Балкани
Конференция по случай 155 години от учредяването на Българската екзархия и 80 години от вдигането на схизмата се състоя в Истанбул

По инициатива на Университета по библиотекознание и информационни технологии (УниБИТ) в София и настоятелството на Българската екзархия в Истанбул се състоя конференция по случай 155 години от учредяването на екзархията и 80 г. от вдигането на схизмата с Цариград.
Събитието съвпадна с 1 ноември – Деня на народните будители, който по традиция се отбелязва с различни прояви от общността на българите в Истанбул, наричани „Цариградските българи“.
В конференцията взеха участие председателят на парламентарната Комисия по култура и медии Тошко Йорданов, генералните консули на България в Истанбул и Одрин – Васил Вълчев и Радослава Кафеджийска, проф. д-р Боряна Бужашка, председателят на църковното настоятелство на Екзархията Димитри Йотев и Христо Копано, член на Управителния съвет на настоятелството, както и академици и представители на цариградските българи.
“Учредяването на Българската екзархия и нейното историческо развитие я представят като типична за културата ни форма на съхраняване, развитие и проява на българския ни характер и специфика. Програмата, с която отбелязваме тази важна годишнина, започва от Истанбул, където през 1870 г. султан Абдул Азис обявява фермана, с който се ражда Българската екзархия. Започваме разговора за Българската екзархия като еманация на единна българска общност независимо от нейното териториално разделение именно от Истанбул, който нашите прадеди наричат Цариград“, заяви Тошко Йорданов при откриването на конференция.
По думите му подготвената програма по случай 155 години от учредяването на Българската екзархия в Истанбул и 80 г. от вдигането на схизмата с Цариград се изпълнява от академици и изследователи от УниБИТ, новооткрития Институт за българската диаспора и културно наследство зад граница. Целта е чрез конференции, научни форуми и изложби да се популяризира и възроди актуалния смисъл на великите дела на предците на българския народ.
Проф. д-р Боряна Бужашка разказа за някои от най-важните аспекти от дейността на Българската екзархия като българска национална институция в представите на българските национални дейци.
“Преди всичко се разчита, че чрез Екзархията ще се разшири и укрепи вътрешната автономия, самоуправлението и ще се увеличат гражданските и политическите права на българите като равноправни с мюсюлманските поданици на Османската империя“, каза тя.
Учени от България се включиха чрез телеконферетна връзка и съобщиха интересни данни по обсъжданите въпроси, както и за книжовното наследство на Българската екзархия.
Участниците в конференцията с интерес разгледаха изложбата с автентични документи и снимков материал, която е уредена в големия салон на Екзархията под наслова „Духовност Българска“.
В изложените над 20 табла са представени значими моменти от учредяването на Българската Екзархия през 1870 г. Редица материали са посветени на живота и делото на първия български екзарх Антим Първи. Негови паметници са поставени в двора на Българската Екзархия в Шишли и в българската църква „Св.Константин и Елена“ в Одрин.
През февруари 2025 г. се навършиха 155 години от учредяването на Българската екзархия (27 февруари 1870 г.) и 80 години от вдигането на схизмата с Цариград (22 февруари 1945 г.).
Според историческите документи на 27 февруари 1870 г. султан Абдул Азис (1861-1876) подписва ферман за учредяването на Българска самостоятелна църква под името Екзархия. През май 1872 година Българската екзархия се обявява за автокефална (независима), а не за автономна, каквато е според султанския ферман. На 16 септември 1872 година Вселенската патриаршия свиква събор, на който обявява Българската екзархия за схизматична. От присъстващите източни патриарси единствено патриарх Кирил II Йерусалимски не се съгласява с обявяването на схизмата и напуска събора, след което е низвергнат от сан. Схизмата нанася голям удар върху вътрешното състояние и международния авторитет на Българската православна църква и я изолира от православния свят. Един месец след избирането на новия български екзарх – Стефан, на 22 февруари 1945 година, Вселенската патриаршия сваля схизмата и признава автокефалията на Българската православна църква, а през 1953 г. тя възстановява своя патриаршески статут.
Ферманът на Султан Абдул Азис за учредяването на българската Екзархия се съхранява в Екзархийския дом.
Източник: БТА
Балкани
ВМРО-ДПМНЕ спечели 21 от 33 общини в балотажите на кметските избори в Северна Македония

ВМРО-ДПМНЕ спечели балотажите в местните избори в Северна Македония в 21 от 33-те общини и град Скопие, обяви неофициалните резултати Централната избирателна комисия.
