Цените на пакетните почивки за потребителите в Европейския съюз през август са били с 2,5 на сто по-високи спрямо същия месец на 2024 г., отчита Евростат. Цените на пакетните почивки използвани в страната на пребиваване през август са нараснали с 6,8 на сто, изпреварвайки ръста през юли – 5,5 на сто, а на международните с 1,6 на сто. През юли 2025 г. на годишна база ръстът е била по-голям – 2,2 на сто, показват данните, публикувани на страницата на европейската статистическа агенция. 

Цените на пакетните почивки са се увеличили с по-умерени темпове спрямо юли 2025 г. (ръст от 2,7 на сто спрямо юли 2024 г.). За сравнение, през цялата 2024 г. и от началото на 2025 г. годишните увеличения са били под 7 на сто само през юли 2024 г. (6,6 на сто) и март 2025 г. (3 на сто).

Най-голямото увеличение на цените на закупените пакети е отчетено във Естония, където цените ас се повишили с 39,5 на сто спрямо август 2024 г., следвана от България с ръст от 23 на сто и Дания – 12 на сто. 

Отчетеният през август ценови темп на пакетните почивки в страната ни (23 на сто) е бил по-слаб спрямо отчетения през юли на годишна база – 23,5 на сто.

Цените на почивките в рамките на страната ни са нагоре с 25,2 на сто през август (ръст спрямо юли с 0,2 пр. п.), а тези на международните почивки – с 20,2 на сто (ръст спрямо отчетения годишен темп през юли от 21,6 на сто.)

През август 2025 г. само три държави от ЕС са регистрирали намаление на цените на пакетните почивки, продавани в рамките на местния пазар – Белгия (спад с 7 на сто), Швеция (спад с 5,6 на сто) и Испания (спад с 0,1 на сто), сочат още данните на Евростат.

Източник: БТА

Кръгла маса „Ускорен енергиен преход: Политики и иновации за устойчиво развитие до 2040 г.“ ще се състои на 30 септември от 14:30 ч. в столичния „Гранд Хотел Милениум“, съобщиха от Центъра за изследване на демокрацията, организатор на събитието-

Основната тема на форума ще бъде как ще изглежда българската енергетика през 2040 г. – пленена от инерцията на миналото, или задвижвана от нови технологии и инвестиции. 

Стратегическите решения в българския енергиен сектор често са продукт на краткосрочни политически интереси, а не на задълбочен анализ, основан на данни. Подобен подход води до заключване на страната в дългосрочни зависимости от изкопаеми горива и неизгодни проекти без ясна икономическа логика. Оправдаването на решенията с аргументи за националната или енергийната сигурност на страната не е подчинено на факти. Така България не оползотворява ефективно наличния обществен финансов ресурс за подобряване на конкурентоспособността на икономиката и улесняване на навлизането на модерни, чисти технологии, които вече преобразяват енергийните системи на Европа и САЩ, посочват от Центъра за изследване на демокрацията.

По време на форума Центърът ще представи обновена дългосрочна визия за развитието на българската енергетика, която разглежда два сценария – базов, който се основава на съществуващите политики и цели на държавата, и алтернативен, който ускорява декарбонизацията на българската икономика и води до стопанска трансформация в ключови отрасли.

Алтернативният сценарий предполага ранно прекратяване на използването на въглища до 2030 г. и ускоряване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), електрификация и енергийна ефективност. И двата сценария предполагат построяване на нови ядрени мощности, но само след 2040 г. и то при пазарни условия, свързани със сключването на дългосрочни споразумения за изкупуване на произведената електроенергия.

За да се наложат и други върхови технологии като малките модулни реактори, мощностите за съхранение, зеления водород и системите за улавяне на въглероден диоксид, е необходимо завършването на дългосрочните реформи в сектора, включително пълната либерализация на електроенергийния пазар и внедряването на различни финансови механизми за подкрепа, отбелязват от Центъра за изследване на демокрацията. Според организацията реформите следва да са съпроводени с активни мерки за намаляване на енергийната бедност, инвестиции в дигитализация на мрежите и децентрализация на потреблението. 

Кръглата маса ще даде отговор на най-важните въпроси за идното десетилетие – какви са последиците от запазването на централизирания модел на управление на сектора и кои са бариерите пред внедряването на новите технологии, какви икономически и социални ползи носят либерализацията и инвестициите във ВЕИ и модерна инфраструктура, какви конкретни стъпки трябва да се предприемат днес, за да бъде българската енергетика конкурентна и устойчива през 2040 г.
 
За участие в кръглата маса са поканени министърът на енергетиката Жечо Станков, Делян Добрев, председател на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, Ангелин Цачев, изпълнителен директор на Електроенергийния системен оператор, Мартин Владимиров, директор на Програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА