Свържете се с нас

Новини

Кой, как и защо. Какво трябва да знаем за разговорите между САЩ и Украйна в Саудитска Арабия

В Саудитска Арабия във вторник предстоят разговори между САЩ и Украйна, в които двете страни ще обсъждат възможния изход от войната с Русия.

Те идват няколко дни след сблъсъка между президентите на САЩ и Украйна Доналд Тръмп и Володимир Зеленкси във Вашингтон. Очакваше се тогава да бъде подписано споразумение, с което Киев да даде достъп на САЩ до редкоземните си минерали, а Вашингтон да продължи да подкрепя Украйна. В крайна сметка не се стигна до подписването на такава сделка .

Именно в Саудитска Арабия на 18 февруари руски дипломати се срещнаха с американски дипломати за първи път от началото на войната. Докато тези разговори бяха проведени в Рияд, тези с Украйна ще се състоят в Джеда.

В тях няма да участват нито президентът Тръмп, нито Зеленски.

„Продължаваме да работим по съответните стъпки с нашите партньори, които искат мир, които го искат също толкова, колкото и ние“, каза Зеленски в петък. „Ще има много работа тук, в Европа, с Америка, в Саудитска Арабия – подготвяме среща, за да ускорим мира и да укрепим основите на сигурността.“

Американският президент Тръмп изрази оптимизъм по отношение на изхода от разговорите.

„Вярвам, че тази седмица ще постигнем голям напредък“, каза Тръмп, цитиран от Ройтерс.

Какво ще се обсъжда

Пред Ройтерс двама американски служители казват, че САЩ планират да използват срещата във вторник, за да установят дали Украйна е готова да направи материални отстъпки пред Русия, за да сложи край на войната. Американската делегация ще следи и за знаци, че украинците са сериозни в желанието си да подобрят връзките си с администрацията на Тръмп.

„Искаме да видим дали украинците се интересуват не просто от мир, а от реалистичен мир“, казва единият служител, пожелал анонимност, пред Ройтерс. „Ако те се интересуват само от границите през 2014 или 2022 г., това говори за нещо.“

От своя страна, Зеленски съобщи, че ще пътува до Саудитска Арабия в понеделник, за да „продължи да работи в името на мира“ и добави, че се надява преговорите да доведат до резултати.

„Това се отнася и за двете страни – доближаването до мира и продължаването на подкрепата“, каза Зеленски.

Същевременно в съобщение на Държавния департамент е цитиран държавният секретар на САЩ Марко Рубио да казва, че „президентът Тръмп е решен да сложи край на войната възможно най-скоро и подчерта, че всички страни трябва да предприемат стъпки за осигуряване на устойчив мир“.

По време на преговорите се очаква да се обсъждат въпроси като ранно прекратяване на огъня, размяна на затворници и евентуални избори в Украйна.

Преди началото на разговорите Серхий Лешченко, съветник на ръководителя на канцеларията на украинския президент, каза пред репортери, че Киев е готов да приеме частично прекратяване на огъня, което би обхванало въздушните и морските атаки.

Обект на разговори на срещата в Джеда може да бъде и споразумението за редкоземните минерали, което САЩ и Украйна не подписаха след срещата във Вашингтон. Впоследствие и двете страни изразиха готовност да подпишат сделката.

Кой ще присъства на разговорите

Президентът на САЩ Доналд Тръмп съобщи в четвъртък, че планира да пътува до Саудитска Арабия през следващия месец и половина. Същевременно Зеленски ще бъде в Саудитска Арабия ден преди срещата между САЩ и Украйна, за да се срещне със саудитския принц Мохамед бин Салман.

През февруари той отложи пътуването си до кралството, след като беше обявено, че руска и американска делегация ще се срещнат там на 18 февруари.

Нито Тръмп, нито Зеленски обаче ше участват в срещата във вторник.

Зеленски съобщи, че в разговорите ще участва екип, включващ началника на кабинета му Андрий Ермак, външния министър Андрий Сибиха и министъра на отбраната Рустем Умеров, които пътуват с него до Саудитска Арабия.

Държавният секретар на САЩ Марко Рубио ще ръководи американския екип за украинските преговори и ще се срещне със саудитския принц.

В петък Сибиха проведе предварител разговор с Рубио, който украинският министър определи като „конструктивен“.

Тръмп продължава да се фокусира върху постигането на мирно споразумение за спиране на войната. След идването си на власт той ограничи достъпа на Украйна до разузнавателни данни и оръжия. Въпреки срещата с Русия, Тръмп наскоро заплаши Москва с нови санкции заради непрестанните ѝ нападения срещу украински градове.

Ако Украйна и САЩ постигнат приемливо за Тръмп разбирателство, това може да ускори стремежа на администрацията му към преговори. Европейският съюз (ЕС) обаче остава скептично настроен, след като беше отстранен от преговорите. Миналата седмица ЕС се съгласи да засили отбраната на континента и да освободи стотици милиарди евро за сигурност.

Кой е Андрий Ермак

Преговорите в Рияд ще бъдат водени от Андрий Ермак. Той е малко известна фигура в украинската политика преди избирането на Зеленски за президент през 2019 г. Сега е познат като „дясната ръка“ на президента.

Ермак идва от света на шоубизнеса, подобно на Зеленски. Той започва кариерата си като адвокат по авторски права, като в продължение на години Ермак оказва правна помощ на украинските клонове на холивудски студия и местни медийни компании. Така той се запознава за първи път и с Володимир Зеленски, който тогава работи като продуцент за телевизионната мрежа „Интер“. В крайна сметка Ермак сам навлиза в шоубизнеса, като става продуцент.

След като Зеленски е избран за президент, Ермак е назначен за негов помощник, а през февруари 2020 г. става ръководител на канцеларията на президента. През 2024 г. списание „Тайм“ включва Ермак, но не и Зеленски в списъка си на 100-те най-влиятелни хора в света.

Украинският медиен мениджър Олександър Мартиненко, който е бил консултант на почти всички украински лидери, коментира пред Медуза, че Ермак е човекът, когото Зеленски слуша повече от всеки друг както по вътрешни въпроси, така и по кадрови решения и външна политика.

Заради това към Ермак се отправят и много критики. Смята се, че той e управляващ в сянка, както и че изземва част от задачите на Външното министерство в Украйна. Според социологическо проучване на Киевския интернационален институт по социология, публикувано през февруари 2024 г., 61% от запитаните украинци нямат доверие на Ермак.

Източник: Свободна Европа

Новини

Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“

Софийската районна прокуратура (СГП) внесе обвинителен акт срещу шестима души, извършили хулигански действия пред сградата на Европейската комисия (ЕК) в София. Това съобщи във вторник държавното обвинение.

Новината идва, след като края на февруари симпатизанти на проруската партия „Възраждане“ хвърлиха бомбички и запалиха вратата на сградата по време на протест срещу влизането на България в еврозоната. След това беше съобщено за 10 ранени полицаи, а първоначално бяха задържани общо шестима участници.

За вандаласките действия срещу сградата на ЕК бяха уличени и четирима депутати на „Възраждане“ – Славчо Крумов, Ивайло Чорбов , Йордан Тодоров и Никола Димитров. Прокуратурата поиска имунитетите им, за да им повдигне обвинения, но на няколко пъти, с помощта на ГЕРБ, „Величие“, МЕЧ и ДПС – Доган, парламентът взе решения, с които да запази имунитетите на депутатите на „Възраждане“.

Сред действията, заради които шестимата души са обвинени от прокуратурата, попадат раздаване и хвърляне на яйца, пълни с червена боя срещу сградата на ЕК, удряне с метален чук по фасадата на сградата, блъскане и чупене на стъкла и врати.

От прокуратурата уточняват, че сред шестимата има и един непълнолетен, който обаче е „разбирал свойството и значението на деянието“ си.

В месеците преди България да получи финалното одобрение за влизането си в еврозоната, „Възраждане“ многократно заплаши и атакува различни институции в страната, които имат отношение към процеса. Такива бяха Националния статистически интитут (НСИ), Българската народна банка (БНБ), представителството на ЕК, както и отделни партии и политици.

България получи окончателно одобрение за присъединяването си към еврозоната от началото на 2026 г. на 8 юли. Днес партия „Възраждане“, която иска България да излезе от ЕС и НАТО, твърди, че ще „унищожи еврозоната отвътре“ и иска запазване на валутния борд и закачането на българския лев за американския долар, а не както е досега за еврото.

Източник: Свободна Европа

Виж цялата статия

Новини

„Еманация на съдийското самоуправление“. ВСС поиска ВАС да каже кой да смени Чолаков начело на съда

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) реши, че ще се обърне към Пленума на Върховния административен съд (ВАС) с въпроса кой да изпълнява функциите на председател на съда, съобщи правният сайт „Лекс“ във вторник.

