Бизнес
Колко опасни са митата на Тръмп за Европа

Епизод две
За наблюдателите на международната търговия митата на САЩ върху стоманата и алуминия се усещат като дежа вю. По време на първата администрация на Тръмп Вашингтон наложи на Европа 25% мито върху стоманата и 10% върху алуминия, което засегна европейски износ на стойност 6.4 млрд. евро. Тогава първоначално Брюксел отговори с контрамита, а през 2021 г. по времето на президента Байдън двете страни се споразумяха за временно примирие. САЩ въведоха квоти, над които да се прилагат тарифите, а ЕС замрази всички свои ограничителни мерки. Дългосрочно споразумение за търговията с метали обаче така и не беше постигнато и въпросът остана нерешен, оставяйки отворена възможността за нов сблъсък – а той не закъсня.
Този път обаче засегнатият износ от новите мита на Тръмп е в пъти по-голям – 28 млрд. евро според оценки на Европейската комисия, тъй като обемът на търговия се е увеличил през последните години, а и сега списъкът обхваща по-широк набор от стоки. Митата от 2018 г. се прилагаха за различни видове полуготови и готови продукти като стоманени тръби, тел и калаено фолио – предимно за индустрията, а сега към тях се прибавят още домакински стоки като съдове за готвене, рамки за прозорци, както и продукти, които са само частично изработени от стомана или алуминий – различни машини, фитнес оборудване, някои електрически уреди и мебели. Очаква се през следващите месеци САЩ да продължат да разширяват списъка. С това обаче търговската войната едва ли ще приключи. Обещанието на Доналд Тръмп за реципрочни мита – такива, които да отговарят на наложените на САЩ от останалите страни, отчитайки и местните ДДС ставки върху вноса, могат допълнително да влошат нещата.
Колко ще бъде засегната Европа?
Митата върху стоманата и алуминия и производни на тях продукти, които вече са в сила, неминуемо ще навредят на европейските производители в съответните сектори. При сегашните търговски потоци това би означавало фирмите, които внасят ударените от мита стоки в САЩ, да плащат допълнително 6 млрд. евро, изчислява Европейската комисия. САЩ не са единственият и най-голям пазар за европейските метали, но представляват съществена част от него – натам отиват около 16-17% от техния износ, показват данни на Евростат. Към 2024 г. САЩ са вторият най-голям купувач на желязо и стомана от Европа след Турция, като продажбите надхвърлят 5.4 млрд. евро, а тези на изделия, направени от двата метала – 8 млрд. евро. Износът на алуминий и алуминиеви продукти от ЕС за САЩ пък възлиза на около 2.6 млрд. евро годишно. Данните са на Евростат към 2024 г.
Особено изложени на риск са производителите в големите европейски икономики – Германия, Италия, Франция и Нидерландия, които са сред най-големите износители в Европа на металите и техните изделия. Берлин и Рим обаче търгуват стомана и алуминий от по-висок клас – сегменти, в които търсенето обикновено е по-малко чувствително към колебанията на цените и митата, което може да смекчи удара върху тях, смятат анализатори.
Източник: Капитал
Бизнес
Стартъпът Colossal Biosciences върна свирепия вълк, но не точно
Свирепият вълк не е точно вълк
Според Бет Шапиро, главният научен директор на Colossal Biosciences, сивият вълк е най-близкият съвременен роднина на свирепия вълк, като между тях има 99.5% генетична прилика. Макар и тези проценти да изглеждат впечатляващо, думите на Шапиро контрастират с научно изследване от 2021 г. публикувано в Nature, според което двата вида последно са имали общ прародител преди около 6 млн. години, като дори чакалите и африканските диви кучета имат повече генетично сходство със сивия вълк, въпреки различията във външните им белези. Същият времеви период за общ прародител споделят хората (Homo Sapiens) и съвременните шимпанзета, като генетичното препокриване е 98.8%. В този контекст би се избистрила съвсем друга картина, ако учените решат да направят 20 промени в ДНК-то на шимпанзе и заявят, че новият обезкосмен примат с изпъкнала брадичка е Homo Sapiens, само защото морфологията им е сходна.
Близките външни белези между свирепия и сивия вълк, според научното изследване, могат да бъдат обяснени с т.нар. процес „конвергентна еволюция“, който описва независимото развитие на сходни белези у неродствени организми каквито например са делфините и акулите – макар и да нямат пряк прародител, те развиват аналогични перки и форма на тялото под въздействието на една и съща външна среда. Така студията води до заключението, че двата вида „вълци“ не са тясно свързани, а по-скоро представляват различни еволюционни клонове.

