Европейските страни са заклещени между чука и наковалнята преди предстоящата днес среща на група държави в Париж, които да обсъдят гаранциите за сигурност за Украйна, предаде Асошиейтед прес. 

Войната в Украйна продължава без изгледи за примирие, а ключовият въпрос за това какъв ще бъде американският принос за сигурността на Украйна в бъдеще остава неразрешен. 

От месеци т.нар Коалиция на желаещите се среща, за да обсъжда помощта за Украйна, включително да разработва планове за военна подкрепа за Украйна, в случай че се сключи примирие, за да се възпрепятства бъдеща руска агресия. 

Лидерите на коалицията – френският президент Еманюел Макрон и британският премиер Киър Стармър, категорично заявяват, че всяка европейска „гаранционна“ сила в Украйна се нуждае от подкрепата на Съединените щати. Но макар американският президент Доналд Тръмп да намекна, че страната му ще се включи, той се оттегли от призивите за прекратяване на огъня в Украйна и се въздържа от въвеждането на допълнителни строги икономически мерки срещу Москва.

Въпреки че Тръмп каза, че е „разочарован“ от руския президент Владимир Путин и отправи няколко заплахи в опит да го накара да преговаря за край на сраженията, нищо от това не сработи. На срещата с Путин в Аляска миналия месец Тръмп не успя да убеди руския лидер да спре боевете и към момента не е успял да посредничи за преговори между Путин и украинския президент Володимир Зеленски.

Въпреки че Тръмп и лидери от Европа се срещнаха във Вашингтон след разговорите в Аляска и военни лидери от САЩ, Европа и НАТО преговаряха за подкрепата за Украйна, малко конкретни подробности излязоха наяве относно гаранциите за сигурност, които да възпрат Москва от бъдещ конфликт.

Бивши военни генерали и експерти казват, че Европа е в трудна ситуация – не знае каква подкрепа САЩ са готови да окажат на коалицията, нито пък какво точно ще представлява евентуалното примирие или дали САЩ ще се придържат към поетите ангажименти. Също така далеч не е сигурно, че Путин би се съгласил на прекратяване на бойните действия – нещо, което руските официални представители неизменно отхвърлят.

„Да се говори за подробно оперативно планиране, без да е ясно каква точно е задачата, е почти невъзможно“, каза Ед Арнолд, експерт по европейска сигурност в Кралския обединен институт за военни изследвания в Лондон и бивш военен стратег. 

Защо европейците смятат, че е необходимо примирие

„Коалицията на желаещите“ обхваща около 30 държави, които подкрепят Украйна, но идеята за т. нар. гаранционна сила, която ще предоставя гаранции за сигурност на Киев, е подкрепяна от само част от тази група. 

Великобритания, Франция и Естония казаха, че са готови да разположат войски в Украйна, за да възпрат Путин от повторна атака, а представители на Полша заявиха, че Варшава няма да участва и вместо това ще се съсредоточи върху укрепването на сигурността на НАТО в Източна Европа. 

Няма „никакво предложение“ за разполагане на каквито и да било войски, без да е сключено примирие, тъй като това е прекалено рисковано, каза Франсоа Есбур, специален съветник във Фондацията за стратегически проучвания в Париж. 

Въпреки че Зеленски намекна, че е готов за преговори, за момента няма изгледи за споразумение за спиране на огъня – най-малкото заради позициите на президентите на САЩ и Русия. 

На срещата с европейски лидери в Белия дом на 18 август – три дни след срещата с Путин, Тръмп се отказа от призивите за прекратяване на огъня в Украйна и каза, че предпочита да бъде сключено мирно споразумение.

Изказванията му са знак, че Тръмп се доближава до позицията на Русия и би позволил на Москва да се сражава в Украйна, докато текат мирните преговори. 

Руският министър на външните работи Сергей Лавров по-късно намекна, че евентуалният край на боевете остава още по-далечна идея, като заяви, че Москва няма да приеме подписа на Зеленски на каквото и да било мирно споразумение, тъй като според Русия той не е легитимен президент. 

„Ако Путин не иска примирие и ако Тръмп не призовава за примирие, какъв е шансът да се сключи примирие?“, попита Есбур. 

