Свържете се с нас

Бизнес

Коя е Стела Ли – двигателят зад експанзията на BYD

Семеен бизнес ли еBYD?

След като завършва „Статистика“ в университета Фудан, Ли започва да търси добре платена работа, с която да може да си позволи да купува самолетни билети на родителите си. През 1996 г. тя се присъединява към BYD, поемайки ролята на маркетингов мениджър. Това става около година след като Уанг Чуанфу основава компанията, която тогава произвежда батерии и има едва 20 служители.

През годините, Ли отговаря за международната дейност и експанзия на компанията, а зад технологичния напредък и производствената дейност стои основателят Уанг. Тя говори открито за уважението си към него и го нарича „модел за подражание“ заради неговата отдаденост и посвещение към електрическите автомобили.

Взаимоотношенията между двамата не са напълно ясни. Източници, запознати с темата, твърдят че Уанг е не само бизнес партньор на Ли, а и личен такъв, пише FT. Това е обичайно в Китай, където близки и членове на семейството често заемат ключови роли в управлението на компании. Самата Ли твърди, че дължи позицията си единствено на своята работа, а BYD отказва коментари по лична тема като естеството на взаимоотношенията им.

Сделки и международни пътувания за Ли

Въпреки множеството мениджъри и ръководни кадри, на които Ли може да разчита, тя продължава редовно да пътува, да се среща с държавни глави и да изгражда партньорства. В Австралия компанията успя да договори партньорство с Ник Политис, собственик на най-голямото дружество за продажба на автомобили.

Източник: Капитал

Бизнес

Москва не вярва на газови сълзи, още повече на сръбските

Хърватската компания заяви, че продължава активно да работи в сътрудничество с правителството на Хърватия и с американските си юридически консултанти, за да намери възможно решение в рамките на действащите регулаторни правила. В тази светлина се появи изненадващото предложение от Загреб да бъде откупена НИС и така тя да продължи да действа, както и адриатическият петролопровод. Министърът на икономиката на Хърватия Анте Шушняр съобщи, че страната му е готова да купи петролната компания НИС. „Ръката ни е протегната, ако това е решението, ние сме готови за този вариант“, коментира Шушняр. Той заяви, че това решение е взето, за да се гарантират приемствеността и бизнес интересите на Адриатическия петролопровод, които от 40 години са тясно свързани с НИС, „без никакви претенции за доминиране на пазара на дребно в Сърбия“.

Шушняр добави, че единствената сръбска рафинерия, разположена в град Панчево, близо до Белград, снабдява 25% от пазара на деривати в съседната Босна и Херцеговина. Според него това е допълнително предизвикателство за Босна и Херцеговина и до края на месеца очаква завършването на модернизацията на рафинерията в хърватския адриатически град Риека, което би увеличило капацитетите, така че Загреб би могъл да помогне на Босна и Херцеговина, а отчасти и на Сърбия.

Но това предложение, без да има нужда от ирония, Александър Вучич отговори, че от своя страна Сърбия е заинтересована да купи държавната хърватска енергийна компания ХЕП (Hrvatska elektroprivreda ) „на цена, по-висока от тази, която всеки друг би предложил“. Вучич , коментира, че Белград е заинтересован освен от придобиването на ХЕП, но и на Адриатическия петролопровод (JANAF), т.е да купят всичко.

Кризата около НИС, както се вижда, застига съседните Хърватия и Босна и Херцеговина и така може да тласне освен в икономическа, но и в политическа неизвестност Западните Балкани. Освен това НИС притежава и полета за добив на петрол в Румъния, чиято съдба остава неясна. Не е изключено да се използва моделът на Германия, която след кремълската инвазия в Украйна национализира три петролни рафинерии собственост на „Роснефт“. В същото време се чуват мнения в Белград, че Сърбия може да предложи на Русия да продаде нейния дял за определено време за 3 – 5 години.

Източник: Капитал

Виж цялата статия

Бизнес

Проклятието на Пригожин провали Русия в Африка

Тази конкуренция отразява намаляващото влияние на Русия в региона, където миналата година загинаха около 11 хил. души в резултат на въстания на екстремистки ислямски групи, почти половината от които в преки сражения, според данни на Африканския център за стратегически изследвания.

Присъствието на „Вагнер“ в Мали беше ярък пример за неуспеха на Москва да превърне наемниците в стратегически актив. Въпреки че Бамако плаща на наемниците 10 млн. долара месечно от края на 2021 г., резултатите са контрапродуктивни. Изследвания, включително едно от антикорупционната организация Centry, разкриват, че операциите на „Вагнер“ в Мали се характеризират с произвол и жестокост, като наемниците са извършвали масови убийства на цивилни и са сеели терор в армията, подкопавайки местното сътрудничество и увеличавайки възможностите за набиране на бунтовници. Дори икономическите проекти, промотирани от „Вагнер“, не успяха да генерират печалби, тъй като бойците не можаха да получат достъп до златните мини, на които разчитаха, поради несигурността, а плащанията им бяха забавени с месеци.

Разпад на „Вагнер“ в Судан

Напускането на Мали от „Вагнер“ в средата на 2024 г. беше негласно признание за провал. Когато Африканският корпус се опита да запълни празнината и да потвърди ангажимента на Москва, само след няколко дни съвместен конвой от неговите сили и малийски войски беше нападнат в засада в северната част на страната, като десетки хора загинаха и половината от бронираните му превозни средства бяха унищожени. В Централноафриканската република, която беше един от най-важните центрове на влияние на „Вагнер“, дейността на новите руснаци се ограничаваше до военно обучение в казармите, докато те бяха под натиск от Москва да предоговорят преките финансови договори, което намали тяхното реално влияние на място.