Освен Скопие, където кмет на града през следващите четири години ще бъде Орце Георгиевски и скопските общини Аеродром и Карпош, управляващата партия ще има кметове и в общините Бървеница, Валандово, Виница, Дебърца, Демир Капия, Дойран, Кичево, Конче, Кочани, Крушево, Лозово, Македонски Брод, Могила, Неготино, Пробищип, Ранковце, Росоман, Чешиново Облешево и Чучер Сандево.
Коалиционният партньор на ВМРО-ДПМНЕ, коалицията от албански партии ВЛЕН печели балотажите в Боговине, Дебър, Долнени и Тетово, опозиционната СДСМ в Зърновци, Македонска Каменица и скопската община Център, Националният алианс за интеграция, водена от ДСИ- в Студеничани, движението ЗНАМ в Куманово, където пореден кметски мандат спечели Максим Димитриевски, Съюзът на ромите отново ще има кмет в Шуто Оризари, а в Струга печели независим кандидат.
Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски обяви „голяма изборна победа”.
„Това е победа на вярата, надеждата, копнежа за бъдещето. Това е победа на страдащия народ, на мечтите му, за които се борим, на надеждите му и на общата ни родина”, обяви Мицкоски.
Според председателя на опозиционната СДСМ Венко Филипче резултатите от местните избори са стимул партията да продължи да се бори силно срещу правителството, което никога повече няма да има такава подкрепа, каквато е имало на парламентарните избори през 2024 г. От Левица обаче, чийто кандидат за кмет на Скопие остана втори, но увеличи двойно гласовете си на балотажа, обявиха, че опозиционните тенденции вече се пренареждат зад Левица и призоваха симпатизантите на СДСМ да застанат зад тях, като лява политическа опция.
В албанския политически блок, от ВЛЕН призоваха председателят на ДСИ Али Ахмети да подаде оставка и обявиха, че с резултатите от местните избори ВЛЕН е „втората политическа сила в страната” и с това „промяната сред албанците в (Северна) Македония е завършена”, а Али Ахмети каза, че „загубата на някои позиции на местно ниво е призив за укрепване на структурите и по-добра комуникация с хората”.
Според публикуваните досега резултати, след двата тура на местните избори в Северна Македония ВМРО-ДПМНЕ ще има 55 кметски места, ВЛЕН – 10, СДСМ – шест, Националният алианс за интеграция-4, а движението ЗНАМ и Съюзът на ромите по един кмет.
В четири общини изборите ще бъдат повторени, заради недостатъчна избирателна активност. Кога ще бъде гласуването във Врапчище, Гостивар, Център Жупа и Маврово и Ростуше ще стане ясно, след като Държавната избирателна комисия в Северна Македония обяви окончателните официални резултати от гласуването за местна власт.
Източник: БТА
Балкани
Сбиване и димки пред сръбския парламент, майката на една от 16-те жертви на трагедията в Нови Сад започна гладна стачка

Протестиращи и привърженици на управляващите в Сърбия се сбиха на 2 ноември пред сградата на парламента в Белград преди полицията да се намеси и да ги раздели с кордон.
До множеството инциденти се стигна по-малко от 24 часа след възпоменателните събития по повод годишнината от срутването на козирката на жп гарата в северния сръбски град Нови Сад на 1 ноември 2024 г., когато 16 души загинаха, а един бе тежко ранен.
Напрежението започна в ранните следобедни часове в сръбската столица Белград, когато двете групи се събраха пред парламента. Тогава се случи първият инцидент – полицията изблъска протестиращите, но те отново се събраха при близкото кръстовище.
С падането на нощта пиротехнически средства и бутилки полетяха от лагера на поддръжниците на сръбския президент Александър Вучич към студентите и гражданите, които сутринта на 2 ноември дойдоха в Белград, за да подкрепят гладната стачка на майката на една от 16-те жертви на трагедията в Нови Сад.
В 11.52 ч. местно време на 2 ноември Диана Хърка застана пред Народната Скупщина в Белград и обяви, че ще се бори докрай, защото една година няма осъдени за смъртта на сина й Стефан и останалите 15 загинали под козирката на жп гарата в Нови Сад.
Началният час на нейната гладна стачка е символичен, тъй като в 11.52 ч. местно време, на 1 ноември 2024 г. падна козирката на наскоро ремонтираната жп гара в Нови Сад.
В края на миналия ноември студентите блокираха над 60 факултета в цялата страна, а протестите придобиха масовост.
Протестиращите смятат, че до трагедията в Нови Сад се е стигнало заради корупция и небрежност. Исканията им за прозрачно разследване и понасяне на наказателна отговорност прераснаха през май в призив за предсрочни избори, които президентът Александър Вучич отказа да насрочи.
