След като в продължение на четири дни Индия и Пакистан си разменяха интензивни въздушни удари, американският президент на Доналд Тръмп в събота заяви, че двете страни са се договорили за пълно и незабавно прекратяване на огъня.

„След дълга нощ на преговори с посредничеството на САЩ, имам удоволствието да обявя, че Индия и Пакистан се договориха за пълно и незабавно прекратяване на огъня. Поздравления за двете страни за проявения здрав разум“, заяви в събота Тръмп в публикация в социалната си мрежа „Трут Соушъл“. 

Въпреки това Делхи обвини Пакистан в „многократни нарушения“ на примирието, а тази вечер индийската армия съобщи, че е ликвидирала повече от 100 екстремисти на територията на Пакистан и в контролираната от Исламабад част от Кашмир. Някои анализатори се опасяват, че рискът от ескалация остава. 

Напрежението между Делхи и Исламабад се изостри до краен предел, след като на 22 април екстремисти нападнаха контролираната от Индия част на Кашмир и убиха 25 индийски туристи и един непалски гражданин, а около 20 души бяха ранени. Това бе най-кървавото нападение срещу цивилни в размирния район от години. 

Ескалация на конфликта

След атаката в Кашмир Индия обвини Пакистан, че укрива отговорните терористични формирования, а Исламабад отрече да има каквато и да е връзка с този акт. Делхи предприе редица наказателни мерки, включително прекратяване на действието на Договора за водите на Инд, затваряне на единствения действащ сухопътен граничен пункт в Атари, понижаване на двустранните дипломатически връзки с Исламабад. Индия също така анулира всички визи, издавани на пакистански граждани и предприе масирани антитерористични операции в Кашмир.

Още в първите дни след атаката срещу индийски туристи край гр. Пахалгам властите в индийската част на Кашмир заявиха, че са предприели масирана акция срещу терористи и техни симпатизанти, като разрушиха жилищата на заподозрени, щурмуваха убежища на предполагаеми екстремисти, и задържаха съмнителни лица за разпити. Но военното напрежение между двете страни ескалира, след като в сряда индийската армия обяви, че е предприела въздушна операция срещу „терористични обекти в Пакистан и контролираните от Пакистан части от Кашмир“. Индийската армия посочи, че е унищожила девет терористични обекта в Пакистан и контролираните от Пакистан части от Кашмир в рамките на близо 25-минутна операция с кодово име „Синдур“, допълва индийската новинарска агенция ПТИ.   

По данни на пакистанските власти в ранните часове на 7 май индийските ВВС са нанесли над 20 удара по шест пакистански обекта, включително язовири и хидроенергийни съоръжения. Пакистанската армия се зарече, че ще отговори на нападението, припомня Ройтерс. Освен това Пакистан заяви, че в сряда е свалил пет индийски изтребителя, но Делхи не потвърди тази информация.

Последва поредица от размяна на удари с ракети, дронове и артилерия. Всеки ден официални представители на Индия и Пакистан подчертаваха, че не искат война и че са удовлетворени от постигнатите военни успехи, пише в. „Ню Йорк Таймс“. Всяка нощ бяха нанасяни удари все по-навътре в Индия и Пакистан, а жителите на Кашмир съобщаваха за прекъсвания на електрозахранването, тежки обстрели и прелитащи над главите им дронове и ракети, допълва американското издание.

В четвъртък Индия заяви, че е осуетила нападение с пакистански дронове и ракети срещу повече от 10 града в страната. Индийската армия също така обяви, че е поразила пакистански системи за противовъздушна отбрана. Пакистан от своя страна каза, че е свалил 25 индийски безпилотни самолета, навлезли във въздушното му пространство.