В Судан партньорството, поддържано от „Вагнер“, се разпадна след смъртта на Пригожин. Опитите на Москва да осигури и защити златните мини се провалиха, като нападенията и грабежите доведоха до оттеглянето на руските охранители в средата на 2025 г. В Буркина Фасо ситуацията не беше много по-различна. Малка руска сила беше призована да се бие в Украйна няколко месеца след пристигането си, докато присъствието на корпуса в момента се ограничава до ограничени задачи в областта на дроновете и защитата на командира на военния съвет.

Източник: Капитал

Виж цялата статия

Бизнес

По примера на Тръмп: ЕК ще спасява металургията с по-високи мита за стоманата

Влияние и в България

Производители на стомана в България също изпитват проблеми. От Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) отчитат през последните години спад на приходите от 10-15% на компании от черната металургия, а в някои и 30%. Една от причините е нелоялният внос от страни извън ЕС, с който се заобикалят митническите ограничения като годишни квоти. Това става, като се внасят метални изделия под друг митнически код, а не този, за който има квота.

От този нелоялен внос най-много страдат двата големи производителя на бетонно желязо „Стомана индъстри“ и „Промет“. През миналата година двете компании отбелязват противоположни резултати – „Промет стийл“, която е част от украинската група Metinvest и има завод в село Дебелт край Бургас, увеличава приходите си и отчита печалба през 2024 г. Пернишката „Стомана индъстри“ от групата Viohalco, от друга страна, продължава да понижава приходите си и да задълбочава загубата си.

ЕС внася една четвърт от нужните количества

През миналата година ЕС е внесъл 28 млн. тона стомана, което е една четвърт от общото количество, продадено в съюза. Стоманодобивният сектор в ЕС обяви съкращаване на 18 хил. работни места през 2024 г., които се добавят към 90 хил. загубени работни места от 2008 г. насам. Други 300 хил. пряко заети и 2.3 млн. индиректно заети работни места са били заплашени, заяви Eurofer – браншовата организация, която представлява индустрията.

Това не е първият опит на Брюксел да затегне правилата за внос на метали през последните месеци. В края на септември ЕК обяви, че ще наложи мита между 25% и 50% върху вноса на китайска стомана. Анализаторите очакват износът на стомана от Китай да достигне рекордните 115-120 млн. тона през тази година, което е с 4-9% повече от миналата, тъй като местните металургични заводи търсят чуждестранни купувачи заради слабото вътрешно търсене в резултат на продължителния спад в имотни сектор. А търговската стена, която създаде Доналд Тръмп срещу Китай, се очаква да насочи много по-голяма част от китайския износ към Европа.

Източник: Капитал

Виж цялата статия
Advertisement
Спортпреди 37 минути

Група от 20 футболисти на Левски определи Хулио Веласко за мача с Добруджа

Българияпреди 41 минути

Община Белослав ще има нов ферибот, построен с 24 милиона лева от държавния бюджет

Спортпреди 42 минути

Христо Стоичков и Жоан Лапорта се срещат с фенове на Барселона

Европапреди 44 минути

ЕС не е готов да даде руските активи на Украйна

Европапреди 44 минути

ЕС не е готов да даде руските активи на Украйна

Спортпреди 45 минути

БФХГ организира треньорски семинар в Сандански

Икономикапреди 51 минути

„Фич“ повиши перспективата за рейтингите гръцките банки „Юробанк“ и „Нешънъл банк ъв Грийс“ до „положителна“

Святпреди един час

Свързана с Тръмп-младши компания за дронове спечели голям договор от Пентагона

Балканипреди един час

Над 70 процента от домакинствата в Сърбия имат компютър, а мобилен телефон имат над 95 процента, според проучване

Спортпреди един час

Весела Лечева беше избрана за вицепрезидент на Европейската конфедерация по стрелба

Политикапреди един час

Борисов: Нямам страх нито от Радев, нито от Пеевски, но от задаващата се война изпитвам страх

Политикапреди един час

Борисов: Нямам страх нито от Радев, нито от Пеевски, но от задаващата се война изпитвам страх

Святпреди 5 дни

ЕП ще дебатира бомбения атентат пред дома на италианския разследващ журналист Сигфридо Ранучи

Политикапреди 5 дни

Кандидат на Възраждане изхвърча от Общинския съвет в Пазарджик заради 114 надписани преференции

Здравепреди 5 дни

Проф. Николай Габровски е Лекар на годината 2025

Балканипреди 5 дни

Биляна Митева бе преизбрана за председател на Македонско-българската стопанска камара

Политикапреди 5 дни

Президентът назначи нови посланици в Белгия, Нидерландия и Казахстан

Обществопреди 4 дни

БПЦ приветства въвеждането на “Религия и добродетели“ в училищe “с особена духовна радост“

Обществопреди 4 дни

При думите “Пеевски“ и “Ново начало“ Ваня Тагарева спира микрофона в СОС (видео)

Здравепреди 5 дни

Проф. Николай Габровски е Лекар на годината 2025

Балканипреди 4 дни

ХИНА: Средната нетна заплата през август в Хърватия възлиза на 1446 евро

Балканипреди 5 дни

Еврокомисар Магнус Брунер: Първата оценка след влизането на Румъния в Шенген е много добра

Балканипреди 5 дни

Средиземноморските страни от ЕС призовават за деблокиране на хуманитарната помощ за Газа

Балканипреди 5 дни

ХИНА: Алкохолът е водеща зависимост на работното място според проучване в Хърватия

Новини