Свят
Кой ще надделее в спора за името на Мексиканския залив

Републиканците в Камарата на представителите на Конгреса на САЩ миналия четвъртък одобриха закон, който официално прилага политиката на президента Доналд Тръмп за преименуване на Мексиканския залив на „Американски залив“, пише британският в. „Гардиън“.
Мярката беше внесена от консервативната представителка от Джорджия Марджъри Тейлър Грийн и беше приета с гласуване почти изцяло на партиен принцип, като всички представители на демократите се ѝ противопоставиха, а почти всички републиканци, с изключение на представителя на Небраска Дон Бейкън, гласуваха „за“.
Тръмп обяви още в речта си при встъпването си в длъжност, че правителството на САЩ ще промени начина, по който нарича водния басейн, който се простира от Флорида до Тексас и покрай бреговете на Мексико, припомня изданието. Законопроектът би направил промяната на името официална за федералните агенции, но е малко вероятно да получи подкрепата на демократите, необходима за приемането му в Сената.
В речта си от трибуната в Камарата на представителите преди гласуването Грийн отправи обвинения срещу демократите и определи промяната на името като патриотичен дълг.
„Американският народ се разбунтува на историческите избори през ноември 2024 г. и каза на Вашингтон, че му е писнало от прегръдката и любовната връзка на демократите с картелите в Мексико. Днес обаче демократите се борят Американският залив да продължи да носи името Мексикански залив, защото картелите са техни бизнес партньори“, заяви Грийн.
Демократите от своя страна заявиха, че законопроектът на Грийн е загуба на време.
„Истината е, че този законопроект няма да реши нито един проблем. Той не прави абсолютно нищо, за да помогне на населените места по крайбрежието на Мексиканския залив. Той няма да създаде нито едно работно място. Той няма да реши нашата климатична криза. Това е просто глупост“, заяви Джаред Хъфман, най-високопоставеният демократ в комисията по природни ресурси на Камарата на представителите.
Малко след встъпването си в длъжност президентът на Тръмп нареди преименуването на залива край южното крайбрежие на САЩ и източното крайбрежие на Мексико, позовавайки се на необходимостта да бъде отдадена почит към „американското величие“, посочва „Дойче Веле“.
Заливът, който носи настоящото си име от XVI в., граничи с бреговете на американските щати Тексас, Луизиана, Мисисипи, Алабама и Флорида, както и с територията на Мексико и Куба.
Нареждането на Тръмп важи само за територията на САЩ, отбелязва германската медия. Мексико, други страни и международни органи не са длъжни да признаят промяната.
Още на следващия ден след гласуването в Камарата на представителите правителството на мексиканския президент Клаудия Шейнбаум отвърна на този ход като изпълни заплахата си да заведе граждански иск срещу американския технологичен гигант „Гугъл“ (Google), тъй като компанията вече промени името на Мексиканския залив на „Американски залив“ в популярното си приложение „Мапс“ (Maps), пише в. „Паис“.
Президентът потвърди, че нейната администрация е завела дело срещу технологичния гигант в съд в Мексико и че дори вече има благоприятно съдебно решение по въпроса. Вече има първо решение и се чака неговото изпълнение, заяви Шейнбаум на пресконференция в петък. По информация на „Паис“ веднага след внасянето на документите по делото Върховният съд на Мексико е наредил на „Гугъл“ незабавно да коригира на платформите си името на Мексиканския залив.
Правителството на Шейнбаум отделя внимание на битката за името на Мексиканския залив наравно с други спешни въпроси, поставени на масата от президента на САЩ Доналд Тръмп, коментира „Паис“. В разгара на политическите схватки около митата, миграцията и трафика на наркотици „Гугъл“ се опитва да вземе соломоновско решение – промяната на името да е видима само за потребителите на нейното приложение в САЩ. Мексико обаче не е съгласен с този нюанс, тъй като смята, че това е нарушение на суверенитета му. През февруари Шейнбаум обяви, че е преценила, че е необходимо въпросът да бъде отнесен до съда, тъй като комуникациите с „Гугъл“ по дипломатически канали изглежда не са успели да убедят компанията да промени позицията си.
Мексико настоява, че макар Тръмп да има право да преименува територията на собствената си страна, в случая със залива промените могат да се прилагат само за територията, обхващаща континенталния шелф на САЩ, т.е. 22-километровата крайбрежна зона, но не и извън нея, още по-малко в частта, в която започва територията на Мексико и Куба, посочва вестникът. Мексиканското правителство посочва, че това, че „Гугъл“ е преименувал целия залив, е равносилно на акт на международно присвояване.