На следващия ден Индия заяви, че е била атакувана от пакистанската армия с между 300 и 400 дрона. В събота сутринта, часове преди да бъде обявено прекратяването на огъня, нещата изглеждаха още по-страшни, коментира „Ню Йорк Таймс“. Пакистан заяви, че Индия е насочила ракети към три негови военновъздушни бази, включително и към особено важен обект на военновъздушните сили край Исламабад. Местни жители разказаха, че са чули поне три силни експлозии. След няколко часа пакистанската армия съобщи, че е нанесла удари по няколко индийски военни обекта и че е следвала принципа „око за око“. 

Смесицата от слухове, противоречиви твърдения и дезинформация затруднява определянето на точния характер на сраженията и техните жертви, отбелязва „Ню Йорк Таймс“.

Извън общественото полезрение 

Сблъсъците между Пакистан и Индия до голяма степен останаха далеч от обхвата на общественото полезрение, посочва Асошиейтед Прес. Двете армии предприемаха ударите и контраударите си късно през нощта или рано сутринта. С изключение на атаките с дронове в четвъртък, нападенията се извършваха предимно далеч от гъсто населени градски центрове. Това показва, че нито една от страните няма желание да навреди значително на населението на другата, отбелязва АП. 

Нито една от страните не е мотивирана от съревнование за ресурси, пише още американската агенция. Пакистан разполага с огромни богатства от полезни изкопаеми, но Делхи не се интересува от тях. В Индия преобладават хиндуистите, а населението на Пакистан е предимно мюсюлманско и между двете страни има сериозни идеологически различия, но Делхи и Исламабад не се стремят към взаимен контрол или влияние, добавя АП. Освен това нито една от двете страни не разкрива ядрения си потенциал, но се смята, че всяка от тях разполага с между 170 и 180 бойни глави с малък, дълъг и среден обсег. 

„Пакистан и Индия разполагат с достатъчно ядрени оръжия, за да се унищожат взаимно няколко пъти“, каза за АП анализаторът по въпросите на сигурността Сайед Мохамед Али, който работи в Исламабад. Арсеналите са отбранителен ход за предотвратяване и възпиране на по-нататъшни боеве, защото „нито една от страните не може да си позволи да започне такава война“, добави пакистанският експерт.  

Усилия за дипломатическо решение 

Американският вицепрезидент Джей Ди Ванс заяви в четвъртък пред телевизия „Фокс Нюз“ по повод ескалацията на военните сблъсъци между Индия и Пакистан, че „по принцип това не е работа“ на САЩ и че Вашингтон би посъветвал и двете страни да прекратят сраженията. Въпреки това се оказа, че през следващите дни той и американският държавен секретар Марко Рубио са се занимавали детайлно със ситуацията. И то по същата причина, поради която Бил Клинтън през 1999 г. трябваше да се справи с друг голям конфликт между Индия и Пакистан – страхът, че бързо може да се стигне до размяна на ядрени удари, коментира в. „Ню Йорк Таймс“.

„През последните 48 часа Ванс и аз разговаряхме с високопоставени индийски и пакистански официални лица, включително с премиерите Нарендра Моди и Шехбаз Шариф, министъра на външните работи (на Индия) Субрахманям Джайшанкар, началника на щаба на армията (на Пакистан) Асим Мунир и съветниците по националната сигурност Аджит Довал и Асим Малик“, написа в събота американският държавен секретар в социалната мрежа „Екс“. 

„Имам удоволствието да съобщя, че правителствата на Индия и Пакистан се споразумяха за незабавно прекратяване на огъня и за започване на преговори по широк кръг от въпроси на неутрално място. Приветстваме премиерите Моди и Шариф за тяхната мъдрост, благоразумие и държавническо поведение при избора на пътя на мира“, добави Рубио.

Индийският външен министър заяви, че началниците на военните операции на двете страни са постигнали съгласие по споразумението за прекратяване на огъня по време на разговори, състояли се в събота следобед, а следващите консултации са насрочени за 12 май, предаде новинарска агенция ПТИ.  

