„Банк ъв Ингланд“ (Bank of England) представи днес своите предложения за регулаторна рамка, целяща да засили общественото доверие в стейбълкойните – криптовалути, чиято стойност е привързана към традиционни валути и които обещават да доведат до промяна в разплащанията, елиминирайки нуждата от традиционни финансови посредници, предаде Франс прес.

Стейбълкойните се разглеждат като ключов инструмент за масовото приемане на дигиталните активи, тъй като комбинират стабилността на традиционните валути с гъвкавостта на блокчейн технологията. В момента повечето от тях са обвързани с американския долар.

„Нашата цел е да подкрепим иновациите и да изградим доверие в тази нова форма на финансови средства, която вероятно ще играе съществена роля в бъдещите плащания“, заяви Сара Брийдън, заместник-управител на централната банка по финансова стабилност.

След срива на стейбълкойна „Тера“ (Terra) през 2022 г., чиято стойност бе гарантирана чрез алгоритъм, а не чрез реални активи, регулаторите се стремят да възстановят доверието на потребителите и бизнеса в стейбълкойните.

Сред предложенията, които ще бъдат подложени на обществено обсъждане до 10 февруари 2026 г., „Банк ъв Ингланд“ включва ограничение за физически лица – до 20 000 бр. лири (около 23 000 евро) за притежание на стейбълкойни, ограничение за фирми – до 10 милиона бр. лири, с възможност за изключения. Предложенията включват също до 60 на сто от активите, гарантиращи стойността на стейбълкойните, да могат да бъдат инвестирани в краткосрочни държавни облигации на Великобритания, както и подкрепа за системно важни емитенти при финансови сътресения.

Централната банка ще регулира „системните стейбълкойни“, определени от Министерството на финансите, докато по-малките участници ще бъдат под надзора на Службата за финансово поведение (FCA).

Още през май регулаторът предложи емитентите да бъдат задължени да поддържат резерви, равни на стойността на издадените токени, за да се гарантира стабилността на системата.

Очаква се новата британска регулаторна рамка да влезе в сила през 2026 г., като така Лондон ще се нареди сред пионерите в регулирането на дигиталните валути. Действията на Великобритания следват примера на Вашингтон, който прие закон по-рано през тази година, както и на Европейския съюз, който въведе през 2024 г. правила, ограничаващи използването в еврозоната на стейбълкойни, базирани на американския долар.

Източник: БТА

Водещите индекси на европейските борси завършиха днешната търговска сесия с рязко повишение, подкрепени от нарастващите надежди скоро да бъде сложен край на рекордно дългото частичното спиране на дейността на правителството на САЩ, предаде Си Ен Би Си.

Във Франкфурт индексът DAX прибави 406,11 пункта или 1,72 на сто до 23 976,07 пункта, а парижкият САС 40 нарасна със 105,33 пункта или 1,32 на сто до 8055,51 пункта.

Водещият индекс на Лондонската фондова борса FTSE 100 е нагоре със 104,58 пункта или 1,08 на сто до 9787,15 пункта.

Паневропейският Stoxx 600 регистрира повишение с 8,5 пункта или 1,5 на сто до 573,29 пункта.

Ръстът на европейските индекси следва решаващата стъпка на Сената на САЩ да придвижи напред законопроект за слагане на край на бюджетната парализа след рекордните 40 дни блокада на федералното правителство.

Акциите на британския производител на спиртни напитки и бира „Диаджео“ (Diageo) поскъпнаха с близо 7 на сто, след като компанията обяви днес, че назначава Дейв Люис, бивш главен изпълнителен директор на „Теско“ (Tesco), за свой нов ръководител.

Ръстът се случва само дни след като „Диаджео“ намали годишната си прогноза за печалба, посочвайки слабости на пазарите в САЩ и Китай.

Книжата на „Ново Нордиск“ (Novo Nordisk) добавят 1,6 на сто към стойността си, след като датският фармацевтичен гигант обяви партньорство с индийския производител на лекарства „Емкюр фармасютикълс“ (Emcure Pharmaceuticals) за продажба на лекарството за отслабване „Вегови“ (Wegovy) под нова марка в рамките на изключително споразумение.

Отделно от тази новина „Ново Нордиск“ загуби наддаването срещу „Пфайзер“ (Pfizer) за придобиването на специализираната в биотехнологии компания „Метсера“ (Metsera) на стойност около 10 милиарда долара.

Книжата на шведската компания шведската „Камурус“ (Camurus) поскъпват с 14,8 на сто, след като компанията публикува положителни резултати от клиничните изпитания на новото ѝ експерименталното лекарство за отслабване, което показва ефективност, сравнима или дори по-висока от тази на „Вегови“.

Акциите на „Зийланд Фарма“ (Zealand Pharma) също поскъпват с 2,8 на сто, тласнати от оптимизма за фармацевтичния сектор.

