Дали децата ще станат вярващи или не, е въпрос на усилие на самата църква, ние ще създадем предпоставките. Това заяви зам.-министър на образованието и науката Петър Николов по време на конференция „Религия, образование, общество“, организирана от Института по етнология към БАН.

Конференцията продължава три дни, като откриването беше на 17 октомври. Форумът събра 50 участници от различни държавни институции, университети, медии и неправителствени организации. 

“Смятам, че вероучението е едно от нещата, които изключително много са ме променили и много са ми дали”, сподели още Петър Николов.

Той добави, че публичните дебати са преминали през руслото на остро противопоставяне и посочи какво се предлага в момента за предмета „Добродетели и религия“, „за да не стават повече спекулации“.

В момента се предлага предметът да бъде избираем, като се избира между три опции – Православие, Добродетели и етика, Ислям.

Това няма да е индоктриниращ предмет, а предмет, в който българските ученици да придобият знания за християнството, защо се е случило разделението между църквите, за устройството на храма, за Литургията и Тайнствата на църквата, за другите религии.

Ще се учи как християнството се вписва в българската история и как българската история се вписва в християнството, както и за християнския поглед върху доброто и злото.

“Дали децата ще станат вярващи или не, е въпрос на усилие на самата църква, ние ще създадем предпоставките”, каза зам.-министърът на образованието.

Според него е необходимо българите да познават собствения си корен и принадлежността си. „Огромната част на света около нас (и то най-красивата част) по някакъв начин е вдъхновено от християнството. Българката държава е длъжник на Българската църква“. 

“За нас България е секуларна държава, но секуларна държава не означава атеистична държава. Българската държава не проповядва атеизъм, българското училище – също”, подчерта Николов.

В конференцията участваха Ангел Янчев и Костадин Костадинов от „Възраждане“. Според Янчев не е вярно, че въвеждането на този предмет представлява опасност и че ще станат религиозни войни в училище заради него.

„Истината е, че образованието е въпрос на национална сигурност… българската народност е основата на българската държава и нация, тя трябва да бъде пазена“, каза Костадинов.

По думите му всеки един от тези елемента – език, вяра, самосъзнание е важен.

„Към настоящия момент ставаме свидетели на атаки към езика“, смята лидерът на „Възраждане“.

Според него българският език се подменя. Той смята, че под маската на модернизация срещу вярата се води война. „Едно изключително неуважително отношение към БПЦ-БП от 90-те години насам“.

Позицията на „Възраждане“ е, че въвеждането на този предмет „ще закрепи изключително разклатените устои на българската нация“.

Депутатът от „Продължаваме промяната-Демократична България“ академик Николай Денков също взе думата.

„Думата партия трябва да изчезне от тази дискусия, като действително става въпрос за национална сигурност. Разговорът ще бъде за образователни политики. Имаме ли проблем с възпитанието в училище? Да. Голямата причина да имаме проблем с възпитанието в училище са счупените обществени и семейни отношения за много десетилетия. Възпитанието става през личен пример и ролеви модели. “Докато ние не решим този проблем, каквото и да учим в училище, то няма да помогне”, каза бившият премиер.

Според него вкарването на обсъждането на предмета религия, пречи да се обсъждат истинските проблеми във възпитанието и образованието на децата.

Бившият министър на образованието и науката добави, че предметът “Религия” се изучава и сега.

„Лъжа е, че някой се бори за атеистична държава, религията обаче не е панацея. Европа е християнска, но когато говорим за християнство много често това се използва за сблъсък между източното православие и западното християнство. Религията трябва да обединява. Когато възниква ООН, ЕС, общочовешките ценности обединяват всички.“

Денков спомена и нехристианския пример, който дава на света Руската църква днес.

“Светотатство е в наши дни една църква да подкрепя една война срещу братски народ. Не говорим за качеството на образованието. Нито обществото, нито министерството, нито НС в готово да се обедини около това предложение, което се прави днес (а то е заплаха за националната сигурност”, коментира депутатът от “Продължаваме промяната”.

Калин Янакиев произнесе реч за подмяната на християнството с идеология. 

„В Русия православното християнство се превръща в елемент от една дуалистична идеология, която стилизира света, разделен на “доброто начало” (Св. Рус) и на другия полюс – “мрачният, разчовечаващ, сатанинският Запад”. Не можем да отречем, че подобни тревожни злоупотреби с християнството се вършат и от настоящата Тръмпова администрация на САЩ. Учениците е добре да изучат християнството като базирано на св.отци, Евангелието, на църковните Тайнства, а не да им се представят гореизброените идеологически топоси като християнска вяра“, смята проф. Янакиев.

Той направи ретроспекция на опитите за въвеждането на новия предмет “Добродетели и религия”, като разкритикува “неумната политизация”, съпътстваща тези опити.

Според него конюнкцията “Добродетели и религия” е нелепа. Едната причина е, че добродетелите не функционират само в религията, те са изконни, древни и ги има още в античната философия.

“Добродетелите, уважаеми, не се изучават с уроци, не се внедряват с упражнения, дори със състезания, а са интимен процес, който протича дълго, първо и преди всичко в семейството, след това в широки обществени среди. А когато добродетелите се изучават, те са предмет на науката Етика, която нито има амбицията, нито може да ги възпитава”.

„Религията не е просто добродетели, а нещо много по-сложно, дълбоко и тайнствено, което надхвърля дори безспорно границите на този свят. Тази конюнкция беше допълнителна стъпка в нагнетяване на напрежението, политизиране на тази идея, която не можеше да не бъде заподозряна, че в българското училище определени среди се канят да внедрят тъкмо тази злоупотреба с християнството, която виждаме да се върши и отсам, и отвъд Океана, и на изток, и на запад от нас“, допълни още професорът.

А “широката обществена дискусия”, форумът, организиран през април 2025 г. по темата за образованието и религията, беше не богословски, а политечески форум по темата (изказваха се например хора като Волен Сидеров), добави Янакиев.

Проф. Георги Каприев представи доклад, а депутатът от ПП-ДБ Атанас Славов обърна внимание, че религиозното образование в България трябва да отговаря на конституционните принципи за разделянето на религиозните институции от държавата, свободата на религията и
равенството на всички граждани пред закона, както и недискриминация.

Елисавета Белобрадова от “Да, България” също участваше в конференцията. Тя изрази несъгласието си с тезата на зам.-министъра на образованието Петър Николов, че първо въпросът за новия предмет трябва да мине през Народното събрание.

“Възпитанието на добродетели не е задача само на училището. Ако родителите нямат практическа роля в изграждането на този предмет, ще изпаднем в дълбоко лицемерие. Добродетелта е навик, а не раздел в учебник. В училище няма никаква готовност за провеждане на обучение по добродетели”, смята тя.

Журналистът Мая Димитрова от БНТ произнесе доклад за използването на религията като пропаганден инструмент и представи нейно разследване за православната мрежа от сайтове на т.нар. “Съюз на православните журналисти” (СПЖ):

СПЖ е собственик на мрежа от сайтове с православна тематика, основно в държави от Източна Европа, а появата на българската версия на СПЖ у нас съвпада с началото на дебатите за религиозното образование.

СПЖ е медийна компания, основана през 2014 г в Украйна като реакция на решението на Украйна да има независима от Москва православна църква.

Сегашният адрес на СПЖ се помещава в сграда в Кипър, която е обкичена с руски знамена. Сайтът на украински език е забранен в Украйна заради проруска пропаганда.

Начело на този съюз стоят хора, разпространяващи кремълска пропаганда според украинския сайт “Миротворец”.

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg

Източник: Offnews.bg