Балкани
Конституционният съд на Косово публикува решение, с което задължава депутатите да конституират парламента в рамките на 12 дни

Конституционният съд на Косово публикува вчера решение, с което задължава депутатите да конституират косовския парламент в рамките на 12 дни, съобщи косовският вестник „Коха диторе“.
Решението беше обявено, но не и публикувано официално, на 30 септември, когато изтече временна мярка на Съда, която забраняваше на депутатите да предприемат действия във връзка с конституирането на парламента или формирането на правителство след парламентарните избори в страната на 9 февруари.
Косово изпадна в дълбока политическа криза след 9 февруари. След вота нито една от партиите не получи мнозинство от 61 гласа в 120-местния парламент, заради което никой от представените кандидати за председател на парламента не събра достатъчна подкрепа и работата на институцията блокира. Почти седем месеца след изборите и след 57 неуспешни опита за конституирането на парламента на 26 август за негов председател беше избран Димал Баша от управляващото Движение „Самоопределение“.
В същия ден страната избра и четирима заместник-председатели на парламента, но впоследствие работата на парламента отново беше спряна заради липсата на избран пети заместник-председател, който по конституция трябва да е от сръбската общност в Косово. Депутатите от албанското мнозинство отхвърлиха кандидата от най-голямата партия на косовските сърби „Сръбска листа“, което доведе до обжалване пред Конституционния съд, който замрази по-нататъшни решения на парламента до 30 септември.
На 30 септември, когато временната мярка изтече, Конституционният съд излезе с решение, че конституирането на парламента не е приключило, тъй като все още не е избран заместник-председател от сръбската общност. В решението на Съда се посочва, че парламентът трябва да бъде конституиран в рамките на 12 дни, считано от деня на публикуване на съдебното решение, т.е. 8 октомври.
В решението на Конституционния съд не се посочва какви са последствията, ако парламентът не бъде конституиран, отбелязва „Коха диторе“.
В документа също така се посочва, че гласуването отделно за заместник-председателите на парламента от трите най-големи партии и отделно за заместниците от малцинствените общности, което беше оспорвано от редица партии в парламента, вместо в пакет, е конституционно.
Конституционният съд подчерта, че според законовите разпоредби депутатите не са длъжни да гласуват всички заместник-председатели на парламента в пакет и следователно изборът за заместник-председател на Емилия Реджепи, която е представител на бошняшката общност в Косово, не е в разрез с косовската конституция.
По-нататък съдът оцени, че петият заместник-председател не е бил избран, тъй като нито едно от предложенията не е събрало нужната подкрепа – 61 гласа.
В тази връзка Конституционният съд посочи, че правото за предлагане на име за заместник-председател не означава и право за блокиране на конституирането на парламента, информира още косовският вестник.
Според съда парламентът може да продължи работа при неизбран пети заместник-председател по изключение, но само при условие, че ръководството на парламента има кворум при вземането на решенията, информират „Коха диторе“ и информационният портал „Телеграфи“.
Източник: БТА
Балкани
Германският външен министър вижда възможност за присъединяване на държавите от Западните Балкани към ЕС

Германският външен министър Йохан Вадефул вижда „прозорец на възможност“ за присъединяване на държавите от Западните Балкани към ЕС, предаде ДПА.
На конференция в Белфаст днес Вадефул каза, че страните кандидатки за присъединяване към ЕС имат големи надежди за напредък, но че „съществува и голям страх, че в крайна сметка това ще бъде безкраен процес, който няма да доведе до никакви резултати“.
Инициативата Берлински процес, стартирана през 2014 г. от бившия германски канцлер Ангела Меркел, има за цел да насърчи сътрудничеството на ЕС с Албания, Босна и Херцеговина, Черна гора, Сърбия, Северна Македония и Косово.
Настоящият председател на инициативата е Обединеното кралство, което излезе от ЕС след референдум през 2016 г.
Вадефул заяви, че присъединяването на страните от Западните Балкани към Евросъюза „не трябва да се случи в някакъв момент, а трябва да се случи в обозримо бъдеще“.
По думите му настоящият мандат на Европейската комисия и Парламента, който е до 2029 г., предоставя възможност, която „трябва да бъде използвана“.
Процесът на присъединяване на страните от Западните Балкани е в застой през последните години, което предизвиква нарастваща загриженост в ЕС, че държавите от региона все повече се насочват към Русия и Китай.
Сред страните от Западните Балкани Черна гора се счита за най-напреднала в присъединителния процес, като преговорите продължават от 2012 г.
Източник: БТА
Балкани
Европейският парламент е започнал процедура по отнемане на имунитета на румънската евродепутатка Диана Шошоака