Това, което искаме, е „Гугъл“ да използва наименованието „Американски залив“ там, където това е уместно – за частта, която принадлежи към територията на Съединените щати, и да използва наименованието „Мексикански залив“ за територията на залива, която принадлежи на Мексико и Куба, заяви Шейнбаум този петък.
Преименуването на залива предизвиква полемика и извън Мексико, посочва британският в. „Таймс“. Новинарската агенция Асошиейтед прес например се сблъска с проблем, свързан с ограничения на достъпа на кореспондентите ѝ до събитията в Белия дом, след като отказа да приеме понятието „Американски залив“, въпреки че по-късно федерален съдия отмени тези ограничения, позовавайки се на правата, произтичащи от Първата поправка на конституцията на САЩ.
Правни експерти и коментатори по целия свят обсъждат последиците от едностранната промяна на международно признати географски имена от страна на цифровите платформи, като изразяват опасения относно влиянието на политическите решения върху разпространението на информация в световен мащаб, отбелязва изданието.
Този спор подчертава сложността на казусите в пресечната точка между технологиите, политиката, международното право и националния суверенитет, коментира „Таймс“. Тъй като цифровите платформи играят все по-централна роля в оформянето на общественото мнение, правителствата започват да обръщат все по-голямо внимание на действията на технологичните компании и започват да обмислят необходимостта от мерки за по-строг контрол върху тях, заключава вестникът.
Източник: БТА
Свят
Украйна арестува британец, заподозрян в шпионаж в полза на Русия

Украйна арестува британеца Рос Дейвид Кътмор по подозрения, че руски шпионин, предаде Пи Ей Мидия/ДПА.
Кътмор е заподозрян, че е бил вербуван от руската служба за сигурност ФСС и че е предавал чувствителна информация на руските власти в замяна за пари.
Според украински официални представители той е предал „координатите на украински подразделения, снимки на учебен полигон и информация за военнослужещи, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране“.
„Оказваме консулска помощ на британски гражданин, който е задържан в Украйна. Поддържаме тесни контакти с украинските власти“, заяви говорителка на британското външно министерство.
Официални представители твърдят, че Кътмор пристигнал в Украйна през януари 2024 г., за да обучава новобранци в град Николаев.
„През май 2025 г. той предал координатите на местоположението на украински подразделения, снимки на учебния полигон и информация за военнослужещите, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране. Освен това анализът на кореспонденцията му потвърди, че е изпълнявал и други задачи за руските специални служби“, се казва в изявление на прокуратурата в Киев.
Украинските власти потвърдиха, че Кътмор е заплашен от до 12 години лишаване от свобода и конфискация на имуществото.
Разследващите смятат, че Кътмор е рекламирал услугите си „чрез обяви“ в различни проруски групи в социалните мрежи.
„Първоначално той провеждал инструктажи за военнослужещи в Николаев, а по-късно е работил в едно от пограничните подразделения“, се казва в изявление на прокуратурата.
„В края на септември 2024 г., след като прекратил дейността си като инструктор, той се преместил в Одеса, където установил контакт с представител на руските специални служби и се съгласил да предоставя военна информация срещу пари“, се добавя в изявлението.
Кътмор е бил арестуван пред дома си в Киев през октомври.
Източник: БТА
Свят
Тръмп заяви, че отменя всички подписани с автописалка заповеди за помилване на Байдън

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви снощи, че отменя всички документи, включително заповеди за помилване, които според него предшественикът му Джо Байдън е подписал с автописалка, предаде Ройтерс.
Автописалката е устройство, което се използва за прецизно възпроизвеждане на подписа на дадено лице, обикновено за документи с голям обем или за церемониални документи. Президенти и от двете основни американски партии са го използвали за подписване на писма и прокламации.
Тръмп и неговите поддръжници направиха редица необосновани твърдения, че използването на устройството от Байдън по време на неговия мандат е направило действията му невалидни или е демонстрирало, че той не е бил напълно наясно с тези действия, отбелязва Ройтерс. Не е известно дали Байдън е използвал автописалка за подписването на документи за помилвания.
„Всички, които са получили „помилвания“, „намалявания на присъди“ или други юридически документи, подписани по този начин, моля да имат предвид, че посочените документи са напълно и окончателно отменени и нямат правно действие“, написа Тръмп в „Трут Соушъл“.
