Икономика
Ключова технологична инвестиция създава нови перспективи за изкуствения интелект в Европа

През последните седмици се засилиха спекулациите, че американският гигант „Епъл“ (Apple) ще купи „Мистрал“ (Mistral), френски стартъп за изкуствен интелект. Това доведе до редица песимистични сценарии, според които една успешна история за френския и европейски предприемачески успех ще попадне в ръцете на богат американски концерн. Говореше се за инвестиция за най-малко 6 милиарда долара.
В крайна сметка нещата се развиха по друг начин, защото финансирането на „Мистрал“ дойде от Европа. В тези времена, белязани от американското настъпление в сектора, това е достатъчно рядко явление, за да бъде значимо, въпреки че Старият континент остава силно зависим от САЩ в технологично отношение, пише френското издание „Франс ентер“.
Стратегическото споразумение с „Мистрал“ беше сключено от нидерландската компания Ей Ес Ем Ел (ASML), която действа дискретно, но всъщност е най-голямата технологична компания в Европа и доминира на световния пазар на машини за производство на полупроводници. Тя ще инвестира 1,3 милиарда в „Мистрал“, като ще контролира 12 на сто от капитала на френския стартъп.
Тази важна инвестиция на нидерландския гигант превръща „Мистрал“ в първата европейска компания за изкуствен интелект, която има пазарна капитализация, достигаща 10 милиарда евро. Това е забележително постижение, като се има предвид, че става дума за стартъп, създаден през 2023 г. Но трябва да се отбележи, че „ОупънЕйАй“ (OpenAI), компанията, която е изобретила „ЧатДжиПиТи“ (ChatGpt) струва около 300 милиарда долара. Конкурентът му „Антропик“ (Antrhopic), също от САЩ, има капитализация от 183 милиарда долара. В този смисъл „Мистрал“, гигант в Европа, остава джудже на световно ниво, пише италианското издание „Интернационале“.
В последно време, започвайки от доклада за бъдещето на конкурентоспособността на ЕС на бившия управител на Европейската централна банка Марио Драги миналата година, често се говори, че Европа рискува да изостане в технологично отношение и е неспособна да оцени възможностите в рамките на континента. Неочакваното сближаване между Ей Ес Ем Ел и „Мистрал“ показва, че пресичането на Атлантическия океан в търсене на финансиране не е единственото решение. В последното увеличение на капитала на „Мистрал“ участваха и някои американски фондове, но тяхното присъствие е миноритарно.
Оръжие за доминиране
Европа е преживяла големи индустриални приключения (достатъчно е да си припомним „Еърбъс“ – Airbus), но въпреки единния пазар, сделките между частни компании като тази между Ей Ес Ем Ел и „Мистрал“ остават твърде редки, особено в такава важна област.
Залогът е ясен: днес технологията е в центъра не само на икономическата конкуренция, но и на световната геополитика. Ако автаркията (икономическа система, при която връзките с външния свят са силно ограничени или не съществуват – бел.ред.) няма смисъл, то суверенитетът е ключов аспект на тази епоха, белязана от предефиниране на отношенията въз основа на силата на глобално ниво. А Европа има още дълъг път да извърви.
Доналд Тръмп, който залага на Силициевата долина, за да наложи своята хегемония, превърна технологичната иновация на САЩ в оръжие за доминиране, което използва, както срещу своя китайски конкурент, така и срещу предполагаемите си европейски съюзници. Китай разполага с достатъчен мащаб и иновационен капацитет, за да се съревновава със САЩ, а в някои сектори дори да ги надмине. Европа, от друга страна, е по същество „плячка“, пазар, на който Тръмп иска да попречи да въведе правила, пише „Франс ентер“.
Инвестицията на Ей Ес Ем Ел в „Мистрал“ отговаря преди всичко на индустриални императиви и частни стратегии. Но в днешно време, когато геополитиката никога не е твърде далеч, операцията има огромно значение.
Източник: БТА
Икономика
Последният участък от автомагистрала „Европа“ ще бъде пуснат в експлоатация утре

Последният участък от автомагистрала „Европа“ ще бъде открит утре, съобщиха от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
В пускането му в експлоатация се предвижда да участват премиерът Росен Желязков, министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и председателят на регионалната комисия в парламента Николай Нанков.
Така по цялото трасе от Граничния контролно-пропускателен пункт „Калотина“ до София ще се пътува по магистрален път.
Символичното пускане на отсечката за движение е предвидено за 09:00 часа.
БТА припомня, че общата дължина на трасето, което е важна част от Трансевропейската транспортна мрежа, е 63 км и започва от границата с Република Сърбия (при ГКПП „Калотина“). То се включва в Северната скоростна тангента, която е също част от автомагистралата. Чрез тангентата автомобилният и товарен поток се разпределя към АМ „Хемус“ и АМ „Тракия“.
/ВЙ/
Източник: БТА
Икономика
Странджа е ключова част от общата визия за туристическо развитие на Южното Черноморие, съобщиха от ресорното министерство