Решението е по повод факта, че на 21 юли изтича 6-месечният срок, в който сегашният временен шеф на ВАС Георги Чолаков може да остане на поста. Това ограничение беше въведено за председателите на двете върховните съдилища, както и за главния прокурор, със законови промени в началото на годината.

Но само преди седмица прокурорската колегия на ВСС взе решение, което противоречи на това на съдийската колегия – да не назначава нов временен главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов, който заема поста още от юни 2023 г.

Според прокурорската колегия промените в закона от януари не засягат т.нар. заварено положение, в което се намират и Сарафов, и Чолаков. Двамата вече заемаха временно съответните постове към датата 21 януари, когато промените в закона и 6-месечното ограничение влязоха в сила.

Членовете на прокурорската колегия решиха, че на промените не е придадена обратна сила и затова ограничението не засяга Сарафов. Това се случи въпреки тълкуванията, че след 21 юли ще има нов изпълняващ функциите главен прокурор и нов временен шеф на ВАС.

Сега членовете на съдийската колегия не приеха, че промените в закона не следва да се приложат, и взеха различно решение – да поискат от Пленума на ВАС да предложи кой да изпълнява функциите на председател на съда на мястото на Чолаков.

Този вариант беше предложен от Драгомир Кояджиков, който не присъстваше на гласуването във вторник. Според него даването на възможност самите съдии да изберат временен шеф представлява „еманация на принципа на съдийско самоуправление“.

„Принципът на съдийското самоуправление обуславя ние да питаме съдиите във ВАС за приложението на чл. 173, ал. 15 ЗСВ и за издигането на кандидат за изпълняващ функциите председател на ВАС“, каза и Даниела Марчева от съдийската колегия, цитирана от „Лекс“.

Другата обсъждана опция беше да се отправи питане до най-старшия зам.-председател на ВАС – Маринка Чернева, дали е съгласна временно да ръководи съда. За този вариант се застъпиха Олга Керелска и председателката на Върховния касационен съд (ВКС) Галина Захарова.

Всичко това се случва на фона на поредната препоръка на Европейската комисия България да реформира ВСС, както и на решение на Съда на Европейския съюз, че е недопустимо органи с изтекъл мандат да вземат ключови кадрови решения в съдебната власт. Настоящият състав на ВСС е с изтекъл мандат от три години.

Чолаков беше назначен за временен шеф на ВАС през ноември 2024 г., след като изтече 7-годишният му мандат на същия пост.

Това решение беше взето в нарушение на Конституцията. Според решение на Конституционния съд (КС) от 2005 г., председателите на върховните съдилища и главният прокурор нямат право да останат на поста си след изтичането на мандата.

Източник: Свободна Европа

Виж цялата статия

Новини

СЕМ пак не успя да смени Кошлуков. Той остава начело на БНТ поне до октомври

Емил Кошлуков остава начело на Българската национална телевизия (БНТ) най-малко до октомври. Това е резултатът, след като и трите опита на Съвета за електронни медии (СЕМ) във вторник да избере нов генерален директор се провалиха.

В момента Кошлуков продължава да изпълнява длъжността, въпреки че мандатът му приключи преди повече от три години.

Сега СЕМ реши да проведе нов конкурс за директор и определи 12 септември 2025 г. за краен срок за подаване на кандидатури, а 16 октомври 2025 г. – за дата за взимане на финалното решение.

Новината идва три години след провала на първоначалната процедура. Тогава по същия начин както във вторник и при трите гласувания нито един от кандидатите не получи нужната подкрепа.

Последваха съдебни дела, в които бяха оспорени резултатите от процедурата. Последно през май тази година Върховният административен съд отсъди, че СЕМ трябва да проведе нов избор, при който членовете на съвета да могат да гласуват само със „за“ или „против“, без възможност да се въздържат.

Осемте кандидати за поста бяха Сашо Диков, Ирина Величкова, Сашо Йовков, Василена Матакиева, Емил Кошлуков, Венелин Петков, Красимир Ангелов и Светлана Божилова.

Във вторник членовете на СЕМ проведоха общо три гласувания. При всяко от тях:

  • председателката на СЕМ Симона Велева гласува „за“ Венелин Петков и „против“ останалите кандидатури;
  • Габриела Наплатанова гласува „против“ всички кандидатури;
  • Галина Георгиева гласува „за“ Емил Кошлуков и „против“ останалите кандидатури;
  • Пролет Велкова гласува „за“ Венелин Петков и „против“ останалите кандидатури;
  • Къдринка Къдринова гласува „против“ всички кандидатури.

