След три конференции на ООН за климата, организирани от богати на петрол страни, тазгодишната е в Амазония и има силно символично значение. Тя се състои 10 години след Парижкото споразумение и в края на 2025 година – една от най-горещите в историята.

Конференцията КОП30 (COP30) отбелязва три десетилетия от началото на глобалните преговори за климата, като през това време страните ограничиха донякъде прогнозираното покачване на емисиите, но недостатъчно, за да предотвратят екстремното глобално затопляне, което учените очакват през идните няколко десетилетия, посочва Ройтерс.

По инициатива на президента Луиз Инасио Лула да Силва, КОП30 се завръща в Бразилия, където всичко започна през 1992 година в Рио де Жанейро. Тогава въпросите за околната среда и устойчивото развитие бяха разгледани за първи път в световен мащаб. Юбилейната 30-а конференция на ООН за изменението на климата ще бъде официално открита днес в бразилския град Белем и ще продължи до 21 ноември. Форумът си поставя трудната задача да възроди международния консенсус по отношение на политиката в областта на околната среда и да превърне ангажиментите в реални действия.

Избирането на Белем за домакинство на конференцията има за цел да възстанови водещата роля на Бразилия в борбата с климатичните промени. Последните три конференции (КОП27 в Египет, КОП28 в Обединените арабски емирства, КОП29 в Азербайджан) в страни, чиито икономики разчитат до голяма степен на изкопаеми горива, приключиха с разочароващи резултати, без да бъдат приети ефективни мерки и поети обвързващи ангажименти, които да противодействат на повишаването на температурата на планетата. Климатичните конференции обаче служат като като важен инструмент за набелязване на действия, които да ангажират страните в борбата с климатичните промени, чиито ефекти са най-осезаеми в държавите от Южното полукълбо, носещи най-малка отговорност за емисиите.

Кога е поставено началото?

От историческа гледна точка Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата (UNFCCC) e въведена за първи път в Рио де Жанейро през 1992 година по повод Срещата на върха на Земята. Конвенцията установява, че са налице климатични промени с антропогенен произход, тоест провокирани от човешка дейност, и приканва индустриализираните страни, които в голяма степен са отговорни за тази криза, да действат, за да решат проблема.

Първата КОП (КОП1) се състои в Берлин през 1995 година, а първият важен текст е Протоколът от Киото, който съдържа ръководните принципи за борба с климатичните промени на световно равнище. Той е публикуван на 11 октомври 1997 година в едноименния японски град и подписан от над 180 страни, участвали в КОП3. Тогава са определени и целите за намаляване на емисиите парникови газове в промишлено развитите страни. Случилото се е без прецедент в историята.

Протоколът влиза в сила през 2005 година с първи период на поети ангажименти между 2008 и 2012 година. На конференцията в Доха през 2012 година Протоколът от Киото е удължен за периода от 2012 година до 2020-а – годината, поставила началото на пандемията от КОВИД-19.

Следващата много важна стъпка безспорно е КОП21, състояла се в Париж през 2015 година и дала живот на основополагащи споразумения за климата, подписани от участвалите страни, валидни и до днес. За първи път се случва нещо епохално: всички страни приемат да си сътрудничат, за да сведат повишаването на глобалната температура под 2 градуса по Целзий с идеята този праг да падне и под 1,5 градуса по Целзий.

Според Парижкото споразумение всяка страна се ангажира да създаде национален план за намаляване на емисиите си, наречен Национално определен принос. Страните се договарят на всеки пет години да представят актуализиран план, който да отразява максимално постижимата им амбиция към момента.

Последните три конференции на ООН за климата

• КОП27 – Шарм ел Шейх, Египет 

В Египет не бяха договорени конкретни нови цели и амбиции за допълнителни намаления на парниковите емисии, нито бяха уточнени механизми около търговията с емисии. Делегатите се споразумяха да създадат фонд в подкрепа на бедните страни, засегнати от климатични бедствия.

• КОП28 – Дубай, Обединени арабски емирства

В Дубай представители на близо 200 страни се договориха да започнат да намаляват глобалното потребление на изкопаеми горива, за да предотвратят най-лошия сценарий в резултат на промените на климата, председателят на КОП28 Султан Ахмед Ал Джабер определи тогава сделката като „историческа“, но добави, че истинският й успех ще бъде в нейното изпълнение.

Въпреки различните международни перспективи и виждания за постигането на целта на ООН за въглеродна неутралност и компенсирането на развиващите се страни, председателството на КОП28 предаде ясно послание: „Настоящото десетилетие е от решаващо значение за постигането на целите в областта на климата. Трябва да преодолеем съществуващите пречки и да преминем от дискусии към конкретни действия, особено в областта на смекчаването на последиците, адаптацията, финансирането на борбата с изменението на климата и преодоляването на загубите и щетите“.

• КОП29 – Баку, Азербайджан

В Баку бе постигнато споразумение за предоставянето на 300 милиарда долара от богатите индустриализирани страни на по-бедните страни, за да бъдат подпомогнати в борбата с изменението на климата. Климатичната конференция засегна централната тема за финансовата отговорност на промишлено развитите страни, които в исторически план са използвали повече изкопаеми горива и това е довело до емисии на парникови газове.

Какво може да се очаква от КОП30?

Десет години след Парижкото споразумение от 2015 година, което бе подписано от 177 държави и представляваше връхна точка в глобалните преговори по климата, светът е изправен пред глобална политическа и икономическа криза, пише италианското издание „Манифесто“. Всички сектори са засегнати – от търговията заради митническата война до справянето с въоръжените конфликти, като 2025 година е белязана и от кризата на многостранния подход към климата с излизането от Парижкото споразумение на САЩ – страната, допринесла най-много през последните десетилетия за производството на парникови газове и глобалното затопляне.

Финансирането на климата е една от централните теми на конференцията, защото от него зависи приемането на мерки за климатична справедливост. КОП29 в Баку излезе с предложението да бъдат отпускани 300 милиарда долара годишно до 2035 година за финансиране на мерки за адаптиране към климатичните промени в страните с ниски доходи. Как това ще се случи и по какви критерии ще бъдат разпределени тези ресурси, тепърва предстои да се реши.

Друга актуална тема е спирането на субсидиите за изкопаеми горива, които се отпускат пряко и непряко и които според Международния валутен фонд са достигнали 7 трилиона долара през 2022 година. Всички страни от Г-20, на които се падат 80 на сто от емисиите на парникови газове, продължават да субсидират широко сектора на изкопаемите горива, начело с Китай, САЩ, Русия, ЕС и Индия. На нито една от предишните конференции не е посочена дата, до която да бъде сложен край на тази форма на финансиране. Предстои да се види дали КОП30 ще постигне напредък в тази посока.

Изкопаемите горива са в основата на климатичните промени с дял от 70 на сто от глобалните емисии, но все още се залага на разширяване на петролния сектор.

Участниците в КОП30 ще имат нелеката задача да превърнат постигнатите досега ангажименти в конкретни и обвързани с конкретни срокове действия на фона на сложна международна обстановка. Оптимистите се надяват символиката на Амазония, от чиято територия 40 на сто са резервати и която се бори с обезлесяването, да допринесе за постигането на тази цел.

Източник: БТА