Малко Търново и природните богатства на Странджа ще бъдат ключов елемент в създаването на общ туристически продукт за Южното Черноморие. Общите инициативи за популяризирането на региона бяха обсъдени на среща между министъра на туризма Мирослав Боршош, областния управител на Бургас Владимир Крумов, народния представител Галя Василева и кмета на града Илиян Янчев, съобщиха от пресцентъра на Министерството на туризма.
В съобщението се казва, че разговорът е продължение на решенията от август за обединена реклама на региона и започналата кампания „ДългоЛятие“, насочена към удължаване на летния сезон.
Боршош изтъква, че връзката между морето и Странджа предлага на туристите по-богато изживяване, а Малко Търново със своята природа, култура и история ще бъде ключова част от тази визия.
По данни на общината за първите седем месеца на 2025 г. са отчетени около 7500 туристически регистрации, като над 95 процента от посетителите са българи.
Кметът Илиян Янчев посочи, че Малко Търново е „вратата към духа на Странджа“, а областният управител Владимир Крумов определи инициативата като пример за единомислие и активна работа с общините.
От Министерството съобщават, че ще включат обектите и събитията в региона в национални и международни рекламни кампании, за да се популяризира Южното Черноморие като целогодишна туристическа дестинация.
БТА припомня, че по-рано тази седмица ресорната парламентарна комисия одобри на първо четене законопроекта за създаване на Туристически гаранционен фонд, чиято цел е защита на потребителите и привеждане на националното законодателство в съответствие с Директива (ЕС) 2015/2302.
/ВЙ/
Източник: БТА
Икономика
Общата посока на световните цени на зърнените култури е низходяща, а на Софийската стокова борса се наблюдава раздвижване

Общата посока на световните цени на зърнените култури, особено на пшеницата, е низходяща, като основните движещи сили са големите реколти в Северното полукълбо. Слабото търсене от ключови вносители, заедно с пренасочването на украинския износ, засилва този натиск за спад в цените. Това са констатациите на експертите на Софийската стокова борса (ССБ) за изминалата седмица.
Фючърсите на пшеницата в САЩ се търгуват на около 5,20 долара за бушел към 12 септември, което е спад спрямо началото на седмицата. Цените на царевицата се задържат, като фючърсите се търгуват на около 4,19 долара за бушел, което е леко повишение за седмицата.
Европейският съюз (ЕС) очаква рекордна реколта от мека пшеница тази година, което оказва натиск върху цените, посочва ССБ. Фючърсите на хлебната пшеница на борсата „Юронекст“ (Euronext) се търгуват на около 189 евро за тон за доставка през декември.
Цените на руския износ са спаднали, тъй като фермерите продават от новата реколта, а Русия остава силен конкурент на световния пазар. Същевременно, с ограничаването на пазара на ЕС, Украйна пренасочва износа си към традиционните пазари, което допринася за глобалното свръхпредлагане и оказва допълнителен натиск върху международните цени, сочи анализът на експертите на ССБ.
Търговията със зърнени стоки на Софийската стокова борса се раздвижва. Търсенето на насипна фуражна пшеница се реализира, като сделките са на 340 лева за тон (173,84 евро за тон). Останалите сделки са за фуражен ечемик на 300 лева за тон (153,39 евро за тон), което е спад от 400 лева за тон (204,52 евро за тон). Предлагането на голямо количество хлебна пшеница от стари реколти също продължава – на 450 лева за тон, (230,08 евро за тон), а купувачите отговарят с начална цена от 270 лева за тон (138,05 евро за тон).
Цените на основните хранителни стоки са стабилни при непроменено ниво на началните цени. Има множество оферти за продажба на семена и ядки на цени, вариращи от 2500 (1278,23 евро за тон) до 6800 лева за тон (3476,78 евро за тон).
В подкръг „Индустриални стоки“ на ССБ сделки има за сол за посипване на пътища на 178 лева за тон (91,01 евро за тон), за пелети на 550 лева за тон (281,21 евро за тон), за газ пропан бутан от 874 до 880 лв./хил. л (446,87 – 449,94 евро/хил. л) и за газьол за ПКЦ в диапазон 2038,90 – 2065 лв./хил. л (1042,47 – 1055,82 евро/хил. л).
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 1 месец
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 1 месец
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 1 месец
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Технологиипреди 1 месец
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 4 седмици
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 4 седмици
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието