Германската столица Берлин – разделеният някога град, превърнал се в символ на Студената война – отбеляза днес 36-ата годишнина от падането на Берлинската стена с възпоменателна церемония на „Бернауер щрасе“ – улицата, пресечена едно време от издигнатата през 1961 г. стена, предаде ДПА.

„Смели граждани събориха Берлинската стена в копнежа си за свобода и единство“, заяви кметът на столицата Кай Вегнер на днешната церемония.

Аксел Клаусмайер, директор на фондацията „Берлинската сцена“, заяви на свой ред, че „споменът за събитията през есента на 1989 година ни задължава да поемем отговорност“.

Пред мемориала на Берлинската стена, пред който бяха поставени днес рози Клаусмайер каза, че споменът за стената, разделяла едно време градът и  Германия на две, задължава днес хората да проявяват търпимост, да защитават демокрацията, свободата и човешките права и да насърчават мечтата за мирно съществуване, отбелязва ДПА.

Берлинската стена разделя Берлин – на столицата на Германската демократична република Берлин и на град Западен Берлин от Федерална република Германия, в продължение на 29 години. През есента на 1989 г. масови протести поставиха правителството на ГДР под такъв натиск, че на 9 ноември то отвори граничните пунктове за свободно преминаване. Десетки хиляди души преминаха от Източен в Западен Берлин през въпросната нощ. С падането на Берлинската стена падна и границата между ГДР и ФРГ.

Сега столицата отбелязва за първи път годишнината от падането на стената с Берлинска седмица на свободата, пише ДПА. Програмата на форума включва 130 конференции, културни събития и разговори със свидетели на събитията от 1989 г. Берлинската седмица на свободата се провежда на 80 места в германската столица до 15 ноември.

На откриващото събитие, наречено Световен конгрес на свободата, присъстваха около 200 дисиденти от над 50 автократични държави. Кметът Вегнер заяви във встъпителната си реч, че историята на Берлин е показала, че желанието за свобода и демокрация не може да бъде потиснато.

Източник: БТА

Три млади жени, на 18, на 19 и на 21 години, са били арестувани във Франция по обвинения, че са подготвяли терористичен акт срещу обществени места във френската столица Париж, съобщават френските медии Ер Те Ел и „Паризиен“ и италианската медия „Ти Джи Ком 24“, като се позовават на френски прокурори.

Арестите са били извършени малко преди отбелязването на 10-ата годишнина от атентатите от 13 ноември 2015 г. в Париж, при които загинаха 130 души, а стотици бяха ранени. Тогава отряд от терористи нападна концертната зала „Батаклан“ и още редица заведения в центъра на Париж, а терористичен взрив имаше и пред стадиона „Стад дьо Франс“.

Трите задържани млади жени са с френска националност. Те са били арестувани в Лион, Виерзон и Вильорбан.

Това е шестият осуетен план за атентат във Франция от началото на годината.

Разследването е показало, че трите млади жени са искали да атакуват концертна зала и бар в Париж. 19-годишното момиче е било смятано за мозък на плана. То е било без работа и е прекъснало и учението си. Младата жена е била разкрита благодарение на познанството си ислямист, с когото обсъждала закупуването на автомат „Калашников“ и създаването на колани с експлозиви.

Трите млади жени са се срещали поне един път на живо по време на подготвителната фаза на предполагаемия им план.

Адвокати на трите обаче казват, че не трябва да се правят прибързани заключения за техните клиентки. Те казват например, че 19-годишната задържана е много незряла като характер, а 21-годишната задържана имала двигателни проблеми и в миналото е била бездомничка. Що се касае до 18-годищното момиче в неговия случай по-скоро ставало дума за „нещастни фантазии на живееща в изолазия млада жена, отколкото за реална терористична заплаха“, казват адвокатите.

Самите три жени отричат да са искали да извършват терористични актове.

Източник: БТА

Украинският президент Володимир Зеленски одобри решението на Националния съвет за сигурност и отбрана на Украйна да бъдат наложени санкции на бившия председател на Конституционния съд на Украйна Олександър Тупицки, на високопоставени руски представители и на руски издателски къщи, предаде Укринформ.

Указите на президента под номера 834/2025 и 835/2025 бяха публикувани на сайта на президентството на Украйна, уточнява агенцията.

С първия указ се налагат санкции на 8 души, които са замесени в престъпления срещу Украйна и срещу украинци, които са присвоили собственост в селскостопанския сектор, зърнени култури и обекти на културното наследство, осъществяват информационни операции срещу Украйна и прилагат руски образователни стандарти с антиукраински послания в окупираните от Москва територии на Украйна.

Сред хората, подлежащи на специални икономически и други ограничителни мерки, е финансистът Кирил Дмитриев, съветник на руския президент Владимир Путин. Според указа Дмитриев е участвал в привличането на руски инвестиции в стратегически сектори на икономиките на други държави. В този списък е и бившият председател на Конституционния съд на Украйна Тупицки.

Останалите санкционирани са министърката на селското стопанство на Русия Оксана Лут, първият заместник-министър на просветата Александър Бугаев, заместник-министърът на културата Андрей Малишев, заместник-министърът на науката и висшето образование и науката Андрей Омелчук, участникът в преговорния екип с Украйна на срещите в турския мегаполис Истанбул генерал-лейтенант Александър Зорин и ръководителят на отдела за оперативна информации и международни връзки към Федералната служба за сигурност (ФСС) на Русия Алексей Комков, пояснява ТАСС.

Вторият указ въвежда санкции срещу пет юридически лица – „руски издателства, които работят за оправдаване на агресията, разпространяват руска пропаганда по света и насаждат антиукраински настроения във временно окупираните територии на Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област“, посочва Укринформ.

ТАСС съобщава, че става въпрос за издателствата „Вечер“ („Вече“ на руски), „Книжен свят“, Издателска къща „Питер“, „Център Полиграф“ и „Яуза“.

На министерството на външните работи на Украйна е възложено да информира компетентните органи на ЕС, САЩ и други държави за прилагането на санкциите и да повдигне въпроса за въвеждането на подобни ограничителни мерки и от тяхна страна.

„Днешните решения за санкции от страна на Украйна са насочени към лица, които работят в правителствените структури на Путин и са замесени в грабежи във временно окупираните територии на Украйна, един от неговите „портфейли“, служител на руското военно разузнаване и един от неговите сътрудници. Започваме да действаме и срещу руски издатели, които работят за оправдаване на агресията и разпространението на руска пропаганда по света. Всичко в Русия, което е фокусирано върху войната, трябва да бъде блокирано“, коментира Зеленски в канала си в приложението „Телеграм“.

Украйна е наложила досега санкции срещу 36 руски компании и 18 души, припомня Укринформ.

Източник: БТА