Гръцки военноморски съд повдигна обвинения срещу 17 членове на бреговата охрана заради едно от най-тежките корабокрушения в Средиземно море преди две години, при което се смята, че са се удавили стотици хора, съобщиха днес за Ройтерс трима източници. 

Корабокрушението на претоварения с мигранти кораб в международни води близо до югозападния гръцки град Пилос на 14 юни 2023 година разтърси не само Европа. Военноморският съд разследва все още обстоятелствата около инцидента.

Плавателен съд на бреговата охрана е наблюдавал кораба „Адриана“ 15 часа преди той да се преобърне и да потъне. „Адриана“ е напуснал Либия в посока към Италия с около 750 души на борда. Според наличните информации само 104 са успели да се спасят.

Гръцката брегова охрана многократно е отричала да са били извършени нарушения при реакцията по случая.

Три съдебни източници посочиха, че 17 служители на бреговата охрана ще бъдат призовани от съда да отговарят по различни обвинения – от възпрепятстване на транспорт до причиняване на корабокрушение. 

Представител на гръцката брегова охрана каза за Ройтерс, че те все още не са осведомени официално за обвиненията и са поискали съдът да ги информира.

Гръцката съдебна система има няколко подготвителни етапа и съставянето на обвинение срещу някого не означава задължително, че той ще бъде съден.

Защитници на правата на човека планират митинги в цяла Гърция на 21 юни по повод втората годишнина от трагедията край Пилос.

През февруари гръцкият омбудсман препоръча дисциплинарни мерки срещу осем служители на бреговата охрана.

Гърция заявява, че нейната брегова охрана действа, спазвайки човешките права, и е спасила над 250 000 души от 2015 година, когато страна беше на предна линия по време на мигрантската криза в Европа.

Източник: БТА

Турската полиция задържа днес най-малко 44 души в шест града в Турция в рамките на разследване за корупция, довело до задържането на опозиционния кмет на Истанбул Екрем Имамоглу в края на март, съобщават турските медии.

Сред задържаните са и близки сътрудници на Имамоглу, отбелязва информационният сайт „Тюркие тудей“.

Главната прокуратура на Истанбул издаде заповеди за арест на общо 49 заподозрени като част от текущо разследване за предполагаеми нередности в общински дружества. Служители на реда потвърдиха, че 44 от 49-те заподозрени са задържани, като продължават усилията за откриване на останалите лица.

Сред арестуваните са Кадрийе Касапоглу, личен секретар на Имамоглу, Мустафа Акън, шеф на охраната на арестувания кмет, и председателите на управителните съвети на две компании, свързани с община Истанбул. 

Подразделението за финансови престъпления към полицейското управление на Истанбул е провело едновременни операции в Истанбул, Измир, Трабзон, Анталия, Тунджели и Коджаели.

Разследването е във връзка с множество обвинения, сред които организирана престъпност, подкупи и изнудване.

По-рано тази седмица в рамките на същото разследване бяха задържани 20 души, сред които и шефът на отдела за връзки с обществеността Истанбулската голяма община, отбелязва Франс прес.

Имамоглу, който е смятан за най-сериозния опонент на президента Реджеп Тайип Ердоган, беше задържан на 19 март по обвинения в корупция. На 23 март съдът удължи мярката за задържането му, а няколко дни по-късно общинският съвет в Истанбул отстрани Имамоглу от поста му. Задържането на Имамоглу, който отрича обвиненията, предизвика вълна от протести, определяни като най-мащабните в Турция от 2013 г. насам. Същевременно Имамоглу бе избран за официален кандидат на основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) за изборите за президент в Турция през 2028 година. Анулирането на университетската му диплома през март обаче му пречи да се кандидатира на президентски избори.

Източник: БТА

Представители на най-голямата партия на косовските сърби „Сръбска листа“ разговаряха в Прищина с върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и сигурността Кая Калас, съобщи сръбската национална телевизия РТС.

„Поискахме незабавна деескалация на ситуацията на терен и предприемане на конкретни действия от страна на ЕС, за да се предотврати всичко онова, което Прищина прави с цел прогонване на сърбите,“ заяви пред медиите представителят на „Сръбска листа“ Игор Симич, след като делегацията на партията се срещна вчера с Калас.

Етническите сърби представляват около пет процента от населението на Косово, което е около 1,8 милиона. Около 50 000 косовски сърби живеят в Северно Косово. Белград не признава обявената през 2008 година независимост на някогашната си област Косово, а косовските сърби все още смятат Белград за своя столица. Сърбия и Косово водят диалог за нормализиране на отношенията си с посредничеството на ЕС.

Представителите на косовските сърби настояха пред Калас да се спазват постигнатите с помощта на ЕС договорености между Прищина и Белград.

Те подчертаха, че е крайно време да се създаде Съюз на сръбските общини (ССО) в косовските общини, населени предимно с косовски сърби, както е предвидено в споразумение между Косово и Сърбия от 2013 г. Конституционният съд на Косово обаче обяви преди години създаването на такъв съюз за противоконституционно, тъй като не включва останалите етнически общности и може да доведе до упражняване на изпълнителна власт.

„Поискахме и по-силно присъствие на (мироопазващите сили на НАТО в Косово) КейФОР и спешно продължаване на диалога, който е единственото място и начин за решаване на откритите въпроси, а не употребата на сила“, съобщиха от „Сръбска листа“ на страницата си във Фейсбук.

Освен това представителите на „Сръбска листа“ поискаха ЕС да формира екип, който да следи „политически оцветени процеси“ и да предотвратява произволни арести на косовски сърби.

Източник: БТА