Преди да напусне поста си през януари, Байдън публикува няколко документа за помилване, включително за членове на семейството си, които искаше да защити от политически мотивирани разследвания. Той също така намали някои присъди, включително за извършители на свързани с наркотици престъпления, които не са използвали насилие.
Тръмп е известен с провокативния си стил и с неприязънта си към политическите си опоненти и многократно е критикувал използването на автописалка от Байдън за подписване на официални документи.
Тръмп многократно е поставял под съмнение умствената пригодност на Байдън и е намеквал, че ключовите решения са вземани от съветниците му, а не от самия Байдън. Байдън и бившите му съветници отричат тези твърдения и подчертават активната роля на бившия президент в управлението на страната.
Източник: БТА
Свят
САЩ спряха разглеждането на всички имиграционни документи на хора от 19 страни

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обяви снощи, че спира разглеждането на всички имиграционни документи, включително за издаване на зелена карта и за получаване на американско гражданство, подадени от имигранти от 19 страни, като се позова на опасения за националната сигурност и за обществената безопасност, предаде Ройтерс.
Прекратяването на разглеждането се отнася за хора от 19 страни, които вече бяха включени в списък за частична забрана за пътуване през юни. Списъкът на държавите включва Афганистан и Сомалия.
Официалният документ, в който е описана новата политика, цитира нападението над военнослужещи от Националната гвардия на САЩ във Вашингтон миналата седмица, за извършването на което бе арестуван заподозрян от Афганистан. Един военен от Националната гвардия бе убит, а друг бе тежко ранен при стрелбата.
Тръмп също така засили реториката си срещу сомалийците през последните дни, наричайки ги „боклуци“ и заявявайки, че „не ги искаме в нашата страна“.
Откакто се върна на поста през януари, Тръмп даде приоритет на прилагането на имиграционните закони, изпращайки федерални агенти в големите градове на САЩ и отблъсквайки търсещите убежище от границата между САЩ и Мексико, посочва Ройтерс. Неговата администрация често подчертава усилията си за депортиране на мигранти, но досега не полагаше особени усилия за реформа на правилата за законна имиграция.
Списъкът на страните, споменати в днешния документ, включва Афганистан, Мианма, Чад, Република Конго, Екваториална Гвинея, Еритрея, Хаити, Иран, Либия, Сомалия, Судан и Йемен, за които вече бяха наложени най-строгите възможни имиграционни ограничения през юни, включително пълно спиране на приемането на хора от тях с няколко изключения.
Другите страни в списъка от 19 държави, за които бяха въведени частични ограничения през юни, са Бурунди, Куба, Лаос, Сиера Леоне, Того, Туркменистан и Венецуела.
Новата политика предвижда спиране на разглеждането на чакащи заявления и изисква всички имигранти от списъка на страните „да преминат през задълбочен процес на повторно разглеждане, включително евентуално интервю и, ако е необходимо, повторно интервю, за да се оцени цялостно всяка заплаха за националната сигурност и обществената безопасност“.
В документа се цитират няколко неотдавнашни престъпления, за които се подозира, че са извършени от имигранти, включително нападението срещу военнослужещите от Националната гвардия.
Шарвари Далал-Дейни, старши директор по връзки с правителството на Американската асоциация на имиграционните адвокати, заяви, че организацията е получила сигнали за отменени церемонии по полагане на клетва, интервюта за натурализация и интервюта за промяна на статута на лица от страни, включени в списъка за забрана за пътуване.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месецаПовечето индекси на БФБ регистрираха понижение днес
-
Икономикапреди 1 месец„Енвидиа“ и „Дойче телеком“ отварят „независима фабрика за изкуствен интелект“ за 1 милиард евро в Мюнхен
-
Политикапреди 2 месецаОтправени са заплахи за живота на Ивелин Михайлов, съобщиха от “Величие“
-
Святпреди 3 месецаПожарът в петролна рафинерия в руския град Кириши, пламнал след атака с дрон, е потушен, съобщи губернаторът
-
Българияпреди 3 месецаПроблемът с безводието е от години, секторът беше зарязан, каза министърът на околната среда и водите Манол Генов
-
Спортпреди 3 месецаРастем с всеки изминал ден, радостен е треньорът на Берое Алехандро Сагерас
-
Бизнеспреди 3 месецаПрисъдата на Болсонаро от 27 години преобразува регионалната политика
-
Балканипреди 3 месецаЧерна гора може да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2026 г., ако продължава да изпълнява реформите, според евродепутати