В началото протестите бяха предимно мирни, но през лятото се стигна до сблъсъци между силите на реда и демонстранти, които обвиняват полицията в бруталност и прекомерна употреба на сила.
На 2 ноември Хърка призова президентът Александър Вучич да насрочи предсрочни парламентарни избори и „да дойде да я погледна в очите, а да не се държи като страхливец“.
Хърка, която носи икона и снимка на сина се обърна в късните часове на 2 ноември към полицаите и ги предупреди, че те ще носят отговорност за инцидентите пред сръбския парламент.
„Свалете щитовете си и ме погледнете в очите“, каза тя.
С напредването на нощта все повече хора се присъединиха към първоначално малката група, която пристигна с Диана Хърка от Нови Сад.
Представители на опозицията се появиха пред парламента и оказаха подкрепа на Хърка, призовавайки хората да излязат на улицата и да се борят за свободата си.
Студентите, участващи в блокадите на факултети призоваха да не се отговаря на провокации от страна на привържениците на управляващите.
Част от гражданите влязоха в словесни сблъсъци с представителите на силите за борба с масови безредици и ги призоваха да свалят специалното си снаряжение.
Президентът Александър Вучич призова за спокойствие и деескалация на напрежението.
Той заяви пред частната телевизия „Пинк“, че „участващите в блокади“ са хвърляли камъни, пръчки, бутилки и факли по хората, запалили са палатка и са ранили няколко души и един полицай.
Вучич каза още, че организаторите на инцидентите на 2 ноември са във връзка с няколко служители на американското посолство в Белград
„Това е донякъде очаквано и не е изненада за нас, за държавата, защото следим контактите на онези, които са искали да предизвикат хаос с определени чуждестранни структури“, каза сръбският президент.
Сръбското министерство на вътрешните работи и Агенцията за сигурност и информация (БИА) излязоха със съвместно изявление, в което осъждат инцидентите в центъра на Белград „по най-категоричен начин“.
За първи път от началото на антиправителствените протести Вучич отправя критики към американски дипломати.
По-рано през деня той за пореден път обяви, че ще насрочи предсрочни парламентарни избори, но не се ангажира с конкретна дата.
Източник: БТА
Балкани
Али Ахмети: Резултатите от изборите в някои общини не са отражение на истинската воля на гражданите, а следствие от безпринципни коалиции

Националният алианс за интеграция е спечелил мнозинството от гласовете на национално ниво, с преднина от над 23 000 гласа пред опонента си и коалиционен партньор в правителството на ВМРО-ДПМНЕ ВЛЕН, но не е успял да спечели кметската надпревара в повечето общини, оцени на пресконференция след балотажа на изборите за кметове в 33 общини в Северна Македония председателят на Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети.
„Резултатите за някои общини не отразяват истинската воля на гражданите, а са следствие от безпринципни коалиции. Това е комплексно послание, което приемаме с уважение и отговорност. Гражданите показаха, че вярват в нашите ценности и визия, но същевременно изискват да обновим начина, по който представяме тези ценности“, заяви в изявление след изборите Ахмети, цитиран от ТВ Телма.
По думите му резултатът от местните избори представлява „морален и политически мандат“ за ДСИ, който я задължава да продължи да бъде по-обединена и по-близка до гражданите.
„Загубата на някои позиции на местно ниво е призив за укрепване на структурите и по-добра комуникация с хората. В крайна сметка легитимността на всяко политическо движение произтича от доверието на гражданите и това доверие не е избледняло, а е засилено“, каза Ахмети.
Според ДСИ по време на изборния процес е имало и сериозни нарушения, включително злоупотреба с държавни ресурси, системно манипулиране на изборите и натиск върху избирателите.
Според неофициалните резултати, обявени от Държавната избирателна комисия в Северна Македония в балотажа коалицията, водена от ДСИ побеждава само в една община.
/АМ/
Източник: БТА
-
Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Икономикапреди 2 месеца„Енвидиа“ изпревари очакванията за второто тримесечие въпреки спирането на продажбите в Китай
-
Святпреди 3 месецаИзбирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 3 месецаС празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието
-
Святпреди 3 месецаПредседателят на Европейския съвет: Единството между Европа и САЩ е от жизненоважно значение за постигането на траен мир в Украйна
-
Святпреди 3 месецаПожар бушува в Националния парк Везувий в Италия
-
Технологиипреди 3 месецаМъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Святпреди 3 месецаИракските власти започват ексхумация на погребаните в голям масов гроб, оставен от „Ислямска държава“
