

Водещите италиански и френски ежедневници отразяват днес информацията, че България получи „зелена светлина“ за присъединяване към Еврозоната от януари догодина.

На сайтовете си италианските „Стампа“ и „Република“ цитират и българския премиер Росен Желязков, който казва за вчерашния ден, че е бил изключителен и че България е направила още една стъпка към приемането на еврото. Двете издания обаче придружават публикуваната от тях кратка информация по темата с кадри на агенция Ройтерс, които показват сцената на сблъсък в българския парламент вчера между противници и привърженици на приемането на общата европейска валута. 

„Кориере дела сера“ също се спира в кратка информация на двете положителни мнения относно присъединяването на България към еврозоната, формулирани в два отделни доклада – този на Европейската централна банка и този на Европейската комисия. Пътят на България към еврото не беше нито кратък, нито лишен от трудности, допълва изданието.

Началото започна през 2020 г., когато страната се присъедини към европейския валутен механизъм, един фундаментален етап за тестване на стабилността на нейната национална валута – лева. В публикацията се отбелязва, че България е отговорила сега на всички необходими критерии. Срещу България от 2012 г. няма и никаква процедура от страна на ЕК за прекомерен дефицит, който се е задържал под 3 процента от БВП. Държавният дълг на страната е значително по-нисък от тавана от 60-процента от БВП, установен в европейския Пакт за стабилност и растеж. В България той е бил 24,1 процента от БВП през 2024 г. Тези индикатори говорят за един постоянен ангажимент за стабилно и отговорно финансово управление на страната, добавя изданието.

Френските издания „Либерасион“ и „Фигаро“ препечатват информацията на агенция Франс прес от вчера относно „зелената светлина“, получена от България от ЕК и от ЕЦБ за присъединяване към еврото. В материала се припомня и историята на еврото и кога са го приели последователно 20 държави от ЕС. Отбелязва се, че Дания след договорка с Брюксел и референдум през 2000 г. е била освободена от ангажимента да приеме еврото. Припомня се, че в България  е имало и протести срещу приемането на общата европейска валута.

В пространна публикация на френския „Монд“, озаглавена „България на бързата писта към еврото“, се казва, че „въпреки нарастващия скептицизъм, българите са готови да приемат еврото на 1 януари 2026 г. В сряда, 4 юни, ЕЦБ даде окончателна „зелена светлина“ за присъединяването на тази страна. В положителния си доклад за конвергенцията Франкфурт смята, че всички икономически и правни критерии са изпълнени, което до голяма степен удовлетворява проевропейското правителство на власт в София. В същия ден ЕК също обяви, че България е изпълнила условията за приемане на единната валута“.

Ако не се появят изненади, присъединяването към единната валута ще бъде официално одобрено от икономическите министри на еврозоната на заседанието на Екофин на 8 юли, допълва вестникът. „Тази положителна оценка за конвергенцията проправя пътя на България да стане 21-вият член на еврозоната“, заяви Филип Лейн, член на Изпълнителния съвет на ЕЦБ, цитиран от „Монд“. Левът, националната валута на България, която се използва от 1885 г. и понастоящем се обменя при курс 1,95 лева за евро, ще изчезне, добавя изданието.

Бизнес средите и правителството на консервативния министър-председател Росен Желязков обещават, че приемането на еврото ще даде тласък на българската икономика, която понастоящем е най-слабата в ЕС. Българите обаче все повече се притесняват, че компаниите ще се възползват от смяната на валутата, за да повишат цените, с риск да се възроди високата инфлация, наблюдавана след началото на войната в Украйна през февруари 2022 г., посочва вестникът.

Последното проучване „Евробарометър“, публикувано през май от Европейската комисия, показва, че общественото мнение е силно разделено по отношение на еврото – 50% са против, а 43% – за. Броят на хората, които се противопоставят на еврото, е по-висок, отколкото при предишната вълна от проучвания през есента на 2024 г., което е резултат от огромна антиеврокампания, водена от проруската крайнодясна партия „Възраждане“. В събота, 31 май, и в сряда, 4 юни, тази партия организира в София демонстрации за запазване на лева, на които присъстваха няколко хиляди души, някои от които развяваха руски знамена, пише „Монд“.

В социалните мрежи в тази страна, която е много податлива на конспиративни теории, бяха установени много ефективни кампании за дезинформация срещу еврото, допълва изданието. То припомня и че през 2023 г. „Възраждане“ успя да събере почти 600 000 подписа с призив за провеждане на референдум за приемане на еврото. Тази възможност беше изключена от Конституционния съд и българския парламент, които посочиха, че е невъзможно да се организира референдум по ангажимент, свързан с международен договор – този за членство в ЕС.

Но държавният глава Румен Радев, който е известен и с двусмислената си позиция по отношение на Русия, също призовава от началото на май за провеждане на референдум. Тази възможност беше отхвърлена от 171 от 240-те депутати в българския парламент, представляващи както правителството, така и проевропейските опозиционни партии. „Всички нови държави члендуе се присъединиха с повече или по-малко еднаква подкрепа (към еврозоната). А година, две, три по-късно подкрепата (за еврото) е над 70% почти навсякъде“, каза управителят на Българската централна банка Димитър Радев, който уверява, че опасенията от повишаване на цените след приемане на еврото са преувеличени. „България трябва да завърши своята европейска интеграция“, каза и министър-председателят Росен Желязков, цитиран от „Монд“.

Първоначално се очакваше България да се присъедини към еврото едновременно с Хърватия – на 1 януари 2023 г. Но през последните години страната преживя значителна политическа нестабилност, което принуди европейските власти да отложат графика, припомня още „Монд“

Въпреки че през септември 2022 г. инфлацията достигна своя връх от над 15% и остана над 10% през по-голямата част от 2023 г., през последните дванадесет месеца тя спадна до средно 2,7%. Това е точно толкова, колкото е необходимо, за да се класира България за еврото, допълва вестникът. Другите три основни икономически критерия бяха по-лесни за изпълнение. Публичните финанси на България са стабилни, с дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт (БВП) и ниво на дълга от 24%, което е доста под средното за еврозоната (87,5% през последното тримесечие на 2024 г. по данни на Евростат). Друг критерий – валутният курс остава стабилен през 2023 и 2024 г. И накрая, лихвените проценти по българския дълг са около 3,9%, близки до тези на другите държави в единната валута.

С приемането на еврото още през 2026 г. България ще изпревари съседна Румъния, която има много по-голям дефицит и едва ли ще успее да приеме еврото в продължение на още няколко няколко години. Останалите държави от ЕС, които все още не са членки на еврозоната (Унгария, Чехия, Полша, Дания и Швеция), засега не желаят да приемат единната валута – и е малко вероятно позицията им да се промени в краткосрочен план.

С БВП на глава от населението, равняващ се на 64% от средноевропейския, България ще бъде най-бедната страна в еврозоната след Гърция, пише френското издание. Освен това тя страда от високи нива на корупция и проникване на мафията. Докладът на ЕЦБ предупреждава по този въпрос: „Необходим е допълнителен напредък в борбата с прането на пари и финансирането на тероризма“, пише финансовата институция. През октомври 2023 г. Специалната група за финансови действияр междуправителствена организация, която следи за прането на пари и финансирането на тероризма, включи България в своя „сив списък“, припомня „Монд“ в края на публикацията си.

Източник: БТА