Общото настроение на пазарите в Европа бе ясно оптимистично, тъй като възможният край на бюджетната блокада в САЩ засили апетита към риск и повиши очакванията за по-стабилен завършек на годината.

Източник: БТА

Намаляването на въглеродните емисии на компаниите или подобряването на енергийната ефективност на дадена сграда може да помогне на бизнеса и домакинствата да получат банков заем при по-благоприятни условия. Това се посочва в най-новото проучване за банковото кредитиране (Bank Lending Survey – BLS), публикувано днес в блога на Европейската централна банка.

Според проучването климатичното представяне на предприятията и сградите също оказва влияние върху търсенето на кредити както от фирмите, така и от домакинствата.

Банки от еврозоната предлагат по-благоприятни кредити на „зелени“ компании и на фирми, които инвестират в устойчив преход, докато предприятия с високи въглеродни емисии срещат по-строги условия и по-високи рискови премии, отчитат авторите на проучването. Двата основни вида климатични рискове – преходен риск и физически риск оказват затягащо въздействие върху кредитирането, особено за уязвими сектори.

Според анализа кредитните стандарти на банките (вътрешни насоки и критерии за одобрение на заеми), както и условията за кредитиране, се влияят съществено от климатичното представяне на клиентите.

През юли 2025 г. нетно 20 на сто от банките във валутния съюз съобщават за облекчение на кредитните стандарти за „зелени“ фирми, а 13 на сто – за фирми в преход.

За разлика от това, 35 на сто от банките съобщават, че климатичният риск е затегнал в условията за фирми с високи въглеродни емисии, които не са постигнали напредък в прехода. 

Това подсказва, че банките прилагат „климатична отстъпка“ в оценката на риска за екологично устойчиви фирми и такива в преход, и обратно – начисляват „климатична рискова премия“ за замърсяващите компании.

Фискалните стимули улесняват достъпа до финансиране за устойчиви проекти, а климатичните фактори увеличават търсенето на кредити от зелени фирми и компании в преход. Замърсяващите предприятия отлагат инвестиции поради регулаторна несигурност и по-неблагоприятни финансови условия. 

Банките също така вземат предвид два основни вида рискове – преходен риск (свързан с прехода към въглеродно неутрална икономика и потенциални финансови загуби поради промени в регулациите или технологиите) и физически риск (произтичащ от самите климатични промени, като по-чести екстремни климатични събития, наводнения или горещини, които могат да намалят стойността на активите и обезпеченията).

Между 2023 и 2025 г. и двата вида риск са имали затягащо въздействие върху банковите политики.

Финансовите институции от еврозоната очакват физическият риск да продължи да затяга условията през следващите 12 месеца (нетно 18 на сто очакват такъв ефект), докато очакваният ефект от преходния риск е неутрален.

В същото време банките съобщават, че фискалната подкрепа, свързана с климата, е облекчила финансирането на зелени проекти през последната година и очакват това въздействие да се засили.

Банките от еврозоната вземат предвид климатичния риск и при ипотечното кредитиране.

Сградите с висока енергийна ефективност получават по-благоприятни кредитни условия, докато за стари и неенергийно ефективни имоти условията се затягат.

Проучването показва, че физическият риск при недвижимите имоти е имал най-силен затягащ ефект върху кредитната политика през последните 12 месеца.

В бъдеще обаче банките очакват по-добрата енергийна ефективност да продължи да облекчава условията за жилищни кредити, докато физическите климатични рискове (бури, покачване на водите и др.) може да затегнат част от политиките.

Климатичните фактори влияят и върху търсенето на жилищни кредити.

Банките отчитат по-високо търсене на заеми за нови или модернизирани сгради с висока и средна енергийна ефективност.

И обратно – търсенето за сгради с ниска ефективност намалява, като банките очакват тази тенденция да продължи.

Инвестициите в намаляване на физическия риск на имотите имат леко положителен ефект върху търсенето на кредити, който може да се засили в следващата година.

Положителна роля играят и преференциалните банкови лихви за устойчиви имоти, както и държавната фискална подкрепа, отчитат експертите на ЕЦБ.

Проучването на банковото кредитиране в еврозоната показва, че климатичното представяне на фирмите и енергийната ефективност на сградите имат реално значение за банковите условия.

Банките облекчават кредитните стандарти за „зелени“ компании и енергийно ефективни сгради, затягат условията за високоемисионни компании и неефективни имоти, както и отчитат повишено търсене на кредити за зелени инвестиции от фирми и домакинства.

В същото време напредъкът остава ограничен за силно замърсяващите предприятия и сградите с ниска енергийна ефективност, при които инвестициите, свързани с климата, все още се забавят, отчитат експертите на базираната във Франкфурт на Майн финансова институция.

Източник: БТА