Как биха могли да изглежда гаранциите за сигурност на Европа за Украйна

Дори ако се стигне до прилагането на мирно споразумение за Украйна, не е ясно дали то ще бъде достатъчно, за да спре Путин и може да е „много, много рисковано“ за европейските държави, заяви Арнолд.

Подобна операция зависи от това САЩ да предоставят разузнавателна подкрепа и от възпиращия ефект на американската военновъздушна мощ в страни извън Украйна.

Желанието на Запада да сваля руски ракети, нарушаващи примирието, или да поразява установки, изстрелващи ги от територията на Русия, е „близко до нулата“, каза Есбур.

Всеки отговор на нарушение на примирието, по думите му, вероятно ще зависи от това „колко западни войници всъщност биха били убити от руснаците… а никой не иска да мисли твърде много по този въпрос предварително“, добави той.

(БТА)

(Превод от английски език: Анелия Пенкова)

Източник: БТА

/ГГ/

Източник: БТА

Министерството на външните работи на Италия потвърди, че една италианка е била ранена при дерайлирането на фуникуляра „Глория“ в португалската столица Лисабон вчера, предаде АНСА. Жената не е със сериозни травми.

В инцидента загинаха най-малко 17 души, а ранените са най-малко 21, като сред тях има 11 чуждестранни граждани, обобщават АП и Франс прес. Все още се знае малко за самоличността на жертвите, но синдикални източници казват, че сред тях е  водачът на фуникуляра, допълва АНСА.

При дерайлирането на машината, тя се удари в съседна на трасето къща по стръмен склон.

Според първа възстановка на събитията, направена от пожарникарите, вероятно кабел се е скъсал и предизвикал дерайлирането  на едно от двете превозни средства на фуникуляра по трасето „Глория“, свързващо зоната на площад „Рещаурадориш“ с квартала Барио Алто, намиращ се на един от хълмовете в Лисабон. Но не се изключва и друга хипотеза, че може да не се е задействала спирачната система на превозното средство.

В района на инцидента, станал в пиков час, е имало много хора. При дерайлирането на фуникуляра и удрянето му в близка сграда, над района се издигна прашен облак. Хората, намиращи се там, започнаха да бягат уплашени от зоната с площад „Рещаурадориш“ към булеварда „Свобода“, тръгващ от него.

На мястото на трагедията, която  е невиждана за Лисабон, веднага пристигна кметът на столицата Карлош Моедаш. Той нарече инцидента „безпрецедентен и много сериозен“. На мястото дойде и министърът на инфраструктурата Мигел Пинто Луж.

За днес е обявен ден на национален траур. Още вчера президентът на Португалия Марсело Ребело де Соуза изрази съболезнования за близките на загиналите.  Съболезнования изрази и премиерът Луиш Монтенегро.

Фуникулярът „Глория“ е един от трите в Лисабон. Останалите два са „Лавра“ и „Бика“. Трите фуникуляра заедно с асансьора „Санта Жуста“ са атракция за туристите. „Глория“ е най-старият от трите фуникуляра и в него може да се транспортират най-много 45 души, като голяма част от тях стоят правостоящи.

През 2022 г. фуникулярът „Глория“ беше обявен за обект от националното наследство на Португалия.

На 7 май 2018 г. имаше от риск за инцидент с него заради проблем в системата за поддръжка на превозното средство, но жертви тогава нямаше.

Няколко дни преди настоящия инцидент компанията „Карис“, която е оператор на транспортните средства в Лисабон, анулира търг за възлагане на поръчка за поддръжката на „Глория“. Причината е била, че всички получени оферти са надвишавали предвидената сума. Това е една от новините, съобщени през последните часове от португалските медии, заедно с новината, че е имало многократните оплаквания от страна на работниците в „Карис“ относно необходимостта от подходяща поддръжка на фуникулярите.

Педро Богаш, ръководител на административния съвет на „Карис“ заяви, че компанията е спазвала всички протоколи във връзка с поддръжката на фуникулярите.

„Глория“ е пуснат в експлоатация през 1885 г. и е електрифициран през 1915 г.

Източник: БТА