Свържете се с нас

Свят

Колко успешна ще бъде за Великобритания новата сделка за рестартиране на отношенията с ЕС

Великобритания договори най-значимото споразумение за възстановяване на отбранителните и търговските връзки с Европейския съюз след Брекзит миналия понеделник в момент, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп внесе хаос в глобалния ред и накара двете страни да преразгледат отношенията си, съобщи Ройтерс.

Близо девет години след като гласува за напускане на блока, Великобритания договори широкообхватно споразумение с ЕС, включващо пакт за сигурност и отбрана, по-малко ограничения за британските износители на храни и за британските пътници, както и спорно ново споразумение за риболова.

Митата на Тръмп, наред с предупрежденията, че Европа трябва да прави повече за собствената си отбрана, принудиха правителствата по света да преосмислят връзките си в областта на търговията, отбраната и сигурността и британският премиер Киър Стармър да се сближи с европейските лидери, коментира Ройтерс.

Стармър и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен нарекоха новото споразумение „исторически момент“, който е от полза и за двете страни, пише в. „Монд“.

„Великобритания се завръща на световната сцена“, заяви Стармър пред репортери. „Тази сделка е печеливша за всички“, добави той. Британските опозиционни партии обаче заклеймиха споразумението и го нарекоха отстъпление от Брекзит и „повторна капитулация“ пред ЕС. „Отново се превръщаме в държава, която се подчинява на правилата на Брюксел“, заяви лидерът на Консервативната партия Кеми Бейдънок.

Според властите в Лондон новото споразумение „ще улесни вноса и износа на храни и напитки“, за да се намали „тежестта върху бизнеса, която доведе до дълги опашки от камиони по границата“. „Някои рутинни проверки на животински и растителни продукти ще бъдат премахнати напълно“, похвали се британското правителство. 

Сделката обаче включва и удължаване за срок от 12 години на споразумението, позволяващо на риболовните кораби на ЕС да ловят риба във водите на Великобритания, което разгневи британските рибари и техните поддръжници, отбелязва „Монд“. Макар и да има почти незначителен принос към икономиката на Великобритания и на ЕС, риболовът отдавна е спорен и символично важен въпрос в отношенията между двете страни. Споровете по този въпрос почти провалиха сделката за Брекзит още през 2020 година.

Визовите ограничения, въведени след Брекзит, затрудниха трансграничните дейности за професионалисти като банкерите или адвокатите, както и академичния и културния обмен, включително турнетата на музикалните изпълнители, посочва изданието. В новото споразумение Великобритания и ЕС са се договорили да си сътрудничат по план за младежка мобилност, който се очаква да позволи на млади британци и европейци да живеят и работят временно на територията на другата страна, макар че за новата схема не бяха предоставени никакви подробности. Британски официални представители настояват, че броят на младежите ще бъде ограничен и дължината на престоя им ще бъде ограничена във времето.

Свободното движение на хора продължава да е политически чувствителен въпрос във Великобритания и някои поддръжници на Брекзит смятат, че планът за младежка мобилност може да е първа стъпка към връщане на напълно свободното движение на граждани на ЕС, пише „Монд“.

Двете страни сега ще задълбочат сътрудничеството си в областта на миграцията с взаимен обмен на информация, посочва в. „Гардиън“. Това се обсъжда от повече от две години, като споразумението ще позволи на британските гранични сили да получават информация в реално време от властите в приемащите страни като Италия, балканските страни и Канарските острови, отбелязва изданието. Те ще си сътрудничат за справяне с лодките, с които мигрантите пресичат Ламанша, и Великобритания ще се радва на „засилено сътрудничество с Европол“.

Истинският тест относно това как се развиват отношенията обаче ще бъде степента на достъп на Великобритания до фонда за превъоръжаване на ЕС на стойност 150 милиарда евро, коментира „Скай Нюз“

Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия Кая Калас призна, че „раните от Брекзит“ означават, че някои страни членки на блока искат достъпът на Великобритания да бъде ограничен. В медиите дори се появи информация, че французите са настоявали британският достъп да бъде ограничен до 15% от стойността на фонда.

Британският депутат от Лейбъристката партия Крис Къртис смята, че споразумението ще коригира някои от проблемите, създадени от първоначалната сделка на консерваторите, договорена след Брекзит, и изразява убеждение, че повечето британци искат подобряване на отношенията с ЕС.

„Много е лесно да се преструваш, че няма място за компромиси, че можеш да получиш всичко, което искаш, и че не е нужно да отстъпваш нищо, но това очевидно е лъжа“, казва той.