Междувременно пакистанският премиер направи обръщение към нацията в което обяви „победа“ над Индия и изрази надежда за съдържателен диалог с Делхи за разрешаването на всички въпроси, припомня ДПА. 

Още същата вечер Омар Абдула, главен министър на администрирания от Индия Кашмир, публикува в „Екс“ видео, на което се вижда трасиращ огън на фона на нощното небе и се чуват звуци от артилерия. „Какво по дяволите се случи с прекратяването на огъня“, написа той.  

Индийският външен министър Викрам Мисри заяви пред репортери в събота вечерта, че Пакистан многократно е нарушил примирието и че индийските въоръжени сили са предприели „подходящ отговор“, предаде в. „Вашингтон Пост“. Пакистанският министър на информацията Атаулла Тарар нарече обвинението „неоснователно“, допълва американското издание. 

На следващата вечер индийската армия заяви, че е нанесла удари по територията на Пакистан и по контролирания от Исламабад сектор от Кашмир и че е ликвидирала над 100 екстремисти, включително командири, предаде АП. Това засили опасенията, че Индия и Пакистан отново може да започне интензивна размяна на удари.

Рискът от ескалация остава 

Индия и Пакистан като че ли отново се отдръпнаха от ръба на пропастта, но в хаотичния четиридневен сблъсък на ядрените врагове имаше толкова новости и толкова много от основните фактори остават нестабилни, че няма основания да се смята, че примирието представлява връщане към старите модели на сдържаност, коментира „Ню Йорк Таймс“.

Началото на четиридневните въздушни сражения бе поставено с вълни от удари и зенитни залпове с модерни оръжия. Скоро двете армии започнаха да изпращат и дронове към линията на контрол в Кашмир, както и по протежение на обширната индийско-пакистанска граница. Пакистански дронове влязоха дълбоко в Северна Индия, като и двете страни поставиха под изпитание системите си за противовъздушна отбрана, допълва американското издание.

„Ако се върнем назад в историята, много от индийско-пакистанските конфликти са били прекратявани в резултат на външна намеса“, каза за „Ню Йорк Таймс“ военният историк и стратегически анализатор Сринат Рагаван. Той отбеляза, че и двете страни не разполагат със значителна военнопромишлена база и че разчитат на вноса на оръжие, което от своя страна отново може да направи външния натиск ефективно средство за умиротворяване. Но този път позициите на Делхи и Исламабад изглеждат по-крайни.

„Мисля, че има по-силна решимост от страна на индийското правителство да се увери, че пакистанците няма да почувстват, че могат просто да се измъкнат“, коментира Рагаван. „Това определено е свързано с ескалация. Изглежда, всяка от страните смята, че не може да допусне всичко да завърши с усещането на другата, че по някакъв начин е взела надмощие“, заключи военният експерт.  

Източник: БТА

Президентът на Украйна Володимир Зеленски покани руския си колега Владимир Путин да се срещне с него лично в четвъртък в Истанбул, където руският президент призова за преки преговори между Киев и Москва, предаде АФП.

„Очакваме пълно и трайно прекратяване на огъня, започващо от утре, което да осигури необходимата основа за дипломация. Няма никакъв смисъл от удължаване на кланетата. Ще чакам Путин в Турция в четвъртък. Лично. Надявам се, че този път руснаците няма да търсят извинения“, написа снощи украинският президент в „Екс“.

Френският президент Еманюел Макрон веднага настоя за „необходимостта от прекратяване на огъня“, преди планираната руско-украинска среща в Истанбул да се състои „този четвъртък“.

В събота вечер Путин предложи „преки“ преговори „без предварителни условия“ между Москва и Киев в Истанбул, които да започнат в четвъртък. Той не „изключи“ идеята за прекратяване на огъня, която да бъде обсъдена на тези преговори, но заяви, че те трябва първо да се съсредоточат върху „първопричините за конфликта“.

