Учредително събрание на Руското историческо дружество в Сърбия се проведе днес в Белград, а председателят на Съвета на представителите Александър Вулин подчерта, че дружеството се стреми твърдо да се бори срещу всякакво преразглеждане на историята и за запазване на историческата истина за сръбския и руския народ, предаде ТАНЮГ.

На учредителното събрание присъстваха, наред с други, сръбският патриарх Порфирий, министърът на вътрешните работи и председател на Социалистическата партия на Сърбия Ивица Дачич, руският посланик в Белград Александър Боцан-Харченко, както и гости от Република Сръбска и Черна гора.

В речта си Вулин посочи, че историята трябва да бъде сбор от истинска информация за миналото, от която всеки трябва да извлече поуки, но, за съжаление, това не е така в действителност и че някои искат да променят историята в името на лични интереси.

„Руското историческо дружество е сбор от хора, които ще търсят исторически истини, но не само това. Руското историческо дружество е сборен пункт за всички, които виждат Сърбия като независима, свободна и почтена, които виждат Сърбия като държава, която ще се бори без никакви резерви за мирното създаване на сръбския свят и която ще се бори да бъде истински съюзник на Русия и Китай“, каза Вулин.

Той подчерта, че Руското историческо дружество в Сърбия се стреми да се бори твърдо срещу всякакво преразглеждане на историята и за запазване на историческата истина за сръбския и руския народ.

Председателят на Руското историческо дружество и директор на Службата за външно разузнаване на Руската федерация Сергей Наришкин заяви, че руският и сръбският народ заедно са удържали победа в борбата за независимостта на Сърбия от Османската империя, заедно са преминали през две световни войни и в края на 20-и век едновременно са преживели разпадането на своите държави, съпроводено с кървави конфликти.

Наришкин добави, че е било особено трудно за бивша Югославия и заяви, че НАТО е разпалил гражданска война на Балканите, а след това, в нарушение на международното право, е извършил реална агресия и военни престъпления срещу Сърбия. Той заяви, че Сърбия е под невероятно силен натиск от Брюксел и че Русия високо цени и уважава независимия курс, следван от Белград.

Източник: БТА

„Разбити хоризонти“ бе заглавието на артистичния разговор с албанския художник Еди Хила, проведен в снощи, предаде специално за БТА агенция АТА.

Визуалният артист разговаря с Корин Дисеренс, международно признат историк на изкуството и куратор, и с Йоа Люнгберг, куратор в Музея за модерно изкуство в Малмьо, Швеция. Двамата участници в „Разбити хоризонти“ са и представители на музеите, където Хила ще изложи своите произведения.

Срещата, модерирана от Еди Мука, ​​се проведе във „Вила31 x Арт Експлора“ (Villa31 x Art Explora), сега превърната в артистична резиденция. Присъстваха художници и любители на изкуството, млади хора, студенти по изкуство и др.

Еди Хила е една от най-важните фигури на артистичната сцена не само в Албания, но и в целия регион. Той е художник, който е увековечил върху платното трансформацията на Албания, но и нестабилната реалност на света, в който живеем. Еди Хила е роден в Шкодра през 1944 г., но живее и работи в Тирана.

Тази година Хамбургският художествен музей и Музеят за модерно изкуство в Малмьо (Швеция) ще открият обширни изложби на негови произведения. Това са първите самостоятелни изложби на Еди Хила в Германия и Швеция.

Еди Хила прави своя артистичен дебют през 70-те и 80-те години на миналия век, но е принуден от тогавашния комунистически режим да изостави кариерата си с живопис, която възобновява с падането на диктатурата.

Негови творби са представени в музейни колекции на Музея за модерно изкуство във Варшава; Националния музей на модерното изкуство, Центъра „Жорж Помпиду“ в Париж; Общинския фонд за съвременно изкуство в Париж; FRAC Пеи дьо ла Лоар, Франция; FRAC Оверн, Франция, както и в Националната художествена галерия в Тирана.

(Новина, избрана от албанската агенция АТА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА

Сръбският член на Президентството на Босна и Херцеговина Желка Цвиянович заяви днес, че Република Сръбска иска американски наблюдатели на предсрочните президентски избори в съставната част.

„Ако тези предсрочни избори се проведат в Република Сръбска, тогава искаме американски наблюдатели. За да се предотвратят манипулации като тези, които техният президент преживя на предпоследните президентски избори“, написа Желка Цвиянович в социалната мрежа Екс.

Тя заяви, че ако се проведат тези „наложени и напълно ненужни избори“, тогава това ще бъде вот срещу незаконните едностранни налагания на представителя на международната общност в Босна Кристиан Шмит и продължаване на „глобалистката“ програма, с която „глобалистите и експерименталистите са превзели и парализирали Босна и Херцеговина“.

„Така че това ще бъде само продължение на борбата на Република Сръбска за свобода, в която ще ги победим, дори когато трябва да играем по техните правила“, добави Цвиянович.

Политическата структура на Босна и Херцеговина е известна като една от най-сложните в света. Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в страната (1992-1995 г.), тя е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.

Република Сръбска е без президент от 18 август, когато Съдът на Босна и Херцеговина потвърди решението на ЦИК да прекрати мандата на Милорад Додик, след като той беше осъден за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в страната. Присъдата на Додик е една година затвор и забрана да заема държавни длъжности за шест години. Той откупи годината затвор, тъй като законът го разрешава.

Парламентът на Република Сръбска насрочи референдум за 25 октомври, на който гласоподавателите да бъдат попитани дали съдебното решение за отстраняване на Додик трябва да бъде спазено. Референдумът обаче не бе проведен.

Източник: БТА