Свят
Кой ще надделее в спора за името на Мексиканския залив

Републиканците в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ миналия четвъртък одобриха закон, който официално прилага политиката на президента Доналд Тръмп за преименуване на Мексиканския залив на „Американски залив“, пише британският в. „Гардиън“.
Мярката беше внесена от консервативната представителка от Джорджия Марджъри Тейлър Грийн и беше приета с гласуване почти изцяло на партиен принцип, като всички представители на демократите се ѝ противопоставиха, а почти всички републиканци, с изключение на представителя на Небраска Дон Бейкън, гласуваха „за“.
Тръмп обяви още в речта си при встъпването си в длъжност, че правителството на САЩ ще промени начина, по който нарича водния басейн, който се простира от Флорида до Тексас и покрай бреговете на Мексико, припомня изданието. Законопроектът би направил промяната на името официална за федералните агенции, но е малко вероятно да получи подкрепата на демократите, необходима за приемането му в Сената.
В речта си от трибуната в Камарата на представителите преди гласуването Грийн отправи обвинения срещу демократите и определи промяната на името като патриотичен дълг.
„Американският народ се разбунтува на историческите избори през ноември 2024 г. и каза на Вашингтон, че му е писнало от прегръдката и любовната връзка на демократите с картелите в Мексико. Днес обаче демократите се борят Американският залив да продължи да носи името Мексикански залив, защото картелите са техни бизнес партньори“, заяви Грийн.
Демократите от своя страна заявиха, че законопроектът на Грийн е загуба на време.
„Истината е, че този законопроект няма да реши нито един проблем. Той не прави абсолютно нищо, за да помогне на населените места по крайбрежието на Мексиканския залив. Той няма да създаде нито едно работно място. Той няма да реши нашата климатична криза. Това е просто глупост“, заяви Джаред Хъфман, най-високопоставеният демократ в комисията по природни ресурси на Камарата на представителите.
Малко след встъпването си в длъжност президентът на Тръмп нареди преименуването на залива край южното крайбрежие на САЩ и източното крайбрежие на Мексико, позовавайки се на необходимостта да бъде отдадена почит към „американското величие“, посочва „Дойче Веле“.
Заливът, който носи настоящото си име от XVI в., граничи с бреговете на американските щати Тексас, Луизиана, Мисисипи, Алабама и Флорида, както и с територията на Мексико и Куба.
Нареждането на Тръмп важи само за територията на САЩ, отбелязва германската медия. Мексико, други страни и международни органи не са длъжни да признаят промяната.
Още на следващия ден след гласуването в Камарата на представителите правителството на мексиканския президент Клаудия Шейнбаум отвърна на този ход като изпълни заплахата си да заведе граждански иск срещу американския технологичен гигант „Гугъл“ (Google), тъй като компанията вече промени името на Мексиканския залив на „Американски залив“ в популярното си приложение „Мапс“ (Maps), пише в. „Паис“.
Президентът потвърди, че нейната администрация е завела дело срещу технологичния гигант в съд в Мексико и че дори вече има благоприятно съдебно решение по въпроса. Вече има първо решение и се чака неговото изпълнение, заяви Шейнбаум на пресконференция в петък. По информация на „Паис“ веднага след внасянето на документите по делото Върховният съд на Мексико е наредил на „Гугъл“ незабавно да коригира на платформите си името на Мексиканския залив.
Правителството на Шейнбаум отделя внимание на битката за името на Мексиканския залив наравно с други спешни въпроси, поставени на масата от президента на САЩ Доналд Тръмп, коментира „Паис“. В разгара на политическите схватки около митата, миграцията и трафика на наркотици „Гугъл“ се опитва да вземе соломоновско решение – промяната на името да е видима само за потребителите на нейното приложение в САЩ. Мексико обаче не е съгласен с този нюанс, тъй като смята, че това е нарушение на суверенитета му. През февруари Шейнбаум обяви, че е преценила, че е необходимо въпросът да бъде отнесен до съда, тъй като комуникациите с „Гугъл“ по дипломатически канали изглежда не са успели да убедят компанията да промени позицията си.
Мексико настоява, че макар Тръмп да има право да преименува територията на собствената си страна, в случая със залива промените могат да се прилагат само за територията, обхващаща континенталния шелф на САЩ, т.е. 22-километровата крайбрежна зона, но не и извън нея, още по-малко в частта, в която започва територията на Мексико и Куба, посочва вестникът. Мексиканското правителство посочва, че това, че „Гугъл“ е преименувал целия залив, е равносилно на акт на международно присвояване.
Това, което искаме, е „Гугъл“ да използва наименованието „Американски залив“ там, където това е уместно – за частта, която принадлежи към територията на Съединените щати, и да използва наименованието „Мексикански залив“ за територията на залива, която принадлежи на Мексико и Куба, заяви Шейнбаум този петък.
Преименуването на залива предизвиква полемика и извън Мексико, посочва британският в. „Таймс“. Новинарската агенция Асошиейтед прес например се сблъска с проблем, свързан с ограничения на достъпа на кореспондентите ѝ до събитията в Белия дом, след като отказа да приеме понятието „Американски залив“, въпреки че по-късно федерален съдия отмени тези ограничения, позовавайки се на правата, произтичащи от Първата поправка на конституцията на САЩ.
Правни експерти и коментатори по целия свят обсъждат последиците от едностранната промяна на международно признати географски имена от страна на цифровите платформи, като изразяват опасения относно влиянието на политическите решения върху разпространението на информация в световен мащаб, отбелязва изданието.
Този спор подчертава сложността на казусите в пресечната точка между технологиите, политиката, международното право и националния суверенитет, коментира „Таймс“. Тъй като цифровите платформи играят все по-централна роля в оформянето на общественото мнение, правителствата започват да обръщат все по-голямо внимание на действията на технологичните компании и започват да обмислят необходимостта от мерки за по-строг контрол върху тях, заключава вестникът.
Източник: БТА
Свят
България и Румъния дадоха добър пример с гладкото присъединяване към Шенген, заяви представител на ЕК