Историческият референдум във Великобритания за напускане на ЕС през 2016 г. разкри една страна, чиято общественост е силно разделена по всички въпроси – от миграцията и суверенитета до културата и търговията, коментира Ройтерс. След това започна един от най-бурните периоди в британската политическа история, като оттогава начело на страната се изредиха петима премиери и отношенията с Брюксел достигнаха тревожно ниско ниво.

Социологическите проучвания показват, че мнозинството от британците сега изпитват съжаления за резултата от референдума, въпреки че от друга страна не искат да се присъединят отново към ЕС. Найджъл Фараж, който десетилетия наред бе начело на кампанията за Брекзит, сега води в проучванията на общественото мнение във Великобритания, което дава на Стармър ограничено пространство за маневриране.

Ограниченият обхват и донякъде неясните условия на обявената миналата седмица сделка, постигнати с болезнени отстъпки, свидетелстват за неизгодната позиция на Великобритания в ерата след Брекзит, пише в. „Ню Йорк Таймс“. Далеч от това да бъде гъвкав свободен агент, който е в състояние да сключва опортюнистични сделки, както някога прогнозираха поддръжниците на Брекзит, Великобритания сега се оказва притисната между дуелиращи се велики сили, коментира изданието.

Това не означава, че споразуменията на министър-председателя Киър Стармър, сключени неотдавна и със САЩ и с Индия, освен със ЕС, не са доказателство за ловкост в преговорите, отбелязва вестникът. Сделката му с президента Тръмп е първата, която новият американски президент сключи с която и да е страна, откакто наложи повсеместни мита на десетки свои търговски партньори, а споразумението с Европейския съюз е първата значителна нова сделка между Великобритания и ЕС след търговското споразумение след Брекзит през 2020 г., посочва „Ню Йорк Таймс“.

Сделката със САЩ, например, обаче все още оставя Великобритания в по-неизгодно положение, отколкото беше преди встъпването в длъжност на Тръмп, тъй като търговията ѝ е обременена с 10-процентно мито върху износа, отбелязва вестникът. По същия начин при сделката с ЕС на Великобритания ѝ се наложи да направи отстъпки, за да си върне част от това, което получаваше автоматично като член на блока.

За да сключи сделката с ЕС, Стармър направи политически трудна отстъпка – позволи на европейските риболовни кораби да ловят риба в британски териториални води в продължение на 12 години в замяна за понижаване на търговските бариери за британските храни, влизащи в единния пазар, посочва американското издание. А за да получи частична отсрочка от американските мита върху британските автомобили, Великобритания предостави по-голям достъп до пазара си за американското говеждо месо, етанол и селскостопански продукти.

Подобни компромиси отразяват отрезвяващата реалност за Великобритания – след Брекзит се оказа, че тя е една не толкова голяма икономика на фона на трите огромни търговски блока в света: САЩ, ЕС и Китай, пише „Ню Йорк Таймс“. Освен това напоследък тя е изправена пред едно допълнително предизвикателство: Един от тези гиганти, САЩ, изглежда изобщо не смята да се съобразява с правилата, които регулират световната търговия.

„Беше правдоподобно да се предположи, че Обединеното кралство, с една отворена, средна по размер икономика, ще може да се справи също толкова добре или по-добре сама в един основан на правила международен ред, като бъде гъвкава и ловка, вместо като член на Европейския съюз“, казва професорът по икономика в Кралския колеж в Лондон Джонатан Портес. „Но този свят изчезна, поне засега“, добавя той. „Сега сме в една много по-трудна среда и Обединеното кралство ще трябва да намери своя път“, казва още Портес.

Напрежението между Вашингтон и Брюксел е увеличило натиска върху Лондон по време на преговорите със САЩ и ЕС, посочва Муджтаба Рахман, анализатор в консултантската компания за политически рискове „Юрейша Груп“ (Eurasia Group). По думите му британските официални представители са знаели, че трябва да сключат сделка с  Тръмп преди срещата на върха между Великобритания и ЕС миналия понеделник, тъй като в противен случай е имало риск американският президент да сметне, че британците избират да възстановят отношенията си с блока, вместо да търсят сближаване със САЩ.

„Това, което след Брекзит започна като акт на внимателен политически баланс, напоследък се превърна в ходене по изключително тънко въже“, казва Рахман. „Великобритания е притисната между един Европейски съюз, който се интересува единствено от търговската си изгода, и едни много хищни, враждебно настроени САЩ“, отбелязва той.