След провала на процедурата Къдринова предложи директно да бъде насрочен нов конкурс за директор на БНТ, а предложението ѝ беше прието. Като краен срок за подаване на кандидатури беше определен 12 септември. На 16 октомври предстои СЕМ да проведе окончателно гласуване по тях.

Заради провала на първоначалната процедура Кошлуков, чийто тригодишен мандат изтече през пролетта на 2022 г., изкара на поста още пълни три години.

По време на управлението му имаше множество призиви за неговата оставка. Още през 2020 г. бивши журналисти от медията посочиха като мотив за това загубата на авторитет на обществената медия.

През 2022 г. бивши служители на медията призоваха Кошлуков да не бъде допускан до конкурса за нов директор с аргумента, че по време на тригодишното му управление „той е уронил престижа на обществената телевизия, показвал е, че е политически зависим, и е злоупотребил с власт“.

Критиките продължиха и през следващите три години, в които Кошлуков управлява БНТ без да е избран за нов мандат. При един от примерите, през ноември 2024 г. главният продуцент на новините в телевизията Даниел Чипев подаде оставка, след като водещите на БНТ прочетоха информацията, че служебният кабинет на Димитър Главчев е предоставил „тихомълком“ над 85 млн. лв. на общини, в които партиите на Делян Пеевски и Бойко Борисов са получили най-много гласове на последните избори.

По неофициална информация на Свободна Европа оставката на Чипев е била поискана от Кошлуков именно по повод новината за отпуснатите пари.

Източник: Свободна Европа

Виж цялата статия
Advertisement
Спортпреди 44 минути

Националките по баскетбол до 16 години надвиха Люксембург в контрола

Святпреди 52 минути

Европейските страни са представили на САЩ алтернативен план за мирно уреждане на войната в Украйна, според в. „Уолстрийт джърнъл“

Святпреди един час

Стармър и Макрон се ангажираха с постигането на справедлив и траен мир в Украйна

Спортпреди един час

Ференцварош с рутинна победа в унгарското първенство преди да посрещне Лудогорец в Шампионската лига

Святпреди 2 часа

Срещата на съюзниците на Украйна беше конструктивна, заяви Зеленски

Святпреди 2 часа

Концерт по повод празника на Вършец изнесе гръцката певица Хриса Бандели

Святпреди 2 часа

Спусната по въздуха хуманитарна помощ е убила 14-годишно момче в Газа, съобщиха местни медици

Спортпреди 2 часа

Победата беше много важна за нас в трудната серия от мачове, заяви треньорът на Лудогорец Руи Мота

Спортпреди 2 часа

Изграждаме състава в движение след множеството напуснали, заяви треньорът на Славия Златомир Загорчич след загубата от Лудогорец

Спортпреди 3 часа

Мохамед Салах разкритикува УЕФА за рутинно съобщение за смъртта на палестински футболист

Святпреди 3 часа

Книгата „Въпросът за развода. За деца и родители“ и документалният филм „Васко и цигулката“ представиха във втория ден на фестивала „Реката“ в Свищов

Спортпреди 3 часа

Лудогорец спечели три точки срещу Славия, Петър Станич се отличи с гол и асистенция

Бизнеспреди 5 дни

Бизнес глобус: Бордът на Tesla одобри Мъск да получи акции за 30 млрд. долара; Австралия избира Mitsubishi пред Thyssenkrupp за отбранителна сделка за 6.5 млрд. долара

Икономикапреди 4 дни

Български земеделски стопани получиха 8,7 млн. лева по екосхемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура

Политикапреди 5 дни

Мирчев: Пеевски иска да изяде колкото се може повече. Той няма съюзници, а само заложници

Обществопреди 4 дни

МОН въвежда сериозни мерки при екскурзии на ученици и деца

Бизнеспреди 4 дни

Китай се бори да преодолее зависимостта си от производството

Бизнеспреди 5 дни

Хотелската индустрия в Европа обявява война на Booking.com

Икономикапреди 4 дни

Цената на петрола на ОПЕК спадна под 72 долара за барел

Бизнеспреди 4 дни

От Мюнхен до Пловдив: германска компания е обвинена в нарушаване на санкциите срещу Русия

Обществопреди 4 дни

Бащата на Сияна: Делото за катастрофата е минирано

Бизнеспреди 4 дни

Доналд Тръмп отхвърли Скот Бесент за председател на Федералния резерв

Политикапреди 3 дни

ПП с петиция против разпродажбата на над 4400 държавни имота

Политикапреди 3 дни

МС даде заден за продажбата 4400 имоти с “отпаднала необходимост“. Прехвърли отговорността на НС

Новини