Европейският парламент официално е започнал процедура по отнемане на имунитета на румънската евродепутатка Диана Шошоака, след като Главната прокуратура на Румъния я обвини в 11 престъпления, включително екстремистка пропаганда и незаконно отнемане на свобода, съобщават сайтовете Зиаре и Хотнюз, позовавайки се на съобщение на председателя на ЕП Роберта Мецола.
Мецола съобщи днес, че институцията е получила искането на румънските власти за отнемане на имунитета на евродепутата и лидер на крайнодясната партия SOS Румъния Диана Шошоака.
„Компетентните власти в Румъния отправиха до мен искане за отнемане на имунитета на г-жа Диана Шошоака. Това искане ще бъде изпратено към правната комисия“, посочи председателката на ЕП.
Искането за отнемане на имунитета е подадено от Главната прокуратура на 23 септември. В началото на тази седмица евродепутатката беше информирана за започналото срещу нея досъдебно производство по 11 обвинения.
Имунитетът на един евродепутат може да бъде отнет след искане на компетентен орган. В случая на Шошоака това искане е от Главната прокуратура на Румъния. Според регламента на ЕП след съобщението, направено от председателя Мецола на пленарно заседание, тя предава искането на комисията по правни въпроси.
„Комисията може да поиска всякакви информации или обяснения, които смята за необходими. На визирания евродепутат му се предоставя възможност да участва в изслушване и може да представи документи или други писмени доказателства по случая“, посочва Хотнюз, позовавайки се на ЕП.
След това комисията приема решение за одобрение или отхвърляне на искането за отнемане на имунитета, което ще бъде подложено на пленарен вот.
„Парламентът взема решение на базата на гласуване с обикновено мнозинство. След вота председателят съобщава незабавно решението на парламента на евродепутата и компетентните органи на страната членка“, предвижда още регламентът на ЕП.
Засега не е ясно кога може да се състои гласуването, с което ще бъде решено дали ЕП е съгласен или не с отнемането на имунитета на Диана Шошоака, отбелязва сайтът.
Обвиненията срещу лидера на крайнодясната парламентарна партия SOS Румъния включват незаконно отнемане на свобода (във връзка със задържането на италиански журналистически екип през 2021 г.), публично пропагандиране на култа към лица, осъдени за извършване на геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, публично пропагандиране на фашистки, легионерски, расистки или ксенофобски идеи, концепции или доктрини, отричане, оспорване, одобряване, оправдаване или омаловажаване на Холокоста и последствията от него, както и обида на длъжностно лице.
„Аз съм най-неудобният политик, казвам истината, сама съм срещу системата (…) Едва чакам да ме арестуват, да видим какви репортажи ще направим зад решетките“, заяви Шошоака преди изслушването в прокуратурата тази седмица.
Обвиненията за незаконно отнемане на свобода са свързани със скандал от 2021 г., когато Шошоака беше обвинена от журналисти от италианския телевизионен канал РАИ Уно, че ги е държала против волята им в офиса си, където били дошли за интервю с нея, напомня телевизия Диджи 24.
През 2024 г. лидерката на SOS Румъния участва в събития за отбелязване на 86 години от смъртта на лидера на румънското легионерско движение Корнелиу Зеля-Кодряну, а когато конституционните съдии й забраниха да участва в президентските избори същата година, тя реагира с гневно включване на живо в Ютюб, в което отправи възхвала към Зеля-Кодряну, посочва още телевизията.
Кандидатурата на Шошоака не беше допусната нито на президентските избори през ноември 2024 г., които впоследствие бяха анулирани, нито на повторението им през май 2025 г.
Източник: БТА
Балкани
Властите в Косово арестуваха косовски гражданин по подозрения в шпионаж

Косовският вътрешен министър в оставка Джелял Свечля съобщи днес, че косовската полиция в сътрудничество с Косовската разузнавателна агенция (AKI) е арестувала Фатмир Шехоли, директор на косовската неправителствена организация Институт за утвърждаване на междуетническите отношения, по подозрения в шпионаж, съобщи косовският вестник „Коха диторе“.
Свечля каза, че очаква най-сериозно отношение от държавните институции към този случай, който според него е едно от най-тежките действия, насочени срещу сигурността и конституционния ред на Република Косово.
Шехоли е участвал от време на време в предавания по косовски телевизии в ролята на политически анализатор, отбелязва „Коха диторе“. Той е привикван като свидетел от Специалния съд за Косово в Хага.
В публични изявления Шехоли също така е потвърждавал, че е работил в УДБА (бившата югославска служба за държавна сигурност – бел. ред.), а след войната в Косово (1998-1999 г.) – в Косовската разузнавателна служба (SHIK).
„Личности като него (Шехоли), които са имали неограничено медийно пространство в страната ни, са си сътрудничили с действащи лица, които работят и действат всеки ден, за да подкопаят нашата република и нейния прогрес. Ние оставаме ангажирани да защитаваме страната си от всички кръгове, които не се колебаят да я застрашат за своя собствена изгода. Времето на сръбските шпиони в Косово приключи. Всеки, който работи за Сърбия и против Косово, ще бъде преследван безкомпромисно и непреклонно. Републиката трябва да бъде защитавана с най-висока институционална и морална отговорност“, написа той.
В прессъобщение Специалната прокуратура на Косово обяви, че Шехоли е арестуван след разследване, продължило няколко месеца, и към момента е задържан за 48 часа. Също така в момента се провеждат и претърсвания в дома на заподозрения с цел осигуряване на други веществени доказателства.
Източник: БТА
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 3 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“