Американският президент Доналд Тръмп написа в социалната си мрежа „Трут Соушъул“, че „руският президент (Владимир) Путин не иска споразумение за прекратяване на огъня с Украйна, а по-скоро среща в четвъртък в Турция, на която да се договори евентуален край на кръвопролитията“. „Украйна трябва да приеме незабавно“, добави той. „Те поне ще могат да определят дали сделка е възможна и ако не е, европейските лидери и САЩ ще знаят как стоят нещата и ще могат да действат по съответния начин“, заяви Доналд Тръмп. Според АФП с това той е намекнал за заплахите за санкции, отправени от европейските съюзници на Украйна.

Киев осъди нападенията с дронове срещу Украйна в нощта на събота срещу неделя, малко след изтичането в полунощ на тридневното примирие, постановено от Москва в чест на 80-годишнината от победата над нацистка Германия. По данни на украинските военновъздушни сили Русия е атакувала със 108 дрона, 60 от които са били свалени.

Турция е готова да стане домакин на преговори за прекратяване на огъня и за траен мир между Русия и Украйна, потвърди вчера турският президент Реджеп Тайип Ердоган в телефонни разговори с колегите си от Русия и от Франция Владимир Путин и Еманюел Макрон.

През последните седмици Украйна вече на няколко пъти предложи 30-дневни примирия, но те бяха отхвърлени от Русия. Москва смята, че това прекъсване на бойните действия ще позволи на киевската армия да се прегрупира и превъоръжи благодарение на западните оръжейни доставки.
Русия, която окупира около 20 процента от територията на Украйна, оправдава инвазията си по-специално с желанието на Украйна да се присъедини към НАТО – военен съюз, който Русия разглежда като екзистенциална заплаха.

Москва и Киев вече са водили преки преговори в Истанбул през 2022 г., в първите месеци на конфликта, но те бяха неуспешни. Според Путин неуспехът на тези преговори се дължи на намесата на тогавашния британски министър-председател Борис Джонсън, припомня АФП.

Зеленски и Путин са се срещали лично само веднъж, през 2019 г.

Френският президент Еманюел Макрон, британският премиер Киър Стармър, германският канцлер Фридрих Мерц и полският премиер Доналд Туск се срещнаха със Зеленски в Киев в събота и отправиха координиран призив за 30-дневно примирие, което да започне днес. Планът получи подкрепа както от Европейския съюз, така и от Тръмп. Лидерите се заканиха да наложат по-строги санкции на Русия, ако Путин не приеме предложението, отбелязва Асошиейтед Прес.

В коментарите си пред медиите в събота през нощта Путин на практика отхвърли предложението и вместо това предложи възобновяване на преките преговори с Украйна в Истанбул в четвъртък „без предварителни условия“. Той не уточни дали в разговорите в четвъртък иска да участват лично Зеленски и той самият. Заяви, че по време на преговорите може да бъде договорено прекратяване на огъня – но подчерта, че Кремъл се нуждае от примирие, което да доведе до „траен мир“, а не от такова, което ще позволи на Украйна да се превъоръжи и да мобилизира повече хора във въоръжените си сили. 

Зеленски каза, че вижда „положителен знак“ – думи, които рядко се използват по отношение на Москва – във факта, че Русия започва да обмисля прекратяване на войната, отбелязва АФП.

Киев отчаяно се опитва да си осигури по-голяма военна подкрепа от САЩ, която получаваше от предшественика на Тръмп, Джо Байдън. Москва усеща възможността да се освободи от икономическите санкции и да влезе в сътрудничество с най-голямата икономика в света. През февруари 2022 г. Путин изпрати въоръжените сили на Русия в Украйна, отприщвайки конфликт, в който загинаха стотици хиляди войници и който предизвика най-сериозната конфронтация между Русия и Запада след Карибската криза през 1962 г., посочва Ройтерс.

Източник: БТА

/ЛМ/

Източник: БТА