Източник: БТА

Свят

Какво цели започнатото от Белия дом разследване на сътрудници на Байдън дали са прикривали предполагаеми проблеми с умствените му способности

Американският президент Доналд Тръмп поиска тази седмица Белият дом да разследва дали сътрудниците на бившия президент Джо Байдън са прикривали предполагаемото влошаване на умствените му способности и незаконно са използвали автописалка от името на Байдън, за да подписват документи, предаде Ройтерс. 

В заповед, публикувана в сряда, Тръмп заяви, че правният съветник на Белия дом ще разследва „дали определени лица са се сговорили да заблудят обществеността относно психическото състояние на Байдън и противоконституционно да упражняват правомощията и отговорностите на президента“, посочва в. „Файненшъл таймс“.

Разследването следва излизането на книгата на журналистите Джейк Тапър и Алекс Томпсън миналия месец, която съдържа компрометиращи разкрития за влошеното психическо и физическо състояние на Байдън, когато той започва злополучната си кампания за преизбиране.

Байдън, който се бори с рак на простатата, отговори, че той е взимал решенията по време на управлението си и каза, че решението на Тръмп има за цел да отвлече вниманието на американците от законопроекта за намаляване на данъците на богатите, който Конгресът разглежда.

Президентът републиканец Тръмп отдавна твърди, че Байдън, кандидатът на Демократическата партия, който през 2020 г. победи Тръмп на изборите за президент, е умствено непригоден, като освен това заяви, че употребата на автоматично устройство за подписи, с което да се подписват документи, вероятно е нередна практика и би могла да означава, че тези документи са невалидни. 

В изявление Байдън отхвърли обвиненията. „Нека бъда ясен: аз взимах решенията по време на управлението си. Аз взимах решенията за помилванията, указите, законите и декларациите. Всички внушения, че не съм го правил, са абсурдни и неверни“, каза той. 

Екипът на Байдън каза, че употребата на автописалка е утвърдена законна практика, която се прилага след решение на президента. 

Бившият президент, който е вече на 82 години, се оттегли миналата година от изборната надпревара, след като лошото му представяне на дебати срещу Тръмп засили безпокойството от възрастта му и пригодността му да управлява още 4 години страната. През ноември Тръмп победи бившата вицепрезидентка Камала Харис, която получи номинацията на демократите за кандидат за президент след оттеглянето на Байдън. 

Миналия месец екипът на Байдън съобщи, че бившият президент е диагностициран с агресивна форма на рак на простатата.

Също миналия месец бившият президент даде първите си интервюта, откакто напусна поста, в опит да защити наследството си. В едно от тях той заяви, че би могъл да победи Тръмп, ако беше останал в надпреварата, въпреки срива му в социологическите проучвания и катастрофалното му представяне в дебата. 

Повторното появяване на Байдън на политическата сцена предизвика критики от страна на представители на Демократическата партия, според които то възпрепятства усилията на партията да се възстанови от поражението на президентските избори през ноември и само фокусира общественото внимание върху умствените му способности, посочва „Файненшъл таймс“.

Байдън се затрудни при появата си в ток шоуто на телевизия Ей Би Си  -„Вю“, когато заяви, че твърденията за влошаване на умствените му способности са „погрешни“, преди да се отклони от темата. Тогава съпругата му Джил се намеси, за да излезе от конфузната ситуация.

Докато беше на власт, съюзниците на Байдън отхвърляха твърденията, че той има умствени проблеми, но признаваха факта, че той е в напреднала възраст. 

След обявяването на диагнозата рак на простатата Тръмп пожела на Байдън скорошно оздравяване, но въпреки това продължи да го обвинява за предизвикателствата, пред които е изправена страната. Решението му да разследва конкретни аспекти от мандата на Байдън обаче пренася критиките му на съвсем друго ниво, отбелязва Ройтерс.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Свят

Макрон поднесе необичаен дар на принца на Монако

Президентът на Франция Еманюел Макрон, който заедно със съпругата си Брижит, пристигна на държавна визита в Монако, направи необичаен дар на домакина си, принц Албер Втори. По време на държавен прием, даден в чест на Макрон, френският президент обяви, че подводно възвишение в Индийския океан ще носи името „Албер Втори“, предаде Франс прес.

Този необичаен дар е заради ангажираността на Монако и на неговия владетел в борбата за опазване на океаните.

Преди вечерята  Макрон и съпругата му се разходиха из Монако, хванати за ръце, според кадри, публикувани в изданието „Монако матен“.

