/РН/

Източник: БТА

Приоритети в бюджета на Столичната община за 2025 г. ще са децата и образованието. Това заяви кметът на София Васил Терзиев на обществено обсъждане на бюджета на Общината за настоящата година в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сред другите приоритети са инвестициите в спортна и достъпна инфраструктура, сигурност и безопасност около училищата, градската свързаност, грижата за града, текущите ремонти, капиталовите проекти. Общата сума на бюджета на столицата ще е над 2,8 млрд. лева, каза Терзиев. 

Освен ефективното изразходване на средствата, нещото, за което работим и сме вложили много усилия, е всички структури, които са в наш контрол, като общински предприятия, да работят прозрачно. Другият начин, по който можем да предоставим по-добри услуги, е чрез по-доброто управление на общинските дружества, каза кметът Терзиев. Едно от нещата за приходната част, от които сме се отказали, е продажбата на общинска собственост, защото се вижда ефектът от тези решения, които са били удобни през годините, но в момента е доста трудно да намерим терен за реализацията на определени проекти, добави кметът.

Заместник-кметът на Столичната община в направление „Финанси и здравеопазване“ Иван Василев каза, че бюджетът на София не е само числа. Той е израз на нашите общи приоритети и на стремежа ни към по-добри улици, по-зелени квартали, достъпни услуги, за повече възможности за всички, продължи той. През миналата година отделихме за пръв път по 200 000 лв. за всеки един район на София, за да могат районните кметове да проектират важни проекти. Тази инициатива, разбира се, ще бъде продължена и през тази година, каза Василев. По думите му, приходите в бюджета на Столичната община идват от държавния бюджет, следвани от собствените приходи и средствата от Европейския съюз. Разходите се разпределят на два големи трансфера – текущи и капиталови. Текущите са 2 199 705 199 лв. или 77 % от бюджета на София. Това са разходи за заплати, за издръжка. Капиталовите разходи са инвестициите, които правим в града. Там сумата е 640 782 786 лв., тоест 22 %, обясни Василев. 

Никола Лютов, зам.-кмет в направление „Правен и административен контрол“ и временно изпълняващ длъжността зам.-кмет в направление „Обществено строителство“, коментира, че тази година са заложени рекордни средства за текущи ремонти, което ще даде възможност на Общината да реализира рекордни инвестиции. Столичната община оттук нататък ще инвестира в капиталови обекти, които отговарят на няколко критерия: първо, да са важни не само за района, в който са, а за цяла София; второ – би било добре те да осигуряват свързаност между две големи транспортни артерии; трето – да подсигурят свързаност между ремонтирани трасета; четвърто – да са трасета на масов градски транспорт, в частност трамвайни трасета. Всички обекти, които СО в направление „Обществено строителство“ проектира или строи тази година отговарят поне на един, а в повечето случаи на почти всички изброени критерии, каза Никола Лютов.

Културата, образованието и спортът са дейности, които обединяват, не разделят. Бюджетът ни е увеличен с около 4 млн. лева. Винаги ми се иска да е по-висок, но мисля, че е правилно разпределен, защото е насочен към качествено, добро образование и спорт, каза зам.-кметът в направление „Култура, образование, спорт и младежки дейности“ Благородна Здравкова.

Зам.-кмет на СО с ресор „Дигитализация, иновации и икономическо развитие“ Иван Гойчев посочи, че в това направление има три основни фокуса чрез технологии да обърне внимание на гражданите и бизнеса, модерната градска среда и ефективната администрация. 

Преди общественото обсъждане представители от групата на ГЕРБ-СДС в Столичния общински съвет разкритикуваха проектобюджета на Общината за 2025г. в частта за общинското здравеопазване. Общинската отговорност в сектор здравеопазване е намалена с близо 7 млн. лв., заявиха на брифинг представители от групата на ГЕРБ-СДС в СОС. 
 

Източник: БТА

С публична лекция на главния екскурзовод на общински институт (ОИ) „Старинен Пловдив“ Вангел Илиев в Балабановата къща на тема „Екскурзоводът – пазител на културното наследство“ започнаха проявите по повод Международния ден за опазване на паметниците на културата (18 април).

„По традиция на този ден се обръща внимание на археолозите, реставраторите, които имат изключително голям принос, а професията на екскурзовода остава в сянка. Ние сме пазители на наследството, защото сме на терен, срещаме се с туристите, поддържаме историята жива“, каза за БТА Илиев. В Общински институт „Старинен Пловдив“ работят седем екскурзовода, които водят турове и извън резервата. В последните години в града има голям наплив от испански туристи, а се усеща дефицит на колеги с този език, коментира Илиев. По думите му професията не е застрашена, но много негови колеги, които са в пенсионна възраст, продължават да практикуват. 

Екскурзоводите комуникират с различен вид публика – делегации, фирмени посещения, туристически групи. Никога не се появява името на екскурзовода, а ние имаме изключително големи професионалисти, подчерта Илиев. Според него въпреки изкуствения интелект и напредването на технологиите човешкият фактор в професията е незаменим. Освен посещенията на историческите обекти, туристите търсят и разговори и за това екскурзоводът, според Илиев, трябва да е диалогов. „Те искат да разберат как живеем, социалната и здравната политика на държавата, образованието, работна заплата, възраст за пенсиониране и изчисление на пенсии. В 99,9 на сто стигаме до момента, в който казват „при нас е същото“ по отношение на проблемите. Трябва да си компетентен и в час какво се случва в държавата в сферата на политиката, икономиката“, обясни екскурзоводът.

Сред проблемите в бранша, според Илиев, е практикуването на професията от хора, които нямат лиценз. По думите му често хора от други направления решават, че ще бъдат екскурзоводи, но нямат необходимите исторически познания и ниво на чужд език. Необяснимо като понятие за него е „тур лидер“, за което масово в последно време се предлагат курсове. Работил съм с хора, които се титулуват за такива, и те просто се движат с групите и им превеждат, но не са екскурзоводи, посочи Илиев. Той припомни, че от 2016 година екскурзоводите държат изпити към Министерството на туризма, откъдето се издава пожизнен лиценз.

Като друг проблем Илиев посочи, че в България липсват различни направления в професията. Има музейни екскурзоводи и такива, които са в националния регистър, но няма тясното специализирани като в чужбина, каза екскурзоводът. Като пример той даде Чехия и Италия, където негови колеги учат за конкретен регион или епоха и нямат право да практикуват извън това направление 

Вангел Илиев работи като екскурзовод от 15 години, 12 от които на свободна практика. По образование е арабист, един от тримата и единствен действащ регистриран екскурзовод с арабски език. Отделно владее френски и английски език. От четири години работи в ОИ „Старинен Пловдив“. 

Източник: БТА