Действително, соевата индустрия в САЩ се превърна в символ на кризата в земеделието през първата година от втория мандат на Тръмп. Президентът е наясно с тези проблеми, заявиха представители на Белия дом пред CNN, и е засилил натиска върху администрацията си за спешни мерки. През последните седмици Белият дом е провел поредица от срещи с министерствата на земеделието и финансите в опит да подготви пакет от помощи за фермерите, съобщават източниците. Дискусиите за най-подходящия начин за подкрепа на сектора продължават, но се концентрират върху две основни опции.

„Разполагаме с множество механизми, с които можем да облекчим болката, която изпитват“, заяви един от служителите пред CNN. Една от идеите, за която Тръмп публично намекна, е да се предостави на фермерите процент от приходите, които САЩ получават от митата върху внасяните стоки.

„Спечелихме толкова много от митата, че ще използваме малка част от тези пари, за да помогнем на нашите фермери. НИКОГА НЯМА ДА ГИ ИЗОСТАВЯ!“, написа Тръмп в социалните мрежи.

Другата идея е да се използват средства от така наречения „специален фонд“ в Министерството на земеделието. Администрацията на Тръмп вече използва този фонд – Програмата за спешна помощ при селскостопански стоки (Emergency Commodity Assistance Program, ECAP) – през март, за да предостави подобна подкрепа на фермерите. Тогава Министерството на земеделието отпусна 10 млрд. долара под формата на директни плащания на допустими производители за реколтата от 2024 г.

Източник: Капитал

Джоел Мокир, Филип Агийон и Питър Хауит са тазгодишните носители на Нобеловата награда за икономика за изследванията им върху ролята на иновациите за поддържането на устойчив икономически растеж. Докато през по-голямата част от историята жизненият стандарт на хората не се е подобрявал значително в рамките на няколко поколения, то през последните два века глобалната икономика устойчиво нараства повече от когато и да било. Според Мокир, Агийон и Хауит това е възможно благодарение на иновациите и технологичния прогрес.

Икономическата стагнация е била нормата през по-голямата част от човешката история. Въпреки спорадични важни открития, които понякога са водели до подобрение в условията на живот и по-високи доходи, растежът неизменно с времето е спирал. Това се променя коренно с настъпването на Индустриалната революция, преди малко повече от два века. Започнала във Великобритания и след това обхванала други страни, тя поставя началото на непрекъснат цикъл от технологични иновации и научен напредък вместо на изолирани технологични открития. Това довежда до устойчив и забележително стабилен икономически растеж, който изважда огромен брой хора от бедността и поставя основите на днешното благосъстояние. Тазгодишните лауреати на Нобеловата награда обясняват как иновациите осигуряват тласък за продължаващия напредък.

Приносът на лауреатите

Джоел Мокир използва исторически източници, за да разкрие причините, поради които устойчивият растеж се превръща в новата норма. Той описва механизмите, чрез които научните открития и практическите приложения се подпомагат взаимно и създават самоподдържащ се процес, водещ до устойчив икономически растеж. Тъй като това е процес, който поставя под въпрос утвърдените интереси, той също така подчертава значението на това обществото да е отворено към нови идеи и допускащо промяна. Мокир е професор в Северозападния университет в Евънстън, Илинойс, САЩ, родом от Нидерландия.

Източник: Капитал

Губернаторът на Алепо Азам ал Гариб обяви примирие на 7 октомври, което съвпадна с извънредната среща на върха в Дамаск. Сирийският министър на отбраната Мурхаф Абу Касра обяви „всеобщо примирие по всички фронтове и военни позиции в Северна и Североизточна Сирия“, влизащо в сила незабавно. Примирията в Сирия обаче исторически са се оказвали крехки, а основните точки на напрежение остават нерешени – този случай не е по-различен.

Геополитически изчисления и американска двусмисленост

Позицията на Вашингтон остава умишлено двусмислена. На 11 август Барак предупреди СДС, че ще се сблъска с проблеми с Дамаск и Анкара, ако интеграцията не напредне бързо до края на август. Въпреки това Пентагонът поддържа дълбоки оперативни връзки със СДС за операции срещу „Ислямска държава“, което прави пълното им изоставяне малко вероятно. Тарек Хамо от Кюрдския център за изследвания твърди, че политиката на САЩ служи по-скоро за краткосрочна стабилност, отколкото за дългосрочни ангажименти към кюрдската автономия, като използва СДС като „разменна монета“. Неотдавнашното уволнение на висши дипломати, занимаващи се със Сирия, поради „разлики в мненията“ с Барак относно отношенията между СДС и Дамаск, е сигнал за вътрешни напрежения в политиката на САЩ.

Турция съчетава военни заплахи с вътрешнополитически съображения. Докато министрите на външните работи и на отбраната предупреждават за военни действия, ако „протакането“ на СДС продължи, Анкара едновременно води вътрешен диалог с кюрдските политически движения. Политическият изследовател Маен Талаа описва подхода на Турция като „многофункционален“, като се възползва от регионалните обстоятелства и международната подкрепа за стабилизиране на Сирия, за да ограничи възможностите на СДС.

Изследователят Навар Шабан предполага, че крайният срок на Дамаск през декември изглежда логичен, но се съмнява, че ще настъпи значителна промяна, тъй като СДС „изглежда, е направила своя избор“. Военната оценка на сирийския полковник и изследовател Халед ал Мутлак предупреждава, че защитниците се ползват с присъщи предимства – укрепените отбранителни линии, тунели и укрепени позиции на СДС биха изисквали от нападателите да разполагат с три пъти по-голяма сила от тази на защитниците. Без прякото участие на турски сухопътни сили и въздушно прикритие сирийските правителствени сили не разполагат с дисциплината и единната командна структура, необходими за решителна победа. Ограничена операция, насочена към Дейр аз Зор и Рака, райони с по-малко кюрдско население, изглежда по-осъществима.

Източник: Капитал