/СУ/

Източник: БТА

Комисията за безследно изчезналите лица в Кипър (CMP) е ексхумирала останките на 1700 души от началото на разкопките през 2006 г. до днес, като досега са идентифицирани 1268 души, предаде за БТА кипърската агенция КНА.

Данните бяха съобщени на пресконференция днес от члена на Комисията за изчезналите лица Леонидас Пантелидис.

Той изтъкна, че процесът е започнал през 2006 г. и оттогава са извършени над 1700 разкопки и са открити кости, съответстващи на приблизително 1700 души, като досега са идентифицирани 1268 души, от които 1053 са от официалния списък на изчезналите, а останалите са от списъка на загиналите и така наречения списък на 126-мата.

Както каза Пантелидис, в момента Комисията за безследно изчезналите лица в Кипър работи с осем археологически екипа и е наела над сто кипърски учени от двете общности. Екипите на комисията извършват проучвания в Сиклипо, Агия Ирини, Капути, Трахонас (военна зона), Лапитос, Асия, Македонитиса и Агиос Дометиос, близо до лагера ELDYK.

Освен това Пантелидис каза, че бюджетът на програмата възлиза на около 4 милиона евро годишно, като голяма част от финансирането идва от Европейския съюз, а втората по големина сума идва от кипърското правителство.

В изказването си днес изпълняващият длъжността постоянен секретар на Министерството на отбраната Анна Аристотелус каза, че над 49 процента от случаите на изчезнали лица все още са висящи, а от 44 изчезнали лица по време на междуобщностните конфликти през 1963/64 г. са идентифицирани останките на 17 души.

Освен това тя каза, че първата идентификация, извършена наскоро, на купчината кости, напоени с химикали,  е може би най-важната стъпка в усилията за разрешаване на случай от 1979 г., който се очаква да даде отговори на семействата на изчезналите и загиналите.

Кипър е разделен от 1974 г., когато турски войски нахлуха и окупираха 37% от територията му. Оттогава съдбата на стотици хора остава неизвестна.

Със споразумение между лидерите на двете общности беше създадена Комисия за безследно изчезнали лица, натоварена с ексхумирането, идентифицирането и връщането на роднините на останките на 492 кипърски турци и 1510 кипърски гърци, изчезнали по време на междуобщностните сблъсъци през 1963-1964 г. и през 1974 г.

(Новина, избрана от кипърската агенция КНА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА

Българската държава вече има готово решение по проекта за подобряване на корабоплаването по река Дунав FAST Danube 2, съобщи в интервю за БТА вицепремиерът Атанас Зафиров. Днес той посети Румъния и се срещна в Букурещ с румънския премиер Марчел Чолаку. FAST Danube 2 бе една от дискутираните теми.

“Решението ни е представено на румънската страна под формата на конкретно споразумение. Проектът FAST Danube 2 очаква подпис от румънската страна и може да стартира веднага. Разбира се, след като премине през съответната ратификация през българския парламент”, отбеляза Зафиров непосредствено след срещата. 

Той изрази мнение, че проектът ще реши много от проблемите на корабоплаването по река Дунав, като я направи на практика плавателна през целия период от годината.

“Този проект до момента беше една от пречките за стартиране на останалите проекти, за които говорихме днес с румънския премиер Марчел Чолаку – изграждането на мостове, съоръжения, фериботни връзки и даването на възможност за ускорено развитие на икономическите отношения между двете държави”, уточни Атанас Зафиров. 

В отговор на въпрос на БТА за времевите измерения и крайни срокове на изброените проекти българският вицепремиер коментира, че разговорите за втория мост между Русе и Гюргево са в много напреднал етап.

“Аз поставих много сериозно и въпроса за изграждане на мостово съоръжение между Силистра и Кълъраш, пак в контекста на взаимната свързаност, която е издигната в ранг на стратегически приоритет между двете държави”, добави той.

По време на срещата в Букурещ са били обсъдени още възможностите за оптимизиране на търговско-икономическите отношения.

“Изразих задоволство от нивото на туристическите ни връзки, възможността от създаване на съвместни брандове за привличане на туристи от далечни дестинации, доброто взаимодействие, което имаме в охраната на държавната граница чрез съвместни екипи между България, Румъния и Австрия, както и доброто взаимодействие с румънските полицаи, които зимата и лятото патрулират в българските курорти”, отбеляза за БТА Атанас Зафиров. 

На разговорите с румънския премиер Марчел Чолаку той е поставил и темата за хидроенергийния комплекс “Никопол-Турну Мъгуреле”.

“Той е с 50-годишна давност и беше преподписан миналата година. За съжаление изборите в двете страни отложиха този проект. Надявам се той отново да бъде сложен на масата за разговори, тъй като е една отлична възможност за достъп до евтина, зелена електроенергия, в контекста на предстоящата реиндустриализация и в Европа, и в България, нуждата от евтин енергиен ресурс”, уточни българския вицепремиер.

Атанас Зафиров отбеляза, че Румъния е вторият най-голям външно-търговски партньор на България  и определи отношенията в областта на туризма и икономиката като отлични, а тези в сферата на отбраната и сигурността като добри. 

“Отбелязахме заедно, че може би сега е моментът, и в контекста на геополитическата обстановка, и на новите заявени амбиции от страна на Европейския съюз, тази мобилна свързаност да се издигне в ранг на приоритет между двете държави и да започнат практически действия по нейното осъществяване”, добави вицепремиерът.

Той каза още, че с Марчел Чолаку са имали и среща на четири очи.

“Имахме и среща на четири очи с господин премиера, в качеството си на председатели на братски социалистически партии от семейството на Партията на европейските социалисти. Аз, разбира се, пожелах успех на предстоящите избори на кандидата на управляващата коалиция. Изразих надежда, че Социалдемократическата партия ще запази статута си на най-голяма и най-влиятелна политическа сила в Румъния, както и споделихме обща тревога от процеса на нарастване на националистически и крайно популистки настроения в Европа. Това е един мощен стимул и катализатор, надявам се, на процеси в другата част на политическия спектър – демократичната част, която да даде решителен отпор на подобни явления. Аз съм оптимист за избора, който ще направят румънските граждани. Пожелавам им успех”, коментира Атанас Зафиров. 

Той изрази и своята удовлетвореност от функционирането на нелеката по думите му коалиция в Румъния.

“Тя беше един от примерите за нас, когато създадохме подобен тип съвместно управление и в България между партии на пръв поглед несъвместими идеологически, но в същото време доказали, че когато тяснопартийният интерес даде крачка назад, напред излезе държавният интерес, те могат да формират стабилно и устойчиво управление”, добави българският вицепремиер. 

Източник: БТА