Днес в рамките на визитата си в княжеството Макрон ще посети предприятие, което произвежда електроенергия от морската вода. Той ще посети и океанографския музей на Монако.

Утре Макрон ще участва в съседния град Ница в международна конференция за океаните, организирана от ООН.

/ГГ/

Източник: БТА

Виж цялата статия

Свят

Хиляди протестираха в Лондон срещу правителствените мерките за икономии

Хиляди демонстранти излязоха по улиците на Лондон, за да изразят недоволството си от орязването на разходите и от реформата на социалната система в страната, предадоха „ПА Медия“ и ДПА.

Проявата в центъра на британската столица беше организирана от синдикати и граждански организации. В нея се включиха и депутатите от Лейбъристката партия Джеръми Корбин и Даян Абът.

Организаторите на протеста обвиниха правителството, че орязва разходите, които касаят най-бедните хора в обществото. Много от протестиращите носеха плакати, на които пишеше: „Обложете с данъци богатите и спрете орязването на разходите“. Протестиращите призоваха да се съкратят разходите за войните, а не за социалната система.

Пред участниците в протеста Корбин каза, че по света бушуват войни, а в Газа се извършва генодид срещу палестинския народ и всичко това показва, че светът се нуждае от мир, който ще дойде визия за разоръжаване и за действително разрешаване на причините, водещи до подобни конфликти, до отчаяние и до бежански потоци. Корбин призова протестиращите да продължат напред.

Абът пък упрекна премиера Киър Стармър относно позициите, които той заема по миграционните въпроси, които тя определи като фундаментално расистки и предположи, че правителството копира реториката на крайнодясната партия „Реформирай Обединеното кралство“.

/ГГ/

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Святпреди 41 минути

Какво цели започнатото от Белия дом разследване на сътрудници на Байдън дали са прикривали предполагаеми проблеми с умствените му способности

Святпреди 45 минути

Макрон поднесе необичаен дар на принца на Монако

Святпреди 2 часа

Хиляди протестираха в Лондон срещу правителствените мерките за икономии

Святпреди 2 часа

Стотици хиляди демонстранти участваха в шествие по улиците на Рим срещу войната в ивицата Газа

Святпреди 2 часа

Мъск премахна от социалната мрежа „Екс“ поста си, в който твърдеше, че Тръмп е замесен в аферата с бизнесмена Епстийн

Спортпреди 2 часа

Ливърпул привлече унгарски вратар

Святпреди 2 часа

Хиляди участваха в протест в Тел Авив с призив за връщане на заложниците, намиращи се в Газа

Спортпреди 3 часа

Нидерландия започна с победа квалификациите за Мондиал 2026

Спортпреди 3 часа

Легендата на българския футбол Христо Бонев посрещна на стадион „Локомотив“ в Пловдив националния отбор на Кипър

Българияпреди 3 часа

Танцьори от пет страни показват своя фолклор на фестивал „Пъстра огърлица“ във Вършец

Святпреди 3 часа

Френският президент Еманюел Макрон пристигна на двудневно посещение в Монако

Святпреди 3 часа

Хиляди участваха в гей паради в Гданск и Вроцлав в Полша

Бизнеспреди 5 дни

Данъчна разпоредба в бюджета на Тръмп стряска Уолстрийт

Българияпреди 5 дни

Над 9 милиона лева струва ремонтът на Дома за стари хора в Сливен

Бизнеспреди 5 дни

Бизнес глобус: Мъск продава акции на xAI за 300 млн. долара; Uber с нов оперативен директор; Disney уволнява стотици служители

Икономикапреди 5 дни

„Фич“ потвърди дългосрочния кредитен рейтинг на „Алианц Банк България“

Спортпреди 4 дни

Близо 150 борци от пет държави ще участват на турнира по борба „Васил Сайменов“

Българияпреди един ден

На официална церемония в Казанлък тържествено беше коронясана 57-ата Царица Роза Мария Шамбурова

Обществопреди 5 дни

Слънчево време с температури между 29° и 34°

Икономикапреди 5 дни

Четвърта годишна конференция за строителство и инвестиции ще се състои в София

Обществопреди 5 дни

Кога се пие пробиотик – преди или след хранене

Святпреди 5 дни

Един човек загина при земетресение с магнитуд 5,8 край турския морски курорт Мармарис

Обществопреди 5 дни

Жива верига от над 500 семейства срещу строеж в Пловдив

Икономикапреди 5 дни

Еврото отстъпва на долара в сутрешната търговия във Франкфурт

Новини