Свирепият вълк се очаква да достигне 65 кг тегло и видимо да надмине по размер сивия вълк
Източник:
Colossal Biosciences
Шансовете Colossal Biosciences действително да са възродили изчезнал вид все повече намаляват, особено, когато се отбележи, че пет от редакциите в генома са извършени въз основа на ДНК от съвременни кучета и вълци, свързани с вече известни мутации, които изсветляват козината. „Мисля, че Colossal трябва да признаят, че са създали три сиви вълка, всеки от които има 15 ДНК бази, взети от секвенирания геном на свиреп вълк“, пише в блога си еволюционният биолог д-р Джери Койн, най-известен със своята книга „Защо еволюцията е истинска“.
Имайки предвид, че геномът на сивия вълк притежава около 2.5 милиарда ДНК бази, то въпросните 0.05% генетична разлика се равнява на почти 13 млн. ДНК бази, които не са сходни. В рамката на такива големи числа става ясно колко сложна и фина е моториката на генетичните инструкции, зададени в организмите. Според д-р Койн Ромул, Рем и Халеси са сиви вълци с едва 0.0000012% копирани гени от свиреп вълк, които отговарят предимно за външния вид, а не физиологичните процеси, хормоналния профил или поведението на животното.
Източник: Капитал
Бизнес
САЩ обмислят мита върху чипове и лекарства след нови проучвания

Проучванията се случват на фона на поредицата от обрати в областта на митата в последните дни. Тръмп реши да отложи въвеждането на високи „реципрочни“ мита за много страни, а малко по-късно беше обявено и временно изваждане от облагането с мита на потребителската електроника от Китай, което ще облекчи технологичните компании, зависими от китайски внос.
В два отделни документа, публикувани в регистъра на федералното правителство, се казва, че започват процедури по установяване на последиците за националната сигурност от вноса на полупроводници и оборудване за тяхното производство, както и от вноса на фармацевтични продукти, активни съставки и производни.
Разследването във фармацевтичния сектор обхваща както готови генерични и оригинални лекарствени продукти, така и ключови компоненти като активни фармацевтични съставки, се посочва в документа.
Тези два процеса са започнати от министъра на търговията Хауърд Лутник на 1 април – ден преди Тръмп да обяви замразените в момента „реципрочни мита“ в рамките на т.нар. ден на освобождението. Такива разследвания, известни като проверки по член 232, обикновено отнемат няколко месеца и включват период за публично обсъждане и коментари. Администрацията на Тръмп е посочила, че ще събира коментари в срок от 21 дни.
Американският президент заяви също така, че обмисля мерки в подкрепа на автомобилни компании, които произвеждат в Северна Америка. По думите му, те се нуждаят от време, за да преминат към използване на части, произведени в САЩ, тъй като в момента разчитат на внос от Канада, Мексико и други страни.
Несигурност в автоиндустрията
Тръмп наложи високи мита от 25% върху вноса на автомобили и авточасти миналия месец. Този ход на президента на САЩ заплашва да повиши цените за американските потребители и да разруши глобалните вериги за доставка в автомобилната индустрия.
Източник: Капитал
Бизнес
САЩ предлагат признаване на Крим за руски срещу мир с Украйна

Американският президент Доналд Тръмп е готов да признае полуостров Крим за руска територия срещу мирна сделка с Украйна. Това твърди Bloomberg в свой материал, който се позовава на високопоставени източници от администрацията на Тръмп. Информацията идва след друг материал на Bloomberg от петък, в който се твърди, че държавният секретар на САЩ Марко Рубио е предложил на Украйна и европейските ѝ съюзници план, според който част от санкциите върху Русия могат да бъдат вдигнати срещу дългосрочно примирие.
Крим, международно признат за украинска територия дори от приятелски на Русия държави като Китай и Турция, беше завзет през 2014 г., първоначално от войници с немаркирани униформи (т. нар. „зелени човечета), след което в него беше проведен набързо скалъпен референдум за присъединяване към Русия. Веднага след това Русия започна прокси война в украинските области Донецк и Луганск, а през февруари 2022 г. атакува цяла Украйна. В момента Русия претендира, че четири украински области са нейни – Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон. Русия не контролира изцяло нито една от тях, а в случая на Херсон и Запорожие не контролира дори едноименните областни градове.
Руската позиция е, че за да приключи войната, всички контролирани от нея територии в момента трябва да бъдат признати за нейни. Русия претендира и за незавзетите части от четирите области.
Дипломатически провал, засега
В петък Рубио коментира публично, че и той, и Тръмп са раздразнени от липсата на прогрес по отношение на мирните преговори. САЩ водят поотделно преговори с Русия от една страна и с Украйна и европейските съюзници от друга. След някои сигнали за потенциално примирие в началото на разговорите и неспазена уговорка за край на атаките по енергийна инфраструктура, те влязоха в задънена улица.
Източник: Капитал
-
Българияпреди 1 седмица
Данаил Папазов заяви в позиция, че е сигнализирал правоохранителните органи, че Ахмед Доган и негови привърженици са нахлули в частен имот в София
-
Святпреди 1 седмица
САЩ и Тайван са провели първите си преговори за митата
-
Святпреди 1 седмица
Иранският външен министър разговаря с омански представители в Маскат
-
Бизнеспреди 1 седмица
Планът на Доналд Тръмп за американското автомобилостроене е пълен с препятствия
-
Политикапреди 1 седмица
Папазов: Доган няма право да влиза и пребивава в сараите в Бояна
-
Политикапреди 1 седмица
Стотици участваха в поредния протест под надслов “Вън Пеевски от властта“
-
Балканипреди 1 седмица
Сръбският президент Александър Вучич поиска институциите да възстановят реда и мира след повече от пет месеца протести
-
Балканипреди 1 седмица
Прокуратурата на Северна Македония повдигна обвинения срещу още 19 души за пожара в Кочани, медиите пишат за настоящи и бивши министри сред тях