Приемането на България и Румъния в Шенген беше нещо добро, донесе положителни резултати и премина много гладко в двете страни, каза днес Оливие Ониди, отговорник на Европейската комисия по въпросите за европейското пространство без гранични проверки, пред евродепутатите от комисията на Европейския парламент по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.
По неговите думи България и Румъния са дали добър пример за страните, които също очакват присъединяване. Според него до края на годината Кипър ще се стреми да изпълни изискванията и може догодина също да стане част от Шенген. Според Ониди Ирландия проявява интерес от прилагане на шенгенските правила, а ЕК вече работи с държавите от Западните Балкани да се подготвят за бъдеще в Шенген, след като един ден завършат преговорите за присъединяване към ЕС.
Общо 40 на сто от трансграничните пътувания по света се извършват в Шенгенското пространство, отбеляза той. По неговите думи Шенген има значителен принос за ръста на европейския БВП. Очакваме до края на годината да бъде готова оценка на ЕК за икономическите ползи от принадлежността към Шенгенското пространство, посочи Ониди.
По неговите думи годишно границите на Шенген се прекосяват един милиард пъти, а в ЕС се издават 10 милиона шенгенски визи. Той отчете, че е необходима още работа по пълната цифровизация на свързаните с работата на Шенген процеси.
/ВС/
Източник: БТА
Свят
Лидерът на базираната във Великобритания българска мрежа за шпионаж в полза на Русия Орлин Русев бе осъден на близо 11 години затвор

Българинът Орлин Русев – лидер на базираната във Великобритания група, шпионирала в полза на Кремъл – беше осъден от съд в Лондон на 10 години и осем месеца затвор, предаде Ройтерс.
Четиридесет и седем годишният Русев се призна за виновен по едно от обвиненията в заговор за шпионаж, след като полицията откри хиляди съобщения между него и издирвания Ян Марсалек, който ръководел от чужбина българската група шпиони.
Съдия Никълъс Хилиард, който постанови присъдата, каза на Русев, че действията, които той и мрежата му са извършвали, са представлявали сериозен риск за националната сигурност на Великобритания.
Българинът е един от шестимата наши сънародници, обвиняеми за ролята им в група, ръководена от Марслек за шпиониране на журналисти, дисиденти и украински войници, обучавали се в американска военна база в Германия.
Трима от групата бяха признати за виновни през март след съдебен процес, докато Русев, заместникът му Бисер Джамбазов на 44 г. и 33-годишният Иван Стоянов сами се признаха за виновни миналата година. Джамбазов беше осъден на 10 години и 2 месеца затвор.
Прокуратурата съобщи, че задържаните българи не са работили директно за руското разузнаване и заплащането е било основната мотивация за действията им.
Руското посолство в Лондон не е коментирало случая, но Кремъл отхвърли обвиненията.
Адвокатът на Марсалек в Германия, където той е издирван като бивш главен оперативен директор на фалиралата разплащателна компания „Уайъркард“, по-рано отказа коментар. Местонахождението му е неизвестно, но се смята, че е в Русия.
Източник: БТА
Свят
Спиране на тока наруши работата на лондонското метро

Няколко линии на лондонското метро бяха временно спрени заради прекъсване на електроснабдяването, съобщи лондонската транспортна служба, цитирана от Асошиейтед прес.
Службата уточни пред агенция Прес асошиейшън, че спиране на тока в Южен Лондон за няколко минути е довело до смущенията в работата на подземната железница.
Преустановено е било движението по две линии на метрото, а по други три е имало сериозни закъснения и частично спиране на трафика.
Засега няма данни за мащаба и причината за аварията в електропреносната мрежа.
/ВС/
Източник: БТА
-
Политикапреди 1 седмица
Пеевски се ядоса на тротинетките, иска да имат регистрация и да се карат задължително с каска
-
Святпреди 1 седмица
Израел оставя прозорец за преговори за освобождаване на държаните в Газа заложници
-
Балканипреди 4 дни
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Балканипреди 4 дни
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Святпреди 4 дни
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 4 дни
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Спортпреди 6 дни
Pеал (Мадрид) е готов да даде пари на Ливърпул, за да регистрира свободния Александър-Арнолд за Световното клубно първенство, твърди агенция РА
-
Икономикапреди 1 седмица
Спад в цените на някои основни хранителни стоки на борсите в страната през седмицата показват данни на ДКСБТ